Даниеле Брокс
Сълзата на Орфей (23)

23.

През следващите дни учените бяха наистина щастливи. Разпръскваха се из огромната площ с археологически разкопки и всеки проверяваше своята теория. Бяха напълно погълнати от изследванията и заниманията си, и не обръщаха внимание на многобройните туристи, преминаващи неспирно наоколо.

Към края на втория ден Ева се беше заела да проверява една своя хипотеза и това налагаше да се отдалечи, за да вземе проби от почвата във все още неразработените територии. Едно определено място особено много я привличаше. В гъстата гора по склона на хълма, само на няколко метра отвесно под горния ръб. За Ева това беше или погребална ниша, или естествена пещера, която също може да е била използвана от древните траки. Тя се доближи до Полин:

— Полин, искам да взема проби от едно място, а имам и теория за това място. Ще дойдеш ли с мен, само ако работата ти в момента не е толкова важна.

— Разбира се, трябва да вземем хора от охраната.

Ева се съгласи:

— Да вървим сякаш сме приятелки и просто си бъбрим. Не искам онези да разберат, че отиваме в определена посока. От време на време ще се навеждам да взема проби, сякаш се разхождаме безцелно. От тези типове тръпки ме побиват.

Полин се усмихна:

— Хайде, да се поразходим и да поклюкарстваме.

Двете жени тръгнаха бавно и Полин направи знак на охраната, че ще се отдалечат. Веднага двама тръгнаха след тях. Случайно минаващият от там турист се спря и дълго гледа двете отдалечаващи се жени. След като се убеди, че просто си говорят и ще бездействат дълго време, спокойно продължи пътя си.

— Къде отиваме? — попита Полин.

— Има едно място. Много ми е странно. Тук наоколо има разхвърляни скали, тук долу също има такива скали, но ми се струва, че някой ги е подредил. Тези камъни едва се подават на повърхността. Уж са естествени, но като че ли покриват вход на пещера или погребална ниша. Районът, където отиваме още не е разработен, така че може да намерим и гроба на Орфей.

— Е, мислиш ли, че ще е толкова лесно?

Ева се наведе за пореден път и взе малко проба от пръстта. Полин се вгледа в камъните наоколо и почисти безсмислено един-два камъка с четчицата си. Като се изправи, попита:

— Далече ли е?

— Не, всъщност пристигнахме. Искаш ли да пийнем кафе? Да седнем на тези скали. Под дърветата на сянка.

Ева извади от платнената си чанта термос и четири пластмасови чашки. Подаде на Полин и на двамата охранители, а след това сипа кафе на всички. Двете жени седяха на камъните и Полин помоли:

— Момчета, ако онези мъже тръгнат насам, предупредете ни. Не бива да разбират какво правим тук. Трябва да изглежда, че само пием кафе и клюкарстваме.

Двамата мъже кимнаха, а жените се заеха да разглеждат около камъните, на които седяха. Ева подаде чашата си на Полин и извади от чантата си пликче и малка лопатка.

Започна леко и внимателно да разкопава. Искаше да вземе почва за анализ, възможно най-близо до входа на предполагаемата пещера. Всъщност, най-много искаше да намери входа. Копаеше около камъка и изведнъж почвата пропадна, разкривайки малка, скрита ниша точно под камъка. Леко встрани, в песъчливата почва се появи ъгъл на глинена плочка. В очите на Ева блестеше щастливият трепет на начинаещ археолог.

— Полин, сега е твой ред, аз не смея да копая повече, за да не счупя нещо. Можеш ли да извадиш плочката?

— Разбира се. Ще го направя бързо. Защо си сигурна, че търсиш точно това?

— Не съм сигурна, това е първото нещо, което намирам. Затова съм толкова ентусиазирана.

— Не храни големи надежди, че може да е нещо, свързано с нашата експедиция, защото е прекалено близо до повърхността. Не забравяй, че това е било гола скала. По нея не е имало пръст и растителност, когато е строен дворецът.

— Нишата е в почти отвесна скала. Колко пръст може да я затрупа.

Полин разрови внимателно и извади плочката цяла. Веднага я прибра в чантата си и се заеха да заровят разкопаното място. Ева не се стърпя:

— Личи си, че тук е копано. Ще дойдат, ще проверят, ще разберат, че сме намерили нещо и ще бъдем в опасност.

Един от охраната се обади:

— Започнете да копаете, така ще видят, че работите тук. После ще си тръгнете, сякаш нищо не сте намерили.

Ева и Полин се захванаха за работа.

Дългото им отсъствие вероятно бе направило впечатление и тримата „туристи“, които непрекъснато обикаляха разкопките, се отправиха към тях. Охранителят предупреди Ева и Полин, но те вече бяха разровили добре наоколо. Ева демонстративно остави лопатката си настрана, взе чашката си с кафе и уморено седна на камъка. Полин се изправи и огледа района. Забеляза тримата мъже, които се разхождаха, а след тях вървеше Джордан. Като се доближи, той викна:

— Намерихте ли нещо?

— Само пясък и пръст — възмутено отвърна Ева. — Няма ли вече да си ходим? Мечтая за един душ и питие!

— Тъкмо идвах да ви извикам. Хайде!

Тримата туристи разсеяно ги подминаха и продължиха по стръмните пътеки из лабиринта от дворцови зали.