Беър Грилс
Призрачен полет (66)

65.

Съобщението беше съвсем типично за Раф — кратко и по същество: „Готови за потегляне. Закопчайте се. Вдигане след три минути, 08:00 Зулу“.

Точно навреме, помисли си Йегер. През последните няколко минути чуваше стрелба в джунглата южно от тях — от посоката, от която идваше Тъмната сила.

Разнесе се внезапен свиреп трясък на автомати, вероятно от дебнещия в засада екип, но ответният огън беше ужасно силен; доколкото можеше да съди по гърмежите, противникът използваше леки автомати, към които се добавяха и по-тежки откоси на картечници и глух тътен на гранати.

Подобни оръжия можеха да оставят широка кървава диря през джунглата.

Каквато и да беше онази Тъмна сила, Йегер бе прав — противникът бе тежковъоръжен, готов и решен да се бие до смърт. И въпреки усилията на екипа му врагът приближаваше към Йегер и самолета тревожно бързо.

Времето изтичаше — дирижабълът щеше да започне вдигането след сто и осемдесет секунди и Йегер като никога очакваше с нетърпение да се откъснат от земята.

Забърза през тъмния отсек, затвори задните товарни врати и ги заключи. Пое отново напред, като заобикаляше контейнери и сандъци, затръшна вратата на преградната стена и я залости здраво.

Дейл и Нарова бяха отворили страничните прозорци на кабината — след издигането течението щеше да проветри помещението от токсичните изпарения. Йегер седна на мястото на втория пилот и се закопча. Дейл беше в пилотското кресло до него беше заел мястото, за да може най-добре да заснеме самолета, докато го измъкват от джунглата.

Нарова се бе навела над масата на навигатора и Йегер имаше отлична представа какво прави. Изучаваше един от документите от чантата, която бе взела от пилотската кабина. Беше успял да хвърли бърз поглед на пожълтелите страници. Бяха изписани на немски, което за Йегер означаваше, че със същия успех можеха да са и на марсиански.

Все пак успя да разпознае някои думи от титулната страница. Обичайните щампи „Строго секретно“ и думите Aktion Feuerland. От уроците в училище имаше смътен спомен, че Feuer означава огън. Операция „Огнена земя“. А под това пишеше Liste von Personen.

Това също нямаше нужда от превод — „Списък на персонала“.

Доколкото беше видял, всички сандъци в товарния отсек бяха щамповани с Aktion Adlerflug — операция „Орлов полет“. Какво тогава беше Aktion Feuerland, операция „Огнена земя“? И защо Нарова проявяваше такъв огромен интерес към документа, че почти се беше изключила от всичко друго?

Ала точно в момента нямаше време да мисли за тези неща.

Вдигането, което щеше да опита дирижабълът — вдигането на пълен с товар JU-390, щеше да се осъществи чрез комбинация фактори. Първо, чрез аеростатична сила — поради простия факт, че пълният с хелий корпус беше по-лек от въздуха.

Второ, с тяга — използването на четирите огромни перки, задвижвани от газови турбини с мощност 2350 конски сили. Все едно четири тежкотоварни хеликоптера да напрягат всичките си сили, за да вдигнат самолета за четирите му краища.

И трето, чрез аеродинамично издигане, осигурено от ламинирания корпус на дирижабъла. Формата му беше като напречно сечение на конвенционално самолетно крило, с по-плоска долна и по-заоблена горна част. Тази форма щеше да осигури 40% от тягата, но едва след като дирижабълът започне да се движи хоризонтално.

Първите няколко десетки метра щяха да се издигат вертикално и изцяло да зависят от хелия и перките.

Йегер чу как едва доловимото мъркане на дирижабъла се смени с глух рев, докато се готвеха да потеглят. В момента четирите перки бяха обърнати в хоризонтална позиция, за да осигурят максимална вертикална тяга.

Вятърът от перките се засили до силата на буря и понесе вихър от клонки навсякъде около самолета. Йегер имаше чувството, че е застанал зад някакъв чудовищен комбайн, който жъне огромно поле с пшеница и изхвърля нежеланата плява в лицето му.

Затвори страничния прозорец и даде знак на Дейл да стори същото, когато в кабината започнаха да вдигат гнили клонки. Всеки момент щяха да започнат най-рискованата операция от цялото това безумно начинание.

Стандартната товароподемност на JU-390 беше петдесет и три хиляди килограма. С капацитета си от шейсет хиляди килограма дирижабълът би трябвало да се справи — стига Ханс Камлер и хората му да не са преговаряли самолета.

Йегер бе напълно уверен в якостта на въжетата, прехвърлени под крилете. Беше също толкова сигурен в пилота на дирижабъла Стив Макбрайд. Големият въпрос беше дали ще успеят да се измъкнат от мъртвата гора. И дали творението на германските инженери е издържало през седемте десетилетия гниене и корозия в сърцето на джунглата.

Всяка грешка от тяхна страна щеше да се окаже катастрофална. Самолетът — а вероятно и дирижабълът — щеше да полети като камък към джунглата.

През нощта Йегер и хората му бяха повалили някои от най-големите дървета с помощта на пластични експлозиви. Бяха обаче ограничени от времето и от количеството боеприпаси. Около половината от мъртвите дървета си останаха непокътнати.

Бяха взривили предимно най-големите и най-малко изгнилите — онези, които можеха да създадат най-значителен проблем. Залагаха на факта, че останалите дървета са изгнили и ще се счупят, когато дирижабълът вдигне самолета от гората.

Ревът на перките премина в оглушителен вой, а вятърът от тях стана ураганен. Усещаше се, че дирижабълът наближава максималната си тяга. Нещо падна отгоре и тъмна, издължена сянка профуча през кабината.

Тежък клон се стовари върху горната част на прозореца, където се срещаха предните панели. Вертикалната стоманена подпора помежду им се смачка от удара, дебелият плексиглас се огъна. Когато клонът се счупи на две и падна, върху плексигласа се появи назъбена пукнатина, подобно на светкавица.

Но поне засега прозорецът издържа.

Ревът на двигателите и трясъкът бумтяха в главата на Йегер. Тежки, повлечени от вятъра отломки заваляха по металната обшивка на JU-390. Имаше чувството, че са го напъхали в гигантски стоманен варел.

През фюзелажа премина продължителна вибрация, когато турбуленцията от перките намери някакъв резонанс с яките стоманени въжета около самолета. Йегер усещаше как дирижабълът напъва всичките си сили да вдигне машината и сякаш самият самолет се мъчеше някак да се освободи.

Внезапно всичко се разтресе, кабината се килна напред, опашката на самолета се завъртя и освободи. Задната част на фюзелажа се надигна, отърсвайки се от нападалите по нея клони.

Сега осемте колосални гуми на четирите двойни колесника бяха единственото, което задържаше самолета на земята. Масивната машина се тресеше и мяташе като чудовищна птица, опитваща се да се освободи от тресавище и да полети в небето.

Изведнъж се чу звук като от отлепяне на огромна ивица велкро и JU-390 се понесе във въздуха.

Рязкото освобождаване прикова Йегер в седалката и го хвърли напред, но предпазните ремъци го удържаха. В продължение на няколко секунди гигантският самолет се издигаше във въздуха, сякаш гравитацията внезапно беше престанала да действа, като с всеки момент се приближаваше все повече към скелетните корони на мъртвите дървета.

Мъртвата дървесина хвърляше паяжина от сенки в кабината; горната част на самолета достигна най-долните клони и се блъсна в тях на височина около двайсет метра над земята. Чу се трясък и от резкия сблъсък Йегер отново щеше да излети от седалката, но ремъците го удържаха и този път.

Навсякъде около него костеливите клони посягаха към кабината, сякаш някаква огромна ръка се опитваше да се добере вътре, да хване Йегер, Дейл и Нарова и да ги запрати на земята. Докато самолетът продължаваше да се издига нагоре, един особено дебел мъртъв клон проби плексигласовия страничен прозорец, като едва не изби камерата на Дейл от ръцете му и се понесе право към Йегер.

Той се сниши и счупеният край на клона се заби в седалката му там, където преди миг беше главата му. От удара клонът се прекърши на две и счупената част остана да стърчи от прозореца.

Йегер усети, че издигането се забавя. Осмели се да хвърли поглед наляво. Видя гигантските перки на лявото крило, два пъти по-високи от човешки ръст, да се оплитат в короните на дърветата. Миг по-късно мъртвите клони стегнаха хватката си около самолета и той рязко спря.

Бяха заседнали на трийсет метра над земята.