Софи Кинсела
Сватбена нощ (29)

Двайсет и осма глава
Лоти

По вълните в далечината подскачат дребните фигурки на плуващите. Късното следобедно слънце хвърля дълги сенки на плажа. Децата пищят, младоженците се прегръщат, семействата играят заедно. И внезапно, от все сърце ми се приисква да съм като тях. Хора на обикновени почивки, без сложен живот, без нестабилни, егоцентрични съпрузи, без катастрофални избори, които са принудени да поправят.

Намразих яхтата в мига, в който се качихме на борда й. Яхтите са истински кошмар. Всичко тук е тапицирано в бяла кожа и аз се ужасявам да не оставя някое петно, а Юри Жернаков ме огледа най-нахално и очевидно веднага реши, че не ставам за негова пета съпруга. Поради това моментално бях запратена в компанията на две рускини със силикон и в устните, и в циците. Толкова са издути с тази модерна субстанция, че приличат на животни, направени от балони, а и разговорът, на който са способни, се ограничава единствено до въпроса: „В кутийката на коя компактна пудра на водещ дизайнер, ограничено издание, обичаш да се оглеждаш?“.

Моята е „Боди Шоп“, което изобщо не допринесе за продължаване на разговора.

Сега отпивам от чашата с мохито и чакам проблемите ми да се удавят в него. Но вместо да се пукнат и да изчезнат в далечината, те продължават да кръжат в мозъка ми, по-тежки и по-големи и отпреди. Всичко е една голяма катастрофа. Всичко е кошмарно. Идва ми да се разплача. Но не мога да плача. Намирам се на суперяхта. Трябва да бъда весела и бляскава и някак си да увелича съдържанието на деколтето си.

Привеждам се над перилата на палубата, където се намирам, и се чудя колко ли метра ни делят от повърхността на морето. Дали пък да не скоча?

Не, може да се нараня.

Само един бог знае къде е Бен. Откакто пристигнахме тук, той е направо непоносим. Надува се, пъчи се, хили се и непрекъснато повтаря на Юри Жернаков как и той самият планира да си купи голяма яхта.

Ръката ми се плъзва в джоба ми. От известно време в съзнанието ми се е загнездила една мисъл подобно на безкрайно търпелив човек, който не желае да се предава. Една и съща, много простичка мисъл. Седи си там вече часове наред. Мога да се обадя на Ричард. Мога да се обадя на Ричард. Полагам усилия да не й обръщам внимание, но не мога да се сетя за нито една причина, поради която да я определя като лоша идея. Струва ми се по-скоро вълнуваща. Радостна. Бих могла просто да му се обадя. Веднага.

Знам, че Флис веднага би ми казала да не го правя, но все пак това не е нейният живот, нали така?

Нямам представа какво точно бих искала да му кажа. Всъщност, мисля, че не искам да казвам нищо. Искам само да осъществя връзка. От рода на онази, която правиш, когато хванеш ръката на някого и я стиснеш лекичко. Та аз искам да стисна ръката му през етера. А ако той си дръпне ръката, тогава ще разбера.

Забелязвам, че онези две рускини се качват на палубата, затова се втурвам зад ъгъла, за да не ме видят. Вадя телефона си, вторачвам се за момент в него, а после плъзгам пръст по бутоните. И когато телефонът ми започва да набира неговия, сърцето ми се разтуптява и на мен ми прилошава.

— „Здравейте, това е телефонът на Ричард Финч.“

Отиде директно на гласова поща. Стомахът ми се свива панически и аз натискам бутона за прекъсване на връзката. Не мога да оставя гласово съобщение. Гласовото съобщение няма нищо общо със стискането на ръката. То е като плик, притиснат към дланта. А аз нямам представа какво бих искала да сложа в този плик. Никаква представа.

Опитвам се да си представя какво ли прави той в този момент. Нямам никаква идея какъв е животът му в Сан Франциско. Сигурно сега се събужда? Или си взема душ? Не знам дори как изглежда апартаментът му. Той просто се отдалечи от мен. Нови сълзи парят очите ми и аз се взирам унило в телефона си. Дали да не пробвам пак? Дали това ще се брои като досаждане?

— Лоти! Ето те и теб! — това е Бен, следван от Юри. Пъхам телефона обратно в джоба си и се обръщам към тях. Бен вече е зачервил солидно гребена и сърцето ми се свива от грозни предчувствия. Изглежда маниакално, като малко дете, което е останало будно твърде до късно. — Смятаме да запечатаме споразумението си с шампанско! — изрича той, идиотски опулен. — Юри разполага с няколко бутилки от невероятно скъпия „Круг“, представяш ли си?! Не искаш ли и ти да пийнеш с нас, а?