Даниеле Брокс
Сълзата на Орфей (12)

12.

Рано сутринта всички се събраха в двора на хотела. На масите ги чакаше сервирана закуска и кафе. Беше още съвсем рано, а лъчите на слънцето вече пареха. Всички седнаха да се хранят и разговаряха за плановете през деня. Имаха доста работа, която трябва да свършат. Ева се обърна към Полин:

— Къде е твоят Марлоу? Нещо се бави, вместо да проверява гората наоколо за скрити шамани и черни магьосници.

Полин не отвърна, а леко се усмихна. Наистина не знаеше къде е Джордан. Снощи се разделиха пред стаите си и тази сутрин още го нямаше. Може би наистина е доста уморен и има нужда от повече почивка. За него посещението в университета и историческия музей едва ли са толкова интересни, но пък нали трябваше да е винаги с тях.

В стаята си Джордан завършваше разговор с Ню Йорк:

— Питър, сигурен ли си, че точно това са данните? Благодаря ти! По-късно пак ще ти се обадя. Да, събери повече информация за тази секта. Провери и дали няма някоя, която действа в Европа. Доскоро!

Обу дънките си, но докато подреждаше документите по джобовете, вече му стана горещо. Преоблече се в широк памучен панталон и вместо тениската, която си беше приготвил, облече тънка широка риза. Прибра всичко по джобовете си и тъкмо се протегна да отвори, на вратата се почука. Никола каза от другата страна:

— Джей, отвори ми!

Джордан отвори широко вратата и усмихнат посрещна приятеля си, но се изуми от изражението му:

— Какво се е случило?

— Джей, наблизо между дърветата намерихме сервитьора от вчера. Убит е по странен начин. Ела да видиш, преди да са дошли екипите.

— Да вървим веднага!

— Мисля си, дали… не е ли по-добре учените да тръгнат веднага, за да не виждат струпването на полицейски коли…

— Не трябва ли да ги разпитат? Може някой да е чул нещо!

— Едва ли — Никола се подвоуми, преди да продължи. — Иска ми се да им спестим колкото се може повече, за да работят спокойно, а не непрекъснато да се оглеждат…

— Аз пък искам малко да ги сплашим, защото и без това не вярват в реалната опасност. Нека да имат едно наум и непрекъснато да се оглеждат. Така и ние ще ги опазим по-добре. Да тръгваме!

Двамата мъже излязоха от хотела. Навън ги посрещнаха весели поздрави, но поведението им веднага промени настроението на учените. Никола предупреди:

— Станала е злополука в гората. Не напускайте хотела, може би полицията ще поиска да се срещне с вас.

Хелън първа се окопити:

— Този инцидент с нашата експедиция ли е свързан?

— Да.

— Преигравате, момчета! — Валери отново бе стегнала косата си в конска опашка. — Кой ще се занимава с нас?

Джордан отвърна веднага:

— Някой, който дори би извършил убийство! Ще се радвам, ако започнете да приемате заплахата като нещо реално и сериозно! Приятен ден!

Двамата мъже се отправиха към гората, където между дърветата се виждаха постовете, поставени от Никола още вчера.

Трупът беше изненадващо близо до оградата на хотела. Джордан сподели:

— Много е близо. Или е искал да влезе в хотела, или е искал просто да шпионира какво става и за какво се говори.

Никола отгърна платнището, което покриваше трупа и започна обясненията си:

— Убит е с изстрел от упор в тила. Вероятно със заглушител. След това са се случили много странни неща — на гърдите му е поставен някакъв знак с нажежено желязо, а след това на корема е изрязана кръгла дупка и трупът е обърнат на една страна, за да се изсипят вътрешностите…

Джордан не отговори. Беше вперил очи в жигосания знак на гърдите му. Никола го попита:

— Гледката наистина е потресаваща, но ти едва ли би се впечатлил от подобна жестокост. Жигосаното слънце прилича ли на знака от вашия медальон?

— Не, не прилича. Същото е! Дори размерите са същите.

Никола продължи мислите си:

— Може да е убит от хората, за които е работил. Това е по-добрият вариант. Защото другият вариант предполага, че е убит от друга секта, която също иска сведения за вас. Вече си мисля, че почитателите на култа към Слънцето станаха вече много.

Джордан го погледна:

— Какво стана с телефона му?

— Както и предполагах — карта с предплатена услуга. Всеки турист си купува такава и я ползва, докато е на почивка. Да не говорим, че такива карти масово използват ученици, студенти, пенсионери… Когато момчето рязко затвори телефона, сигурно онзи се е досетил, че има проблем и повече няма да използва тази SIM-карта. Просто ще си купи друга.

— Ако е бил ядосан на младежа, че се е издал, може шефът да е поръчал убийството, защото не може да е сигурен какво ни е казал. Ако е убит от хората, за които е работел, това може да означава само, че момчето е знаело много, може да е познавал шефа, да знае къде е отседнал, името му.

— Да, но тогава защо ще оставят такива знаци върху трупа. Това слънце е като знак и предупреждение. Но не към нас, а към конкурентите. Все едно са написали защо е убит.

Джордан се замисли:

— Може да е убит като жертвоприношение.

— Ти продължаваш да вярваш, че си имаме работа само с една секта! Аз си мисля, че около нас има войни най-малко на две секти.

— Никола, къде са телефоните му?

— У него не намерихме нищо. Взели са всичко от джобовете му. Ще претърсим за оставени лични вещи в заведението, в което работеше, но едва ли ще намерим нещо. Тези хора са подредени и методични. Няма да си позволят да пропуснат каквото и да било.

В този момент пристигнаха полицейските коли и Никола отиде при колегите си. Джордан покри трупа и се отправи към хотела.

На двора цареше тишина и всеки мълчаливо пиеше кафе. Като минаваше край Ева тя попита тихо:

— С нас ли е свързано наистина?

— Да — отвърна Джордан, без да спира и влезе в хотела.

Изкачи се бързо до стаята си, влезе вътре и се заключи. Отвори лаптопа си и отново извика цялата информация от всички възможни източници, която бе събрал през последните дни. Негови колеги и приятели от цял свят му изпращаха сведения, които могат да съберат за въпросното изображение на слънце. Почти всички съобщения бяха еднакви — обясняваха, че това е култ към Слънцето, който са опитали да възродят през 13 век, но след това вече не се говори за него. Интересното беше, че в нито една от информациите нямаше данни за размера на медальона, който са носели двамата главни жреци. След повторно запитване, за доуточняване, никой не успя да намери дори и намек за приблизителни размери. Споменаваха, че символът е модерен сред младежите, но никой не знае значението му. Беше събрал и снимки на подобни колиета, които се продаваха в сувенирните и бижутерийни магазини. Всички изображения бяха почти еднакви — слънце с извити като огнени езици лъчи, което беше разделено през средата с извита линия. Беше много красив символ, защото тази извита линия оформяше една овална част, приличаща на Слънцето и една вдлъбната част, приличаща на Луната, които се бяха долепили и образуваха напълно кръгъл слънчев диск. Кръгло колие. Разделено с вертикална извита линия. Изображението на слънцето във всички видове справочници и енциклопедии беше на цяло слънце, и нямаше камъни в основата на лъчите.

Джордан се замисли за жигосания знак на мъртвото момче. Кожата му беше прогорена дълбоко и символът личеше много добре. На него също нямаше следи от камъни или място за камъни. На гърдите му слънцето беше разделено с хоризонтална извита линия. Досега не беше и помислял, че слънцето може да е разделено напречно. Замисли се трескаво, търсейки някаква символика и някаква логика. Когато Луната залязва, Слънцето изгрява. Луната владее тъмната страна на света, а Слънцето — светлата. Когато Луната е отдолу, Слънцето е отгоре. Съвсем се обърка и не виждаше никакъв смисъл в това. Може в бързината убийците просто да са обърнали изображението. Може и медальонът да е разрязан напълно произволно, без да е търсен смисъл и някакво голямо скрито значение.

Никола почука на вратата. Джордан бързо затвори лаптопа и го постави в сака си. Отвори вратата:

— Нещо ново?

— Колегите разговаряха с всички и сме свободни да тръгваме.

Навън вече всички бяха по колите. Джордан се настани до шофьора на един от джиповете и огледа спътниците си. Джипът беше голям, просторен и удобен. Пътниците се чувстваха комфортно, а се събираше и целият им багаж. Потеглиха в пълна тишина. На седалката зад гърба му седеше професор Галя Попова. Тя побутна Джордан по рамото:

— Може ли да те попитам дали е прекалено опасно това, с което се захващаме?

Той се извърна леко към нея:

— Ако сме внимателни, няма да е прекалено опасно. Ще се грижим за студентите ти, но и те трябва да осъзнават, че не бива да ходят никъде сами и да се отделят от нас.

— Да, тревожа се за всички, но трябва да ви кажа, че един от тях е синът ми.