Метаданни
Данни
- Серия
- До всички момчета, които съм обичала (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- P.S. I still love you, 2015 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Боряна Даракчиева, 2017 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 9 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Siverkata (2021)
- Разпознаване, корекция и форматиране
- sqnka (2021)
Издание:
Автор: Джени Хан
Заглавие: P. S. Все още те обичам
Преводач: Боряна Даракчиева
Издание: първо
Издател: Ибис
Град на издателя: София
Година на издаване: 2017
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Симолини“
Излязла от печат: 21.11.2017
Редактор: Любка Йосифова
Технически редактор: Симеон Айтов
Коректор: Милена Моллова
ISBN: 978-619-157-212-0
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/8814
История
- — Добавяне
19
При следващия видеочат с Марго аз й споделям новините. Тя седи зад бюрото си, облечена е с шотландски пуловер в светлосиньо и ловджийско зелено, косата й е мокра. Пие чай от чаша със знака на „Сейнт Андрюс“.
— Много сладък пуловер — казвам аз. Лаптопът е в скута ми и се облягам на възглавниците. — Познай Кити с кого се опитва да сватоса татко.
— С кого?
— Госпожица Ротсчайлд.
Марго буквално се задавя с чая.
— Съседката отсреща? Сигурно се шегуваш. Това е най-откаченото нещо, което съм чувала.
— Наистина ли мислиш така?
— Да! А ти?
— Ами не знам. Кити прекарва доста време с нея, защото тя я учи как да тренира Джейми. Явно е доста мила.
— Сигурна съм, че е мила, но слага много грим, винаги разлива горещо кафе по деколтето си и пищи като банши. Помниш ли какви скандали устройваше с бившия си мъж в техния двор? — Марго потреперва. — За какво изобщо ще си говорят с татко? Тя е като „Истинска домакиня“ от Шарлътсвил. Само дето е разведена.
— Тя наистина спомена, че това е любимото й предаване — признавам аз и се чувствам като клюкарка. — Но каза, че знае, че не струва.
— От кой град?
— Май че от всичките.
— Лара Джийн, обещай ми да не допуснеш тя да хване татко. Той не разбира нищо от срещи през двайсет и първи век и тя ще го изяде с парцалите. Той трябва да е с някоя зряла, мъдра жена.
Изсумтявам.
— Например? С бабичка? В такъв случай мога да му уредя някоя от „Белвю“.
— Не, но жена, която поне да е на неговата възраст! Трябва да е изискана, да обича природата, туризма и такива неща.
— Татко кога последно ходи на поход?
— От години не е ходил, но не е това въпросът. Трябва му жена, която да окуражава тези му интереси. Да го поддържа активен, физически и умствено.
Аз се смея и питам:
— А… сексуално? — Просто не мога да устоя на изкушението да вбеся Марго.
— Оу! — пищи тя. — Ти си извратена!
— Само се шегувам!
— Веднага затварям.
— Не, недей. Ако госпожица Ротсчайлд не е човекът, все пак смятам, че той трябва да опита запознанства в интернет. Намерих един сайт. Татко е хубавец. А и на Деня на благодарността баба го тормозеше да излизал повече. Каза, че не било хубаво за мъж да е сам.
— Той си е щастлив така. — Тя замълчава. — Нали?
— Мисля, че е… доволен? Но не е същото като щастлив, нали? Гого, не искам да остане сам… а и като гледам как Кити се опитва да го сватоса с госпожица Ротсчайлд, си мисля, че тя има нужда от майчинска фигура.
Марго въздиша и отпива от чая.
— Добре, направи му профил и ми го изпрати, за да преценя всичко. Ще подберем няколко жени и ще му ги представим след много стриктна селекция, за да не се обърка.
Отвръщам импулсивно:
— Защо не изчакаме да видим какво ще стане с госпожица Ротсчайлд? Трябва поне да й дадем шанс, не мислиш ли? Заради Кити.
Марго пак въздиша.
— Според теб на колко години е?
— Към трийсет и девет? Четиридесет?
— Е, облича се като доста по-млада.
— Не се настройвай срещу нея — казвам аз, макар че да си призная, малко се смутих, когато тя каза, че пазаруваме от едни и същи магазини. Това какво значи? Че тя се облича като младо момиче или аз — като възрастна жена? Крис нарича стила ми „бабешко-момичешки шик“ или „Лолита, тръгнала към библиотеката“. Което ми напомня нещо. — Марго, ако видиш от онези сладки карирани полички, ще ми купиш ли една? На червени каренца, може би с голяма безопасна игла?
— Ще се оглеждам за такава — обещава Марго. — Може да намеря еднакви за трите ни. Всъщност — за четиримата. Ще се снимаме за коледна картичка с тях.
— Татко с килт! — възкликвам аз.
— Не се знае, може да му хареса. Той все говори, че бил една четвърт шотландец. Тогава да оправдае думите си. — Тя обгръща чашата с ръце и отпива от чая. — Знаеш ли? Срещнах едно сладко момче. Казва се Самюъл, в един курс сме по британска поп култура.
— Охо! Говори ли с изискан акцент?
— Несъмнено — отвръща тя с изискан британски акцент и се кикотим. — Тази вечер ще се срещнем в един пъб. Пожелай ми късмет.
— Късмет! — викам аз.
Харесва ми да я виждам такава, ведра и щастлива, не толкова сериозна. Смятам, че това означава, че наистина е преодоляла Джош.