Към текста

Метаданни

Данни

Серия
До всички момчета, които съм обичала (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
P.S. I still love you, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране
Siverkata (2021)
Разпознаване, корекция и форматиране
sqnka (2021)

Издание:

Автор: Джени Хан

Заглавие: P. S. Все още те обичам

Преводач: Боряна Даракчиева

Издание: първо

Издател: Ибис

Град на издателя: София

Година на издаване: 2017

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Симолини“

Излязла от печат: 21.11.2017

Редактор: Любка Йосифова

Технически редактор: Симеон Айтов

Коректор: Милена Моллова

ISBN: 978-619-157-212-0

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/8814

История

  1. — Добавяне

19

При следващия видеочат с Марго аз й споделям новините. Тя седи зад бюрото си, облечена е с шотландски пуловер в светлосиньо и ловджийско зелено, косата й е мокра. Пие чай от чаша със знака на „Сейнт Андрюс“.

— Много сладък пуловер — казвам аз. Лаптопът е в скута ми и се облягам на възглавниците. — Познай Кити с кого се опитва да сватоса татко.

С кого?

— Госпожица Ротсчайлд.

Марго буквално се задавя с чая.

— Съседката отсреща? Сигурно се шегуваш. Това е най-откаченото нещо, което съм чувала.

— Наистина ли мислиш така?

— Да! А ти?

— Ами не знам. Кити прекарва доста време с нея, защото тя я учи как да тренира Джейми. Явно е доста мила.

— Сигурна съм, че е мила, но слага много грим, винаги разлива горещо кафе по деколтето си и пищи като банши. Помниш ли какви скандали устройваше с бившия си мъж в техния двор? — Марго потреперва. — За какво изобщо ще си говорят с татко? Тя е като „Истинска домакиня“ от Шарлътсвил. Само дето е разведена.

— Тя наистина спомена, че това е любимото й предаване — признавам аз и се чувствам като клюкарка. — Но каза, че знае, че не струва.

— От кой град?

— Май че от всичките.

— Лара Джийн, обещай ми да не допуснеш тя да хване татко. Той не разбира нищо от срещи през двайсет и първи век и тя ще го изяде с парцалите. Той трябва да е с някоя зряла, мъдра жена.

Изсумтявам.

— Например? С бабичка? В такъв случай мога да му уредя някоя от „Белвю“.

— Не, но жена, която поне да е на неговата възраст! Трябва да е изискана, да обича природата, туризма и такива неща.

— Татко кога последно ходи на поход?

— От години не е ходил, но не е това въпросът. Трябва му жена, която да окуражава тези му интереси. Да го поддържа активен, физически и умствено.

Аз се смея и питам:

— А… сексуално? — Просто не мога да устоя на изкушението да вбеся Марго.

— Оу! — пищи тя. — Ти си извратена!

— Само се шегувам!

— Веднага затварям.

— Не, недей. Ако госпожица Ротсчайлд не е човекът, все пак смятам, че той трябва да опита запознанства в интернет. Намерих един сайт. Татко е хубавец. А и на Деня на благодарността баба го тормозеше да излизал повече. Каза, че не било хубаво за мъж да е сам.

— Той си е щастлив така. — Тя замълчава. — Нали?

— Мисля, че е… доволен? Но не е същото като щастлив, нали? Гого, не искам да остане сам… а и като гледам как Кити се опитва да го сватоса с госпожица Ротсчайлд, си мисля, че тя има нужда от майчинска фигура.

Марго въздиша и отпива от чая.

— Добре, направи му профил и ми го изпрати, за да преценя всичко. Ще подберем няколко жени и ще му ги представим след много стриктна селекция, за да не се обърка.

Отвръщам импулсивно:

— Защо не изчакаме да видим какво ще стане с госпожица Ротсчайлд? Трябва поне да й дадем шанс, не мислиш ли? Заради Кити.

Марго пак въздиша.

— Според теб на колко години е?

— Към трийсет и девет? Четиридесет?

— Е, облича се като доста по-млада.

— Не се настройвай срещу нея — казвам аз, макар че да си призная, малко се смутих, когато тя каза, че пазаруваме от едни и същи магазини. Това какво значи? Че тя се облича като младо момиче или аз — като възрастна жена? Крис нарича стила ми „бабешко-момичешки шик“ или „Лолита, тръгнала към библиотеката“. Което ми напомня нещо. — Марго, ако видиш от онези сладки карирани полички, ще ми купиш ли една? На червени каренца, може би с голяма безопасна игла?

— Ще се оглеждам за такава — обещава Марго. — Може да намеря еднакви за трите ни. Всъщност — за четиримата. Ще се снимаме за коледна картичка с тях.

— Татко с килт! — възкликвам аз.

— Не се знае, може да му хареса. Той все говори, че бил една четвърт шотландец. Тогава да оправдае думите си. — Тя обгръща чашата с ръце и отпива от чая. — Знаеш ли? Срещнах едно сладко момче. Казва се Самюъл, в един курс сме по британска поп култура.

— Охо! Говори ли с изискан акцент?

— Несъмнено — отвръща тя с изискан британски акцент и се кикотим. — Тази вечер ще се срещнем в един пъб. Пожелай ми късмет.

— Късмет! — викам аз.

Харесва ми да я виждам такава, ведра и щастлива, не толкова сериозна. Смятам, че това означава, че наистина е преодоляла Джош.