Даниеле Брокс
Сълзата на Орфей (25)

25.

Ева превърна следващия ден в кошмар за Полин. Тя непрекъснато ходеше след нея и питаше, кога ще поемат към следващия обект. Аргументите й бяха непоклатими:

— Имаме плочката. Всички знаем, че тук не може да намерим нищо свързано с лирата.

— Но това е мястото, най-силно свързано с култа към Слънцето — спокойно отвърна Полин. — Тук трябва да търсим мястото, където е била заровена тя, заедно с главата на Орфей.

— Това са приказки! Това са местните легенди. Всеки хълм в тази планина има претенцията, че в него е погребан митичния певец. Дори не знаем дали наистина е съществувал!

Полин се видя принудена да потърси и помощ от Вики. Като психиатър тя трябваше да поговори с Ева и да я успокои малко, за да се даде възможност на останалите да работят. Вики се зае с ентусиазъм. Отдавна наблюдаваше промяната в Ева и търсеше повод да си поговорят.

— Здравей — приближи се Вики, — с какво се занимаваш?

— О, изпратиха те да укротиш лудата ли?

— Да, разбрах, че тормозиш всички. Знаеш, че ще тръгнем скоро оттук. Защо не оставиш другите да си свършат работата?

— Ти май знаеш всички тайни, свързани с експедицията. Само че не знаеш моята тайна.

— Ако искаш, може и да ми я кажеш!

Ева се ядоса още повече:

— И веднага да го кажеш на ченгетата ли?

— Защо си мислиш, че те се интересуват от твоето мнение?

Вики се отдалечи. Макар и да не постигна нищо, тя вярваше, че Ева сама ще я потърси, ако има нужда. Знаеше за плочката — всички знаеха. Но Вики беше сигурна, че има и още нещо, което я прави толкова нетърпелива.

Синът на Галя, Иван, единствен споделяше нетърпението и интереса на Ева. Те двамата често се отдалечаваха от групата и оглеждаха неразработените територии. Иван беше идвал тук много пъти, беше участвал в много разкопки, но все още не му омръзваше и с приповдигнат тон разказваше на Ева, как в Перперикон ще има работа и разкопки, поне още 10 години, докато бъде разкрито, всичко, запазено от древността. В един момент Ева се престраши и реши да сподели:

— Знаеш ли, открих плочка.

— Знам, пише го в дневника на експедицията. Всеки трябва да пише в него, и всеки трябва да го чете. Така ще знаем кой какво е открил и ще може да се сглоби мозайката много по-лесно.

— Някой чете ли този дневник?

— Всички го четат и всички вписват в него работата си. Само ти не си писала нищо.

— Съвсем бях забравила за това ни задължение — замислено и тихо отвърна Ева.

— А има ли какво да впишеш?

Ева обърна глава настрани:

— Не знам, но съм сигурна, че нямаме повече работа тук.