Даниеле Брокс
Сълзата на Орфей (33)

33.

Дали защото бяха отпочинали два дни, или защото отиваха към последния обект, учените излязоха от хотела в отлично настроение. Качиха се по джиповете и се оставиха на българите да ги водят към поредното чудо от древната им история.

Щом колоната подмина отклонението към светилището на Орфей и продължи по пътя нататък, към тях се присъедини още един джип.

Джордан погледна назад и се обади на Никола. Мистър Смит сигурно също губеше търпение.

Колите спряха на определеното място и учените поеха по пътеката към пещерата. Дърветата им пазеха сянка и осигуряваха прохлада. Тук щеше да се работи по-приятно. Мястото на пещерата ги изненада приятно. Наистина беше оформена като женска утроба. Учените оставиха малките си раници на земята и влязоха да разгледат поредния олтар. Пещерата беше празна, а стените й — напълно гладки. Относително тесния кръгъл вход продължаваше в тунел, а след това се разкриваше огромна зала, в дъното на която имаше оформен олтар. В пода на пещерата бе издълбан идеален кръг, леко вдлъбнат надолу.

Фенерите на учените светеха силно като прожектори. На синкавобялата им светлина се видя, че стените и подът на пещерата са покрити с фин мъх.

Всички стояха напълно мълчаливи и само лъчите на прожекторите кръстосваха стените в търсене на нещо интересно или просто на нещо. Учените бяха изумени. Тук нямаше абсолютно нищо. Само кръг на пода. Древно е, разбира се, но какво от това. Какво тук доказва, че лирата е била съхранявана седем хиляди години в тази пещера, в която може да влезе всеки. Дори мъхът не беше намачкан от скорошно влизане.

Докато шареше с фенерчето си по стените, Полин забеляза раздвижване зад себе си. Обърна се и видя, че Ева излиза от пещерата. Последва я навън и я настигна до едно дърво:

— Ева, защо излезе? Ядоса се, че няма нищо ли?

— Тук има нещо, Полин. Ние трябва да го намерим. Тук е и няма да мръдна оттук, докато не го открия. Цялата треперя и не мога да се успокоя. Сякаш съм струна и някой ме е дръпнал.

— Струна ли? Като на лирата? Ако приемем, че това място е свързано с лирата, ще имаме начало на търсенето. Лирата е от метеоритен камък и титаниеви струни. Ела да разгледаме олтара.

Двете жени се върнаха към входа на пещерата. От страни бе застанал мистър Смит с двамата си последователи и гледаха безстрастно, без да дават вид, че ги интересува работата на учените. Охраната не ги допускаше до пещерата, а и те не настояваха. Когато жените минаваха покрай тях прекратиха разговора си. Влязоха отново през кръглия отвор и се отправиха към олтара. Полин даде знак и двама от студентите застанаха зад тях с прожектори в ръцете, да осветяват, докато те работеха. Иван се присъедини с голям ентусиазъм:

— Може ли да помогна?

Ева, положи огромни усилия да не издаде истинското си състояние и отвърна с усмивка:

— Само бъди много внимателен. Гледай да не разместиш и песъчинка дори. Трябва да отстраним този мъх и да разгледаме добре камъка.

Иван коленичи и с нежни движения започна да почиства. Постепенно всеки изостави наблюденията си и учените се събраха около тримата коленичили. Всички фенери бяха насочени към работата им. Скоро целия мъх беше отстранен и коленичилите около олтара ставаха все повече. Ева възкликна:

— Кръгът е диск, поставен в издълбана дупка точно по негов размер. Отстрани се вижда тънък процеп.

Полин изгледа Ева:

— Помислих, че просто е издълбан надолу огромен кръг.

Ева се обърна към един от студентите:

— Излез съвсем спокойно навън и ми донеси чантата, за да взема проба от този камък.

Иван я прекъсна:

— Аз нося в чантата си на кръста всичко необходимо. Не е нужно да показваме на онези отвън, че сме открили нещо, нали?

— Дай ми приборите си, прав си! — кимна Ева, а след това се обърна към останалите — Не давайте да се разбере, че имаме някакви подозрения. А и не се знае. Може да не сме открили нищо.

Тя остърга малко от камъка и го постави внимателно в приготвеното от Иван шишенце. След това го прибра в чантата си.

Полин се обърна към нея:

— И сега трябва да се прибираме ли? Само защото не искаш да направиш пробите пред онези бандити? Ще загубим цял ден?

Ева се изправи:

— Никола, ще изляза навън и ще работя без значение какво правят онези убийци. Имаш ли нещо против?

— Моля, работи си на спокойствие. Ние ще бъдем до теб.

Ева излезе от пещерата, последвана от повечето студенти. Полин остана вътре. Още щом дойдоха, тя се почувства съвсем близо до прароднината си. Струваше й се, че дори може да я чуе. Някак си тези гладки стени много приличаха на стените от сънищата й. Тя беше сигурна, че са намерили мястото.

Галя се доближи до Полин:

— Този олтарен камък е изследван още, когато е открита пещерата. Това си е съвсем обикновен гранит.

— Защо не й го каза?

— И тя ще ми повярва ли? По-добре сама да се увери. Видях погледа й, когато откри, че в дупката е вграден камък.