Джон Гришам
Бар „Петлите“ (16)

16

Трийсетина месеца по-рано, когато Марк Фрейзиър се подписа на последния формуляр и се хвърли главоломно в тресавището на студентското кредитиране, Министерството на образованието му определи консултант по обслужването на заема. Моргана Наш беше служителка на „Нау Асист“ — частна фирма в Ню Джърси, наета от Министерството на образованието да обслужва студентските заеми. Изборът на консултанта беше произволен. Марк никога не се беше срещал с жената и нямаше причина да го прави. В качеството си на заемополучател той имаше право да определи начина на общуване и подобно на повечето студенти го бе свел до минимум. С госпожа Наш си кореспондираха само по имейл. Тя поиска веднъж номера на мобилния му телефон, но не го получи, тъй като Марк не беше длъжен да й го даде. „Нау Асист“ беше една от няколкото фирми за обслужване на заеми, които Министерството на образованието би трябвало да наблюдава строго. Фирмите, които не се представяха добре, или получаваха по-малко работа, или договорите с тях биваха прекратявани. Според уебсайта на министерството „Нау Асист“ имаше средно добър рейтинг. Като изключим убийствения дълг, Марк нямаше оплаквания от госпожа Наш и работата й до момента. След като трийсет месеца беше слушал оплакванията на състудентите си, той знаеше колко неприятни са някои от фирмите, занимаващи се със заемите.

Последният имейл от госпожа Наш, който Марк беше получил на стария си адрес, гласеше:

Здравейте, Марк Фрейзиър,

Надявам се да сте прекарали приятно празниците и да сте готов за последния си семестър в юридическия факултет. Поздравления, че успяхте да стигнете до тук, и късмет през оставащите няколко месеца! Когато си писахме за последен път през ноември, бяхте въодушевен от новата си работа в „Нес Скелтън“, но още не бяхте сигурен каква ще бъде заплатата. Ще съм признателна да актуализирате тази информация. Бих искала въз основа на заплатата Ви да се заема с изготвянето на план за погасяване на заема. Както знаете, съгласно закона при дипломирането си трябва да подпишете такъв план, а първата вноска дължите точно шест месеца по-късно. Знам, че заетостта Ви е голяма, но моля да се свържете с мен при първа възможност.

Последен транш: 13 януари 2014 г. = 32500 долара. Обща дължима сума, главница и лихви: 266000 долара.

Поздрави,

Моргана Наш,

представител „Публичен сектор“

Марк изчака два дни и в неделя отговори:

Скъпа г-жо Наш,

Благодаря Ви за писмото и се надявам при Вас нещата да са наред. Напоследък в „Нес Скелтън“ цари известно объркване и положението постоянно се променя. Всъщност не мога да намеря служител, склонен да разговаря с мен за назначението ми. Дори оставам с впечатлението, че предложението за работа може и да не е валидно след сливането. И много се тревожа. Като прибавите и факта, че миналата седмица най-добрият ми приятел скочи от Арлингтън Мемориал Бридж в река Потомак (вижте линка), признавам, че мислите ми са далече от следването. Дайте ми малко време да се съвзема. В момента погасителният план е последното нещо, с което бих искал да се занимавам. Благодаря Ви за търпението.

Ваш приятел,

Марк

Тод беше попаднал във фирма, наречена „Сколар Съпорт Партнърс“ — ССП. Или просто СС, както я наричаха Тод и много други студенти. Седалището й беше във Филаделфия и фирмата имаше зловеща история в бранша. Тод беше намерил най-малко три съдебни дела в цялата страна, в които ССП беше подсъдима за принудително събиране на задължения по заеми. Компанията беше уличена в събирането на допълнителни произволно наложени такси към заемите и вече бе платила глоби. Въпреки това Министерството на образованието продължаваше да я ползва.

Така нареченият консултант на Тод, Рекс Уагнър, се правеше на голям умник, а всъщност беше тиранин, на когото Тод с удоволствие би фраснал един при възможност. Което не ставаше, разбира се. Представяше си Уагнър, натикан в кабинка в съмнителен приземен офис, вероятно дебел, нагъваш чипс и със слушалки на плешивата глава, докато тормози младежи по телефона и изпраща вбесяващи имейли.

Последният гласеше следното:

Драги г-н Лусеро,

Вече сте на финалната права и дипломирането Ви чака зад ъгъла, затова е време да обсъдим връщането на заема, за което, съдейки по последната ни кореспонденция отпреди месец, сигурно нямате желание, тъй като все още не сте си намерили „смислена правна работа“. Надявам се положението да се е променило. Моля да ме информирате за новостите около търсенето на такава. Опасявам се, че няма да приема план за погасяване на задълженията Ви въз основа на явното Ви желание да работите само като барман. Да поговорим — колкото по-скоро, толкова по-добре.

Последен транш: 32500 долара, 13 януари 2014 г. Обща дължима сума, главница и лихви: 195000 долара.

Искрено Ваш,

Рекс Уагнър,

старши консултант по заемите

На което Тод накрая отговори:

Драги СС старши консултант по заемите Уагнър,

Аз печеля повече пари като барман, отколкото Вие, като тормозите студенти. Четох за Вашата фирма, за съдебните дела и насилствената тактика, но още не Ви обвинявам в насилие. Не съм обвинен в просрочване на задължения — по дяволите, още дори не съм завършил. Да, нямам истинска работа, защото такава просто не се предлага, поне не за студенти, завършващи непрестижни учебни заведения като „Фоги Ботъм“, което, между другото, ни излъга навремето, когато обмисляхме дали да се запишем в него. Големи глупаци бяхме наистина.

Дайте ми малко време и ще измисля нещо.

Тод Лусеро

Уагнър отговори:

Драги г-н Лусеро,

Нека запазим позитивен тон. Работил съм с много студенти, на които им е било трудно да си намерят работа, но накрая успяват. Просто Ви трябват много предприемчивост и здрави подметки на обувките, за да обикаляте и да тропате на подходящите врати. Във Вашингтон е пълно с чудесни правни кантори и добре платени позиции. Сигурен съм, че ще си намерите удовлетворителна кариера. Ще подмина факта, че използвате думи като „насилствен“ и „тормозя“. Цялата ни имейл кореспонденция ще стане публична, затова Ви съветвам да подбирате думите си по-внимателно. Бих искал да обсъдя въпроса с Вас по телефона, но, естествено, нямам номера Ви.

Поздрави,

Рекс Уагнър,

старши консултант по заемите

Тод отговори:

Драги СС старши консултант по заемите Уагнър,

Поднасям извиненията си, ако съм Ви засегнал. Не съм сигурен, че си давате сметка под какво напрежение живея в момента. Нищо не се развива по план и бъдещето изглежда доста мрачно. Проклинам деня, в който реших да следвам право, и то във „Фоги Ботъм“. Знаете ли, че онзи тип от Уолстрийт, който е собственик на училището, печели от него по 20 милиона долара годишно? И това е само една осма от неговото портфолио. Забележително. Сега, като се замисля, по-добре да си бях купил училище по право, отколкото да се записвам да следвам в такова.

Не, няма да Ви дам телефонния си номер. Според многобройните дела срещу СС най-неприятният тормоз се осъществява по телефона, защото там почти никога не се записва. Да се придържаме към имейлите, където всяка дума е от значение.

Още сме си приятелчета,

Тод Лусеро

Цяла събота чистиха, боядисваха и изнасяха чували с боклуци. „Студиото“ на Зола всъщност се състоеше от три стаи: една за спалня, една за дневна и офис и трета за килер с потенциал. Убедиха Мейнард да им позволи да преместят една стена и да поставят допълнителна врата. Негов братовчед беше нелицензиран строителен предприемач, който правеше ремонти, без да се главоболи да събира нужните разрешителни, и обеща срещу хиляда долара да изфабрикува малка душкабина, мивка и тоалетна и да превърне килера в баня. Тод и Марк се съмняваха, че Зола ще се впечатли, но тя наистина нямаше избор.

Още не беше дала съгласие да се включи във фирмата, но беше само въпрос на време.

Беше хладен и слънчев ден и Зола се нуждаеше от чист въздух. Тя излезе от апартамента рано в неделя сутринта и отиде пеша до Нешънъл Мол, седна на стълбите на Линкълн Мемориал и започна да наблюдава туристите. Загледана към Капитолия в далечината, тя си мислеше за родителите и брат си, затворени в гадния център за задържане в очакване да бъдат депортирани. Гледката беше величествена — всеки паметник беше символ на неограничена свобода. А гледката пред близките й, ако изобщо имаха гледка, бяха огради и бодлива тел. Благодарение на тяхната саможертва Зола бе станала американска гражданка — постоянен статут, който беше получила наготово. Те бяха работили робски в държава, с която се гордееха и към която се надяваха някой ден да принадлежат. Каква полза щеше да има тази велика страна на имигранти от тяхното депортиране? Нямаше никакъв смисъл и изглеждаше несправедливо жестоко.

Зола се стараеше да не мисли за Горди. Трагедията беше зад гърба й, безполезно бе да се връща към нея. И бездруго нямаха бъдеще заедно, макар че тя бе проявила глупостта да се надява. Той обаче още беше в мислите й и Зола не успяваше да се отърси от чувството за вина.

Тя мина покрай езерото и се опита да си представи това място, пълно с около двеста и петдесет хиляди чернокожи през 1963 г., когато Мартин Лутър Кинг беше изрекъл своята мечта. Баща й винаги твърдеше, че величието на Америка се изразява във факта, че всеки може да преследва всякаква мечта и да я осъществи благодарение на труда и саможертвата си.

Сега мечтите му се бяха превърнали в кошмари и Зола беше безпомощна.

Пред Вашингтонския монумент тя се нареди на дълга опашка от хора, които искаха да се качат до горе, но скоро й омръзна да чака и си тръгна. Обичаше „Смитсониън“ и прекара там няколко часа, потънала в американската история. Нито веднъж през този ден не изгуби време да мисли за юридическия факултет или за търсенето на „смислена правна работа“.

Късно следобед Тод й изпрати есемес с покана за „още една вечеря“. Тя обаче отказа с обяснението, че има други планове. Чете роман, гледа стар филм и си легна малко след единайсет. В сградата гърмеше силна музика и имаше шумни купони. Събота вечер в големия град. Спор в коридора я събуди към един през нощта, но после тя отново се унесе.

Спеше дълбоко, когато някой задумка на вратата. Имигрантите, особено онези без документи, прекрасно познават правилата на играта. Държиш си подръка обувки, дрехи и телефона, не отваряш вратата и се надяваш, молиш се да не са от ИМН. Ако са, ще разбият вратата и няма да има къде да избягаш. Зола беше законен гражданин като всеки правителствен агент, но със сигурност не живееше като такава.

Тя скочи, разтреперана от страх, и нахлузи джинсите си. Думкането продължи и силен глас кресна:

— Отворете! Имиграционни служби!

Зола се шмугна в дневната и ужасено се вторачи във вратата, а сърцето й биеше като парен чук. Стискаше телефона си и се канеше да звънне на Марк и да го помоли да дойде сега, в два през нощта, и да я спаси. Тропането престана. Вече не се чуваха гласове, само тежки стъпки. Зола се приготви всеки момент да разбият вратата на жилището й, но не последва нищо, само тишина. И после в дъното на коридора се разнесе смях.

Наистина ли бяха от ИМН, или беше нечия противна шега? Тя чакаше и се опитваше да овладее дишането си. Минутите се нижеха, а Зола стоеше в тъмното и се боеше да помръдне, да издаде звук. Възможно беше от ИМН да идват само за да й зададат някои въпроси. Но не и по това време, нали? Дойдат ли, положението е сериозно. Не чукат просто така и не си тръгват, ако никой не им отвори.

Който и да беше, вредата беше сторена. Зола бавно се върна в спалнята, облече си пуловера, обу се и изчака още малко. Когато шумът утихна, тя отключи вратата, надникна и огледа коридора наляво и надясно, не видя никого и заключи вратата зад себе си. С резервния ключ на Горди влезе в неговия апартамент и се изтегна на голия матрак, без да включва осветлението.

За сън и дума не можеше да става. Този живот трябваше да приключи. След като двамата й приятели бяха достатъчно откачени да започнат нов живот, тя щеше да рискува заедно с тях.

Моргана Наш писа отново:

Скъпи Марк,

Много съжалявам за приятеля Ви. Разбирам защо сте разстроен, но се опитайте да уточните положението си в „Нес Скелтън“ и нека започнем да обсъждаме план за погасяване на заема. Поднасям съболезнованията си.

Моргана Наш,

представител „Публичен сектор“

В неделя сутринта Марк отговори:

Скъпа г-жо Наш,

Благодаря за изказаните съболезнования. За мен това означава много. Изглежда, съм бил уволнен от „Нес Скелтън“ още преди да бъда назначен, но нямам нищо против, защото мястото беше неприятно дори в добрите дни, пък и презирам хората, които работят там.

Така че отново съм безработен заедно с другите състуденти от групата ми и наистина нямам сили да започна да си търся друга работа. Моля Ви, дайте ми глътка въздух, а?

С обич,

Марк

Още в понеделник сутринта тя отговори:

Скъпи Марк,

Съжалявам, че сте разстроен. Просто си върша работата, а тя изисква да започна да обсъждам връщането на заема. Във Вашингтон има много хубави възможности за кариера и аз съм сигурна, че ще си намерите смислена правна работа. Просто ме дръжте в течение.

Моргана Наш,

представител „Публичен сектор“

Марк отговори:

Скъпа г-жо Наш,

Няма никакво течение. Нищо няма. Започнах терапия и терапевтът ме съветва засега да престана да Ви обръщам внимание. Съжалявам.

Марк