Джени Хан
P.S. Все още те обичам (34)

33

Джош има нова приятелка: Лиза Брукър, момиче от неговия клуб за комикси. Тя има къдрава кестенява коса, хубави очи, големи цици и скоби. Завършва, също като него, и е умна като него. Просто не мога да повярвам, че той е с друго момиче, а не с Марго. В сравнение със сестра ми, хубавите очи и големите цици на Лиза Брукър са нищо.

Все виждах непозната кола на алеята пред къщата му, а днес, когато отидох за пощата, тя и Джош излязоха от тях, той я поведе към колата й и после я целуна. Точно както преди целуваше Марго.

Изчаквам тя да потегли и му викам точно когато влиза в къщата:

— Значи вече си с Лиза, а?

Той се обръща и изглежда смутен. Или поне така ми се струва.

— Да, излизаме. Не е нещо сериозно. Но аз я харесвам. — Приближава се няколко крачки.

Не мога да се сдържа и отбелязвам:

— Не говори добре за вкуса ти, щом си я предпочел пред Марго. — Дори се изсмивам леко, което ме изненадва, защото с Джош сега сме в добри отношения — не като преди, но добри. А това беше злобно. Но аз не го казвам, за да съм злобна към Лиза Брукър, която не познавам. Казвам го заради сестра си. Заради онова, което преди означаваха един за друг.

Той ми отговаря тихо:

— Не съм предпочел Лиза пред Марго и ти го знаеш. С Лиза едва се познавахме през януари.

— Добре, но все пак защо не Марго?

— Просто нямаше да се получи. Все още ме е грижа за нея. Винаги ще я обичам. Но тя беше права да скъса с мен, когато заминаваше. Щеше само да става по-трудно, ако продължим.

— А не си ли струваше да пробвате, за да разберете?

— Щеше да свърши пак така, дори да не беше заминала за Шотландия.

Добил е упорито изражение; стиснал е здраво челюст. Знам, че няма да каже нищо повече; всъщност не е и моя работа. Това си е негова работа и на Марго, а може би и той самият не е съвсем наясно.