Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 2010 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
- Оценка
- 4 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- ДаниелеБрокс (2023)
- Корекция и форматиране
- Epsilon (2024)
Издание:
Автор: Даниеле Брокс
Заглавие: Сълзата на Орфей
Издание: първо (не е указано)
Издател: ЕТ „Иван Бабуков“
Град на издателя: София
Година на издаване: 2010
Тип: роман (не е указано)
Националност: българска (не е указана)
Печатница: „Съперник 98“ — Перник
Редактор: Даниела Йорданова
ISBN: 978-954-90171-2-0
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/20247
История
- — Добавяне
30.
Ранното сутрешно слънце заблестя толкова силно, че всичко наоколо изглеждаше позлатено. Полин едва изчака да мине нощта, за да отиде на мястото, на което нейната прароднина я викаше да дойде. Не можеше да повярва, че това място не е свързано с култа към Орфей. Защо ще я вика там, където няма олтар или храм. Най-после щеше да разбере какво става. Може би.
Качиха се на джипа и потеглиха на запад. Пътищата не бяха в добро състояние, но това не впечатли Полин. Тя гледаше през прозореца и с нетърпение чакаше да зърне мястото. Минаха през голям и хубав град, и поеха на север. След време джипът напусна главния път и се заизкачва из планината по по-тесен криволичещ път. Малко по-късно пое по планински път, но скоро спря. Оттук нагоре ще се върви пеш.
Напред по пътеката поведоха двама души от охраната, след тях послушно тръгнаха Полин и Джордан, а отзад вървеше Никола. Изкачването беше трудно и дълго.
На едно място спряха да си починат. Задъхана и зачервена от умора, Полин каза на Джордан и Никола:
— Не мога да си представя, че Орфей ще изкачва всеки ден тези скали, само и само да посвири малко на върха им.
Един от охраната се усмихна:
— Не мога да си представя, че останалите мъже са се качвали с него, само и само да слушат разказите му.
Никола даде обяснение:
— Може би това е било мястото, защото жените им трудно ще се доберат до горе, за да си ги приберат вкъщи.
Забележката му разведри малко настроението и след кратка почивка те отново поеха нагоре. След още един тежък преход, излязоха на върха. Полин се огледа и дъхът й спря от невероятната красота, която се разкри пред тях.
Остри, назъбени, стръмни и внушителни, скалите стърчаха зловещо над всичко наоколо. Величествени и страшни, те заплашително се извисяваха към бистрото светло синьо небе. Сякаш бяха забодени там в полукръг от всемогъщ и всесилен творец. Стърчаха като пръсти на ръка, свита в шепа. Долу, под отвесните им ужасяващи стени, в дланта на шепата, се бяха сгушили на сигурно и защитено място изключително красивите езера — смарагдовите очи на Родопите. Озъбените и смразяващи скали пазеха тези чисти и бистри смарагди.
Гледката беше неповторима. В такива моменти човек се чувства малък и безпомощен пред невероятната сила и мощ на природата. На тези места всеки може да разбере колко е нищожен и безсилен пред размаха, с който творят вятърът, слънцето и водата. Планината бе сложила най-силните и верни стражи да пазят нейните очи.
Колкото голи, назъбени и остри бяха отвесните скали, толкова мека и нежна беше зеленината в подножието им. Около седемте езера на благодатната им влага се наслаждаваха огромни дървета. Между стволовете им игриво и нежно преплитаха клони храсталаците, а меката светла трева постилаше земята като топло одеяло.
Контрастът в гледката я правеше нереална. Точно тук всемогъщият творец показваше на малките хора на какво е способен и разкриваше силата си.
Никой от застаналите на върха не можеше да обели и дума. Пред тях се откриваха невероятни простори. Въздухът беше кристалночист и бистър. Можеше да се види толкова надалеч.
Полин погледна надолу към подножието на скалите. Езерата бяха невероятно красиви. Водата на всяко блестеше в различен цвят. Кое от тях е третото езеро? Кое е третото око? Очите на жрицата Мадлен Буже. Зелените смарагдови очи на жрицата. Полин откри най-зеленото езеро.
Трябваше да запомни местоположението му. Разгледа гората около него. Очите й се спряха на величествен огромен дъб с масивен ствол и гъсти разперени клони. Трябваше й ориентир, защото от друг ъгъл и по друго време на деня това езеро едва ли щеше да изглежда толкова зелено. Наистина можеше да се каже, че това е третото око. Тя огледа още веднъж наоколо подробно. Искаше да се увери напълно в откритието си.
Изведнъж почувства облекчение и задиша по-свободно и спокойно. Усмихна се и щастливото й изражение напълно озадачи Джордан.
— Какво се случи? Разгада ли тайната на Орфей?
— Не, но всичко е наред. Сега вече може да си тръгваме и да работя спокойно.
— Кажи ми какво почувства, трябва да знам всичко! — не спираше Джордан.
— Няма нищо за казване. Не е тук. Затова тук няма археологически обекти. Просто не е тук. Явно трябва да се върнем при гроба му. Олекна ми. Дойдохме тук, където ни викаха, видяхме, че няма нищо и сега трябва да си вървим.
Доброто настроение, липсата на тревога в погледа й, лекотата, с която заслиза надолу по стръмната пътека оставиха у Джордан убеждението, че нещо се е променило, че нещо е разбрала. Защо ли отказваше да сподели с него, след като ги свързваха толкова много неща. Интересно, той нищо не усети.
Пътят на връщане беше весел и приятен. Полин, напълно преобразена, не спираше да разказва интересни и весели случаи от експедициите, в които е участвала. Забавляваше всички и времето мина бързо.
Щом се прибраха в хотела, Полин се преоблече набързо и слезе при останалите. Веселият й смях оглася до късно меките, заоблени родопски възвишения.