Софи Кинсела
Сватбена нощ (26)

Двайсет и пета глава
Флис

Мамка му!

Мамка му! Мамка му! Мамка му!

Обливат ме ту студени, ту горещи вълни. Изобщо не предвидих това! Изобщо не допусках, че на този късен етап от мисията тя би могла да разбере. Вече сме на острова. Почти сме в хотела. Вече сме почти в проклетия хотел!

Намираме се пред входа на летището в Иконос. Багажът ни е събран на купчина пред нас. Лоркан е при такситата и в момента се пазари за цената на превоза ни до хотел „Амба“, а аз му правя знак да не изпуска от поглед Ноа.

— Здрасти, Лоти — изломотвам сконфузено, но като че ли само това съм в състояние да кажа. Преглъщам няколко пъти, опитвайки се да си върна контрола над ситуацията. Но какво да кажа? Какво, за бога, бих могла да кажа?!

— Значи си била ти! — извисява се гласът на сестра ми и ме удря като бич. — Ти си тази, която се опитва да не ни позволи да го направим, нали? Ти си зад цялото това преследване на икономите, единичните легла и фъстъченото масло! Че кой друг би могъл да знае за фъстъченото масло, ако не ти?!

— Аз… — разтривам чело. — Аз… Слушай… Аз просто…

— Но защо го правиш? От къде на къде ти хрумна да го направиш?! Това е нашият меден месец, за бога! — гласът й се извисява все повече и повече. С примес от болка и ярост. — Това е моят меден месец! А ти го провали! Съсипа го!

— Лоти, слушай… — преглъщам. — Мислех си… Направих го за твое добро… Ти не разбираш…

— За мое добро ли? — провиква се тя. — Правиш го за мое добро?!

Добре де, надали бих могла да й обясня за трийсетте секунди, които ще ми даде, преди пак да се разпищи.

— Знам, че сигурно никога няма да ми простиш — започвам бързо, — но нали каза, че ще се опитате да направите бебе, а аз се опасявах, че това ще бъде голяма грешка, и тъй като знам какво е от другата страна, след развода… Бях много отчаяна и нямаше да понеса това да се случи и на теб, и…

— Но аз се канех да преживея най-страстният секс в живота си! — вече реве тя. — Най-страстният секс, разбираш ли?!

Ясно. Не е чула и дума от онова, което й казах, нали?

— Съжалявам — изричам неуверено, едва избягвайки мъж, който влачи след себе си огромен куфар на колелца.

— Не можеш, докато не си навреш носа, Флис! Не можеш! Винаги ми се месиш! Само защото си въобразяваш, че ти знаеш най-добре! Винаги си такава, през целия ми живот! Месиш ми се, наставляваш ме какво да правя, командваш ме…

И изведнъж от думите й ме заболява. Не е като да съм го направила заради себе си, нали?

— Виж какво, Лоти, съжалявам, че аз съм тази, която трябва да ти го кажа — започвам колкото ми е възможно по-спокойно, — но тъй като сме на темата, Бен смята да ти изневери! Уредил си е среща с жена на име Сара. Разбрах го от Лоркан!

Кратка, шокирана пауза. Но ако съм очаквала тя да капитулира пред тази новина, много съм се лъгала.

— И какво от това! — контрира ме бясно тя. — Какво от това, моля ти се?! Може би… — колебание. — Може пък да сме решили да имаме отворен брак! Не се сети за това, нали?

Толкова съм шашната, че зяпвам. Да, права е. Наистина не се сетих за това. Отворен брак ли? Божичко! Но сестра ми никога не ми е изглеждала като жена, склонна на отворен брак!

— И защо изобщо споменаваш Лоркан? Какво знае той? — започва наново Лоти. — Лоркан е смахнат маниак на тема контрол, който се е намърдал в компанията и сега иска да я измъкне изпод носа на Бен!

— Лоти… — толкова съм объркана от това изказване на сестра си, че не знам какво да кажа. — Сигурна ли си?

— Бен ми разказа всичко! Точно затова сега Бен продава компанията си, защото Лоркан му е казал да не го прави! Затова те съветвам да не вярваш на нищо, което ти казва този Лоркан, разбра ли? — изплюва думите „този Лоркан“ така все едно той е най-презреният човек в целия свят.

Настъпва нова пауза. Емоциите, които се борят в душата ми, са толкова противоречиви, че ме парализират. Първо е изумлението от мнението на Лоти за Лоркан. После — и с доста по-голяма сила — идва угризението на съвестта. На вълни. Нахлува на вълни в мен. Да, тя е права — не знаех нищо за ситуацията. Въобразих си твърде много.

Може би наистина не познавам сестричката си така, както бих желала.

— Съжалявам — изфъфлям отчаяно. — Много съжалявам! Просто си помислих, че може би още не си превъзмогнала Ричард. И че може би ще установиш, че Бен не е подходящият мъж за теб. Помислих си, че внезапно ще съжалиш, че си се омъжила за него. Мислех си, че ако нещата стигнат твърде далече и ти забременееш, ще настъпи голяма каша в живота ти. Но очевидно съм се лъгала. Моля те да ми простиш, Лоти! Моля те! — в другия край на линията настъпва гробовно мълчание. — Лоти?