Джени Хан
P.S. Все още те обичам (4)

3

След като Питър си тръгва, аз тичам да разкажа на Марго и Кити всичко. Чувствам се като кесия, пълна с жълтици, и нямам търпение да се изсипя.

Кити лежи на дивана и гледа телевизия с Джейми Фокс-Пикъл в скута. Бързо се надига, когато влизам, и ми казва тихо:

— Гого плаче.

Ентусиазмът ми веднага пресъхва.

— Какво! Защо?

— Мисля, че е ходила при Джош и са си поговорили, но не е минало добре. Трябва да отидеш при нея.

О, не! Не трябваше да става така. Те трябваше да се съберат отново, както ние с Питър.

Кити пак сяда на дивана с дистанционното в ръка, изпълнила сестринския си дълг.

— Как мина с Питър?

— Чудесно. Наистина чудесно. — Усмивката изгрява неволно на лицето ми и аз бързам да я изтрия заради Марго.

Отивам в кухнята и правя на Марго чаша чай „Лека нощ“ с две супени лъжици мед, както мама ни го приготвяше преди лягане. За секунда се замислям дали да не добавя и малко уиски, защото видях да правят така в един филм за викторианска Англия — прислужниците наливат уиски в топлата отвара за господарката, за да се успокоят нервите й. Знам, че Марго пие в колежа, но тя вече е с махмурлук, а и се съмнявам, че татко ще одобри. Затова правя само чай, без уиски, в любимата си чаша и го изпращам горе по Кити. Казвам й да се държи много мило. Първо да даде на Марго чая, а после да се сгуши до нея поне за пет минути. Това не се нрави на Кити, защото тя се гушка само ако има полза и може би защото малко се страхува да види Марго разстроена.

— Ще й занеса Джейми да го погушка — отвръща тя.

Егоистка!

Когато се качвам в стаята на Марго с препечена филийка с канела, Кити не се вижда никъде, Джейми също. Марго се е свила настрани и плаче.

— Наистина свърши, Лара Джийн — шепне тя. — То беше свършило, но вече знам, че е свършило завинаги. Мис… мислех си, че ако поискам пак да сме заедно, той също ще иска, но той не… не иска. — Свивам се до нея и притискам чело в гърба й. Усещам всяко нейно вдишване. Тя плаче във възглавницата си и аз я галя по лопатките, както обича. Работата е там, че Марго никога не плаче, затова, като я гледам сега, сякаш оста на тази къща, на целия свят, се измества. Всичко някак се накланя на една страна.

— Той каза, че е твърде трудно от разстояние и с право съм скъсала с него в началото. Толкова ми липсваше, а като че ли аз изобщо не съм му липсвала.

Прехапвам виновно устна. Аз я окуражих да говори с него. Отчасти вината е моя.

— Марго, ти му липсваше. Ужасно му липсваше. Веднъж в час по френски погледнах през прозореца и го видях да яде на игрището сам. Беше много депресиращо.

Тя подсмърча.

— Наистина ли?

— Да! — Не разбирам какво му става на Джош. Той се държеше, сякаш е много влюбен в нея; буквално изпадна в депресия, след като тя замина. А сега това?

Тя въздиша и казва:

— Мисля… мисля, че аз още го обичам.

— Така ли? — Любов. Марго говори за любов. Май че не съм я чувала да казва, че обича Джош. Може би „влюбена“, да, но да го обича…

Тя си бърше очите с чаршафа.

— Скъсах с него само защото не исках да съм момичето, което плаче за гаджето си, а сега съм точно това. Колко жалко.

— Точно ти не можеш да бъдеш жалка, Гого — казвам аз.

Тя спира да подсмърча, обръща се, за да легне с лице към мен, и отвръща смръщена:

— Не казах, че аз съм жалка. Казах, че е жалко да плачеш за момче.

— О… Е, аз все пак не мисля, че е жалко да плачеш за някого. Това означава просто, че имаш дълбоки чувства и си тъжен.

— Плаках толкова много, че чувствам очите си подпухнали като… като накиснати стафиди. Така ли е? — присвива очи тя.

— Да, подути са — признавам. — Твоите очи просто не са свикнали да плачат. Но имам идея! — Скачам от леглото и хуквам към кухнята. Слагам в една купа лед и две сребърни лъжици и тичам пак нагоре. — Легни по гръб — нареждам и тя се подчинява. — Затвори очи. — Слагам лъжиците на очите й.

— Наистина ли действа?

— Видях го в едно списание.

Когато лъжиците се затоплят от кожата й, аз пак ги потапям в леда и ги връщам на лицето й, после пак и пак. Тя ме пита какво е станало с Питър, затова й казвам, но спестявам целувката, защото ми се струва неуместно, когато тя е с разбито сърце. Марго сяда и заявява:

— Не бива да се преструваш, че харесваш Питър, само за да пощадиш моите чувства. — Преглъща с усилие, сякаш я боли гърлото. — Ако някаква част от теб още харесва Джош… ако той те харесва… — Аз зяпвам ужасена и отварям уста да отрека, да кажа, че това вече ми се струва преди цяла вечност, но тя вдига ръка да замълча. — Ще е много трудно, но не искам да заставам на пътя ви, разбираш ли? Наистина, Лара Джийн. Можеш да ми кажеш.

Толкова съм облекчена, толкова съм благодарна, че повдигна въпроса. Казвам бързо:

— Господи, не харесвам Джош, Гого. Не по този начин. Не, изобщо. И той не ме харесва така. Мисля, че… мисля, че просто ти липсваше и на двама ни. Аз харесвам Питър. — Намирам ръката й под одеялото и сплитам кутре с нейното. — Сестринска клетва.

Тя пак преглъща с усилие.

— Тогава предполагам, че няма някаква тайна причина да не иска да се съберем пак. Явно вече просто не иска да е с мен.

— Не, наистина е само защото ти си в Шотландия, а той във Вирджиния и е много трудно. Правилно постъпи, като скъса с него. Мъдро, смело и правилно.

Съмнения полазват по лицето й като тъмни сенки, тя поклаща глава и изражението й се прояснява.

— Стига за мен и Джош. Ние вече не сме важни. Кажи ми повече за Питър. Моля те, ще се почувствам по-добре. — Тя ляга по гръб и аз слагам лъжиците на очите й.

— Ами тази нощ отначало беше много студен с мен, много равнодушен…

— Не, започни от самото начало.

И аз се връщам назад: казвам й как се преструвахме на гаджета, за горещата вана, за всичко. Тя постоянно сваля лъжиците, за да ме погледне. Но скоро очите й вече не изглеждат така подпухнали. Аз се чувствам някак лека, дори замаяна. От месеци пазя това в тайна от нея, но тя вече знае всичко, което се случи, след като замина, и аз отново я чувствам близка. Не можеш да си близък с някого, не и наистина, ако между вас има тайни.

Марго се прокашля, после колебливо ме пита:

— А как те целуна?

Аз се изчервявам. Докосвам с пръсти устните си, преди да отговоря:

— Ами целуна ме… професионално.

Марго се смее и вдига лъжиците от очите си.

— Като жиголо?

Грабвам едната лъжица и чуквам с нея челото й като гонг.

— Ох! — Тя посяга към другата, но аз съм много бърза и се сдобивам и с двете. Смеем се като откачени, докато се опитвам да я чукна пак по челото.

— Марго… Боли ли, когато правиш секс? — Внимавам да не спомена Джош. Странно е, защото с нея никога не сме говорили за секс така направо, тъй като и двете нямахме база за сравнение. Но сега тя има, а аз не — и искам да ме просвети.

— Ами… може би малко, първите няколко пъти. — Сега тя се изчервява. — Лара Джийн, не мога да говоря за това с теб. Странно е. Защо не попиташ Крис?

— Не, искам да го чуя от теб. Моля те, Гого. Трябва да ми кажеш всичко, за да знам. Не искам да изглеждам като глупачка, когато дойде първият ми път.

— Не че с Джош сме го правили стотици пъти! Не съм специалистка. Само с него съм го правила. Но ако мислиш да правиш секс с Питър, бъди предпазлива, използвайте презерватив и така нататък. — Кимам бързо. Знам, че стига до интересната част. — Трябва да си сигурна, абсолютно сигурна. И да се увериш, че той ще бъде много внимателен, защото това е нещо специално, за което трябва да си спомняш с приятни чувства.

— Ясно. А колко продължава?

— Не е много дълго. Не забравяй, че и на Джош му беше за първи път. — Говори някак с копнеж. Сега и аз изпитвам копнеж. Питър го е правил много пъти с Дженевив, вероятно вече е специалист. Вероятно аз дори ще получа оргазъм още първия път. Което е чудесно, но може би щеше да е хубаво, ако и двамата не знаем какво да правим.

— Не съжаляваш, нали?

— Не. Мисля, че винаги ще съм доволна, че беше с Джош. Каквото и да стана след това.

За мен е облекчение, че дори сега, със зачервени от плач очи, Марго все пак не съжалява, че е обичала Джош.

* * *

Тази нощ спя в стаята й, като в доброто старо време, сгушена до нея под юргана. Стаята на Марго е най-студената, защото е над гаража. Чувам как отоплението се включва и изключва.

В тъмното до мен тя казва:

— Когато се върна в Шотландия, ще излизам с куп момчета. Кога друг път ще имам такава възможност, нали?

Аз се смея и се обръщам към нея.

— Не, чакай — не излизай с куп шотландци. Намери един англичанин, един ирландец и един шотландец. И от Уелс! Нещо като обиколка на Британската империя!

— Е, все пак уча антропология — отвръща Марго и пак се смеем. — Знаеш ли кое е най-тъжното? С Джош вече няма да сме такива приятели като преди. Не и след случилото се. С това е приключено. Той беше най-добрият ми приятел.

Аз се ококорвам престорено, за да разведря атмосферата и да не започне пак да плаче.

— Хей, мислех си, че аз съм най-добрата ти приятелка!

— Ти не си ми най-добра приятелка. Ти си ми сестра, а това е повече.

Наистина е повече.

— С Джош всичко започна толкова лесно, толкова забавно, а сега сме като непознати. Никога вече няма да си върна човека, когото познавах по-добре от всички и който ме познаваше толкова добре.

Усещам пробождане в сърцето. Много е тъжно, когато говори така.

— Пак може да станете приятели, когато мине известно време.

Но няма да е същото, знам го. Винаги ще тъгува за миналото. Винаги ще е някак… недостатъчно.

— Но няма да е като преди.

— Няма да е — съгласявам се. — Предполагам. — Странно, но си мисля за Дженевив, какви бяхме една за друга. Нашето приятелство имаше смисъл само докато бяхме деца, но не и когато пораснахме. Предполагам, че не можеш да се вкопчваш в миналото само за да го задържиш.

Изглежда, това е краят на цяла една ера. Марго и Джош вече не са заедно. Този път наистина. Наистина е, защото Марго плаче и аз чувам в гласа й, че е свършило. Нещата са се променили.

— Не позволявай да се случи с теб, Лара Джийн. Не хлътвай толкова, че да стане непоправимо. Бъди влюбена в Питър, щом искаш, но внимавай със сърцето си. Изглежда, сякаш ще продължи вечно, но не е така. Любовта може да си отиде, хората си отиват, дори да не е нарочно. Няма никаква гаранция.

Преглъщам.

— Обещавам, че ще внимавам. — Но не съм сигурна дали разбирам какво означава това. Как да внимавам, когато вече го харесвам толкова много?