Каролайн Линдън
Изкушение в Бат (8)

Осма глава

Според Джерард новата му съпруга бе толкова силно притеснена, че щеше да припадне от напрежение, докато каретата ги отнасяше към площад „Портман“. Стискаше преплетени пръсти в скута, устата й бе като тънка линия и той се питаше дали откакто напуснаха църквицата въобще е способна да се движи или да помръдне, освен да диша. Камериерката й пък, обвита във враждебността на воин преди битка, в комбинация със закръглената й зле облечена фигура, изглеждаше най-малкото чудато. Той недоумяваше от какво се боят и двете, каква конфронтация очакват, но реши, че не го интересува. В джоба му шумолеше законното, неопровержимо доказателство за брак и ако лорд Хау имаше някакви възражения по въпроса, с радост щеше да пусне скъпите адвокати на брат си Едуард срещу него. Мисълта за брат му го накара да се поколебае. Всъщност бе редно да заведе Катрин в Дърам Хаус, да я представи на Едуард и вероятно дори да я покаже на Чарли. Леля Маргарет щеше да бъде сърдита и ядосана, задето не е завел Катрин на чай при нея, защото засега тя бе единствената роднина жена в семейството. Тези посещения щяха да изядат остатъка от деня. Това обаче бе най-малкото зло; по-вероятно щяха да донесат други неприятности. Едуард положително щеше да го подложи на инквизиция заради този светкавично неочакван избор на съпруга, така че бързо отхвърли идеята. Притискаха го по-важни задачи, а възможността писмено да осведоми братята си за промяната в семейното си положение оставаше открита.

Джерард отново погледна новата си съпруга и почувства мощна и спокойна вълна на задоволство. Искаше богата жена и вече я имаше. Това го освобождаваше напълно от тревогите за личните му финанси и му позволяваше да се посвети изцяло върху разследването, чрез което да опази мястото на семейството си в обществото. Каквото и друго да се случеше, поне бе осигурил собствената си кариера и дом. Все още възнамеряваше да открие подлеца, изнудвал баща му и застрашаващ него и братята му, но вътрешно крещеше победоносно. Вярно, нейното семейство идваше от средите на търговското съсловие, но това въобще не го интересуваше, тъй като богатството й напълно компенсираше този факт. Тя не бе главозамайваща красавица, но беше интелигентна и с бърз ум, а не някоя срамежлива теменужка или тъпа куха патка. Външно изглеждаше суха и мрачна, ала в един момент снощи, когато я целуна, си помисли, че навярно ще бъде повече от приятно да разтопи ледената й черупка. В тази жена имаше страст и жар, скрити дълбоко и потиснати, а най-вероятно оставени недоразвити. Не му се вярваше старият лорд Хау да е бил отдаден изцяло на жена си, след като е бил много по-стар от нея и се е интересувал единствено и главно от парите й. Джерард също се бе оженил за нея заради парите, но възнамеряваше да открие нещо повече в този брак. И не на последно място неоткритата и недокосната сексуалност на новата си съпруга, ако бе възможно.

Докато си мислеше как ще я научи на всички еротични умения (според него тя нямаше абсолютно никаква представа как се доставя радост на един мъж, но той щеше да й покаже какво обичаше най-много), усети, че каретата спря. Жените седяха безмълвни. И двете изглеждаха мрачни и нерви, като новобранци, изправени пред първата си битка. Джерард се зачуди какво ли чудовище щеше да се изправи пред тях в лицето на Люсиен Хау.

Или по-скоро какво чудовище щеше да срещне той.

Така или иначе това беше негова грижа. Именно поради тази причина Катрин бе дошла и му бе направила прямо, смело и откровено предложение. Той бе нейният рицар, сър Гауейн^[1] пред дракона лорд Хау. И така, готов за битка, слезе от каретата, оправи си мундира, накриви шапката под съответния ъгъл и галантно подаде ръка на младоженката.

— Ще вървим ли, скъпа? — попита с уверена усмивка.

Ръката й, леденостудена, замръзна в неговата. Тя се опита да я измъкне, щом краката й докоснаха паважа, но той продължи да я стиска здраво. Наведе глава и произнесе нежно:

— Не показвай страха си. Имаш пълно право и титла да се омъжиш по свой избор за когото си искаш. Той не може да ти направи нищо.

Тя му отправи поглед, изпълнен със съмнение, но кимна и пъхна по-уверено ръката си в неговата. Двамата извървяха заедно няколкото стъпки до дома, от който Джерард вече дочуваше глъч и врява.

Наложи се да почука три пъти, преди някой да дойде до вратата. Най-накрая един объркан и изплашен прислужник отвори и ги погледна ококорено.

— Да, сър? — попита без дъх той.

Очите му се спряха върху Катрин и замръзна като изплашена до смърт сърна.

— Лорд Хау вкъщи ли е, Харди? — попита го тя.

Джерард остана силно, но мълчаливо възхитен от спокойния й тон.

— Д-д-да, милейди — устата на прислужника остана отворена.

Все пак успя да се окопити и отстъпи назад, та новодошлите да влязат. Джерард му подаде шапката си и пое от нея мантията й, вслушвайки се в звуците на къщата.

Прислужникът очевидно не знаеше какво да прави; колебаеше се, гледайки ту Катрин, ту стълбището.

— Ще почакаме в дневната — заяви му тя и направи лек жест. — Съобщи на лорд Хау.

— Да, мадам — отвърна лакеят с облекчение. Втурна се нанякъде, а Джерард последва жена си в скромна, но елегантна дневна. Тя бледнееше пред разкоша на Дърам Хаус — фамилната къща на семейството му в Лондон, но все пак той оцени разходите, направени за нея. Хау се бе възползвал добре от парите на Катрин, без да прави икономии.

— Сигурно е много ядосан — произнесе почти шепнешком тя.

Джерард сви небрежно рамене.

— Нас не ни интересува какво мисли той.

Върху лицето й се върна лека руменина и тя кимна. Джерард обаче констатира, че тя все още е неспокойна. Затова плъзна ръката си около кръста й и я придърпа към себе си. Тя се подчини неохотно, сякаш се чувстваше неудобно в тази поза, но когато той повдигна брадичката й, за да го погледне, в очите й се четеше само молба. Той се усмихна.

— Не се тревожи — прошепна. — Всичко ще бъде наред.

— Надявам се.

Ала напрежението не изчезна от лицето й и той се раздразни. Тя би трябвало да вярва, че ще се справи. Стана му малко неприятно, защото не показваше ни най-малко доверие в него, като поне успокои дишането си.

В този миг вратата се отвори със замах, един мъж влезе в стаята и рязко спря.

— Катрин!

Тя се стресна и се опита да отстъпи, но Джерард я спря, като стегна хватката на ръката си около нея. Нямаше причина Люсиен Хау да не разбере още в първия миг, че сега тази жена му принадлежи.

За миг изражението на Хау се промени от шок в ледено, вбесено разбиране.

— Катрин — започна отново той, сега гласът му беше крехък. — Колко хубаво, че се върна вкъщи, след като с изчезването си изплаши всички ни безмерно. Майка ти полудя от тревога.

— Вината е само моя, сър — намеси се Джерард преди тя да успее да проговори. — Отказах да я пусна, защото можеше да промени решението си и никога повече да не я видя.

Погледът на Хау скачаше от единия към другия. Очевидно се досещаше какво се бе случило.

— Разбирам.

Катрин се размърда под ръката му и този път Джерард я пусна.

— Съжалявам, задето причиних такива тревоги, Люсиен. Но имам новини. — Тя се поколеба, погледна бегло Джерард с крайчеца на окото си и продължи: — Много хубави новини. Позволи ми да ти представя капитан лорд Джерард де Лейси… моят съпруг.

Един мускул на челюстта на Хау се сви, докато я гледаше убийствено. Беше хубав мъж, с къдрава руса коса, сресана назад над високото чело, и пронизващи сини очи. Дрехите му, пуритански и аскетични като стил, бяха от високо качество. В излъчването му обаче нямаше доброжелателност или добродушие и той изглеждаше толкова мил и сърдечен, колкото ръжена за огнището. Лейди Еклестон бе съвсем точна в характеристиката си за него. Беше олицетворение на надутите колосани задници, които Джерард мразеше, така че инстинктивно се приготви за битка.

— Ти си омъжена?!

Прозвуча сякаш отхапваше с мъка всяка дума.

Джерард се усмихна широко.

— От тази сутрин! Трябваше, естествено, да отделим повече време, да има повече тържественост, но аз настоявах упорито и Кейт се съгласи с мен.

Говорейки, той взе ръката й и усети трепването, когато я нарече с това галено име. Намигна й и притисна кокалчетата към устните си.

— Аз съм по-скоро нетърпелив, докато тя е разсъдливата.

— Джерард — намеси се тя със същия спокоен и равен глас, — позволи ми да те представя. Това е лорд Люсиен Хау, племенник на починалия ми съпруг.

— За мен е удоволствие, сър.

Джерард направи поклон. Хау също, но съвсем лек.

— Дойдох да събера вещите си — продължи Катрин. — Съпругът ми има работа извън града и скоро трябва да сме на път. Съжалявам, че всичко е толкова внезапно.

— Да — процеди през зъби Хау. — Предполагам.

— Бих искала да видя мама преди да тръгнем. Тя тук ли е?

Хау кимна. Катрин някак си се отпусна върху ръката на Джерард; той се учуди дали осъзнава, че до този момент се бе притискала силно към него. Царственият й маниер обаче не издаде с нищо промяната в настроението.

— Позволи ми да я потърся — обърна се тя към него. — Бих искала да те представя и на нея.

— Разбира се, скъпа. Нямам търпение да се запозная с майка ти.

Катрин кимна и излезе. Хау мълчаливо я изпрати с поглед и затвори вратата след нея. Прекоси стаята към Джерард със скръстени на гърдите ръце.

— Ще ви съдя за нанесени щети.

— Щети? — Джерард се престори на изненадан. — За какво?

— Прибързана сватба, без да уведомите дори семейството на младоженката. Как смеете да ни измамите по този начин?

— Тя не ви е дъщеря. Чудя се дали думите ви се отнасят за нея — една вдовица на пълнолетна възраст и никаква кръвна връзка с вас. И какви, извинете, са вашите загуби?

Хау присви очи.

— Де Лейси… хм… да… Чувал съм това име. „Дилемата Дърам“.

Джерард изруга на ум, но запази усмивката върху лицето си и махна небрежно.

— О, четете жълтите парцали. Много забавно, нали? Какво ли не измислят хората.

— Всички говорят само за това. — Хау се приближи бавно, изучавайки го през присвитите си очи. — Затова сте се оженил за нея — просъска той. — Много умно, Де Лейси. Много умно.

— Вие нямате ни най-малка представа защо се ожених за нея, а и едва ли ще разберете, ако ви кажа — отвърна студено Джерард. Осъзна, че му се иска да го удари с юмрук право в перфектно оформения нос, затова притисна юмрука си към бедрото. — Но ви уверявам, че е истина. Онези, които Бог е събрал заедно, нищо и никой не може да раздели… и така нататък. Знаете го, нали?

— Вие търсите пари толкова отчаяно, колкото и аз — подсмихна се Хау, но хуморът му беше горчив и злобен. — Всички знаят, че до края на сезона ще бъдете обявен за незаконороден.

Джерард оголи зъбите си в усмивка.

— Искате ли да се обзаложим?

Хау само се усмихна с превъзходство. Самодоволно, но същевременно вбесен.

— Това ми напомни нещо — продължи невъзмутимо Джерард. Нямаше да завърти ножа в плътта на Хау, но нямаше нито колебания, нито угризения да го стори. — Аз, естествено, се запознах със собствеността на жена ми и адвокатът й спомена, че има запис на заповед срещу вашето имение. Вие не сте чел условията в заповедта? — Погледът на виконта стана убийствен. — Не, нали? Добре, имате много време. Господин Тайръл вметна между другото, че досега не са направени никакви плащания, но вие положително веднага ще поправите тази небрежност. Доколкото разбрах, въпросната защитна клауза представлява доста голямо парче земя от вашия имот, а то ще стане мое, както се подразбира. — Той отново се усмихна. — Няма да ми бъде приятно да разбия или опустоша такова старо и почтено имение, повярвайте ми.

— Това не се издържа! — кипна Хау и лицето му потъмня като градоносен облак. — Много добре знаете какво ми сторихте!

В някои моменти Джерард силно се радваше, задето е пораснал доста по-висок от среден ръст. Сега той скръсти ръце и погледна отвисоко другия мъж.

— От всички, които бихте обвинили за положението си, аз вероятно съм последният в списъка, а Катрин е още по-надолу. За мъртвите или добро, или нищо. Човек не бива да говори лошо за тях, но вашият чичо наистина не ви е направил услуга.

— Катрин имаше задължение — изплю думите Хау, — което очевидно е предпочела да пренебрегне.

— Какво задължение би могла да има тя към вас? — Усмивката на Джерард се стопи. — Сега нейните задължения са мои, а моите — нейни. Надявам се всички да го запомнят.

Хау не успя да каже нищо, защото Катрин отвори вратата и влезе, последвана плътно от много красива жена. Дори и подготвен след предварителното проучване, направено чрез лейди Еклестон, Джерард остана поразен от деликатните й фини черти. Едва се сдържа да не погледне инстинктивно към дъщеря й — своята съпруга. Двете изглеждаха абсолютно различни, нямаше нищо общо между тях, макар да бяха майка и дъщеря.

— Мама, позволи ми да ти представя съпруга си, капитан лорд Джерард де Лейси — продума тихо Катрин. — Сър, това е майка ми, госпожа Холенбрук.

Джерард направи дълбок поклон пред тъща си. Отблизо човек можеше да види бръчките около устата и очите й, но това бе единственият белег и доказателство, че е достатъчно възрастна, за да има толкова голяма, дъщеря. Косата й приличаше на блестящо злато, подредено в лъскави къдрици според последната мода. Кожата й, нежна, чиста и бледа, приличаше на нов порцелан. Очите й бяха кристално бистри и сини с дълги плътни мигли; вероятно единственото това дъщеря й бе наследила от нея, помисли си Джерард, макар очите на Катрин да бяха по-тъмни. Фигурата на госпожа Холенбрук беше безупречна и тя цялата излъчваше онзи шик, който липсваше на дъщеря й.

Очите на госпожата се разшириха още повече и станаха като чинии, когато ги спря върху него.

— О, мили… Боже — произнесе тя със звънлив като сребърно звънче глас. — Каква изненада… и какво удоволствие да се запозная с вас, сър!

— И аз с вас, мадам.

— Трябваше да ме запознаеш по-рано — обърна се тя с укор към дъщеря си. — Разбрах, че вече сте женени.

— При това щастливо, госпожо Холенбрук, макар да не бяхме съвсем коректни. — Той погледна топло Катрин, която го наблюдаваше без следа от усмивка. Изглеждаше мрачна и сериозна. Човек би се усъмнил дали е щастлива, макар че всъщност тя беше инициаторът на този брак. — Хайде, Кейт, не бъде толкова строга с мен — добави той, опитвайки се да покаже покаяние, докато всъщност искаше да вдигне ръце от гняв и раздразнение. Не можеше ли поне малко да се преструва? — Приемам всички обвинения за непоносимата скорост, с която се разви нашата връзка. Ще ни простите, нали, мадам?

Майка й се обърна изненадана към нея.

— О, небеса! Катрин! Той е поискал да се ожени за теб?

— Разбира се — намеси се студено Хау. — Той е един от синовете на Дърам, мадам.

— Боже! — Лицето й направо светна от задоволство. — Синовете на херцог Дърам! Трима от най-видните ергени на Англия!

— Не за дълго — промърмори ехидно Люсиен Хау.

— И единият от тях е поискал моята Катрин! — Госпожа Холенбрук се обърна сияеща към Джерард, пренебрегвайки напълно забележката на Хау. — Е, аз бих се надявала на първия и най-големия, но вие сте много хубав мъж.

Той пренебрегна комплимента, отправен към него, защото вниманието му бе заето с Кейт. Харесваше му името, което й даде; щеше да се наложи да свикне с Кейт, вместо с Катрин. Тя стоеше мълчаливо до майка си. Изражението й сякаш показваше удивление, че някой въобще е поискал да се ожени за нея, пък бил той и от фамилията Дърам. Сякаш не беше тук, не присъстваше. Сякаш за нея това беше нещо обикновено и тя бе свикнала да се дистанцира в някакъв друг свят. Той леко се намръщи. Една майка със сигурност би трябвало да мисли повече за детето си.

— Благодаря ви, госпожо Холенбрук, но след като съпругата ми е предпочела мен пред братята ми, аз мога да бъда само доволен — отвърна той. — Освен това аз съм най-високият от всички, трябва да го знаете.

Тя се разсмя.

— О! И дяволски очарователен при това, както виждам. Добре! Наистина е шок, но вие сте добре дошъл в нашето семейство. Всички очаквахме моята мила Катрин да се омъжи за Люсиен, затова моля да простите известното разочарование от негова страна.

Джерард се усмихна.

— Разбира се. На негово място и аз бих се чувствал отчаян и ограбен, ако я бях загубил. Бъдете спокойна, ще ценя удивителния си късмет до края на дните си.

— Мама, трябва да си събера багажа — обади се тихо Катрин. — Капитанът има работа извън града и тръгваме още днес.

— О, не! — Очите на майка й станаха съвършено кръгли. — Напускате града? Но вие не можете да тръгнете! Трябва да направим сватбена закуска… Катрин, с какво си облечена? И косата ти е просто ужасна! Люсиен, скъпи, нареди да донесат чай, така ще успеем да се опознаем с моя нов зет по-отблизо. Катрин, качи се веднага горе и се преоблечи в нещо по-шик!

— Това е най-хубавата ми рокля, Мама — отговори тя. Майка й премига и загледа роклята, все едно никога досега не я беше виждала. — И наистина ще се преоблека, но за път.

Очите на госпожа Холенбрук се навлажниха. Тя вдигна театрално ръка към устните.

— Изключено е да тръгнеш — продължи печално и жално. — Как така една майка няма да отпразнува сватбата на дъщеря си? Наложително е да останете поне една нощ. Ще изпратим съобщение до всички вестници! Моята дъщеря се е омъжила за един Дърам! Ще ти трябват сватбени дрехи, рокли, освен това е редно да посетиш известни хора… Представи си само, та това е Дърам! Всеки ще иска да се срещне с теб! Ще ни канят на вечери, на матинета, на късни закуски, навсякъде, и ще бъде неучтиво от наша страна да не приемем поканите. Не, Не! Просто е невъзможно да заминеш преди края на седмицата!

— Но, Мама… — опита се да възрази Катрин.

От окото на майка й потече една сълза, после още една. Изглеждаше естествена, ала Джерард имаше чувството, че госпожа Холенбрук е способна да се разплаче във всеки избран от нея момент.

— Катрин, скъпа, как може да си толкова жестока с майка си? В такъв щастлив момент! Люсиен, длъжен си да ми помогнеш да я убедя — продължи да нарежда тя.

— Не съм добър в убеждаването — отвърна Хау, все още гледайки убийствено Катрин. Джерард отново се зачуди как издържа на подобен порой от натиск и молби. Вероятно това бе една от причините да се измъкне тайно в тъмнината на нощта, за да му предложи сделката.

— Колкото и да ме боли, скъпа мадам — намеси се той, влизайки още веднъж в нарушение — ние трябва да тръгваме. Изисква го работата ми. Сигурен съм обаче, че в края на този сезон в Дърам Хаус ще има грандиозен бал, за да отпразнуваме събитието. Братята ми ще искат да посрещнат съпругата ми в семейството също толкова топло, колкото вие ме посрещнахте във вашето, а леля ми, графиня Доулинг ще бъде на седмото небе от радост най-после да посрещне още една жена сред нас. Несъмнено ще има много празненства в подходящото време. Ала днес, за мое най-огромно съжаление — той вдигна ръце до устните си, — се налага да кажем „довиждане“. — Обърна се към жена си: — Кейт, скъпа, трябва да тръгваме.

— Аз… да — отвърна тя. — Ще отида да се уверя, че Бърди е събрала всичко.

Той целият засия.

— Отлично. И аз ще дойда с теб.

И излезе от стаята, повеждайки я със себе си въпреки откритото изумление, изписано върху лицето на госпожа Холенбрук и буреносната гримаса на Люсиен Хау.

— Почакай! — спря го Катрин, когато той забърза след нея по стълбите. — Не е необходимо да идваш с мен!

— Никога няма да излезем оттук, ако майка ти продължава със своя начин на убеждаване — промърмори той. — Тази стая ли?

Тя кимна и той влезе през отворената врата близо до стълбите. Стаята беше скромна, с цялата простота, строгост и липса на елегантност като дневната долу. Госпожа Денис вече ровеше из чекмеджетата на бюрото и погледна изненадано при появата му.

— Ще пътуваме с малко багаж — обясни той на двете жени. — Което не се събере в пътна чанта, ще оставите тук. Ще поискаме да ни изпратят останалото по-късно.

— Моята господарка се нуждае най-малкото от куфар — запротестира госпожа Денис.

Джерард вдигна вежди.

— Една пътна чанта — повтори. — И тръгваме след час.

Жена му го изгледа зашеметена.

— Бърди, ти по-добре събери своите вещи — продума най-накрая. — Аз ще се справя и сама.

— Отлична идея — одобри Джерард. — Една чанта, госпожо Денис. — Тя го изгледа недоволно, но излезе безропотно. Той се обърна към жена си: — От какво се нуждаеш?

Тя се поколеба и отиде до бюрото.

— От бельо.

Той се усмихна при вида на скования й гръб.

— Много добре. — Прибра четката й за коса и гребена от тоалетната масичка и ги сложи в чантата. В стаята имаше много малко вещи. — Това ще го вземеш ли? — Вдигна една книга от масичката пред камината. „Проповедите на Тилотсън“. Опита се да не направи физиономия. Бог да му е на помощ, ако ще трябва да я гледа как чете това всяка вечер.

Катрин взе книгата от ръцете му и я хвърли с трясък обратно върху масичката.

— Не.

— Отлично.

Тя го стрелна предпазливо с поглед и продължи да събира багаж. Купчинка от бял лен потъна в чантата — беше бельото й, разбира се; последваха два чифта обикновени здрави обувки и няколко рокли, всички в тъмни цветове и опростени кройки.

— Не обичаш ли ярките цветове? — не успя да задържи напиращия въпрос той. Джерард не се смяташе за денди, но в яркочервения си мундир и бели бричове се чувстваше наконтен като петел в сравнение със съпругата си в нейната кафява рокля.

— Не ми приличат.

Тя пъхна дебел шал в чантата. Той, разбира се, беше сив.

— Това не е отговор на въпроса ми. — Огледа я критично. — Червено, по мое мнение, ще ти подхожда много.

Тя рязко вдигна глава.

— Червено?

— Да. Също и синьо. Ще подхожда на очите ти.

— Имам синя рокля.

Тя докосна една толкова тъмно синя, че изглеждаше черна.

— Имам пред вид нещо ярко и красиво — уточни безцеремонно той.

За миг Катрин замръзна; просто стоеше и гледаше в чантата.

— Излишно е да се опитваш да ме направиш по-красива, капитане. Безнадеждно е.

Той прекоси стаята, хвана брадичката й и вдигна лицето й, за да разгледа чертите й.

— Ти не си красавица като майка си. Това ли се опитваш да ми кажеш? Е, не се безпокой. Виждам и сам. Ако предпочиташ кафяво, няма да го сваля насила от теб. Но лично за себе си открих колко полезен е малко цвят и действа добре на настроението. Дори ти не пропусна да отбележиш колко елегантен и великолепен изглеждам в червения си мундир. — При тези думи нарочно се изпъчи и върху бузите й се появи лека розовина. Джерард се наведе към нея, лицата им почти се докоснаха. — Може да опиташ, нали? Просто една червена рокля, за да ме развеселиш.

— Може би… — прошепна Катрин.

Той се усмихна.

— Отлично. И името ми е Джерард.

След което я целуна. Имаше намерение целувката да бъде въздушно лека и непорочна, защото наистина трябваше да тръгнат на път. Но тя неочаквано отвори уста и той не устоя да не я опита. И отново почувства онази искрица от страст. Тя не го целуна по най-горещия и пламенен начин в отговор, но нямаше и нищо общо с отпусната парцалена кукла. Почти без да мисли Джерард обви тялото й с ръце и я притисна силно към себе си, при което задълбочи целувката. Почувства напрежението в раменете й и несъзнателно обхвана гърба й, масажирайки го нежно с пръсти. Стегнатите мускули се отпуснаха и тя се разтопи. Нейните ръце на свой ред се заровиха в гънките на ръкавите му и Катрин инстинктивно се надигна на пръсти.

За Джерард това беше достатъчно. Плъзна ръката си по извивката на главата й, за да я задържи така, и превзе устата й. Освен лекия полъх на дъха й, който излизаше все по-задъхано и галеше кожата му, тя не се сепна, нито се уплаши, когато задълбочи целувката с език, плъзгайки го изкусително покрай нейния. Джерард промени позата си, за да докосне с палец брадичката й — тя имаше прекрасна, мека и нежна кожа и за пръв път той почувства искрено желание да изследва и останалата част от тялото й. Тази жена беше истинско предизвикателство, а Бог знаеше, че той обича предизвикателствата. Но сега тя вече беше негова съпруга — да я целува, да я прегръща, да лежи с него в леглото, да бъде негова и да го отведе до върховете на удоволствието…

Той вдигна глава и я погледна. Клепачите й трепнаха и се отвориха, очите й изглеждаха дълбоки и ясни като лятно небе при залез, а не студени и резервирани.

— Винаги изглеждаш силно изненадана, когато те целувам — промърмори той. — Не ти ли харесва?

Катрин трепна, сякаш току-що бе хваната в ужасно престъпление.

— Аз… не знам.

Той не успя да потисне усмивката си.

— Не се тревожи, любов моя. Ще узнаеш.

Когато се обърна, за да събере още вещи в чантата, видя отражението й в огледалото. Стоеше съвсем неподвижна, после вдигна ръка и докосна колебливо устните си. Очите му се присвиха; за какво, по дяволите, си мислеше? Но в този миг тя забеляза, че я наблюдава, ръката й падна и тя се обърна.

Джерард й хвърли объркан поглед през рамо. Никой разумен мъж не прави грешката да си мисли, че е разбрал или проумял някоя жена, а сега и той беше напълно озадачен и смутен от тази. Тя му предложи да се ожени за нея, но не очакваше да я докосва. Когато той го направи, тя отвърна с радостна готовност — навярно беше срамежлива и неопитна, но в целувката й прозираше бледа следа от копнеж. А щом я пусна, реагира като смутена монахиня.

Добре. Имаха много време пред себе си, за да уточнят нещата помежду си. Днес смяташе да напусне Лондон и да се впусне в издирване на изнудвача, преди подлецът да нанесе още вреди на фамилията и името им. Личните удоволствия щяха да почакат.