Даниеле Брокс
Сълзата на Орфей (20)

20.

Групата непознати хора мълчаливо се оттегли и заслизаха по склона. Джордан ги изпрати тревожно с поглед и прегърна Полин през рамо. Двамата мълчаха, но никой не изпитваше нужда да запълни тишината с празни приказки. Хубаво е да имаш толкова близък човек, с който можеш да помълчиш.

Археолозите започнаха да слизат към тях, когато планината бе разтърсена от оглушителен взрив. Последва го изстрел на пистолет и отново настана пълна тишина.

Джордан и Никола бързо организираха част от охраната да придружи учените и студентите до колите им, и се отправиха в посока на изстрелите. Джордан задъхано попита:

— Какво каза на хората си? Къде ще ги отведат?

— Не се тревожи. Наблизо е град Неделино. Там ще могат да ни изчакат, докато свършим. Надявам се, че ще може да се справим само с трима души. Прецених, че повечето от полицаите трябва да са около учените. Стана много рисковано…

Джордан забеляза отдалечаващ се джип и посочи с ръка:

— Това трябва да е мистър Смит.

Всички се отправиха в тази посока. След малко пред тях се разкри странна гледка. Четири тела лежаха в края на една поляна, съвсем близо до мястото, където е бил паркиран джипа им. Едно тяло лежеше близо до дърветата, с които започваше гората. Никола се спря:

— Джордан, колко изстрела чу?

— Силен взрив и един от пистолет.

— Добре, а колко тела виждаш?

— Пет.

Доближиха до групата от четири тела. Всеки беше прострелян на едно или две места с едрокалибрени куршуми от автомат. Насочиха се към трупа до дърветата и установиха, че той е прострелян с пистолет. Имаше нещо странно около този човек — на челото му се виждаше рана, започнала да зараства. Най-интересното откритие лежеше все още в ръката му. Странно оръжие, като че ли дошло от бъдещето.

Никола извади телефона си и се свърза с колегите си, които да дойдат и обработят местопрестъплението. В това време Джордан много внимателно разглеждаше странния автомат. Дванадесет успоредни цеви се зареждаха от барабан с дванадесет патрона. Спусъкът задействаше едновременно дванадесет ударника, което правеше възможно едновременното изстрелване на патроните.

— Хитро — с един изстрел е избил Обществото на изгряващото Слънце. Явно това е бил силния първи взрив, който се чу.

Никола се обади:

— Нужно му е било точно такова оръжие. Той е бил сам и е знаел, че има възможност само за един изстрел, преди да го убият. С този изстрел е трябвало да повали колкото се може повече хора. Осъзнавал е, че няма да има шанс да стреля втори път. Точно затова не може да си позволи да използва обикновено оръжие. Целта му е била да унищожи колкото се може повече хора от сектата.

Той помълча малко замислено и продължи на глас:

— Един джип си тръгна оттук, което означава, че не всички са убити. Не виждам и Мистър Смит. Явно той е невредим и с него има поне един човек.

Джордан внимателно разглеждаше раната по главата на стрелеца:

— Този сигурно е оцелял при катастрофата вчера. Дошъл е да отмъсти или по-скоро да спре или попречи на другите.

— Щом ние не можем да притежаваме силата, значи никой няма да я притежава! — Никола се взираше в раната от куршум в гърдите му. — Този, който го е застрелял е изключително хладнокръвен. При такава експлозия и при толкова убити около теб, да можеш да се прицелиш и стреляш толкова точно… трябва да имаш биволски нерви.

— Мистър Смит ни демонстрира такова хладнокръвие.

Наблизо паркираха повиканите полицейски коли. Никола посрещна следователя и започна бързо да говори. Джордан се отдалечи, за да не пречи на работата. Отправи се към джипа и се настани. Скоро пристигна и приятелят му с хората си. Седна зад волана и потеглиха. Никола сподели:

— Не трябва да губим повече време. В Неделино ще вземем храна да обядваме в колите по пътя. Искам да стигнем до следващата цел в ранния следобед, защото там учените наистина ще искат да поостанат. Дори и да се наложи да останем два или три дни, ще разчитам на теб да ми помогнеш, когато кажа, че трябва да тръгваме. Не трябва да замръкваме по обектите за изследване. Щом се стъмни, всички учени трябва да са на сигурно място в хотела.

— Прав си. От Обществото на изгряващото Слънце са останали двама, най-много трима души. Предполагам, че стрелецът с фантастичното оръжие е последният от Последователите на изгряващата Луна, иначе няма да прави засадата сам.

— Да, на пръв поглед изглежда, че сега ще ни е по-лесно, но ние не знаем колко са опасни останалите сектанти и с какви оръжия разполагат. Дано да нямат повече оръжия като това, което видяхме преди малко.