Даниеле Брокс
Сълзата на Орфей (35)

35.

В тази мистична планинска земя всичко е прекалено тайнствено и красиво, но настъпва и момент, в който човек усеща страх от силата на загадките, скрити в дебрите на хълмовете. Въпреки че бяха двамата, Полин се чувстваше ужасно уплашена, уязвима и застрашена. Скоро по пътеката се показаха първите й колеги. Водеше ги Никола, а след него припряно вървеше Ева. Нико беше плътно до нея, загрижен и готов да я защити. Малко след като всички пристигнаха, мистър Смит се показа и започна спокойно да наблюдава.

До скалата се доближиха Хелън и Валери, които заедно с Полин бяха археолозите на групата. Никой не се и опита да каже на Ева, че трябва да отстъпи и да ги остави да работят спокойно.

Холандският историк се заразхожда по отсрещния хълм. Към него се приближи Марио:

— Не вярваш ли, че момичетата са открили нещо?

— Не. От самото начало тази експедиция беше смешна като идея дори. Само се разходихме.

— Хелън ми каза, че са открили същия метеоритен камък като на предмета от София.

— Ти си митолог, Марио, и вярваш в приказки. Аз съм историк и работя само с факти и документи.

Марио докосна Кейси по рамото:

— Да се връщаме, защото охраната трябва да се намира повече около камъка. Да не пречим на хората да си вършат работата! Като се отделим и след нас веднага тръгват две момчета. Така отслабваме охраната. Кейси се усмихна:

— Често ли си говориш с Джордан и Никола? Станал си повече полицай, отколкото учен. За преуморените охранители ли се тревожиш или за огнената Валери?

— Искам да съм до нея. Тук е малко зловещо.

— Виждам, че Иван и Галя са те превърнали в запален траколог.

Докато разговаряха, се бяха върнали при скалата с трона.

Природата бе покрила метеоритния камък с дебел пласт варовикови скали. Археолозите много внимателно отчупваха парче по парче скалата и постепенно откриваха гладкия блестящо сив камък. Работиха до късния след обед и Джордан едва ги накара да оставят работа си за следващия ден. Никола бе поискал охрана от военните и скоро наоколо заприлича на строго секретна база. Доста обширен район около пещерата и скалата с трона беше отцепен и заграден с жълти ленти. Покрай лентите се разхождаха въоръжени войници на пост. Около лентата монтираха и прожектори, за да може мястото да е осветено и нощем, за да се наблюдава по-добре от охраната.

Полин отстъпи и огледа наоколо — беше спокойна за трона, а и трябваше да си почине. Почувства странно напрежение и се обърна. От другата страна на лентата стоеше мистър Смит и студено я наблюдаваше. Двамата се гледаха само няколко секунди, а след това тя вдигна рамене примирено и се упъти към джипа.