Хенри Х. Неф
Импириум (27)

Благодарности

Когато завърших „Гобленът“, си дадох сметка, че всъщност не съм готов да сложа точка на света, който бях създал. Да, усещах, че историята за Макс МакДаниелс е стигнала до своя край, но ме интригуваше какво би могло да се случи, след като демоните бяха покорени, а Роуан бе се превърнал в световна сила. Дали цялата тази енергия и оптимизъм щяха да доведат до по-добро общество, или с вековете добрите намерения щяха да се покварят и сериозно да се разминат с предвиденото в Pax Rowana^[1] на Давид Менло? Любопитният писател и любителят историк в мен искаха да научат. Семенцата на „Импириум“ бяха посети с подписването на Договора от Червената зима.

Докато те поникнат, за тях се грижих аз, но и други хора изиграха важна роля, докато настъпи време за реколтата. Специални благодарности на моя агент Джош Адамс, който изпрати „Импириум“ при екипа на незаменимата Антония Маркиет в „Харпър Колинс“. Един писател не би могъл да си мечтае за по-добри партньори. Изключително съм задължен на Тони и Аби Голдберг, че повярваха в идеята ми и че ми предоставиха ума, топлината и проницателността си към героите и сюжета на книгата. Те са истински професионалисти, каквато е и Ейми Райън, на чието вдъхновение дължа прекрасната книга и избора на Антонио Капаро за художник на корицата. Редакторът Марта Шварц не само въведе ред в сложния свят на „Импириум“, но и ме научи, че магнолиите не цъфтят през юли. Безценен урок. Както би казала лейди Раша, дреболиите могат да имат голямо значение.

Разбира се, не бих постигнал нищо без скъпите си приятели и семейството си. Без тяхната подкрепа Хоб може би още щеше да подрежда столове при Мама Хауъл. Колкото до Даниеле, Чарли и Джеймс… не мога да го опиша с думи. Обичта и търпението ви бяха единственото, от което имах нужда. Благодаря ви.