Софи Кинсела
Сватбена нощ (25)

Двайсет и четвърта глава
Лоти

Направо не мога да повярвам! Хотелският ни апартамент е празен! Никакъв персонал наоколо. Никакви досадни икономи. Никакви арфи. Докато оглеждам елегантните, мълчаливи мебели, в сърцето ми се надига сладостно очакване. Все едно стаите ни чакат да ги напълним с шум и страст, и пъшкане, и прекрасен, чудесен секс.

Върнахме се в хотела и дойдохме направо тук. Никой от нас не е казал и думица. В момента съм блокирала всички други мисли. Всички мисли за нашия брак. Всички мисли за Ричард. Всички мисли за Сара. Моят срам, моята тъга, моето унижение — блокирала съм ги. Единственото, върху което съм се концентрирала, е онова настойчиво пулсиране дълбоко в мен. Същото, което изпитвам още от мига, в който зърнах Бен в онзи ресторант. Желая го. Той също ме желае. Заслужили сме си го!

Когато той се приближава към мен с потъмнели очи, аз вече знам — той мисли същото, което мисля и аз: откъде да започнем? Целият мечтан наш секс е пред нас като кутия вкусни шоколадови бонбони.

— Сложи ли отвън табелката „Не безпокойте“? — промърморвам, когато устните му докосват врата ми.

— Разбира се.

— Заключили вратата?

— Да не съм глупак?

— Божичко, значи това вече е истина! — ръцете ми се плъзват по гърба му, а после и още по-надолу, обгръщайки стегнатия му задник. Ще ми се и моят да беше толкова стегнат.

— Мммм… — простенвам.

— Мммм… — простенва и той. Измъква се от ръцете ми и сваля ризата си. Господи, харесвам този мъж! Знам, че е фалшив, знам, че скоро ще бъде със Сара или някоя друга жена. Но сега, в красивия миг в настоящето, той е само мой.

Той бавно разкопчава ризата ми. Добре че поне нося скъп сутиен. Ричард никога не обръщаше внимание на бельото ми, просто бързаше да го свали. Когато му казах, че това ме обижда, той отиде в другата крайност и започна да повтаря като папагал: „Жесток сутиен!“ и „Прекрасни бикини!“. Милият Ричард.

Не, престани, Лоти! Никакви мисли за Ричард! Забранени са ти!

Бен вече прави онова сладостно нещо с език в ухото ми и аз започвам да стена. Сграбчвам колана му и започвам да разкопчавам панталона му. Преди си мислех, че искам това преживяване да бъде продължително и изтощително, и епично, пълно със спомени. Но сега, когато действително става, осъзнавам, че изобщо не искам да е продължително, изтощително и епично. Искам го сега и веднага. Веднага! Кратко и епично също ме устройва. Напълно.

Бен вече диша учестено, аз също дишам учестено и усещам, че той е точно толкова нетърпелив като мен, и аз не си спомням кога за последен път съм копняла толкова силно за някой мъж…

— Мадам? Питие?

Какво, за бога…

И двамата подскачаме толкова високо, сякаш изведнъж сме се превърнали в танцьори на ирландски танци.

Аз съм полусъблечена. Бен също е полусъблечен. А Георгиос стои на метър от нас, в ръка със сребърен поднос, върху който се виждат бутилка вино и няколко чаши.

— Каквооо? — смотолевя Бен тотално шашнат. — Какво има сега…

— Чаша вино? Или вода с лед? — обажда се притеснено Георгиос. — С комплиментите на управата?

— Да го начукам на управата! Да го начукам на проклетата управа! — вече избухва Бен. — Сложихме на вратата табелката „Не безпокойте“! Не можете ли да четете! Не виждате ли какво правим! Не сте ли чували за понятието личен живот?!

Георгиос очевидно е онемял. Прави няколко неуверени крачки напред и притеснено ни поднася подноса.

— Хубаво! — отсича Бен. Чашата му очевидно вече е преляла, защото отсича: — Щом толкова искаш, стой тук и гледай!

— Какво? — ахвам аз.

— Този човек очевидно няма да ни остави на мира. Е, щом толкова държи, нека гледа! Ние пък ще консумираме брака си! — допълва през рамо към иконома. — Може пък да се окаже забавно! — и протяга ръце към сутиена ми, за да го свали, но аз скръствам ръце отпред и изпищявам:

— Бен!

— Не обръщай внимание на иконома! — просъсква през зъби той. — Преструвай се, че е гръцка колона!

Той сериозно ли говори? Очаква от мен да правя секс пред иконома?! Това не е ли незаконно?

Бен започва да целува деколтето ми и аз поглеждам към Георгиос. Той е покрил очите си с ръка, но продължава да държи подноса с напитките.

— Шампанско? — изрича по едно време като робот. — Може би предпочитате шампанско?

— Защо просто не си вървите?! — отсичам бясно. — Оставете ни на мира!

— Не мога! — провиква се отчаяно възрастният човек. — Моля ви, мадам, спрете поне за едно питие!

— Но защо това е от такова голямо значение за вас? — питам, като изтръгвам главата на Бен от гърдите си и поглеждам към Георгиос. — Опитвате се да ни спрете вече… през целия ни меден месец!

— Мадам! — приветства ни друг глас и аз се извъртам слисано на пети. — Моля ви! Спешно съобщение!

Вече не издържам. Наистина. Това е Хермес. Той също стои на метър от нас и държи някакъв лист хартия. Поемам листа от ръката му и отгоре прочитам думите: „Спешно съобщение“.

— Какво е това спешно съобщение? — срязвам го смръщена. — Не ви вярвам!

— Ела тук, Лоти! — изръмжава Бен, който определено е излязъл извън кожата си от ярост. — Не им обръщай внимание! Ще направим каквото сме започнали! Ще го довършим! — и буквално къса сутиена ми, при което аз изпищявам.

— Бен, престани!

— Мадам! — провиква се Георгиос с властен тон, който изобщо не очаквам. — Идвам на помощ! — оставя спокойно подноса, сграбчва ръцете на Бен и ги извърта на гърба му, а Хермес плисва върху лицата ни чаша вода с лед.

— Да не сме ви някакви помияри, бе! — реве Бен. — Пуснете ме! Веднага!

— Не съм искала да кажа „престани“ в смисъл „не го прави“! — припявам аз точно толкова бясна, колкото е и Бен. — Исках да кажа: „Престани! Не ми сваляй сутиена пред икономите!“.

И двамата с Бен дишаме учестено, но не в приятния смисъл на думата. Кипим, но отново не в приятния смисъл на думата. Георгиос пуска Бен, който разтрива ръцете си.

— Но защо се опитвате да ни спрете? — поглеждам кръвнишки към старшия иконом. — Какво става тук?

— Права си! — светват внезапно очите и на Бен. — Това не може да е съвпадение! Толкова много неща и… Да не би някой да стои зад всичко това?

Ахвам. Божичко, наистина!

— Да не би някой да ви заповядва всичко това? — не знам защо, но автоматично се сещам за Мелиса. Може би иска нашия апартамент. Тя е от онези хора, които не биха се спрели пред никакви мръсни номера, за да постигнат своето. — Да не би нарочно да се опитвате да предотвратите първата ни брачна нощ? — изричам немислимото.

— Сър! Мадам! — изломотва Георгиос и двамата с Хермес се споглеждат. Приличат ми на провинили се ученици.

— Отговорете веднага! — провиква се Бен.

— Отговорете веднага! — пригласям му побесняла аз.

— Господин Пар! — прекъсва разговора познатият глас на Нико. Вмъкнал се е в стаята толкова безшумно, че изобщо не съм го усетила, но ето го и него. И окото му не мигва от факта, че аз съм по цици. Подава плик на Бен и изрича спокойно: — Съобщение от някой си господин Жернаков!

— Жернаков ли? — извърта се на пети Бен. — Какво казва? — разкъсва плика и всички затаяваме дъх, като че ли там се крие разковничето на всичко.

— Ясно. Трябва да тръгвам! — отсича Бен и започва да се оглежда. — Къде са ми ризите? — пита Хермес. — Къде сте ги сложили?

— Веднага ще ви дам гладена риза, сър! Какъв цвят? — светват очите на Хермес. Безсъмнено е много доволен, че най-сетне може да направи нещо полезно.

— Ти заминаваш?! — провиквам се аз към Бен. — Не можеш да тръгнеш точно сега!

— Жернаков ме иска веднага на яхтата си!

— Ама нали бяхме започнали нещо! — провиквам се отчаяно. — Не можеш да се измъкнеш просто ей така!

Обаче Бен не ми обръща никакво внимание и тръгва след Хермес към огромния гардероб. Впивам очи в гърба му, трепереща от ярост. Как не го е срам?! Как може да тръгне точно сега?! Но нали правехме секс?! Или поне се канехме. Той не е по-лош от икономите, непрекъснато измисля нещо!

Като стана въпрос за това, къде е Нико?

Забелязвам го във фоайето на апартамента. Покрила символично гърди с ризата си, аз хуквам след него. Възнамерявам да му кажа няколко нещица, но за моя най-голяма изненада той се отдалечава в ъгъла и шепне в телефона си:

— Спряха! Уверявам те, спряха! Разделени са!

Застивам на място. Това за мен и за Бен ли се отнасяше? Но с кого говори той? С кого, за бога, говори този човек?! Мозъкът ми започва да щрака като обезумял. Да, ясно е, че той говори с човека, който стои зад всичко това. С човека, който от доста време се старае да ни попречи да правим секс. Знаех си, че е Мелиса!

В училище учих бойни изкуства — умение, което от време на време се оказва от изключителна полза в живота ми. Пристъпвам безшумно зад Нико и вдигам ръка, готова за действие.

— Аз съм съвсем наблизо и мога да те уверя, че никакво съвкупление или акт от какъвто и да било вид няма да се проведе… Ооох! — простенва мениджърът, когато аз неусетно го лишавам от безценния му телефон. Веднага слагам телефона на ухото си и просто слушам, без да се издавам.

— Вече съм съвсем наблизо, Нико! Справяш се страхотно! Просто ги дръж разделени, каквото и да ти струва това! С всички възможни средства!

В ухото ми нахлува един делови, заповеднически, напълно познат глас. За момент имам чувството, че халюцинирам. Зяпвам. В най-буквалния смисъл на думата. Завива ми се свят. Не може да бъде! Не, това не може да бъде!

Нико се опитва да измъкне телефона от ръката ми, но аз се извъртам и не му позволявам.

— Флис? — изричам накрая и докато изричам това име, усещам, че в гърдите ми се надига нова порция ярост, нажежена, напълно непозната за мен порция ярост. — ФЛИС?!