Даниеле Брокс
Сълзата на Орфей (38)

38.

Слънчевият диск не беше се показал още целия иззад планината, когато джиповете на експедицията потеглиха към трона на Орфей и светилището му, скрито в пещерата. Нямаха търпение да огледат всичко.

Първи в дупката слязоха Никола и Джордан, и веднага след тях се спуснаха учените. Студентите стояха около дупката и осветяваха пътя на слизащите надолу, придържаха обезопасителните въжета и се грижеха всичко да става бързо.

Стъпили на дъното, учените откачиха въжетата, огледаха се и тръгнаха след светлините на Джордан и Никола. Главният тунел се оказа дълъг само петдесетина метра. Широк и висок проход, където спокойно се движеха хората. Отстрани се отделяха по-тесни, но също така високи и проходими малки разклонения. Никола стоеше пред дъното на тунела и осветяваше нещо. Джордан го разглеждаше с интерес. Полин се приближи. Дъното на тунела беше стена като страничните, но някой беше разбивал. Тя въпросително погледна към Джордан. Той обясни на всички:

— Вчера, заедно със спелеолозите влязохме с Никола и огледахме. Установихме, че има само гладки стени и нищо друго. Затова допуснахме и агресивните ни преследвачи да влязат, да видят, че няма нищо като си мислехме, че това ще ги откаже да ни преследват и ще ви оставят да работите спокойно. Снощи мистър Смит е влязъл в пещерата и е започнал да разбива стената. След малък инцидент, спътниците му са задържани, а той е напуснал обекта.

Ева не се стърпя:

— Защо сте го пуснали? Какво е изнесъл?

— Както виждам, нищо! — успокои я Никола. — Всички изронени от ударите камъни са по пода на галерията. Елате да видите!

Той се обърна към скалата и видя Полин, която разглеждаше изкъртената част от скалата. Тя повтори последните му думи:

— Елате да видите!

Ева избута всички и първа я доближи. Докосна камъка и каза:

— Пак!

Хелън приближи, вгледа се внимателно и докосна с върховете на пръстите си разбитата скала. Каза на всички:

— Направил ни е услуга. Под изкъртената скала има камък. Същият като лирата и като трона. Ще трябва да го разкрием. Е, ще поработим здравата, тъй като тук площта е доста по-голяма и ще се кърти здраво, но внимателно, нали?

Ева прояви скептицизма си:

— Не ни е направил услуга. Този убиец знае нещо повече. Просто ни е показал какво да правим. Дал ни е домашно! Той ни манипулира. Не би ни помогнал. Защо ще го прави? Иска ние да му свършим работата! Знаел е, че тук има нещо.

Никола я попита:

— Мислиш, че ще ви остави да го разкриете и след това има планове как да вземе откритото от вас? Наоколо е пълно с полиция и войска. Забранено му е вече да влиза зад жълтата лента. Не търси навсякъде зла умисъл. Това е моя работа и мой специалитет. Ще започвате ли?

Галя организира всичко:

— Предлагам да се работи по двама, а другите да изчакват горе. Ще се сменяме. Така ще се работи по-бързо. Хайде да разберем какво е скрито тук!

Всички се отдръпнаха и тръгнаха към изхода. Останаха Галя и Полин. Те погледнаха Джордан, който не помръдна от мястото си.

— Моят фенер ще ви даде повече светлина. Само ще ви светя.

Полин подозрително попита:

— Притеснява ли те нещо?

— Да! — кимна Джордан. — Но това нещо не бива да тревожи теб. Вие работете, аз ще стоя тук.