Джени Хан
P.S. Все още те обичам (29)

28

Скъпи Джон(и),

Първо, благодаря ти, че ми отговори. Това беше много мила изненада. Второ… ами да ти кажа за писмото. Написах го в осми клас, но ти не трябваше да го виждаш. Звучи откачено, знам, но тогава правех така — когато харесвах някое момче, му пишех писмо и после го скривах в моята кутия за шапки. Тези писма си бяха само за мен. Но през септември малката ми сестра Кити (Помниш ли я? Една кльощава и упорита…) ги разпрати всичките, включително твоето.

Помня състезанието по брейк танци. Май че Питър победи. Той така или иначе щеше да вземе най-голямото парче от фъстъковката! Това не е по темата, но помниш ли, че той все вземаше последното парче пица? Ужасно дразнещо. Помниш ли как с Тревър се сбиха веднъж за него, а накрая го изпуснаха и вече никой не го искаше? Помниш ли как всички дойдохме у вас да се сбогуваме, когато се изнасяхте? Аз направих шоколадова торта с глазура от шоколадово фъстъчено масло и донесох нож, но вашите вилици и чинии вече бяха опаковани, затова я ядохме на верандата с ръце. Когато се прибрах, осъзнах, че ъгълчетата на устата ми са кафяви от шоколада. Толкова се смутих. Имам чувството, че е било ужасно отдавна.

Аз не участвам в Модела на ООН, но бях там онзи ден и наистина те видях. Всъщност предполагах, че ще си там, защото си спомних, че участваше в Модела на ООН още в прогимназията. Извинявай, че не останах да се видим. Мисля, че просто се притесних, защото беше минало много време. Не ми се видя променен. Само беше по-висок.

Искам да те помоля за една услуга — би ли ми изпратил обратно писмото? Останалите вече някак се върнаха при мен и макар да съм сигурна, че ще е ужасно мъчително, все пак искам да видя какво съм написала.

Твоя приятелка, Лара Джийн