Даниеле Брокс
Сълзата на Орфей (22)

22.

Хотелът отново ги изненада с уют и лукс. Намираше се на брега на язовир „Кърджали“. Всички бяха във възторг — от природата, от въздуха, от невероятните археологически разкопки, които видяха само за един ден.

Веднага след като се настаниха, учените се събраха на поляната пред хотела. Археолозите Валери, Полин и Хелън обсебиха само за себе си Галя и я разпитваха за всякакви подробности около внушителните разкопки. Историкът Кейси и митологът Марио обсъждаха къде са границите между действителните събития и легендите. Ева и Нико се бяха отпуснали в шезлонги един до друг с питиета в ръка и мълчаха. Вики седеше встрани на земята, прегърнала с ръце коленете си и с професионален интерес следеше реакциите и поведението на спътниците си. Особено се разтревожи от тягостното мълчание на Ева и Нико, които гледаха пред себе си и не помръдваха. Даваше си сметка, че точно сега не бива да се намесва и да ги заговаря. Нещо преживяваха или нещо се беше случило. Ще ги остави да осмислят нещата и по-късно уж случайно ще ги заговори. Разбира се, Джордан и Никола ги нямаше. Около учените се разхождаха едрите момчета от охраната и присъствието им успокояваше всички.

Мракът се сгъсти и всички се отправиха към ресторанта. Тогава пристигнаха Джордан и Никола. Полин се доближи към тях и изчака другите да влязат в хотела. Отметна назад гарвановочерната си коса и погледна Джордан в очите:

— И тук не е. Това ще се окаже лудост. Само си губим времето!

— И аз предполагам, че не е тук. Досега гледахме какво прави мистър Смит.

Вики се присъедини към тях. Никола я прегърна и заразказва:

— Мистър Смит стоя в средата на каменния кръг, нареждаше някакви заклинания с ръце към небето, ту ги разперваше, ту ги събираше. Успя да разсмее всички туристи на обекта.

— След това извади медальон — продължи Джордан — и започна да го поставя върху всяка вдлъбнатина, която види. Половин час лази из пясъка и пръстта. После се изправи и започна да се оглежда. Просто не му се вярваше, че вълшебството му не проработи.

— Изглеждаше сигурен, че е намерил най-святото място. След днешния му неуспех, той ще бъде непрекъснато до вас и ще ви наблюдава. Вие си работете спокойно, ние няма да ви изпускаме от поглед.

Джордан се опита да разведри разговора:

— Не само заради професионалните ни задължения.