Беър Грилс
Призрачен полет (56)

55.

Когато приключиха с горенето на пиявици, вече се стъмваше. Йегер реши да лагеруват на място. Но докато опъваха хамаци и навеси между мокрите дървета, той забеляза, че един от групата е загазил.

Отиде при Дейл, който още не беше облякъл сухите си дрехи. Операторът беше свил краката си на Хамака и се бе излегнал, готов да заспи. Държеше камерата на гърдите си и я продухваше с флакон със сгъстен въздух в опит да махне най-голямата мръсотия и влагата.

Не беше лесно да поддържаш подобно оборудване в работещо състояние в тези условия. Дейл изпълняваше вечерния ритуал по почистването като религиозен фанатик и понякога се случваше да заспи от изтощение, притиснал камерата към гърдите си, сякаш бе плюшено мече.

— Дейл, не ми изглеждаш добре каза Йегер.

Главата на оператора се подаде над хамака. Лицето му беше ужасно бледо и изпито. Май тепърва му предстоеше да открие своите пиявици, когато свали мократа екипировка.

— Тотално съм скапан — промърмори той. — Почиствам камерата и заспивам.

Деветте дни в джунглата бяха взели своето. И двойно повече от Дейл, който освен част от експедицията имаше и задачата да я заснеме. Докато останалите намираха малко време за основна хигиена. Дейл посвещаваше всяка свободна минута на чистене, смяна на батерии и копиране на записите на резервен харддиск.

Плюс това носеше допълнителен товар. На няколко пъти Йегер му предложи да поемат част от багажа му, но Дейл се опъваше. Извинението му бе, че оборудването трябва да му е винаги подръка, но в действителност Йегер си мислеше, че младежът е просто горд и решителен — и уважаваше това.

— Не си се преоблякъл — посочи му Йегер. — Не го ли направиш, с теб е свършено.

Дейл го погледна. По очите му личеше, че е смазан от умора.

— Блъснах се в стената. Направо се блъснах в стената.

Йегер бръкна в джоба си и извади енергийно блокче от извънредните си запаси.

— Изяж това. Има и още нещо, за което трябва да се погрижиш. Няма как да ти го кажа внимателно — пиявици.

Това бе първата близка среща на Дейл с отвратителните паразити и тя се оказа силно травмираща. Поради навика си да спира често и да кляка, за да снима „от нисък ъгъл“, той беше най-лесната мишена. В резултат целият му задник беше в пиявици.

Йегер му предложи запалката и се опита да му помогне с махането на гадините. Докато ужасеният Дейл гореше пиявиците, Йегер завърза разговор, за да го разсее.

— Е, как е без Крал?

Дейл го погледна.

— Честно ли?

— Честно.

Лошото е, че имам повече товар за мъкнене, защото иначе го поделяхме. Доброто е, че не ми се налага да слушам непрекъснатото му мърморене. Вечно е огорчен, ядосан и гледа само себе си. Така че в крайна сметка така ми е по-спокойно. — Той се усмихна уморено. Но бих минал и без тропически пиявици.

— Едно е сигурно — от самото начало между вас имаше търкане. На какво се дължеше?

— Ще ти разкажа една история отговори Дейл, докато приближаваше пламъка към поредната тлъста пиявица. — По рождение съм австралиец, но нямам никакъв акцент, защото баща ми ме прати в чудесен английски пансион, където разкараха всичко австралийско от мен. Училището беше известно със спортната си дейност. Проблемът бе, че мразех отборните игри, като ръгби, хокей и крикет. И хич не ме биваше в тях. С две думи, бях голямо разочарование за баща си. Физически ме биваше само в две неща. Едното беше скалното катерене. А другото — боравенето с камера.

Баща ми е преуспяващ адвокат в Сидни — продължи Дейл. — Когато отказах да тръгна по пътя му и предпочетох медийна кариера, той реагира все едно започвам търговия с дрога или нещо такова. Отряза ме напълно. Затова се хвърлих в басейна с медийни акули в Лондон — за да го ядосам още повече. Имах само три възможности — да потъна, да изплувам или да бъда изяден. Реших да специализирам филмиране в отдалечени райони с рискови ситуации. Но с това едва връзвам двата края. Като цяло Крал може да си позволи да побегне при първия признак за опасност. Аз не мога. Не и ако искам да докажа на отрицателите — на баща си, — че не са прави.

Заснемане на опасни приключения — това ми е работата. Ако се откажа, когато стане напечено, с какво ще остана? С нищо. — Дейл погледна Йегер право в очите. — Така че майната му на Крал с неговото негодувание и завист. Но ако трябва да съм честен, направо се насирам от страх.

След като приключиха с пиявиците, Йегер предложи да поеме дежурствата на Дейл, за да може младежът да се наспи през нощта. И като никога австралиецът прие предложението. Това беше знак, че между двамата се завързва приятелство, колкото и невероятно да изглеждаше.

Докато стоеше през първата смяна и се взираше в тъмната гора, Йегер се запита дали не е преценил неправилно оператора. Дейл беше независим, имаше странно и нестандартно мислене — все качества, които Йегер ценеше у хората си в армията.

Ако животът им се беше развил по друг начин, напълно възможно бе Йегер да стане военен оператор, а Дейл — воин от елитните части.

А Йегер много добре знаеше колко лесно може да се преобърне съдбата.