Джон Гришам
Бар „Петлите“ (12)

12

Беше петък следобед, краят на поредната отвратителна седмица. Не бързаха да се върнат в града, затова Тод мина по обиколни пътища през Вирджиния. Близо до Беривил момчетата решиха, че искат да пийнат, и Тод спря пред един магазин. Зола, която не близваше алкохол, доброволно предложи да поеме волана, което правеше често, когато беше с Горди и компанията от юридическия. Марк купи шест бири и безалкохолно за нея.

— Къде отиваме? — попита тя.

Тод, седнал на предната седалка, посочи някаква табела.

— Натам е Фронт Роял. Някога ходили ли сте във Фронт Роял?

— Не.

— Ами хайде да поразгледаме.

Отвориха бирите и потеглиха. След няколко километра Марк стисна бутилката с крака и си провери мобилния. Имаше имейл от „Нес Скелтън“. Той го прочете и се провикна:

— Моля? Тоя шегува ли се?

— Какво има? — попита стреснато Тод.

— Уволнили са ме! Просто са ме уволнили!

— Не може да бъде — обади се Зола.

— Не, имам съобщение от Евърет Боулинг, не, от М. Евърет Боулинг, пълен задник, партньор и член на управителния съвет на „Нес Скелтън“. Чуйте това: „Скъпи господин Фрейзиър, днес фирмата ни оповести сливането си с лондонската правна кантора «О’Мара и Смит». За «Нес Скелтън» това е вълнуваща възможност да се разрасне и да предлага още по-качествени услуги на клиентите си. Сливането обаче изисква промени в личния състав. Със съжаление ви уведомявам, че оттегляме предложението си към вас за поста сътрудник. Пожелаваме ви успех. Искрено ваш, М. Евърет Боулинг“.

— Улучили са момента — отбеляза Тод.

— Уволняват ме още преди да съм започнал. Можете ли да повярвате?

— Много съжалявам, Марк — каза Зола.

— Да, аз също — намеси се Тод. — Съжалявам, приятел.

— Дори не им стиска да ми го съобщят очи в очи — каза Марк. — А с този гнусен имейл.

— Наистина ли си изненадан? — попита Тод.

— Разбира се, че съм изненадан. Защо да не съм?

— Защото те са долнопробни лобисти, които ти направиха половинчато предложение, без да споменават нищо за заплатата, и то, при условие че издържиш изпита за адвокат. Сам твърдеше, при това неведнъж, че нямаш доверие на никого там и фирмата никога не ти е харесвала. По твоите думи те са шайка мръсници.

Марк пое дълбоко дъх, остави телефона си, пресуши бирата, смачка кутийката и я хвърли на пода на колата. Дръпна си нова кутийка, отвори я и отпи продължително. Тод също пресуши своята и каза:

— Дай ми още една. — Той отвори кутийката, вдигна я и каза: — Наздраве. Добре дошъл в света на безработните.

— Наздраве — отговори Марк и двамата се чукнаха. След още километър той съобщи: — И бездруго не ми се работеше там.

— Браво на теб! — възкликна Тод.

Зола поглеждаше Марк в огледалото.

— Щеше да си нещастен — продължи Тод. — Те са нищожества, истински негодници, които мразят работата си. Сам си го казвал.

— Знам, знам, но ми иде да звънна на Рандал, който трябва да ме обучава, само за да го чуя как ще се гъне и ще заеква.

— Гарантирам ти, че няма да ти вдигне. Хайде да се обзаложим.

— Този бас не е хубав.

— Не го правете — намеси се Зола. — Не си хабете силите.

— По някаква причина напоследък съм почти без сили — заяви Марк. — Безполезният ми по-малък брат ще влезе в затвора, което е кофти за него, но всъщност ми е мъчно за майка ми. После Горди откачи. Сега пък ни обвиниха за самоубийството му. Семейството на Зола е тикнато в център за задържане, докато чака да го депортират. Сега и това. А от нас се очаква да се отърсим от всичко и да изкараме последния си семестър, след който ни чакат два месеца пълен ад, докато зубкаме за адвокатския изпит, та да намерим работа и да започнем да изплащаме заемите си, което всъщност е по-невъзможно, отколкото изглежда, адски невъзможно. Така че, да, скъпа ми Зола, наистина съм изморен, а вие?

— Аз съм изцедена — увери го тя.

— Ставаме трима — додаде Тод.

Намалиха, докато прекосяваха градче на име Бойс. Когато остана зад гърба им, Марк попита:

— Вие наистина ли ще отидете на лекции в понеделник? Аз не мога.

— Питаш за втори или за трети път — каза Зола. — Какво ще правиш, ако не отидеш?

— Нямам план. Ще карам ден за ден.

— Добре де, а какво ще правиш, когато започнат да те търсят от факултета? — попита Тод.

— Няма да вдигам.

— Хубаво. Ще впишат, че си прекъснал, ще осведомят лихварите и те ще ти се нахвърлят като акули, надушили кръв.

— Ами ако не ме намерят? Ако си сменя телефонния номер и се преместя в друг апартамент? Лесно ще се изгубя в град с два милиона население.

— Слушам те — каза Тод. — Добре, скриваш се. А какво ще работиш, как ще се издържаш… такива ми ти дреболии?

— Мислил съм за това — отговори Марк и отпи дълга глътка. — Може да си намеря работа в някой бар, където ще ми плащат в брой, разбира се. Може да се хвана като сервитьор. Или да стана специалист по случаи на шофиране в нетрезво състояние като оня мазник миналия петък в изтрезвителното. Как се казваше?

— Даръл Кромли — каза Зола.

— Обзалагам се, че Даръл прибира сто хиляди годишно от пияни шофьори. И все в брой.

— Но ти не си правоспособен адвокат — напомни му Зола.

— Поискахме ли от Даръл да ни покаже документ за правоспособността си? Не, разбира се. Каза, че е адвокат. На визитката му пишеше, че е адвокат, и ние просто приехме, че има разрешително. А може да е просто търговец на стари коли, който в свободното си време припечелва и в изтрезвителното.

— Как ще се явяваш в съда? — попита Зола.

— Била ли си в съда? Аз съм ходил — истински цирк е. Има стотици като Даръл Кромли, които търчат напред-назад, натрапват се на дребни престъпници, за да изкарат нещо, сноват между съдебни зали с отегчени и полузаспали съдии. Съдиите, чиновниците и всички останали в съдебната зала също като нас просто допускат, че дейните типове с евтини костюми наистина са адвокати. Мамка му, в този град има сто хиляди адвокати, а никой не пита: „Ей, ама ти наистина ли си адвокат? Я ми покажи разрешителното си!“.

— Според мен бирата те хваща — заяви Тод.

Марк се усмихна на Зола в огледалото.