Софи Кинсела
Сватбена нощ (12)

Единайсета глава
Флис

Едва намирам сили да погледна текстовите съобщения в телефона си. Все едно шпионирам. Все едно съм сред тълпата зяпачи, насъбрала се около катастрофирала кола. Но съм длъжна да го направя, въпреки че всички до едно ме карат да покрия очи с ръка.

В момента Лоти и Бен преживяват най-гадната първа брачна нощ, позната на човечеството. Ни повече, ни по-малко. Катастрофална нощ. Отвратителна. И всичко е по моя вина. Стомахът ми се е свил на кисела топка от чувство за вина. С всеки следващ доклад на Нико се чувствам все по-зле. Успокоява ме единствено мисълта, че това е за добро. И тъкмо това си повтарям, докато отварям следващото съобщение.

Още по една Маргарита. Този тип определено държи на пиене. Н.

Нико ме държи в течение на целия развой на събитията тази вечер. Последните му четири есемеса съобщават за коктейлите за сметка на хотела, които Лоти и Бен продължават да консумират. Зашеметяващо количество, не може да им се отрече. Започнаха да пият малко преди десет вечерта местно време. В момента там е полунощ. Лоти трябва да се е отрязала.

Ами Бен? Замислям се за момент, почуквайки лекичко по телефона си. В съзнанието ми изниква нещо, което Лоркан беше казал за Бен: По природа е хазартен тип, но му липсва добра преценка на ситуацията.

Хазартен тип по природа. Хммм… Изстрелвам отговора си до Нико:

Той обича хазарта…

И толкова. Останалото ще оставя на ВИП мениджъра на „Амба“. Той ще се сети как да използва тази информация.

Натискам бутона за изпращане, а после бързо затварям куфара си, опитвайки се да се успокоя. Но в мозъка ми се стрелкат насам-натам противоречиви мисли и всяка се приземява като стрела в сърцето ми:

Провалям медения месец на сестра си. Аз съм ужасен човек.

Но само защото милея за нея и щастието й.

Именно.

Именно!

Така де, ами ако бях решила да не се намесвам и тя забременее, и после двамата се разделят и тя започне да съжалява за цялата афера? Какво ще стане тогава? Дали ще съжалявам, че НЕ съм направила нищо? Дали ще бъда като хората, които са свеждали глави и са се престрували, че не забелязват нахлуването на нацистите?

Не че този Бен е нацист. Доколкото ми е известно.

Но за „Телетъбитата“ съжалявам. Това вече е жестоко! Лоти има фобия към тези филмчета.

Издърпвам куфара си на колелца до коридора и го слагам до този на Ноа. Той спи в стаята си, прегърнал Маймунчо. Надниквам за миг, наблюдавайки го как диша спокойно. Прие новината за пътешествието ни абсолютно спокойно и веднага отиде да си приготви багажа. Единственото, което попита, бе колко чифта гащи му трябват. Някой ден това дете ще управлява света, от мен да го знаете!

Влизам в банята и пускам водата във ваната, изсипвайки в нея едно от множеството пакетчета ароматни соли от безмитните магазини, с които е пълно шкафчето ми. Когато съм на аерогарата, пазарувам като побъркана. Преди да се кача на самолета, пробвам дрехи, които купувам при завръщането си. В самолета се тъпча с бонбони. А що се отнася до испанските наденици и парчетата пармезан, които съм натъпкала в хладилника си, ще ми стигнат за цяла година. Както и „Тоблероните“ в шкафа.

Поколебавам се. Това ми напомня за един тоблерон. Шоколад „Тоблерон“ във ваната, заедно с чаша вино…

След само миг вътрешен дебат аз се насочвам към шкафа за лакомства в кухнята. Шест огромни тоблерона се мъдрят рамо до рамо с огромна кутия бонбони „Фереро Роше“, от която всяка неделя черпя Ноа точно с по три. Той вече си мисли, че тези бонбони се продават по три. Никога не му е хрумвало, че биха могли да бъдат открити в количества, по-големи от три.

Тъкмо отчупвам голямо парче тоблерон, когато телефонът ми звъни. Грабвам го, мислейки си, че е Нико. Но на екрана пише „Лоти“.

Лоти? Толкова съм шокирана, че изпускам парчето шоколад на пода. Вторачвам се в екрана с разтуптяно сърце и не смея да натисна зеления бутон за отговор. Не искам да отговарям. Е, вече няма значение — оставих го да звъни твърде дълго и вече премина на гласова поща. Оставям облекчено телефона си на барплота, но той почти веднага започва да звъни пак. Лоти.

Преглъщам. Ще се наложи да отговоря. В противен случай ще трябва да й върна обаждането, което може да се окаже и по-лошо. Затварям очи, поемам си дълбоко дъх и натискам зеления бутон.

— Лоти! Нали си на меден месец? — старая се да звуча жизнерадостно и невинно аз. — Защо ми звъниш по никое време?

— Флииис!

Извършвам автоматичен анализ на гласа й. Пияна е. Е, това го знаех. Но освен това е обляна в сълзи. И което е най-важното, няма никаква представа, че аз имам пръст в провалянето на първата й брачна нощ, защото в противен случай би звучала съвсем различно.

— Какво става? — питам небрежно.

— Флис, не знам вече какво да правя! — реве тя. — Бен е абсолютно пиян! Дотолкова, че е в несвяст. Как да му помогна да изтрезнее? Знаеш ли някакъв магически лек?

В интерес на истината имам една изпитана формула, която включва силно черно кафе, кубчета лед и дезодорант в ноздрите. Но точно сега нямам намерение да светвам сестра си за тази своя тайна.

— Божичко! — изричам съчувствено. — Горката! Аз… не знам какво да ти кажа. Може би малко кафе?

— Но той не може дори да се държи на крака! Изпи не знам колко си от онези тъпи коктейли, а после трябваше да го придържам, докато се качвахме в стаята си, а след това той просто се строполи на леглото, а нали това трябваше да бъде нашата първа брачна нооощ!

— О, не! — правя се на шокирана. — Значи все още не сте…

— Не, не сме!

Тук не мога да не изпусна една въздишка на облекчение. Доста се тревожех, че може да са успели да направят един бързак, без някой да ги забележи.

— Не сме направили нищооо! — вече вие сестра ми. — И знам, че ти ми препоръча горещо този хотел, Флис, но честно да ти кажа, тук е ужасно! Смятам да напиша оплакване! Те провалиха медения ни месец! Дали са ни единични легла! И казват, че не могат да ги преместят! И точно сега седя на единично легло! — гласът й вече става писклив. — Единични легла, моля ти се! В младоженски апартамент!

— Господи, не мога да повярвам! — звуча все по-сконфузено, но Лоти е в такова състояние, че изобщо не забелязва.

— Затова после ни предложиха тези безплатни коктейли, за да се извинят, а онзи мениджър се хвана на бас с Бен, че не можел да изпие някакъв специален гръцки коктейл. И когато се обръщам, виждам, че той е погълнал на екс цялата чаша и всички в бара го приветстват, а той буквално се срина на пода! Но какво беше това, за бога? Абсент ли?

Не смея да си представя какво е било.

— После, в асансьора на връщане към апартамента ни, се гушкахме — продължава развълнувано Лоти — и аз си казвах: „Най-сетне!“, а после, най-неочаквано, той се отпусна като мъртвец на рамото ми и заспа! Като пън! Наложи се буквално да го пренеса в стаята, а той тежи цял тон, а сега хърка! — усеща се, че пак започва да реве.

— Виж какво, Лоти — започвам, като прокарвам ръка през косата си, отчаяно опитвайки се да измисля как най-добре да изиграя картите си. — Това не е кой знае какъв проблем! Просто се наспете и… ммм… наслаждавайте се на удобствата на хотела!

— Ще го съдя този хотел! — отсича сестра ми, която очевидно изобщо не ме слуша. — Нямам представа как е спечелил наградата за най-добрия младоженски апартамент! Защото е най-лошият!

— Хей, слагала ли си нещо в устата си от сутринта? Защо не си поръчаш нещо от румсървиса? Там правят много добро суши, а и има един италиански ресторант…

— Окей, може и да го направя — гневът й като че ли поутихва и тя въздъхва дълбоко. — Извинявай, че те занимавам с всичко това, Флис! Така де, ти нямаш никаква вина!

Нямам сили да отговоря.

„Постъпвам правилно! — напомням си мислено. — Кое е по-добре — разочарована и ядосана за една нощ или омъжена, бременна и съжаляваща за цял живот?“

— Флис, там ли си още?

— О, да — преглъщам аз. — Виж какво, опитай се да се наспиш добре. Надявам се, че утре ще бъде по-добре!

— Лека нощ, Флис!

— Лека нощ, Лоти!

Изключвам телефона и впервам невиждащ поглед пред себе си, опитвайки се да успокоя съвестта си.

Надявам се, че утре ще бъде по-добре.

Грозна лъжа. Вече говорих с Нико. Утре ще бъде дори по-зле.