Джени Хан
P.S. Все още те обичам (1)

Скъпи Питър,

Липсваш ми. Изминаха само пет дни, но ми липсваш, сякаш са пет години. Може би защото не знам дали всичко свърши, дали с теб някога ще разговаряме отново. Имам предвид, че сигурно ще се поздравяваме в часа по химия или по коридорите, но ще бъде ли някога както преди? Това ме натъжава. Имах чувството, че мога да ти кажа всичко. Мисля, че и ти се чувстваше така. Поне се надявам да си се чувствал така.

Затова просто ще ти кажа всичко, преди да съм изгубила кураж. Случилото се в горещата вана ме изплаши. Знам, че за теб не е нищо особено, но за мен означаваше много, и точно това ме изплаши. Не само онова, което всички говореха за станалото и за мен, а че изобщо се случи. Колко лесно стана, колко много ми хареса. Изплаших се и си го изкарах на теб, за което искрено съжалявам.

А на нашето парти, съжалявам, че не те защитих пред Джош. Трябваше. Знам, че поне това ти дължах. Дължах ти и много повече. Все още не мога да повярвам, че дойде и донесе сладки плодов кейк. Изглеждаше страхотно с онзи пуловер, между другото. Не го казвам, за да ти се подмажа. Искрена съм.

Понякога те харесвам толкова много, че не мога да устоя. Изпълва ме отвътре, чак до ръба, и имам чувството, че ще прелея. Толкова много те харесвам, че не знам какво да правя. Сърцето ми бие така бързо при мисълта, че ще те видя отново. А когато ме погледнеш по твоя си начин, съм най-щастливото момиче на света.

Нещата, които Джош каза за теб, не бяха истина. Не си ме провалил. Точно обратното. Ти ме освободи. Ти ми даде първата ми любовна история, Питър. Моля те, не позволявай тя да приключи.

С обич,