Даниеле Брокс
Сълзата на Орфей (47)

47.

Джордан хвана Полин за ръка и я поведе към пещерата. Никола ги последва заедно с половината от хората си. Учените също тръгнаха след тях.

Никола спря Джордан. Подаде му пакет:

— Това е челник — фенерче, което се закрепва с ластични колани към главата ти. В него има вградена и камера. Ще имаме на запис всичко, което се случва.

— Изпуснахме началото, приятелю.

— Нищо, затова пък ще имаме финала. Не знаехме какво ще се случи и не очаквахме да се срещнем с нещо толкова необикновено.

Двамата влязоха в пещерата. До ръба на кръглата дупка стоеше Полин, вече вързана с осигурителните въжета и колани. Джордан остави да вържат и него, и пое по стълбата надолу. Стигна почти до водата и стъпи в лодката. Помогна на Полин да седне до него и вдигна лице нагоре:

— Никола, освети водата, за да спадне нивото!

Никола насочи фенера си, но водата не се помръдна. До ръба се доближиха още двама души и осветиха тъмната вода. Джордан се разтревожи:

— Нищо ли няма да може да се направи? Напразно ли беше всичко? Ей, Никола — извика по-силно той, — какво става тук?

— Не разбирам.

Полин се беше вторачила в гъстата черна маса около себе си:

— Не помниш ли, че реагира само на слънчева светлина. Обикновената светлина не ни помага. Прожекторите не я плашат.

— Защо пък слънцето.

— Слънчевите лъчи са ултравиолетови — обади се физикът Нико. — Те дезинфекцират. От физическа гледна точка, ако тук въобще може да се намесва науката!

Марио допълни:

— И в повечето митологии огънят е различен от Слънцето. Той не плаши демоните. Те го ползват. Слънцето е най-страшният им враг.

— Добре — заоглежда се наоколо Никола.

В този миг се чу гласът на Полин:

— Спада, спада, разберете защо!

Тънък слънчев лъч беше осветил пода на пещерата. Мощните прожектори на учените осветяваха всичко съвсем ярко и никой не беше видял тънкия златист сноп животворна енергия. Никола затича безцелно:

— Огледало, хора, дайте ми огледало!

Ева отвори работната си чанта и извади огледало:

— Вземи!

Никола постави огледалото под лъча. Насочи светлината към дупката в дъното на пещерата. Светлината премина отгоре и освети част от дупката.

Само след миг тя изчезна. Джордан извика:

— Какво направихте? Водата се покачва! Никола извика:

— Облак, Джордан, минава облак… Ето, сега ще светне отново!

Лъчът отново влезе в пещерата, плъзна се по сребърната повърхност на огледалото и обля с млечна светлина отвора на тъмната дупка.

Отвътре се чу гласът на Джордан:

— С още едно огледало насочете светлината надолу.

Ева се провиква с нотка на паника в гласа:

— Аз съм химик, а не козметичка. Колко огледала искаш да си нося в набора за опити?

Никола се надвеси над ръба:

— Джордан, излизайте. И без това днес няма да стане нещо. Ще ни трябва повече време. Утре ще сме готови.

— А ако дойде сега и изпуснем моментът?

— Не изпадай в паника. Той няма физическата възможност да се появи толкова бързо. Хайде, излизайте! Лъчът се скри.

Хелън се огледа:

— Кой още трябва да дойде?