Джени Хан
P.S. Все още те обичам (39)

38

С Питър си говорим само по телефона и в училище, докато някой от нас не излезе от играта. Няма да съм аз. Супер внимателна съм. Сама шофирам до училище и обратно. Оглеждам се, преди да сляза от колата, и тичам като подпалена към входа. Назначих Кити за мой съгледвач — тя винаги излиза първа от колата или от къщата, за да се увери, че е чисто. Вече й обещах, че каквото и да си пожелая, ако спечеля, и тя ще има дял.

Но засега го играя само в защита. Не съм се опитала да очистя Джон Макларън. И не защото ме е страх — не и в играта. Просто не знам какво да му кажа. Притеснявам се. Може би дори няма нужда да му казвам нищо; може би е прекалено даже да си въобразявам, че се интересува от мен.

След обяд Крис търчи по коридора и спира с плъзгане, защото ме вижда с Лукас на пода до шкафчетата. Днес си поделяме гроздова близалка. Крис сяда до нас и заявява:

— Аз съм аут.

Ахвам.

— Кой те хвана?

— Проклетият Джон Макларън! — Тя грабва близалката от ръцете на Лукас и я ликвидира на една хапка.

— Това беше грубо — отбелязва Лукас.

— Разкажи ни всичко — настоявам аз.

— Джон ме причака по пътя за училище тази сутрин. Спрях да заредя бензин и той изскочи от колата си още щом ми видя гърба. Дори не разбрах, че ме е следил!

— Чакай, откъде е знаел, че ще спреш да заредиш — пита Лукас. Той е посветен в играта, което, да се надяваме, че ще ми е от полза, ако се стигне до двубой с Дженевив, тъй като той живее в нейния квартал.

— Източил е бензина от резервоара ми!

— Леле! — ахвам аз. Много съм доволна, че Джон приема играта така сериозно. Притеснявах се, че никой няма да го направи, но явно не съм била права. Чудя се какво е желанието му? Сигурно е нещо хубаво, щом си прави този труд.

— Това е по правилата — казва Лукас и кима.

— Почти не мога да се ядосам, защото е толкова яко. — Тя издухва косата от лицето си. — Но съм бясна, че не можах да накарам Джен да ми даде колата на баба.

Лукас се кокори.

— Това ли беше твоето желание? Кола?

— Тази кола има сантиментална стойност за мен — казва Крис. — С баба ходихме с нея до фризьорския салон в неделя следобед. По право ми се полага. Но Джен е настроила баба срещу мен!

— Що за кола е? — пита Лукас.

— Стар ягуар.

— Какъв цвят?

— Черен.

Ако не познавах добре Крис, щях да реша, че в окото й избива сълза. Прегръщам я.

— Искаш ли да ти купя ледена близалка?

Тя клати глава.

— Ще нося къса блузка довечера. Не искам да имам корем.

— Щом ти си аут, кого ще преследва Джон сега? — пита Лукас.

— Кавински — казва Крис. — Не успях да го сбарам, защото все е с проклетата Джен, а съм сигурна, че тя преследва мен. — Поглежда ме. — Съжалявам, Ел Джи.

Лукас и Крис ме гледат със съжаление.

Ако Крис е преследвала Питър, а Джон е преследвал нея, това означава, че Джон сега преследва Питър. Което означава, че Питър или Дженевив преследват мен. И тъй като Джон се падна на мен, това означава, че един от тях преследва другия — което означава, че трябва да са се съюзили. А това пък означава, че са си споделили на кого кой се е паднал.

Преглъщам с мъка и казвам:

— От самото начало знам, че още са приятели. И тя сега преживява тежък момент.

— Какъв момент преживява? — пита Крис, вдигнала вежда.

— Питър каза, че било семеен проблем. — Тя ме гледа неразбиращо. — Значи не си чула нищо?

— Ами тя наистина се държа доста странно на вечерята за рождения ден на леля Уенди миналата седмица. По-гадно от обикновено. Почти не продума на никого цяла вечер. — Свива рамене. — Така че вероятно наистина става нещо, но аз не знам какво. — Крис пак издухва косата от лицето си. — По дяволите! Не мога да повярвам, че няма да получа колата.

— Аз ще изкарам Джон Макларън от играта — обещавам й. — Смъртта ти няма да е била напразна.

Тя ме поглежда косо.

— Ако го беше изкарала по-скоро, това нямаше да се случи.

— Той живее на половин час път оттук! Дори не знам как се стига до къщата му.

— Както и да е, все още смятам, че донякъде ти си виновна. — Звънецът бие и Крис става. — До после, пиленца. — Тръгва по коридора, но в обратната посока на класната й стая.

— Тя ме нарече пиленце — казва ми смръщен Лукас. — Казала ли си й, че съм гей?

— Не!

— Добре, защото това е поверително. Помниш ли?

— Лукас, разбира се, че помня! — Но съм притеснена. Казах ли нещо на Крис? Почти на сто процента съм сигурна, че не съм, но той ме кара да се усъмня в себе си.

— Добре — въздиша Лукас. — Както и да е. — Става и ми подава ръка да се изправя. Вечният джентълмен.