Джени Хан
P.S. Все още те обичам (18)

17

Мисля, че татко е на среща. Каза, че ще излиза с приятел, и се избръсна и облече хубава риза, а не някой от развлечените пуловери. Бързаше да тръгне, затова не го попитах с кой приятел. Вероятно някой от болницата. Татко няма много познати. Той е срамежлив. Но с когото и да е, това ми харесва.

Още щом излиза, се обръщам към Кити, която лежи на дивана, гледа телевизия и ближе кисели желирани бонбони. Джейми спи до нея.

— Кити, мислиш ли, че татко е на…

— На среща? Аха.

— Имаш ли нещо против?

— Не. Макар че предпочитам да е с някоя, която познавам и вече харесвам.

— А ако се ожени отново? Би ли имала нещо против?

— Не. Така че може да разкараш тази притеснена сестринска физиономия, става ли?

Опитвам се да добия напълно спокойно изражение и казвам бавно:

— Значи нямаш против татко да се ожени отново?

— Това е само среща, Лара Джийн. Хората не се женят след първата среща.

— Но го правят след много срещи.

На лицето й проблясва тревога и тя казва:

— Е, ще почакаме и ще видим. Няма смисъл да пришпорваме нещата.

Не бих казала, че ги пришпорвам, просто съм любопитна. Когато казах на баба, че нямам нищо против татко да ходи на срещи, наистина го мислех, но искам да знам дали жената е достатъчно добра за него. Която и да е. Променям темата.

— Какво искаш за рождения си ден?

— Правя списък — отвръща тя. — Нов нашийник за Джейми. Кожен, с шипчета. Бягаща пътечка.

— Бягаща пътечка!

— Да, искам да науча Джейми да ходи на нея.

— Съмнявам се, че татко ще купи бягаща пътечка, Кити. Те са много скъпи, освен това къде ще я сложим?

— Добре де. Махаме пътечката, но искам очила за нощно виждане.

— Трябва да пишеш на Марго за това.

— Какви специални неща има само в Шотландия?

— Ами истински шотландски маслени бисквити. Карирани полички. Какво друго… топки за голф. Сувенири с чудовището от Лох Нес.

— Какви сувенири?

— Ами плюшено чудовище от Лох Нес. Тениска с чудовището от Лох Нес. Може би и светещ в тъмното плакат.

— Спри дотук. Това е добра идея. Ще го добавя към списъка.

След като Кити си ляга, аз почиствам кухнята — изстъргвам дори фурната и подреждам хладилника, — за да изчакам татко за разпит, когато се прибере. Тъкмо пълня кутията с брашно, когато той влиза.

— Как мина срещата? — питам нехайно.

Той се мръщи объркано.

— Среща ли? Ходих на симфоничен концерт с колежката Марджъри. Съпругът й е болен от грип и тя не искаше да се похаби билетът.

Аз въздишам.

— О…

Той си тананика, докато си налива чаша вода.

— Трябва да ходя по-често на симфонични концерти. Ти би ли искала, Лара Джийн?

— Ами… може би.

Слагам си в чинийка купчина курабийки, изтичвам в стаята си и сядам на бюрото. Докато дъвча, включвам компютъра и пиша „срещи за татковци“ и ти да видиш — откривам сайт за запознанства за самотни родители.

Започвам да въвеждам профил. Първо ще му трябва профилна снимка. Преглеждам снимките му на компютъра си. Почти на никоя не е сам. Най-сетне се спирам на две, които отбелязвам: една от миналото лято на плажа — той е в цял ръст, защото това е изискване на сайта — и една от тази Коледа, на която е със скандинавския пуловер. Реже печено пиле и изглежда като същински татко от реклама за кафе, но по-истински. Приглушената светлина в дневната почти напълно скрива бръчките му, виждат се само няколко около очите. Което ми напомня: трябва да го накарам да си слага слънцезащитен крем всеки ден. Един комплект мъжка козметика ще е подходящ подарък за Деня на бащата. Записвам си го в Напомняния.

Татко е едва в началото на четиридесетте. Още е достатъчно млад, за да срещне някоя жена и да се влюби, може би дори два-три пъти.