Даниеле Брокс
Сълзата на Орфей (13)

13.

Експедицията пристигна в Историческия музей на София. Чужденците бяха възхитени от красивата сграда, която се намираше сред гора и веднага отзад се издигаше склона на планината. Никола показа някакви документи и от пропуска се обадиха по телефона. Учените и студентите влязоха в градината пред музея. Галя започна да разказва:

— Сградата е една от постройките на правителствената резиденция. Много е красива отвън, но отвътре е още по-впечатляваща. Преди да влезем в хранилището, където се съхранява лирата, ще искате ли да направите една обиколка на залите с експонатите на древното изкуство по нашите земи. В момента в България са събрани три от най-големите и красиви древни златни съкровища. Те обикновено са изложени като гостуващи експонати в различни музеи по света и много рядко могат да се видят от българите.

Още с влизането си в сградата, учените бяха стъписани от обстановката. Невероятната дърворезба по таваните ги накара да спрат за миг. Ева се доближи към Галя:

— Да, това наистина е правителствена резиденция. Много е впечатляващо.

Към германката се доближи чаровен младеж с добродушни очи:

— Позволете да бъда ваш гид из тази сграда!

Галя се обърна към него:

— Да ти представя един от най-обещаващите студенти в нашия факултет, синът ми Иван.

Ева се усмихна широко:

— Много ми е приятно! Води ме!

В този момент към тях се присъединиха и останалите учени. Иван беше щастлив да сподели с най-известните имена в съвременната наука, своите познания. Той ги поведе от залата с най-древните находки по българските земи. Разказваше завладяващо и интересно. Умееше да вплита в научните факти и части от митологията. Марио му подхвърли:

— Сладкодумен си като майка си. Тя те е научила да говориш толкова интересно, че и дори човек, който не се интересува от история и археология, да бъде заинтригуван.

— Благодаря! Имам най-добрия учител! — Иван доволен погледна майка си, а след това продължи — Нека ви покажа сега какви златни изделия са правели древните траки. Знаете, че Орфей е бил тракиец.

Всички влязоха в следващата зала. В средата й блестеше съкровище от златни предмети, изработени с невероятна прецизност. Шумната група от учени, които коментираха всеки един експонат, изведнъж притихна. Гледката беше разтърсваща. С качеството на изработката на тези предмети, направени преди хиляди години, можеше да се гордее дори съвременен бижутер. Групата се разпръсна из залата и всеки се вгледа в различен експонат. Вглъбени и усамотени, те сякаш се опитваха да установят контакт с древния майстор и да изкажат възхищението си.

В този миг в залата влезе директорът на музея. Галя се усмихна широко:

— Професор Димитров, благодаря, че ни отделихте време!

Професорът се запозна любезно с чужденците, поздрави студентите, защото им беше преподавал и ги поведе след себе си по дълъг коридор. Спря се пред една врата без табела и извади магнитна карта. Отвори и покани гостите си. Всички влязоха в голямо помещение, хранилище с множество експонати, някои от които бяха поставени по лабораторните маси. Директорът се отправи към дъното на залата. Там в стъклена витрина беше поставен странен предмет. Грубо издялана каменна полуокръжност. Металните струни минаваха през малки дупчици в камъка и се захващаха от външната страна.

Нико реагира пръв:

— Да не искате да кажете, че това е изработено от хората, направили и уникалните златни предмети, които току-що гледахме? Траките нямали ли са един майстор, който да изработи красива лира на най-великия музикант на древността? Този предмет не може да е принадлежал на племето, изработило изящните бижута, които преди малко гледахме!

Професор Димитров посочи Галя и каза:

— Професор Попова, моля, обяснете!

Галя веднага се намеси:

— Предметът е изследван в Лондон и е датиран отпреди повече от седем хиляди години. Камъкът е метеорит. Струните са от титаниева сплав. Прецизните дупки, в които са захванати струните, сочат определено майсторство. Интересното в случая е откъде е камъкът и защо струните не са от друг метал. Древните не са познавали титания. Как са го добили?

Марио не се стърпя:

— И защо тези струни не издават никакъв звук? Легендата разказва, че когато Орфей започнел да свири на лирата си, цялата природа притихвала и дори дивите зверове се укротявали. Действало им е хипнотично. За да разкажат хората тази легенда, значи, може би някой от тях все пак е чувал чудните звуци на орфеевата музика? Защо ние днес не чуваме нищо?

В този момент професор Димитров беше отворил стъклената витрина и физикът Нико Гомес много внимателно, докосваше лирата с върховете на пръстите си. След дълго гледане, той каза:

— Струните са прекалено силно опънати! Не е възможно да са останали така в течение на седем хиляди години! Под натиска на пръстта и камъните, където е лежала през това време, под натиска на собственото си напрежение дори, те не биха могли да останат така опънати. Опънати дотолкова, че да не е възможно никакво трептене. Никой майстор не би направил такъв инструмент.

Ева се обърна към Галя:

— Защо решихте, че това е лирата на Орфей?

— Датирането на предмета, формата му и мястото, където е намерен. Всичко това доведе до една наша хипотеза. Сега е ваш ред.

Хелън прояви раздразнение и скептицизъм:

— Кой би датирал титаниеви струни и да определи възрастта им на седем хиляди години!

Професор Димитров се обади:

— Оксфорд.

— Невъзможно. Аз работя там и знам със сигурност, че такъв предмет не е постъпвал при нас.

— Достъп до предмета имаха само ректорът и един химик, на когото той възложи анализа. Не искахме никой да знае за нашите предположения. Така че, примирете се, не знаете всичко, което става в Оксфорд. Анализите потвърдиха нашето мнение. Вие сте тук, за да дадете обяснения на появилите се хиляди въпроси.

— Разбира се — отстъпи Хелън и се ядоса, че бе реагирала така спонтанно. Обеща си вече да мисли, преди да говори.

Нико се беше изолирал напълно от околните и прехласнато докосваше откритието, наречено „лира“. Ева реши да го изплаши:

— Установено ли е радиоактивно лъчение от метеоритния камък?

— Може и да е имало нещо, но след толкова години вече не се отчита нищо. — Галя отново беше поела ролята на гид.

Нико се обади:

— Не мога да разбера защо едно грубо издялано парче камък има върху мен такова въздействие. Май наистина ще повярвам, че тази лира е можела да укроти бури…

Галя реши, че са отнели прекалено много от времето на професор Димитров:

— Има ли други въпроси? Някой иска ли да разгледа предмета от близо? Ако всеки е удовлетворен, мисля, че трябва да благодарим за гостоприемството на музея.

Учените кимнаха одобрително и се отправиха към изхода. Нико вървеше накрая с умислено наведена глава. Преди да излезе се обърна и още веднъж погледна находката. Промърмори:

— Невъзможно! Това е само легенда! Че аз и като дете не вярвах в приказки.

Ева го чу и тихо му каза:

— Точно затова си станал физик. От нас с теб се иска да дадем научно обяснение на всичко.