Беър Грилс
Призрачен полет (71)

70.

— Поздравления, господин Рафара — обяви командирът на „Блек Хоук“. — Имахте щастието да видите как четирима ваши приятели умират. И тъй, последният кандидат за препускане към смъртта — госпожица Летисия Сантос! О, да, всички знаем, че бразилските дами обожават ездата. Променете курса, господин Рафара. Подчинете се на заповедта ми. Или смъртта на сладката госпожица Сантос ще ви преследва до края на дните ви.

Сателитният телефон получи съобщение.

Отговор?

Йегер впери поглед в екрана. Мислите му препускаха диво. Но както и да го погледнеше, нямаше избор. Избиването трябваше да престане. Нямаше да позволи Летисия да бъде хвърлена на вълците. Но каква беше алтернативата?

Свободната му ръка неволно посегна към шала на врата му. Внезапно го осени идея, която постепенно придоби плътност. Беше безумна, откачена идея, но точно сега едва ли можеха да се надяват на нещо по-добро.

Набра бързо отговора.

Престори се, че се подчиняваш. Промени курса. Бъди готов.

Гласът на Раф отново се разнесе в ефира.

— Разбрано, изпълняваме заповедта. Промяна на курса на 0845 градуса. Пристигане на координатите след петнайсет — повтарям, едно-пет — минути.

— Отлично, господин Рафара. Радвам се, че най-сетне започвате да се научавате как да запазите хората си живи…

Йегер не чу последните думи. Вместо това сграбчи ръката на Нарова, отключи вратата към товарния отсек и спринтира към опашката на самолета.

Наведе се над дългия сандък с Fliegerfaust — „пилотския юмрук“, изстрелваните от рамо ракети. Посегна за ножа си, но се сети, че го е подарил на Пурувехуа. Миг по-късно Нарова клекна до него със седемнайсетсантиметровия „Феърбеърн-Сайкс“ в ръка.

Здравите придържащи въжета бяха прерязани и след като извадиха пироните с острието, двамата заедно вдигнаха дървения капак.

Бръкнаха вътре и извадиха първата от двете ракетни установки. Беше изненадващо лека, но точно сега не теглото притесняваше Йегер. А механизмът на оръжието. Повечето съвременни ръчни ракети използваха електронна система за изстрелване, която работеше на батерии. Ако механизмът на Fliegerfaust беше подобен, батериите отдавна щяха да са изтощени и надеждите им отиваха на вятъра.

Йегер се надяваше, че оръжието от епохата на Втората световна война ще има проста механична система, която би могла да се използва и сега. Огледа предната дръжка и спусъка в задния край. Постави установката на рамото си и погледна през мерника — обикновена метална релса, минаваща по дължината на оръжието.

Както се беше надявал, системата на Fliegerfaust беше стопроцентово механична. Оръжията бяха добре смазани и по тях не се виждаше никаква ръжда. Дори множеството цеви изглеждаха абсолютно чисти. Въпреки прекараните седем десетилетия в сандъка нямаше причина да не работят чудесно.

Нарова извади комплект от девет ракети — 20-милиметрови снаряди с дължина около 20 см. Докато Йегер държеше оръжието, тя зареди комплекта в цевите.

— С едно дърпане на спусъка правиш два залпа — с напрегнат глас обясни тя. — Първият е от четири ракети, вторият от пет, в бърза последователност.

Йегер кимна.

— И двете установки трябва да са заредени и готови. Нещо против да използваш втората.

Очите на Нарова проблеснаха и на лицето й се появи убийствена усмивка.

— С удоволствие, Кахухара’га.

Двамата заредиха второто оръжие и отидоха до товарната врата. Само преди около час Йегер я беше затворил, преди да ги вдигнат от джунглата. Изобщо не беше помислял, че ще се наложи да я отваря толкова скоро, при това с подобна цел.

Йегер грабна телефона и написа съобщение:

Атакувам два пъти хеликоптерите от опашката на JU-390. Няма да стрелям по машината на Сантос. Бъди готов.

Веднага получи отговор.

Разбрано.

Йегер погледна Нарова.

— Готова?

— Готова — потвърди тя.

— Аз поемам онзи на девет часа, а ти онзи на три. Не стреляй по хеликоптера със Сантос.

Нарова кимна отсечено.

— Веднага щом отворим вратата, действаме — каза Йегер.

Той махна резето на товарната врата. Седна на пода и намери опора за краката си; Нарова направи същото от другата страна. Йегер не вярваше, че командирът на хеликоптерите подозира, че в самолета има сила, с която ще трябва да се съобразява.

Щеше да разбере, че греши.

— Сега!

Двамата напънаха с всички сили. Двойната врата се отвори и Йегер зае позиция за стрелба от коляно, вдигнал Fliegerfaust на рамо. Най-близкият „Блек Хоук“ бе на не повече от двеста метра. Той се прицели с простия мерник, помоли се наум оръжието да работи и дръпна спусъка.

Четирите ракети полетяха, изпълвайки със задушлив дим товарния отсек на самолета. Йегер задържа прицела си и миг по-късно другите пет ракети също излетяха и се понесоха към целта. До него Нарова стреля със своето оръжие и деветте ракети се устремиха през небето към втория „Блек Хоук“.

Всяка бронебойна ракета се стабилизираше от набор малки дупки по опашката. През тях излизаха част от отработените газове, като завъртаха снаряда около надлъжната му ос. Въртенето гарантираше, че ракетата ще лети право към целта си по същия начин, по който куршумът получава въртеливото си движение, докато излиза от цевта на пушката.

Пет от ракетите на Йегер се отклониха от целта си, но четири я поразиха. 20-милиметровите снаряди вдигнаха сиви облачета дим по корпуса на хеликоптера, когато бронебойните върхове пробиха металната му обшивка. Миг по-късно зарядите експлодираха, изпълвайки вътрешността на машината с ураган от нажежени шрапнели.

Взривът изби предното стъкло на пилотската кабина и пръсна страничните прозорци, шрапнелът разкъса телата вътре. Хеликоптерът се отклони от курса си и започна да пада почти отвесно, оставяйки след себе си колона от гневен сив пушек.

Цел номер две бе сполетяна от още по-лоша участ. В момента на най-голяма нужда снайперистът — убиецът? — в Нарова излезе на преден план. Осем от ракетите й улучиха, само една профуча покрай целта си.

Поне една от ракетите беше попаднала в резервоара на хеликоптера — а той беше зареден е достатъчно гориво за шестстотин километровия боен полет. Яростен оранжев пламък изригна от машината и миг по-късно тя изчезна в огромно, ослепително огнено кълбо.

Горещината от ударната вълна премина през Йегер, докато горящите шрапнели се разлитаха от епицентъра на експлозията. За момент пламъците едва не достигнаха дирижабъла, след което горящите останки се посипаха към облаците далеч долу и изчезнаха от поглед.

Разбитата черупка на втория „Блек Хоук“ полетя към земята като камък. От двете машини остана единствено черен облак дим, понесен от горещия тропически въздух.

В небето сега имаше само един „Блек Хоук“ срещу дирижабъла и закачения под него JU-390.

Оцелелият хеликоптер рязко зави и се отдалечи ма безопасно разстояние от евентуални нови залпове. Не че Йегер и Нарова можеха да стрелят отново — ракетите им бяха свършили. Освен това Летисия Сантос беше в онзи хеликоптер, а Йегер не искаше и тя да стане жертва.

— Господин Рафара, ще ви се иска да не го бяхте правили! — яростно изкрещя гласът. — Сега започвам да стрелям по двигателите ви!

— Направите ли го, падаме — отвърна Раф. — Заедно с безценния ви самолет. Ще се разбие в джунглата…

Откос убийствено точен огън от картечницата на оцелелия хеликоптер заглуши последните думи на маора. Куршумите се забиха в предния десен двигател на дирижабъла. Йегер усети как самолетът рязко се килна надясно, когато едната от четирите гигантски перки на дирижабъла се разлетя на парчета.

Екипажът в гондолата сигурно се мъчеше да задържи машината във въздуха с трите перки, като нагласяше посоката и силата на тягата, за да уравновеси товара на поразения гигант, и пренасочваше хелий между трите огромни камери.

— „Еърлендър“ до „Блек Хоук“ — каза Раф. — Извадите ли от строя още един двигател, няма да сме годни за летене с такъв товар и ще бъдем принудени да го изхвърлим. От височина три хиляди метра. Разкарайте се.

— Не мисля — отвърна командирът на хеликоптера. — Имате хора на борда на самолета и не смятам, че ще ги жертвате. Изпълнявайте инструкциите ми или ще открия огън по още някой двигател.

Сателитният телефон получи съобщение.

Отговор?

Иегер не знаеше как да отговори. Вече наистина нямаха ход.

Бяха изпаднали в патова ситуация.