Даниеле Брокс
Сълзата на Орфей (5)

5.

На другата сутрин Полин и Джордан се срещнаха в трапезарията. Тя беше нетърпелива:

— Джорди, как е прапрапрадядо ти?

Джордан се усмихна щастливо:

— Или е бил много зает да ми говори, или медальонът наистина действа. Благодарен съм за върнатия сън и спокойствие.

След закуската и любезното сбогуване, тримата се качиха в колата и се отправиха към Париж, за да се залови всеки със задълженията си. Джордан трябваше да се свърже с властите в България и да осигури охрана на експедицията, да говори и убеди няколко свои познати следователи от София да му съдействат, ако има нужда. Полин трябваше да се свърже с Историческия музей в София и да поиска достъп до лирата и разрешение за изнасяне от музея. Трябваше да се обади и в Историческия факултет на Софийския университет, за да наеме специалисти. Да се свърже с приятелката си, професор Попова и да я помоли да организира подбора на специалисти и студенти за разкопките. Заедно двамата трябваше вечерта да посрещнат пристигащите от Германия, от Холандия, от Швейцария, от Испания, от Италия, от Англия учени. Денят щеше да е дълъг и за Вики, защото още от миналата седмица имаше много уговорени срещи.

Затова още щом пристигнаха, всеки се зае със задълженията си. Натовареният ден мина бързо и неусетно нощен Париж заблестя пленително. Полин и Джордан току-що бяха настанили и последния пристигнал в хотела и се качиха в колата. Джордан помоли:

— Покажи ми нощен Париж! Поне него да видя, като не може да ме разходиш из дневен Париж.

Полин се усмихна и даде мигач:

— Париж е красив винаги. Ще ти покажа това, което може да видиш нощем, а утре ще си оставим следобеда за малка обиколка с колата. Когато се върнем от България, обещавам, ще те разведа навсякъде. Само за Лувъра ще ти трябват няколко дни, ако не искаш да го разгледаш на бегом. Утре ще те заведа на любимите си места, а сега ще те заведа в любимия ми ресторант!

— Там нали не се събират само графини?

— Не, това си е обикновен квартален ресторант, готвят много вкусно и е точно до моето жилище.

— А виното?

— Обикновено.

Джордан кимна одобрително. Чувстваше се сковано и неловко сред титулувани хора и то потомствени благородници. Родителите й наистина бяха прекрасни хора, но той не беше на мястото си след толкова лукс и шик. Вкусът му беше далеч по-семпъл, може би защото с това бе свикнал. След последните два дни той се радваше на всяко обикновено нещо. Но колко ли обикновени неща може да срещне човек в Париж! Всяка уличка е свързана с някакво паметно събитие, всяка сграда има своята тайнствена или скандална история. Нямаше нито едно обикновено нещо — явно с този лукс трябва да се живее, за да свикнеш с него. Трябва да го обичаш и цениш, а не да изпитваш страхопочитание. Джордан замислено добави:

— Когато се върнем от България, аз ще трябва веднага да замина за Щатите. С приключването на експедицията, приключва и моята командировка.

— Това ще го уреди директор Рожер. Ще вземеш отпуск и ще ми гостуваш като приятел, а не като колега.

— Дано останем приятели след всички тези мистерии, които се случват около нас.

Полин обяви с патетично приповдигнат глас:

— Няма начин, ние сме свързани. Носим Слънцето и Луната! Ние сме новите жреци!

Двамата се разсмяха, а тя каза:

— Не бива да допускаме тези събития да ни влияят на психиката. Трябва да се държим като странични наблюдатели, за да оцелеем.

Тя спря колата на паркинга зад кооперацията и двамата се отправиха към ресторанта. Настроението им беше чудесно и се разбираха сякаш се познават от много години. Вечерята беше с обикновена салата, обикновена пържола, обикновени пържени картофи, обикновено вино. И понеже всичко беше обикновено, но френско, всичко беше по-хубаво от обикновено. Когато си тръгваха, на излизане от ресторанта, той някак си съвсем естествено я прегърна. Полин се стресна от този жест на близост и той веднага махна ръката си. Джордан, ядосан на себе си, си обеща повече да не предприема нищо. Полин, ядосана на себе си, си обеща повече да не се държи като глупачка. Колкото и обещания да бяха дадени в този момент, мигът си отиде и настъпи неловко мълчание. Хладно пожелание за лека нощ завърши тази вечер.