Беър Грилс
Призрачен полет (62)

61.

В задната стена на кабината имаше овална врата, която беше залостена с дръжка, намираща се във вертикална позиция. До дръжката имаше стрелка надолу и надпис ZU ÖFFNEN.

Нямаше нужда от превод.

Йегер посегна към дръжката. За секунда се поколеба, после бръкна в джоба на гърдите си, извади фенер и го закрепи с ремъците над качулката си.

Завъртя лоста надолу в хоризонтално положение и бутна тежката врата.

В огромния товарен отсек на самолета цареше пълен мрак.

Йегер посегна към фенера и завъртя предната му част, за да го включи. Ослепителните синкави лъчи на двете ксенонови крушки пронизаха тъмнината и заиграха като лазери из просторния трюм, осветявайки нещо като пластове гъста мъгла.

„Мъглата“ сякаш посегна към Йегер, пусна призрачни пипала около него.

Той се вгледа напред. Усмихна се вътрешно. „Влизането забранено, как ли пък не“. Винаги му беше харесвало да нарушава правилата.

В предната си част товарният отсек на самолета беше висок поне два човешки ръста, а ширината му бе още по-голяма. Целият беше пълен с контейнери. Всеки беше закрепен със стоманени скоби за пода, за да не се размести по време на полета.

Йегер предпазливо пристъпи напред. Беше напълно уверен в качествата на защитния костюм, но въпреки това навлизането в зона с неизвестна опасност си беше плашещо. Нямаше известен токсин, способен да проникне през тези костюми и противогазите, но ако в самолета бяха заложени бомби?

Ами ако попаднеха в някакъв капан?

Товарният отсек се спускаше пред него — опашката на самолета беше по-ниска от носовата част. Докато се оглеждаше, лъчът на фенера освети някакви дълги сребристи нишки, опънати от едната страна до другата. Отначало Йегер си помисли, че е открил препъващи жици, заложени от изоставилите самолета и свързани с експлозиви.

Но после забеляза, че всяка нишка бе част от по-голяма геометрична структура, която се виеше по спирала към нещо черно, застанало в самия й център.

Паяци.

Защо винаги трябваше да има паяци?

— Фонеутрията е известна и като „скитащ паяк“ прозвуча гласът на Нарова по интеркома. — Влизат навсякъде. Внимавай.

Тя пристъпи пред него с нож в ръката.

Макар и ухапана веднъж от отровния паяк, Нарова не показваше никакви признаци на страх. Прерязваше вещо паяжините и проправяше път напред. Правеше пируети, срязваше копринените нишки и перваше паяците настрани; движеше се с грацията на балерина.

Гледката беше завладяваща. Йегер не откъсваше поглед от нея. Нямаше как да не забележи храбростта й. Тя наистина беше уникална — и опасна? — като паяците, с които така майсторски се справяше.

Йегер тръгна по разчистената пътека, като търсеше пипнешком опънати жици ниско над пода. Погледът му се спря върху обемист контейнер, лежащ точно пред него. Беше толкова голям, че трябваше да се промуши покрай едната му страна, за да продължи към опашката. За момент се запита как ли са го качили на самолета. Вероятно с помощта на тежки машини през задната рампа.

Докато разглеждаше контейнера, Йегер забеляза щампования върху него надпис.

Kriegsentscheidend: Aktion Adlerflug

SS Standortwechselkommando

Kaiser-Wilhelm Gesellschaft

Uranprojekt — Uranmaschine

Под него се мъдреше характерната тъмна форма на… Reichsadler.

Някои от думите — както и символът — бяха повече от ясни, но Нарова трябваше да допълни липсващото. Тя клекна пред контейнера и освети думите със собственото си фенерче.

— Е, едва ли е изненадващо…

Йегер клекна до нея.

— Някои думи са ми известни — каза той. — Kriegsentscheidend означава свръхсекретно. SS Standortwechselkommando е команда по преместването на СС. А останалото?

Нарова прочете и преведе думите; стъклата на противогаза й проблясваха под лъча на фенера на Йегер.

— Aktion Adlerflug е операция „Орлов полет“. Kaiser-Wilhelm Gesellschaft е дружеството „Кайзер Вилхелм“, най-важният център за ядрени изследвания на нацистите. Uranprojekt е проектът за разработка на ядрени оръжия, а Uranmaschine — атомен реактор.

Тя се обърна към Йегер.

— Компоненти от ядрената им програма. Нацистите са експериментирали с ядрената енергия и овладяването й за военни цели по начини, за които не сме си и представяли.

Нарова отиде до друг контейнер и освети подобен надпис и Reichsadler.

Kriegsentscheidend: Aktion Adlerflug

SS Standortwechselkommando

Mittelwerk Kohnstein

A-9 Amerika Rakete

— Горните два реда са същите посочи тя. Под тях: „Мителверк“ е подземен комплекс в планината Конщайн, в самото сърце на Германия. Хитлер натоварил Ханс Камлер да прехвърли там производството на ракети, след като изследователският център Пеенемюнде бил унищожен при бомбардировки от съюзниците.

През зимата на 1944-та и пролетта на 1945-а двайсет хиляди работници от съседния концентрационен лагер „Мигелбау-Дора“ умрели при строежа на „Мителверк“ от изтощение, глад и болести. Били принуждавани да работят до смърт или ги екзекутирали, когато оставали без сили и не ставали за нищо.

Нарова посочи контейнера.

— Както виждаш, част от злото от „Мителверк“ е оцеляло след края на войната.

Ръката на Йегер проследи последния ред.

— Какво е А-9?

— Наследникът на Фау-2. Amerika Rakete можеш и сам да си го преведеш. По проект можела да развива над четири хиляди и осемстотин километра в час и да достигне Северна Америка. Към края на войната имало работещи версии в аеродинамична тръба и дори извършили успешни изпитания. Както виждаш, не са искали А-9 да загине с Райха.

Йегер усещаше, че Нарова знае много повече от онова, което казва. Така беше от самото начало на експедицията. А сега бяха направили серия зашеметяващи открития — секретен германски самолет с американски отличителни знаци, изгубен за десетилетия в Амазония и натъпкан не с друго, а е нацистки ужаси.

И все пак това сякаш изобщо не изненадваше или шокираше Ирина Нарова.