Джон Гришам
Бар „Петлите“ (40)

40

За да избегнат съдебните зали, където се бяха появявали преди, някои рецидивисти използваха служебен асансьор до задния вход, за който малко адвокати знаеха. Фил обаче беше един от тях и поведе момчетата през лабиринт от къси коридори с кабинети на съдии, секретарки и съдебни помощници. Марк и Тод бяха със сака и вратовръзки, сигурни, че ще бъдат снимани за един-два вестника. Не разговаряха с никого и се опитваха да не поглеждат към няколкото познати лица.

В десет без десет почитаемият Ейбрахам Абът от Шесто отделение се появи от вратата зад банката си и огледа залата. Изгарящи от нетърпение да проверят кои са любопитните зрители, двамата обвиняеми бързо огледаха публиката. Имаше трийсетина човека, малко повече от обичайното за първа поява пред съда. Заеха местата си на масата на защитата с гръб към присъстващите, а адвокатът им отиде да си поговори с прокурора. Съдия Абът седеше на мястото си и се занимаваше с някакви документи. Изведнъж сладураната Хадли Кейвинес изникна и се наведе между двамата.

— Тук съм само за малко неморална подкрепа, момчета — прошепна тя.

— Благодаря — отговори Марк.

— Снощи мислехме да ти се обадим — увери я Тод.

— Заета съм — каза тя.

— Ами довечера?

— Съжалявам, но вече имам среща.

— Какво се говори за госпожа Рийди? — попита Марк и кимна към другата маса.

— Напълно некомпетентна — отговори Хадли с усмивка. — И твърде глупава, за да го съзнава. Обаче е истинска кучка.

— Има ли хора от вестниците? — попита Тод.

— „Поуст“ отляво на четвъртия ред, онзи тип с кафявото сако. За друг не знам. Трябва да тръгвам. Не ми губете телефона и ми се обадете, като излезете.

Тя изчезна толкова светкавично, колкото се бе появила.

— Да излезем откъде? От затвора ли? — прошепна Марк.

— Обичам я тази мръсница — промърмори Тод.

Отвори се врата в далечния край и бяха въведени трима затворници с оранжеви гащеризони, оковани заедно. Трима млади чернокожи мъже, току-що прибрани от опасните улици на Вашингтон и най-вероятно запътили се към затвора за години. Ако вече не бяха членове на банди, много скоро щяха да станат, за да си осигурят закрила. През кратката си кариера като наказателни адвокати Марк и Тод се бяха наслушали на истории за ужасите по затворите.

Приставът извика имената на Фрейзиър и на Лусеро. Двамата се изправиха, приближиха се към съдийското място заедно с Фил и вдигнаха поглед към лишеното от усмивка лице на съдия Абът. Първите му думи бяха:

— Нито един от двамата не ми е познат, макар да разбрах, че и преди сте идвали.

Разбира се, че бяха, но дори не им хрумна да го кажат. Съдията продължи:

— Господин Марк Фрейзиър, обвинен сте в нарушаване на раздел Петдесет и четири Б на Наказателния кодекс на Вашингтон за практикуване на право без правоспособност. Как пледирате?

— Невинен, господин съдия.

— А вие, господин Лусеро, по същото обвинение?

— Невинен, господин съдия.

— Има и трети обвиняем, Зола Мал, известна и като Зола Паркър, което сигурно е професионалното й име. Къде е госпожа Мал?

Съдията гледаше към Марк, който сви рамене, все едно няма представа.

— Господин съдия — намеси се Сарано, — изглежда, че тя е напуснала страната. Семейството й е репатрирано в Африка. Научих, че може би е заминала там да им помогне. Не я представлявам.

— Много добре, странният случай става още по-странен — каза съдия Абът. — Ще насоча делата ви за разглеждане от голямо жури. Ако бъде предявено обвинение, ще бъдете осведомени за датата, когато трябва да се явите пред съда. Някакви въпроси, господин Сарано?

— Не, господин съдия.

Милс Рийди реши да се включи в играта.

— Господин съдия, моля да бъде определена гаранция за двамата обвиняеми.

Фил изсумтя с досада, а съдия Абът видимо се изненада и попита:

— Защо?

— Очевидно обвиняемите използват различни самоличности, а това може да означава, че има опасност да избягат. Внасянето на гаранция ще ги задължи да се явят пред съда, когато бъдат призовани.

— Господин Сарано? — попита Абът.

— Не се налага, господин съдия. Клиентите ми са били арестувани миналия петък и им с било наредено да се явят в съда днес в десет часа. Те ме наеха и пристигнахме петнайсет минути по-рано. Кажете им кога да дойдат и аз ще ги доведа.

Ще ни доведеш, ама друг път, помисли си Тод. Добре ме огледай, приятелю Ейб, защото повече няма да ме видиш.

Опасност да избягат, помисли си Марк. А защо да не изчезнат като дим от лицето на Земята? Ако си въобразяваш, че доброволно ще вляза в затвора, значи си луда.

— Третата обвиняема вече е напуснала страната, господин съдия — настоя госпожа Рийди. — Тези хора действат под чужда самоличност.

— На този етап наистина не виждам нужда от гаранция — отсече съдията. — Господин Сарано, клиентите ви съгласни ли са да останат във Вашингтон, докато случаят им бъде представен пред голямото жури?

Фил погледна към Марк, който сви рамене и каза:

— Разбира се, но трябва да посетя майка си в Доувър. Явно ще се наложи да почака.

— Баба ми в Балтимор е сериозно болна — додаде Тод, — но явно и това ще почака. Както разпореди съдът.

Лъжеха с такава лекота!

— Тези хора никъде няма да ходят, господин съдия — каза Сарано. — Плащането на гаранция е ненужен разход за тях.

Старият Ейб каза донякъде притеснено:

— Съгласен съм. Не виждам нужда от гаранция.

Госпожа Рийди продължи да го притиска:

— Господин съдия, може ли поне да поискаме да предадат паспортите си?

Марк се засмя и каза:

— Нямаме паспорти, господин съдия. Ние сме двама разорени бивши студенти по право.

Истинският му паспорт беше в джоба на джинсите му и умираше от желание да бъде използван. След час Марк щеше да си купи и фалшив за всеки случай.

Съдията вдигна ръка, за да го накара да замълчи.

— Няма да има гаранция. Ще се срещна с вас двамата отново след около месец.

— Благодаря, господин съдия — каза Сарано.

Докато се отдалечаваха от съдийското място, Даръл Кромли мина през преградата с някакви документи в ръка и оповести силно:

— Извинете, че ви прекъсвам, господин съдия, но трябва да връча призовки на тези двамата. Това е копие от делото, което съм завел от името на клиента си Рамон Тейпър.

— Какви ги вършите, по дяволите? — попита Сарано.

— Съдя клиентите ви — отговори Кромли, доволен от вниманието.

Марк и Тод взеха копия от призовките и от делото и се оттеглиха на масата на защитата. Съдия Абът явно се забавляваше. От първия ред се надигна друг мъж и се провикна:

— Господин съдия, и аз трябва да им връча призовки. Представлявам „Кърбоу Пропъртис“. Тези двамата са престанали да плащат наема си през януари. — Той размаха още документи.

Сарано отиде да ги вземе. Четири реда зад човека от „Кърбоу“ се изправи възрастен мъж и каза:

— Господин съдия, аз наех този човек, Марк Апшоу, да представлява сина ми в дело за шофиране в нетрезво състояние и му платих хиляда долара, но той изчезна. Вече има издадена заповед за ареста на сина ми и освен това си искам парите.

Марк погледна човека, който изведнъж му се стори познат. Рамон Тейпър се заклатушка по централната пътека и се провикна с пълно гърло:

— Господин съдия, тези типова поеха случая ми и го прецакаха. Според мен трябва да влязат в затвора.

Униформен пристав се приближи към преградата и препречи пътя на Рамон. Съдия Абът удари с чукчето и нареди:

— Тишина в залата!

Фил Сарано погледна клиентите си и прошепна:

— Да се махаме от тук.

Тримата заобиколиха съдийското място и излязоха през страничната врата.

 

 

Четири месеца след като си купиха фалшивите шофьорски книжки и започнаха злополучното си приключение като адвокати, Марк и Тод се върнаха в автосервиза на любимия си фалшификатор, за да си купят и фалшиви паспорти.

Поредното престъпление, няма спор, но човекът наистина рекламираше фалшивите си паспорти онлайн заедно с още десетки видове „търговия с документи“. Устно им гарантира, че паспортите му ще заблудят всеки митничар и имиграционен служител по света. Тод за малко да го попита как ще ги компенсира, ако обещанието му не се изпълни. Да не трябваше да очакват, че ще се втурне към летището да се разправя с охраната? Не. Марк и Тод знаеха, че ако ги спипат, този тип няма да си вдигне телефона.

След като позираха за снимка и се подписаха като Марк Апшоу и Тод Лейн на съответната страница, те един час го наблюдаваха как методично изрязва и сглобява страницата с данните и подписа, после ги подпечатва със смайващ набор от входни печати — недвусмислено доказателство, че са пътували много. Избра две поовехтели корици на истински паспорти и дори залепи стикери за сигурност на гърба и на двата. Платиха му хиляда долара в брой и на тръгване той им пожела:

— Безопасно пътуване, момчета.

 

 

Празненството по случай дипломирането беше импровизирано и се състоя в един бар в Джорджтаун. Уилсън Федърстоун изпрати есемес с покана до Марк и понеже двамата с Тод нямаха какво друго да правят в петък през нощта, пристигнаха в бара късно и се присъединиха към половин дузина стари състуденти за доста сериозен запой.

На следващия ден „Фоги Ботъм“ щеше да проведе истинска церемония, която щеше да е слабо посетена както обикновено. Всъщност само двама от групата смятаха да отидат и да си получат почти безполезните дипломи, и то, защото майките им настояваха.

И така, младежите пиха здравата. Всички бяха запленени от приключенията на Марк и Тод през последните четири месеца, които ги нагостиха обилно с порция лудории на „Апшоу, Паркър и Лейн“. Приятелите на масата се заливаха от смях, докато Марк и Тод се редуваха да разказват за Фреди Гарсия, Рамон Тейпър и чудното му дело, което бяха опропастили, за посещенията си в канторите на Ръсти Чевръсти, Джефри Корбет, Едуин Мосбърг и клетата Зола, която киснеше по болничните кафенета, как се криеха от разносвачите на призовки в бар „Петлите“ и как ги тормозеха консултантите им по заемите.

Вече нямаше тайни. Бяха се превърнали в легенди и фактът, че ги заплашваше затвор, а те се смееха невъзмутимо, само правеше разказите им още по-колоритни.

Когато ги попитаха какви са плановете им, Марк и Тод отговориха, че обмислят да открият клон на милата им малка фирма в Балтимор и да обикалят наказателните съдилища там. На кого му е потрябвала правоспособност за адвокатска практика? Истинският си замисъл обаче така и не разкриха. Не можеха да рискуват.

От осемте младежи край масата шестима щяха да се явят на адвокатския изпит след два месеца. Трима имаха работа, макар че за двама тя включваше и дела про боно. Един щеше да бъде нает от правна кантора, но при условие че издържи адвокатския изпит. Всеки бе натрупал огромни дългове заради мащабната измама с училищата по право на Хайндс Ракли.

Всички около масата усещаха присъствието на Горди, но никой не го спомена.