Джени Хан
P.S. Все още те обичам (16)

15

Рано сутринта преди училище Джош почиства леда от предното стъкло на колата си, когато аз тичам към моята. Татко вече я е почистил от леда, запалил е двигателя и е пуснал парното. Но като гледам колата на Джош, той явно няма да стигне в училище навреме.

Почти не съм го виждала от Коледа. След странните изпълнения с мен и раздялата с Марго той стана като призрак. Излиза по-рано за училище, връща се по-късно. Не дойде при мен след случилото се с видеото, макар че донякъде бях облекчена от това. Не исках да чувам, че се е оказал прав за Питър.

Излизам с колата от алеята, но в последната секунда отварям прозореца и се подавам навън.

— Искаш ли да те откарам?

Очите му се разширяват от изненада.

— Да, разбира се.

Хвърля ледочистачката в колата си, взема си раницата и тича към мен. Качва се и казва:

— Благодаря, Лара Джийн. — Топли си ръцете на парното.

Излизаме от нашия квартал. Аз карам внимателно, защото през нощта пътят се е заледил.

— Станала си доста добра в шофирането — казва Джош.

— Благодаря. — Упражнявах се, сама и с Питър. Още съм нервна понякога, но все по-малко с всяко сядане зад волана, защото знам, че мога да се справя. Разбираш, че можеш да се справиш само ако продължаваш да опитваш.

На няколко минути сме от училище, когато Джош пита:

— Кога ще започнем да си говорим отново? Просто ми кажи, за да имам представа.

— Сега си говорим, нали?

— Знаеш какво имам предвид. Случилото се между мен и Марго си е между нас. С теб не можем ли да останем приятели като преди?

— Джош, разбира се, че още сме приятели. Но вие с Марго скъсахте преди по-малко от месец.

— Не, скъсахме през август. Тя реши да се съберем пак преди три седмици и аз отказах.

Въздъхвам.

— Между другото, защо отказа? Само заради разстоянието ли?

Джош също въздъхва.

— Връзките не са лесни. Ще видиш. След като бъдеш по-дълго с Кавински, ще разбереш за какво ти говоря.

— О, господи, толкова си всезнаещ. Най-големият всезнайко, когото съм срещала, ако не броим сестра ми.

— Коя сестра?

Усещам как смехът се надига в мен, но го потискам.

— И двете. И двете са всезнайки.

— И още нещо. — Той се колебае, но продължава: — Сгреших за Кавински. След като видях как се справи с тази история с видеото, смятам, че е добро момче.

— Благодаря ти, Джоши. Наистина е такъв.

Той кима и настава приятна тишина. Радвам се, че снощи времето беше толкова лошо, радвам се, че стъклото му беше заледено тази сутрин.