Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Wedding Night, 2013 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Антоанета Дончева-Стаматова, 2013 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,6 (× 9 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Разпознаване, корекция и форматиране
- Regi (2022)
Издание:
Автор: Софи Кинсела
Заглавие: Сватбена нощ
Преводач: Антоанета Дончева-Стаматова
Година на превод: 2013
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Издателска къща Кръгозор
Град на издателя: София
Година на издаване: 2013
Тип: роман
Националност: английска
Печатница: „Експертпринт“ ЕООД, София
Излязла от печат: 17.06.2013
Технически редактор: Ангел Йорданов
Коректор: Мария Тодорова
ISBN: 978-954-771-309-3
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11079
История
- — Добавяне
Двайсет и шеста глава
Лоти
Мразя я! Защо трябва винаги да е права? Защо сестра ми трябва винаги да е права, за бога?!
В очите ми избликват сълзи. Иска ми се да си излея сърцето пред нея. Иска ми се да й кажа, че Бен наистина не е подходящият мъж за мен, че наистина не съм превъзмогнала Ричард и че никога през живота си не съм се чувствала по-нещастна.
Но все още не мога да й простя. Не мога да я освободя от чувството за вина. Тя е най-властната и най-контролиращата сестра в целия свят и заслужава наказание!
— Остави ме на мира! — изричам дрезгаво в телефона. — Просто ме остави на мира! Завинаги!
И затварям. Миг по-късно виждам, че тя пак звъни, но изключвам напълно телефона и го връщам на Нико.
— Заповядайте! — отсичам. — И вече можете да престанете да разговаряте със сестра ми. Можете да престанете да се бъркате в живота ми. Можете да ни оставите на мира!
— Госпожо Пар — започва раболепно мениджърът, — от името на хотела бих искал да се извиня за лекото объркване, което досега преживяхте по време на медения си месец. Като компенсация ви предлагам уикенд делукс в един от нашите кралски апартаменти!
— Това ли е единственото, което можете да кажете? — поглеждам го слисано аз. — След всичко, на което ни подложихте?
— Уикендът делукс за двама включва всички хранения и едно гмуркане с шнорхел — продължава ласкателно Нико, който очевидно изобщо не ме е чул. — Освен това ми позволете да ви напомня, че като победители в състезанието за двойки вие и вашият съпруг сте поканени на нашата галавечер за церемонията по връчване на трофея „Щастлива двойка на седмицата“! — покланя се и допълва: — Поздравления!
— Трофей „Щастлива двойка на седмицата“?! — буквално изписквам аз. — Вие майтап ли си правите с мен? И престанете да ми зяпате гърдите! — допълвам, внезапно осъзнала, че ризата ми се е разтворила широко.
Вдигам сутиена си от пода и започвам да го закопчавам, докато Нико дискретно напуска апартамента. В главата ми бушува ураган. Всевъзможни мисли и емоции, някои от които, опасявам се, биха могли да ми нанесат значителни щети. Бракът ми с Бен е пълен провал. Дори не успяхме да го консумираме. Сестра ми е властна КРАВА. Ричард все още ми липсва. Много, много ми липсва! Аз съм предизвикала пожара. Била съм аз. Аз съм подпалила къщата! Нещо остро прорязва гърдите ми и от устата ми излиза ридание. Последното като че ли е най-лошо от всичко. Аз съм подпалила пожара. В продължение на петнайсет години хранех спомен за себе си като за човек, който е спасил положението. Преодолявах трудните ситуации единствено с тази мисъл — че поне веднъж съм успяла да направя нещо хубаво. Но вече знам, че дори и тогава съм се провалила. Че съм съсипала всичко.
— Здрасти! — Бен се появява в стаята, облечен в скъп делови костюм и изглежда като човек, който е успял дори да си хвърли един бърз душ.
— Здрасти — промърморвам отчаяно. Няма никакъв смисъл да споделям мислите си с него. Той не би ме разбрал. — Докато не съм забравила, довечера очакват от нас да присъстваме на церемонията за връчване на наградите и да си вземем трофея. Ние сме Щастливата двойка на седмицата.
— Отивам на яхтата на Жернаков — казва той, без изобщо да обръща внимание на думите ми. — Изпращат лодка за мен! — допълва наперено.
— И аз ще дойда! — отсичам, изпълнена с внезапна решимост. — Изчакай ме! — за нищо на света няма да пропусна гостуване в суперяхта на олигарх! Отивам с Бен, после го оставям насаме с домакина, а аз бързо намирам бара и започвам да давя мъката си в поредица от коктейли.
— Въпреки всичко ще дойдеш с мен? — опулва се невярващо той.
— Аз съм твоя съпруга! — напомням му назидателно. — А и държа да разгледам тази яхта!
— Окей — изрича той, но без особен ентусиазъм. — Не виждам нищо лошо в това да дойдеш. Но за бога, облечи нещо!
— Да не си въобразяваш, че смятам да дойда по сутиен? — срязвам го раздразнено.
Караме се като стара семейна двойка, въпреки че още не сме успели да правим секс. Направо чудничко!