Софи Кинсела
Сватбена нощ (18)

Седемнайсета глава
Лоти

Това е перфектната обстановка за първа брачна нощ! Така де, наш собствен плаж, нали? По-готино от това няма накъде!

Намираме се в малко, откъснато от света заливче, до което се стига по няколко камъка откъм основния плаж и пред което на една скала е поставен знак „Не безпокойте“. Двете ни масажистки ни отведоха там с малка процесия, завършваща с Георгиос и Хермес, носещи подноси с шампанско и омари, които сега ни чакат върху легло от лед. Двамата сме се изтегнали на огромно двойно легло за масажи, а двете ни масажистки Анджелина и Кариса втриват етерични масла в телата ни. Оградени сме от издуващи се от вятъра бели завеси, така че сме напълно откъснати от света. Небето е окъпано в онова наситено синьо, което се вижда само в определен момент от настъпването на вечерта, а ароматните свещи, разпръснати по пясъка, изпълват всичко наоколо с приятно ухание. Птиците се стрелкат насам-натам и цвърчат. Чувам тихото плискане на вълните по плажа, долавям солта във въздуха. Всичко е толкова красиво, че имам чувството, че се намирам в поп клип от осемдесетте.

Бен протяга ръка и хваща моята и аз му отвръщам, но в този момент примижавам, когато Кариса докосва един особено упорит възел във врата ми. Мммм… Бен и аз, и бял балдахин на плажа, който ще бъде изцяло наш за цели два часа. Масажистките подчертаха този факт няколко пъти. „Два часа — повтаряше Анджелина. — Ще имате достатъчно време насаме. Ще се чувствате спокойни като двойка… Всичките ви сетива ще бъдат стимулирани… Никой няма да ви безпокои, това е гарантирано…“

Изрече го, без да й мигне окото, въпреки че трябваше. Както става ясно, това е услугата „чукане на чист въздух“, която се срамуват да включат в брошурата.

Кариса свършва с разтриването на врата ми. След това двете с Анджелина минават откъм горната част на леглото и в пълен синхрон започват масаж на главите ни. Аз се отпускам все повече и повече — дотолкова, че сигурно щях да заспя, ако не тръпнех от страст. Само гледката на голото тяло на Бен до мен, намазано с масло, е достатъчна, за да ме подлуди. Заклевам се, че ще използваме всяка минута от тези два часа, които ни се полагат! Заслужили сме си този секс! Достатъчно е само да ме докосне и ще експлодирам…

Дзън!

Отварям стреснато очи. Сякаш от нищото Анджелина и Кариса са извадили еднакви малки звънчета, които движат над главите ни като в някакъв ритуал.

— Свършихме — прошепва Кариса и подпъхва чаршафа около тялото ми. — Сега се отпуснете. Починете си!

Да, свърши! Лично време за секс, идваме! През полуотворените си клепачи виждам как масажистките се оттеглят от ограденото с балдахин пространство. Наоколо не се чува никакъв друг звук, освен лекото трептене на завесите, движени от вятъра. Вторачвам се в синьото небе, неспособна да говоря. Чувствам се буквално вцепенена от страст. Сигурно това е най-блаженото състояние, в което някога съм била — след масаж и преди секс.

— Е — обажда се Бен и пак стисва ръката ми, — най-сетне!

— Да, най-сетне! — каня се да се обърна, за да го целуна, но той е по-бърз от мен. Докато се усетя, той вече ме е обкрачил, стиснал в ръка шишенце етерично масло. Сигурно го е донесъл тайно. Боже, мисли за всичко!

— Не обичам да те масажира друг, освен мен! — отсича и излива малко масло върху раменете ми. Уханието е мускусно, чувствено и разкошно. Въздъхвам от удоволствие, докато той ме покрива цялата с това масло, с бързи, всеобхватни движения, от които потрепервам.

— Господин Пар, знаете ли, че сте много талантлив? — изричам с дрезгав глас. — Трябва да отворите спа център.

— Искам само един клиент — промърморва той и започва да втрива масло в зърната ми, на стомаха ми, по-надолу… И аз изскимтявам от желание. Толкова, толкова го желая…

— Харесва ли ти? — поглежда ме с огромни, потъмнели от страст очи.

— Цялата съм настръхнала. Непоносимо е.

— Аз също — прошепва той и се привежда да ме целуне, а ръцете му се движат надолу, между бедрата ми…

— Господи! — ахвам. — Горя! Наистина!

— Аз също!

— Ох!

— Знам, че обичаш грубата игра — засмива се той, но този път не мога да се съглася с него. Прекалено силно горя. Нещо не е наред.

— Може ли за момент да спрем? — отблъсквам го леко. Кожата ми буквално гори и имам чувството, че по мен пълзят насекоми. — Чувствам се прежулена!

— Прежулена ли? — проблясват очите му. — Скъпа, но ние дори не сме започнали!

— Изобщо не е смешно! Боли ме! — втренчвам се разтревожено в ръката си. Цялата се е зачервила. Но защо е червена? Бен се качва отново върху мен и аз давам всичко от себе си, за да стена от удоволствие, докато устните му се спускат по врата ми. Но всъщност стена от болка.

— Спри! — не издържам и се провиквам. — Почивка! Имам чувството, че горя!

— Аз също — диша тежко Бен.

— Сериозно ти казвам! Не мога да го направя! Погледни ме! Накрая Бен се отдръпва и ме оглежда с очи, премрежени от желание.

— Изглеждаш страхотно — промърморва накрая. — Великолепно!

— Не, не е вярно! Червена съм! — продължавам да викам и оглеждам уплашено ръцете си. — И дори започвам да се подувам! Виж!

— Тези неща наистина са подути — обгръща с длан една от гърдите ми Бен. Той не чува ли какво му говоря?

— Ооох! — махам ръката му от себе си. — Говоря ти напълно сериозно! Мисля, че имам алергична реакция към нещо. Какво имаше в това масло? Надявам се, че не и фъстъци, нали? Знаеш, че съм алергична към фъстъци!

— Най-обикновено масло — отговаря уклончиво той. — Нямам представа какво има в него.

— А трябва! Не може да не си прочел съдържанието, когато си го купувал! — вече крещя.

Настъпва тишина. Бен се нацупва като дете, изловено в беля.

— Не съм го купил — изрича накрая. — Даде ми го Нико, с комплиментите на управата. Било тяхната запазена марка или нещо такова.

— О! — не успявам да сдържа разочарованието си аз. — И ти не провери? Макар да знаеш, че съм алергична?!

— Добре де, забравил съм! — тросва ми се той. — Не мога да помня всеки дребен детайл, не мислиш ли?

— Не смятам, че алергията на съпругата ти е просто „дребен детайл“! — отсичам бясно, изпълнена с неочакваното желание да го ударя. Всичко вървеше толкова добре! Защо трябваше да ме къпе с това гадно фъстъчено масло?!

— Виж какво, може пък ако застанем под подходящия ъгъл, няма да те боли чак толкова — оглежда се отчаяно Бен и дръпва завесите. — Пробвай да застанеш на тези скали!

— Окей — аз също нямам търпение най-после да го направим. Ако сведем до минимум прекия контакт… Качвам се на скалите, като се старая да не се дърпам при всяко негово докосване. — Ооох…

— Не така…

— Ох! Спри!

— Да пробваме на другата страна…

— Ако успееш да се завъртиш мъничко… Пфу!

— Това от ноздрата ти ли беше?

— Така не става — отсичам, след като се изплъзвам от скалата за трети път. Бих могла да се опитам да коленича, ако имахме някаква подложка…

— Или ръба на легло…

— Ще се кача отгоре… О, не! Ох! Съжалявам! — примигвам. — Но това адски боли!

— Не можеш ли да си вдигнеш краката на врата?

— Не, не мога! — срязвам го аз. — Защо, ти можеш ли?

Атмосферата става все по-напрегната и по-напрегната. Пробваме една акробатична поза след друга. Аз непрекъснато охкам, но не от удоволствие. Към този момент кожата ми вече е напълно зачервена и подута. Имам нужда от някакъв успокояващ, хидратиращ крем, при това веднага. Но освен това имам нужда и от секс. Непоносимо е! Идва ми да се разрева от отчаяние!

— Хайде, давай! — провиквам се накрая решително. — Преживяла съм операция на корените на зъбите, та това ли няма да преживея?!

— Операция на корените на зъбите ли? — провиква се Бен, смъртно обиден. — Сексът с мен е като операция на зъбите?!

— Нямах предвид това.

Внезапно Бен се изправя и позеленял от яд, се провиква:

— Виж какво, през цялата ни почивка избягваш да правиш секс с мен! Какъв проклет меден месец може да бъде това?!

Това е съвсем несправедливо обвинение, което ме кара да се дръпна ужасено и да изкрещя:

— Не избягвам да правя секс с теб! Искам го точно толкова, колкото и ти! Но сега… адски ме боли… — озъртам се отчаяно. — Не може ли да пробваме тантрически секс?

— Тантрически секс ли? — подхвърля презрително Бен.

— Е, щом при Стинг се получава… — прошепвам и очите ми се пълнят със сълзи.

— Устните ти също ли са подпухнали? — пита внезапно Бен с надежда в гласа.

— Да, имам масло и на устните си. Не виждаш ли, че са подути? — отбелязвам нацупено, но тъй като схващам какво има предвид, допълвам: — Съжалявам!

Бен разплита крака си от моя и се отпуска нещастно в леглото. Въпреки желанието си аз не мога да не изпитам облекчение, че той вече не се търка о мен. Беше истинско мъчение.

Известно време просто си седим, потънали в тягостно мълчание. Тялото ми си е все така подпухнало и яркочервено. Сигурно приличам на черешка гигант. По бузата ми се търкулва сълза, после още една.

Той дори не се сети да ме попита дали алергията ми е опасна. Така де, не че е опасна, но въпреки това. Не може да се определи като загрижен за мен, нали така? А когато Ричард за първи път ме видя как реагирам на фъстъци, искаше да ме закара веднага до спешното. И оттогава насам нито веднъж не пропусна да провери съдържанието на менюто или на кутиите с готова храна. Той беше много грижовен…

— Лоти! — гласът на Бен ме кара да подскоча до небето от чувство за вина. Как мога да мисля за бившия си приятел, когато съм на меден месец?!

— Да? — обръщам се бързо, докато не е уловил мислите ми. — Просто си мислех за… нищо особено…

— Съжалявам! — разперва ръце той в искрено извинение. — Не исках да се държа така, но те желая отчаяно!

— Аз също теб.

— Просто лош късмет.

— Мисля, че тази поредица от лош късмет започва да ми идва в повече — отбелязвам тъжно. — Как се справя човек с подобен каталог от беди, а?

— Това нашето не е меден месец, а леден месец — допълва Бен.

Усмихвам се на опита му за шега, с който ме умилостивява донякъде. Поне полага някакви усилия.

— Може би е просто съдба — казвам, макар да не го мисля. Но Бен се хваща за тази идея като удавник за сламка.

— Може би си права. Помисли, Лоти! Утре се връщаме в нашата къща за гости! Връщаме се там, където го правихме за първи път! Може би там е мястото, където съдбата е отредила да консумираме брака си!

— Би било много романтично! — възкликвам. Идеята определено ми допада. — Бихме могли да намерим нашето тайно заливче!

— Помниш ли го?

— Никога няма да забравя онази нощ! — изричам развълнувано. — Това е един от най-хубавите спомени през целия ми живот!

— Е, може да го поразширим — отбелязва Бен, отново в добро настроение. — Колко време ще бъдеш извън строя?

— Нямам представа — промърморвам и оглеждам зачервената си като на рак кожа. — Реакцията е твърде силна. Може би до утре.

— Окей. Значи натискаме бутона за пауза. Съгласна?

— Съгласна — кимвам с благодарност. — В този момент натискаме „пауза“!

— А утре ще натиснем бутона за продължение.

— После ще върнем назад и пак отново! — ухилвам му се дяволито. — И отново, и отново!

Веднага разбирам, че този план допада и на двама ни. Седим и съзерцаваме морето и аз усещам, че постепенно се успокоявам от тихия плисък на вълните, песента на птиците и музиката, която достига до нас от основния плаж. Чува се жив оркестър. Може пък да отидем да го послушаме и да пийнем по нещо.

Усещам, че сме постигнали умиротворение. Докато си седим, Бен внимателно протяга ръка зад мен, а после я извива така, сякаш ме е прегърнал. Прилича на призрачна прегръдка. Кожата ми леко настръхва в отговор, но нямам нищо против. Недоволството ми се е изпарило. Всъщност даже не знам откъде изобщо се появи.

— Утре — казва той. — Никакво фъстъчено масло. Никакви икономи. Никакви арфи. Само ние двамата.

— Да, само ние двамата — кимвам. Може би той е прав. Може би наистина ни е писано да го направим пак в къщата за гости. — Обичам те! — допълвам импулсивно. — Въпреки всичко това сега и може би точно заради него.

— Аз се чувствам по същия начин — прошепва той, дарява ме отново с онази негова крива усмивка и сърцето ми претупва от щастие. И внезапно се изпълвам с еуфория въпреки подутата ми кожа, прекъснатия акт и леко изкривения глезен от опитите да се задържана скалите. Защото ето ни сега тук, отново в Иконос, след всичките тези години. А утре ще затворим кръга. Утре ще се върнем в най-важното място в нашия живот — къщата за гости. Мястото, където открихме любовта и преживяхме разтърсващи събития. Мястото, което промени завинаги съдбите ни.

Бен протяга ръка, сякаш за да стисне моята, а аз свивам пръсти под нея, но без да го докосвам (ръцете ми също са подпухнали). Няма нужда да му казвам колко важно е за мен да се върнем отново в онази къща за гости. Той разбира. Разбира ме по-добре от всеки друг на света. И точно затова ни е писано да бъдем заедно.