Лора Джо Роуланд
Отоме (26)

23. глава

На излизане от двореца към Сано се приближи един паж.

— Имате съобщение — каза му той и му подаде бамбуков контейнер за документи.

Сано отвори цилиндъра и разви свитъка. Зачете калиграфските йероглифи, изгърбени като човека, който ги бе написал.

Моля ви да се срещнем в горския резерват,

за да обсъдим проблем от неотложна

важност и за двама ни.

Иенобу

Горският резерват беше грижливо поддържан парк в замъка Едо. Веднъж, в първите дни след земетресението, Сано бе отишъл там, за да избяга от разрухата и да намери поне малко отдих от безконечния си тежък труд. Беше го заварил гъмжащ от други хора, дошли по същата причина като него, и от слуги, които режеха падналите дървета, за да ги използват за огрев. Сега паркът беше тих, зеленият листак грееше в златисто там, където късното следобедно слънце го огряваше, и чернееше под облаците. Единственото, което разваляше красотата на мястото, беше Иенобу с двамата си телохранители, седнали под един навес, на одеяло, постлано на тревата, сред празни кутии за храна от японски лак.

— Обзаложих се със себе си, че ще дойдете тук, докато приключим пикника си — каза Иенобу при приближаването на Сано. Телохранителите станаха и отидоха до вратницата в стената, която обграждаше резервата, достатъчно близо, за да виждат Иенобу и Сано, но не и за да подслушват. Иенобу протегна кривата си ръка към Сано.

— Моля, присъединете се към мен.

Сано коленичи под навеса и двамата размениха поклони.

— Добре ли си поприказвахте с моя чичо? — попита Иенобу.

Сано се изненада, че Иенобу знае за посещението му при шогуна, но после му просветна.

— Вие сте този, който му е казал, че разследвам смъртта на Цурухиме.

Иенобу се ухили; устните му се дръпнаха и оголиха още повече стърчащите му зъби.

— Много проницателно от ваша страна.

— Предположили сте, че шогунът ще ме пита защо разследвам смъртта на Цурухиме — заключи Сано. — Затова сте изпратили пажа да ме пресрещне.

Иенобу кимна.

— Как успяхте да се доберете до чичо си? Имате възбрана да влизате в двореца.

— О, все още имам приятели в замъка. Те ме вмъкнаха в двореца. Чичо ми ме прие с известна неохота, но щом му казах, че разследвате смъртта на дъщеря му, ме изслуша.

— Как научихте за разследването ми? — попита Сано.

— Имам приятели в имението на владетеля Цунанори. Те ми казаха, че сте разпитвали хората там.

— Кои са те?

Иенобу докосна устните си с пръст.

— Мъдрият човек възнаграждава услугите с дискретност.

Сано получи видение на октопод с лицето на Иенобу, седнал в тъмна, подводна пещера, с дълги пипала, протягащи се навън, със смукала, прилепващи към всичко и всички, които смяташе за полезни.

— Защо казахте на шогуна?

— Мисля, че той заслужава да знае какво се върши зад гърба му — каза Иенобу с изражение на истински светец.

— Простете ми, ако не мога да повярвам, че сте толкова алтруистичен. Използвате ме, за да атакувате Йошисато и Янагисава, така ли? Колко ли ще ви е приятно да накарате шогуна да ги заподозре в убийството на собствената си дъщеря!

Иенобу се разсмя — хриплив звук, като от спечен кожен мях при надуване.

— Нищо не може да се скрие от вас, а, Сано сан.

— Е, просто е очевидно, че би ви се понравило Йошисато да изпадне в немилост пред шогуна, за да можете вие да наследите диктатурата. Откъде разбрахте, че Йошисато и Янагисава са заподозрени?

— Предположих, че няма да започнете тайно разследване, дори и Цурухиме да е била убита, освен ако не е насочено срещу тях.

Сано се запита дали Иенобу знае за госпожа Нобуко, Корика и заразения чаршаф. Но не попита, за да не му дава допълнителна информация, с която би могъл за злоупотреби.

— Но аз не съм казвал на шогуна, че те са заподозрени.

Иенобу се намръщи разочаровано, но каза:

— И това не е зле! Няма полза да се хвърлят обвинения, преди да намерите неопровержими доказателства срещу тях.

— Откъде знаете, че не съм намерил доказателства за вината на Янагисава или Йошисато? — смутено каза Сано. — И в моята къща ли имате „приятели“?

Иенобу повтори хрипливия си смях.

— Не се тревожете. Просто съобразих, че ако бяхте открили нещо, те вече щяха да бъдат обвинени в убийство.

Сано не се почувства особено успокоен. Иенобу ​не бе отрекъл категорично, че го шпионира.

— Защо искахте да се видим? Само за да разберете какво е казал шогунът?

— Нека започнем с това.

— Той ми нареди да отложа другите си задължения и да заловя убиеца. А какъв беше важният проблем, който споменавате в посланието си?

Иенобу доближи върховете на пръстите си, сякаш и събираше мислите си между тях. Сано бе поразен от разликата между Иенобу и Янагисава. От деня, в който Иенобу бе изхвърлен от двора, Янагисава ставаше все по-безразсъден и все повече се поддаваше на емоциите си, докато Иенобу бе станал по-хладнокръвен. Преди Сано си мислеше, че Иенобу няма шанс и срещу Янагисава. Сега не се чувстваше толкова сигурен в това.

— Да предположим, че успеете да уличите Янагисава и Йошисато — каза Иенобу. — Може би това ще ги извади от картинката, може би — не. Янагисава знае как да манипулира шогуна. И много добре умее да прикрива следите си. Възможно е и да не успеете да му прикачите убийството и те двамата с Йошисато ще продължат по своя весел път към завладяването на властта над Япония. Какво бихте предприели в такъв случай?

Отчаян от мрачния сценарий, който Иенобу описа, Сано остана мълчалив. Той мислеше, че е по-добре да не разкрива намерението си — да унищожи Янагисава — пред човек, на когото вярваше все по-малко и по-малко с всяка изминала минута.

Иенобу се усмихна, сякаш бе отгатнал мислите му, явно уверен, че Сано се бе хванал на въдицата му.

— Ето какво исках да обсъдим: ще ви направя предложение.

„Предложенията ми се лепят като мухи на мед“ — помисли си Сано.

— Какво е то?

— Да обединим силите си. — Насмешливото изражение изчезна от лицето на Иенобу. Гласът му стана твърд и настойчив. — Ще ви помогна да унищожите Янагисава и копелето му. После ще ме подкрепите в борбата за унаследяването на шогуната.

Сано все още изпитваше известна вътрешна борба относно унищожаването на Йошисато, но перспективата за помощ срещу Янагисава беше много примамлива. До този момент той не бе осъзнавал колко изолиран и уязвим се е чувствал, колко е изтощен от всичките тези четиринадесет години борба с Янагисава, без поне за миг да стъпи на твърда почва. Изведнъж Иенобу вече не му изглеждаше толкова отблъскващ. Нито пък идеята, че той може да стане следващият шогун.

— Да го унищожим, но как? — попита Сано.

— Имам приятели, спомнете си. Те ще предоставят доказателство, че Янагисава е убил дъщерята на шогуна. Всичко, което трябва да направите, е да се престорите, че вие сте го намерили. Те ще притиснат съюзниците на Янагисава да го изоставят. Ще го изправим на процес за убийство, на който ще бъде признат за виновен. Шогунът ще трябва да го осъди на смърт — защото ако не го направи, ще се посрами. А щом Янагисава изчезне, Йошисато ще остане сам като агне сред вълци. — Ухилената му уста оголи олигавените му зъби.

Сано съзнаваше, че трябва да се чувства отвратен от този заговор.

— Това са мръсни хватки!

Но някак си не се почувства отвратен и желанието да предпази Йошисато изведнъж му се видя по-маловажно от възможността да постигне окончателна победа над Янагисава. Иенобу сви бездруго свитите ​си рамене.

— Не по-мръсни от хватките на Янагисава. Ако искате да спечелите тази война, трябва да сте готов да се овъргаляте в калта. Готов ли сте?

* * *

— Какво каза на Иенобу? — попита го Рейко на вечеря, след като Сано бе разказал на нея и на Масахиро за предложението.

— Същото, което и на Йошисато. Че ще го обмисля.

Рейко се изненада толкова много, че за малко не изпусна купата си с ориз.

— Не говориш сериозно, нали?

— Напротив.

Лицето на Сано беше изпито от изтощение и нещастие.

— Не може да не си забелязала, че не съм в положение, в което да отхвърлям потенциални съюзници.

Между другото, имах сериозен сблъсък с Янагисава и Йошисато. Те може да не са на едно и също мнение по въпроса как да управляват правителството, но в техен общ интерес е да ме унищожат, преди да докажа, че единият от тях или и двамата са убили дъщерята на шогуна.

— Но Иенобу всъщност ти предлага помощ да изфабрикуваш доказателство срещу Янагисава!

— Ако Янагисава е виновен, в което аз вярвам, какво значение има по какъв начин ще го изправя пред правосъдието? — Сано горчиво изви устни при тези думи. — Истинските доказателства не са в такова изобилие като разрушените от земетресението къщи. Едно фалшиво доказателство може да свърши работа.

Рейко се стресна от този толкова нетипичен за него цинизъм. Нима непрестанната борба за оцеляване в безмилостния свят на политиката най-накрая бе превърнала любимия й съпруг в непознат, готов да направи компромис с принципите си?

— Татко, как може да говориш така? — попита го Масахиро. — И аз мразя Янагисава, но ако го обвиниш несправедливо, ще опозориш честта си. — Рейко видя, че и той също е уплашен, че Сано се бе променил. — Та нали ти винаги си ме учил, че честта е най-важна от всичко!

Сано отговори с кисела усмивка, засрамен от собствените си сквернословни думи, но все пак горд, че Масахиро го поправя.

— Разбира се, че е така. Изобщо не бих искал да направя това, което Иенобу предложи. Просто трябваше да се опитам да го аргументирам, за да чуя колко лошо звучи.

Масахиро въздъхна с облекчение, но страхът у Рейко остана. Ако е поставен под достатъчно силно напрежение, всеки човек може да се поддаде на изкушението да си послужи с нечестни хватки, дори и Сано. Беше ужасно неприятно да го вижда тласнат към решения, които обикновено не би взел.

— Странно е — каза замислено Сано. — Когато Иенобу ми направи предложението, ми прозвуча някак си съвсем резонно. Все едно че той разбираше какво точно искам и когато ми предложи помощ, аз бях като сляп, просто не можах да видя какво лошо има в това. Напротив, видя ми се почти хубаво! Има ли някакъв смисъл в това, което казах?

— Не — каза Рейко озадачена. — Разбира се, Иенобу знае, че ти искаш да унищожиш Янагисава. Всеки го знае. Но ти си имал и други възможности да направиш компромис с честта си в името на политически облаги и си ги отхвърлял. Защо сега реши да се хванеш за това?

— Може би, защото осъзнах, че честта вероятно няма да спечели битката ми с Янагисава. Не мога да го обясня. Иенобу имаше странно въздействие върху мен.

— Иенобу има въздействие, така е. Да си около него е като да докосващ плужек — Масахиро направи погнусена физиономия.

— И аз се чувствам по същия начин около него — призна Сано. — И това е още една причина да не приема предложението му, освен факта, че е в разрез с честта. Защото един самурай не може да прави сделки с хора, които инстинктивно не харесва или не им вярва. — Той отправи твърд, но изпълнен с любов поглед към Масахиро. — Ако някога забравя това, погрижи се да ми го напомниш!

Но Сано така и не каза точно защо смята да отхвърли предложението на Иенобу. Рейко се тревожеше от смесени чувства. От една страна, тя не искаше Сано да влиза в безчестен съюз. От друга, в тази ситуация, в която бе попаднало семейството й, всяка помощ бе добре дошла.

— Какво ли ще направи Иенобу, ако му откажеш?

— Няма да ме остави на мира. Заяви ми, че ако не съм с него, съм срещу него. Което означава, че той и съюзниците му ще ме изхвърлят от режима. Освен ако Янагисава не го направи пръв.

Обрисуваните последствия отговаряха на всички лоши предчувствия на Рейко.

— Кои точно са съюзниците му?

— Няколко крупни даймио — каза Сано. — Те са наследствени съюзници на Токугава и са врагове на Янагисава. Обединената им армия наброява стотици хиляди войници.

— А кои са нашите съюзници?

Сано остана мълчалив. Рейко и Масахиро вече знаеха обезсърчаващия отговор: нямаше нито един могъщ съюзник, на когото да могат да разчитат и който да се сражава за тях.

— Спомнете си — печално каза Сано, — че предложението на Иенобу не е единственото, с което разполагаме. Имаме и това на Йошисато.

— Ама ти все още ли го обмисляш? — възкликна Рейко изненадано.

— Да си около него, не е като да докосваш плужек — каза Сано. Двамата с Масахиро се усмихнаха един на друг.

Рейко се намръщи. Йошисато отново се бе изправил между нея и Сано.

— Не разбирам симпатията ти към Йошисато.

— Ще я разбереш, ако се запознаеш с него.

— И той ли упражни въздействие върху теб?

— Не като Иенобу. Йошисато създава впечатление за чест и почтеност.

— Чест и почтеност? Аз мисля, че именно той е заговорничил да убие Цурухиме — каза Рейко, разочарована от пристрастието на Сано.

— Не мисля, че го е направил — каза Сано, разочарован от липсата на разбиране. — Янагисава може да е поръчал да убият Цурухиме, без да казва на Йошисато. И не мисля, че Йошисато или Янагисава са знаели, че тя е била бременна.

— Опасявам се, че имам доказателства срещу Йошисато. — На Рейко не й беше приятно да разпалва допълнително конфликта си със Сано, но трябваше да му каже какво се е случило. — Днес ме посети госпожа Сомеко.

Сано почти се задави с печената скарида, която току-що бе лапнал. Закашля се и каза:

— Мислех, че е по-вероятно да те посети Буда.

— Аз също. — Рейко му разказа накратко разговора си с госпожа Сомеко. — Собствената майка на Йошисато го подозира в убийство. Не може да продължаваш да го оправдаваш.

— Права си — каза Сано, раздразнен от нейната настойчивост, но се усещаше, че е омекнал. — Не би трябвало да приемам и неговото предложение.

— Ако отхвърлиш Йошисато и Иенобу, тогава къде оставаме ние?

— Оставаме напълно изолирани и уязвими за всякакви нападения — каза Сано с безмилостна искреност.

Рейко кръстоса ръце върху бебето в корема си.

— Какво ще правим?

— Ще продължим с разследването. Ще продължим да се опитваме да докажем, че Янагисава е виновен. Ще оставим събитията да следват своя ход — каза Сано и добави с по-въодушевен тон. — Има и добри новини. Иенобу е казал на шогуна за разследването. И шогунът ми нареди официално да се заема с него, при това — приоритетно. Вече няма да се промъквам тайно или да го вмествам между задълженията си на главен магистрат по възстановяването.

— Слава на боговете поне за това — каза Рейко. — Каква е следващата стъпка?

— Утре ще направя още едно посещение на владетеля Цунанори. Ще взема войници от армията. Този път той няма да може да откаже да разговоря с мен, нито пък да ми забрани да разпитвам хората му. — Настроението на Сано се помрачи. — Ще открия дали е бил наясно, че съпругата му е бременна от друг мъж. Надявам се да не го е знаел и да мога да изчистя името му. Защото ако той е убил съпругата си и Янагисава няма нищо общо с убийството…

Отчаяние помрачи и надеждите на Рейко.

— Тогава губим шанса си да го разгромим.