Каролайн Линдън
Изкушение в Бат (10)

Десета глава

Джерард се събуди в много приятно положение. Намираше се в топло удобно легло, с ръка, преметната през кръста на жена и крак, пъхнат между нейните крака. За малко остана така, плувайки в полубудно състояние върху вълните на задоволството. Усещаше само меките женствени форми, притиснати към него, топлината на кожата й под тънката материя на нощницата, извивката на задните й части, притиснати към слабините му, начина, по който тънките й крака се допираха до бедрото му. Боже, колко беше хубаво да си е пак в Англия и да спи отново в прегръдката на жена. През прекараните безброй нощи в палатка по военни лагери, замръзнал от студ и изморен до мозъка на костите на моменти дори не забелязваше, че е сам.

Но подобно, хм… събуждане бе много приятно. Тя ухаеше хубаво, сладко и нежно като портокалите, които растяха навсякъде в Испания. Той се доближи още по-плътно към нея, вдъхвайки аромата на косите й. Ръката му съвсем естествено докосна гърдите й. Бяха малки, но добре закръглени, а зърната им се втвърдиха под пръстите му. Той небрежно ги притисна с палец, зърното набъбна от възбуда и предизвика тихо ръмжене в гърлото му. Неговата ерекция също нарасна бързо и Джерард се изпъна в цялата си дължина, притискайки се към задните й части. Беше минало много време, откакто бе правил любов с жена при първите лъчи на слънцето, а сега имаше съпруга, която можеше да люби, когато си поиска.

О, да. Това беше неговата съпруга. Мека и податлива, когато бе в прегръдката му, скована и официална, когато не бе. Предизвикателство, на което не бе в състояние да устои.

Притисна устни към тила й, вдишвайки дълбоко тръпчивия цитрусов аромат.

— Добро утро, скъпа.

— Добро утро — прошепна тя.

Сега, вече поразсънен, почувства как сърцето й бие силно под ръката му, как подскача, докато той си играе с гърдата й.

— Надявам се, че спа добре. — Действието му плашеше ли я? Тя лежеше притихнала, но не беше вдървена. Възприе го като желание от нейна страна да свиква с тези неща, а той се чувстваше толкова блажено, че продължи, без да бърза или да насилва нещата.

— Много добре, благодаря.

Джерард се разсмя. По неизвестна причина смехът му предизвика леко напрежение в мускулите на гърба й.

— Толкова си официална, Кейт! Та ние сме заедно в леглото! Отпусни се!

— Да, капитане… Джерард — поправи се бързо тя.

— Е, така е много по-добре. Някой ден, надявам се, първо ще кажеш името ми. — Той се протегна и изпъна тялото си, нарочно търкайки го в нейното. Според него беше малко слаба, но формите й бяха отлични. Скоро (макар и не толкова скоро, колкото му се искаше) щеше да ги изследва на спокойствие. Сега беше женен мъж и не беше нужно да живее като монах. Със сигурност не, когато всичко се свеждаше до това да вдигне нощницата й и да се наслади на удоволствията или на правата, предоставени му от брака. Бяха толкова близо, на една ръка разстояние…

Цвиленето на кон наруши тишината на утрото. Джерард неохотно си спомни къде са и защо са тук. Щеше да има много време да прави любов с новата си жена, когато пристигнат в Бат, но преди това оставаше да изминат почти шейсет мили. Отново се протегна, освобождавайки я неохотно от прегръдката си.

— Колкото и да ми се иска да си полежим тук през следващия час, налага се да тръгваме на път.

— Разбира се.

Катрин не помръдна. Джерард се подпря на лакът и я обърна, за да види лицето й. Тя го погледна, без да се усмихва, тъмните й очи бяха сериозни както винаги.

— Някога ще разбия това твое високомерие.

Изражението й замръзна.

— Не съм високомерна.

— Нима? — Той нави един кичур от косата й около пръста си. На ярката утринна светлина изглеждаше тъмно руса, като полиран бронз. — Но изглеждаш толкова далеч, сякаш част от теб е на километри разстояние, а другата част, която е тук с мен, е просто търпелива.

Цветът от лицето й изчезна.

— Съжалявам, че изглежда така. Не го правя нарочно.

Той замълча. Тя беше искрено поразена.

— Тогава се усмихни — прошепна Джерард, прокарвайки пръст по долната й устна. — Това ще повдигне настроението и духа ми.

Устата й се изви бавно в срамежлива усмивка, въпреки че очите й останаха нащрек. Това я промени неимоверно много. Той се зачуди защо не го прави по-често. Отново се замисли дали лорд Хау не я беше малтретирал или бе злоупотребявал по някакъв начин с нея, или просто бе смачкал духа й, защото е бил много по-стар. Досега не бе срещал толкова сериозна и печална жена като Катрин. По-скоро Кейт. Неговата Кейт.

— Е, сега вече съм готов да посрещна деня — усмихна се той и я целуна леко и бързо по носа. — Да ставаме, милейди!

Отметна завивките и стана от леглото. Престори се, че не забеляза как бузите й се обагриха в червено, когато тя също скочи от леглото и изтича за халата си. В стаята беше хладно, но не студено и той се залови уж да разбутва загасналия огън, за да й даде няколко минути време. След малко погледна през рамо — тя вече се бе скрила зад скрина в ъгъла.

Докато се облече и си направи набързо тоалета, на вратата се почука.

— Добро утро, госпожо Денис — поздрави, след като отвори той.

Възрастната дама го изгледа от главата до петите. Той видя готовността да го нападне, тя обаче само кимна веднъж и също поздрави. Сетне забърза към скрина и изчезна зад него, откъдето веднага долетя забързан шепот. Той довърши връзването на вратовръзката, погледна към скрина с известно раздразнение, преди да свие пренебрежително рамене. В очите на такава сдържана дама като Кейт без съмнение изглеждаше нахален и безочлив, но не възнамеряваше да се променя заради нея. Ако е искала друг мъж, да е мислила, преди да му предложи да се ожени за нея. Все още не знаеше защо избра точно него, но след време и това щеше да научи. Джерард беше упорит и настоятелен като самия дявол и искаше ли да научи нещо, рядко се предаваше. Взе си палтото и прибра и последните вещи в пътната чанта, преди да преметне дисагите през рамо.

— Излизам — обяви високо. Шепотът спря. — Тръгваме след час. Ще се погрижа да ви донесат закуска.

За миг настъпи пълна тишина, после Кейт се появи иззад скрина, все още по халат.

— Благодаря, сър. Ще бъдем готови навреме.

Най-накрая осъзна какво го дразни в начина й на говорене. Беше високомерен и хладен, но не заради презрението, колкото заради усилието да го постигне. Тя сякаш предпочиташе въобще да не говори. Говореше нормално само когато я изненадва или шокира; спомни си как реагира на думите му, че ще се оженят на другия ден и иска да имат деца. Реши да обмисли това в бъдеще, но същевременно се запита дали да не я шокира по-често, ако това е начинът да я обърка и извади от равновесие.

Засега само кимна и излезе от стаята. Днес им предстоеше да изминат повече от петдесет мили и той искаше да потеглят възможно по-рано. Поръча закуска за себе си и заръча да занесат една табла в стаята; плати и сметката. Чакаше го съобщение от Браг, когото бе изпратил напред преди два дни, за да осигури къща под наем.

Първоначално смяташе да отседне в странноприемница, но бракът промени намеренията му. След като реши да приеме предложението на Катрин, изпрати Браг да уреди нещата. В края на краищата щеше да бъде доста странно младоженци да отседнат за седмици в хотел или странноприемница. Повечето мъже дори нямаше да поканят съпругата си да тръгне с тях, предвид дългото пътуване и предстоящата работа.

Но той смяташе за правилно да вземе Катрин със себе си. Другата възможност бе да я остави в Лондон — или сама в някоя набързо наета къща под наем, или в Дърам Хаус, натрапена на гостоприемството на Едуард. Джерард не се съмняваше в учтивите маниери на брат си, но идеята не му харесваше. Не искаше да се върне след месец-два в Лондон и да открие, че брат му познава жена му по-добре от него. И освен това идеята да я остави някъде, където Люсиен Хау може да манипулира нея и парите й, бе абсолютно неприемлива. Преди да напуснат Лондон, той изтегли сто паунда от нейните средства, само да се увери, че може да го направи и да установи контрол върху тях. Все още не бе повдигната никаква официална претенция срещу неговата и на братята му легитимност. Едуард продължаваше да управлява и да контролира сметките на Дърам и никой от тях не чувстваше нужда от пари, но Джерард не се възползва от тази възможност. Всъщност смяташе да похарчи нейните пари, за да й купи нови дрехи в Бат, защото не искаше да я гледа повече в грозната кафява рокля.

Надяваше се тя да намери някакви развлечения в Бат. Преди няколко години той бе живял известно време в този град през отпуска от армията и градът му се стори много приятен. Имаше магазини с луксозни стоки, а това правеше всяка жена щастлива; имаше и добро общество. Досега Кейт бе доказала, че е гъвкава и умее да се приспособява. Той нямаше да бъде в състояние да е постоянно с нея и да й кавалерства, но се надяваше тя да го приеме, както приемаше всички негови решения.

Последното писмо на изнудвача носеше пощенско клеймо от Бат. То стигна до ръцете им след като старият херцог умря. Джерард си представяше каква уплаха би причинило на баща му. Впрочем всички си го представяха, защото Дърам, при цялата си арогантност и самоувереност, не бе споделил нито дума за тези писма дори с Едуард, а той живееше под един покрив с него и управляваше всички дела на имението. Получиха едно-едничко обяснение от баща си под формата на кратичко резюме за случая. Предаде им го след смъртта му сипещият извинения адвокат заедно с материалите, свързани с надвисналата над главите им беда: четири кратки и нагли писма от изнудвача и купчинка доклади от детективите, наети от херцога да проследят дирите му.

Агентите се бяха провалили, но Джерард беше сигурен в своя успех. Първо — имаше личен интерес, което го ентусиазираше и пришпорваше в търсенето много повече от всеки наемен агент, колкото и да е посветен на работата си. Името, мястото му в обществото и животът му висяха на косъм, макар, благодарение на Кейт, финансите да не представляваха повече проблем. Второ, майка му щеше да страда дори на онзи свят от обидата да я обявят за незаконна съпруга на двуженец и Джерард, загубил всичко свързано с нея, дори спомените си, беше твърдо решен да не позволи това да се случи и с паметта й. И накрая, той имаше едно предимство пред наетите от баща му детективи: вече всички знаеха за скандала, вероятно дори и в Бат се бе разчуло, така че не се налагаше да работи под прикритие. Понеже беше един от синовете, свързани с така наречената „Дилема Дърам“ всеки щеше да гори от желание да говори с него и да сподели какво мисли по въпроса. А без ни най-малко да се самоласкае, той разчиташе на похватите си, защото знаеше как да накара хората да споделят с него. Всички, с изключение на жена му. Засега.

Джерард закуси набързо и пришпорван от нетърпението да потеглят на път, отиде да провери дали каретата е готова. Веднъж да разреши мистерията около изнудвача и щеше да се залови и с разнищване на мистерията около съпругата си.

Бърди въобще не повярва на Катрин, че се чувствала добре. Не спря да мърмори, да се тревожи и въздиша, докато най-накрая не й призна, че капитанът не е правил любов с нея. Изобщо нищо не беше се случило, а той е бил учтив и благоприличен.

— Не? — Лицето на камериерката се отпусна от облекчение. — Вярно, съпруг ви е, мадам, и вие решихте да постъпите така, но… Мили боже… та той е толкова голям мъж! А вие, вие сте вдовица от толкова много месеци!

— Това не е твоя грижа — отвърна Катрин, докато плискаше лицето си с вода. Вероятно сбърка като довери на Бърди, че това ще бъде брак по сметка и взаимна изгода. И вероятно беше неправилно да мисли, че ще бъде точно такъв. Капитанът със сигурност бе готов и в състояние да го консумира още тази сутрин.

— Не мога да не се тревожа. — Бърди тръсна роклята й за път и й я подаде, след като Катрин се подсуши. — Войниците, мадам, са грубияни, а той е млад мъж, податлив на мъжкия си нагон. Можеше да ви обладае и никой няма да има право да го спре.

Е, той я облада, но не както си мислеше Бърди. На Катрин всъщност й се искаше да я обладаят от страст към нея, ала вероятността за това бе толкова малка и толкова обезкуражаваща, че тя беше щастлива, понеже въобще не се случи. Страстите, така или иначе, накрая стихват и умират. Щеше да бъде по-добре, ако изградят взаимно уважение помежду си и имат връзка, основана на него, а не заради някаква дива и неуправляема страст или похот. Глупости! Като че ли тя бе способна да събуди подобна дива и неуправляема похот! А колкото по-дълго отлагаше любовния акт, толкова повече време щеше да има да се научи какво да прави, когато настъпи моментът за него. Всъщност се надяваше да станат приятели, преди той да се почувства задължен да я обладае в леглото. Така щеше да намали разочарованието или дори отвращението, което съпругът й вероятно щеше да изпита заради уменията (или по-скоро неуменията) й като съпруга.

— Той е джентълмен — беше всичко, което каза на Бърди. — И се държи като такъв. Внимавай какво говориш, дори когато не е наоколо — добави строго, защото видя как Бърди си пое въздух, за да изкоментира нещо. — Само защото говорехме откровено за лорд Хау, не означава, че ще бъдем груби към капитана.

— Хм.

Бърди стисна устни, но изражението й казваше всичко, докато нагласяваше роклята на Катрин.

— Бърди, искам да съм щастлива — добави меко Катрин. — Надявам се да бъда. Престани да мислиш като мой защитник, поне не и срещу него. В интерес на истината, той е всичко, което се молех да бъде.

Камериерката й не изглеждаше особено убедена, но не продума нито дума. Събра багажа, докато Катрин закуси, и позвъни на прислугата да го свали, когато бяха готови да тръгнат.

Съдържателят ги посрещна с усмивка и им съобщи, че каретата ги чака, посочвайки през отворената врата. Там, на двора, Негова светлост наглеждаше последните приготовления. Катрин надникна и го загледа как се грижи за коня си.

Днес беше облечен с цивилни дрехи, а не с военната униформа. Това обаче не го правеше по-малко внушителен. Или навярно се дължеше на спомена, запечатал се в ума и по кожата й, спомена за едрото му тяло, притиснато към нейното, за ръката му, обхванала гърдите й, за мъжкия му орган, твърд и горещ, притиснат към задните й части. Докато той лежеше така спокойно и я докосваше интимно и разсеяно, тя си бе помислила, че просто ще я обърне по гръб и ще я обладае, независимо дали е ден или нощ. Но той не го направи. Целуна я леко, отметна завивката и стана, все едно подобна мисъл дори не е минала през главата му.

Може би наистина не бе минала. Може би той си мечтаеше за друга жена и бе загубил интерес към нея още щом е осъзнал кого е получил всъщност.

На двора Джерард приключи със затягането на подкоремния ремък на коня и се упъти към вратата на странноприемницата. Катрин благодари на съдържателя и отвори вратата. Все още беше рано, въздухът бе студен, изпълнен с утринна свежест и тя се зави плътно с наметалото, докато прекоси двора. Съпругът й я посрещна с пронизващ поглед.

— Моите извинения в аванс, скъпа, но ни предстои още един ден дълго пътуване.

Бърди издаде почти безшумна въздишка. Катрин не умираше от желание да седне пак в каретата, но това беше без значение.

— Няма нужда от извинения — отвърна тя. — Поне ще бъде за последно, надявам се?

Той се усмихна.

— Точно така. Като пристигнем, Браг вече ще е подготвил къщата и там ще ни чака гореща вана.

Тя му се усмихна колебливо.

— Това ще бъде най-хубавото посрещане.

Очите му светнаха, а усмивката му стана още по-широка.

— Щях да съм най-лошият съпруг на света, ако те влача през цяла Англия и не осигуря гореща вана в края на пътуването.

Сърцето й подскочи, изпълнено с радост, задето му достави удоволствие. Продължи да се усмихва, но за нещастие не успя да измисли какво да каже. Да не се съгласи и да го увери, че всъщност е идеалният съпруг? Или да се съгласи, сякаш го критикува заради изискванията му? Накара го да се усмихне и това й стигаше; но как да го направи пак? Колкото повече стои и се усмихва като глупачка, толкова по-вероятно бе той да я вземе за такава. Джерард я гледаше насмешливо и усмивката още играеше на устните му, когато протегна ръка, за да й помогне да се качи в каретата. След като двете с Бърди се настаниха, той затвори вратата.

— Капитане — извика тя импулсивно. Той спря, пронизително сините му очи фиксираха нейните и Кейт почти забрави да говори под силата на погледа му. — Благодаря ти — произнесе тихо и смутено.

Той се наведе към вратичката на каретата и доближи лицето си съвсем близо до нейното.

— Някой ден — прошепна едва чуто — ще направя нещо, за което наистина ще заслужава да ми благодариш, и тогава ще получа цялата ти благодарност. Засега се смятам за късметлия, че не проклинаш името ми.

— Никога не бих направила подобно нещо.

Той се засмя.

— Ако кажеш същото и тази вечер, може и да ти повярвам.

Почука по каретата и извика на кочияша, който моментално подкара конете. Миг по-късно мина покрай нея с коня, докосвайки галантно периферията на шапката си, докато ги подминаваше.

Тя проточи шия през прозореца и го видя да язди пред конете. Ако си бе мислила, че привлекателността му се дължи на офицерската униформа, беше сбъркала. Джерард де Лейси беше просто красавец, ако не и нещо повече, в обикновеното си синьо палто и бричове от еленова кожа. Това накара сърцето й да се свие. Само ако знаеше някакви женски хитринки, които да приложи върху него! Само ако не си гълташе езика като смотана тъпачка, когато говореше с него! Толкова много искаше той да я хареса!

Независимо че пътуваха още по-дълго, този ден й се стори по-кратък; сигурно защото нямаше сватба, нямаше и сблъсък с Люсиен. Подпряла глава на рамката на прозорчето Катрин наблюдаваше пейзажа, преминаващ пред очите й. Единствените прекъсвания в монотонността на пътуването бяха бариерите, където спираха по пътя, за да си платят таксата, или станциите за смяна на конете. При качването в каретата сутринта ги чакаше голяма кошница с капак, пълна с храна, затова въобще не спираха да се подкрепят. Слънцето вече залязваше, когато превалиха последния хълм и пред погледа им се появи Бат, блестящ в умиращата светлина на деня.

Катрин гледаше с интерес през прозорчето, докато преминаваха през града. Лорд Хау пътуваше само до Лондон и през повечето време я оставяше сама в къщата в Съсекс; винаги й обясняваше колко изморително щяло да бъде да пътува с него. Тя си мислеше, че щеше да е прекалено изморително за неговото търпение да го придружава по време на елегантния и блестящ сезон, където една обикновена, тиха и мълчалива жена няма място. Новият й съпруг дори не предложи да я остави в Лондон. Той или я смяташе за по-издръжлива отколкото лорд Хау, или искаше тя да бъде до него. Надяваше се да бъде и двете.

Спряха пред висока градска къща на площад, не много по-различен от „Портман“ не само заради пълната прилика на сградата с околните. Катрин слезе от каретата и се огледа. В средата на площада се издигаше обелиск, а зеленината около него се простираше до ограда от ковано желязо. Улицата беше широка и добре поддържана. Едно светло начало, предвещаващо добро бъдеще, помисли си тя.

Вътре къщата също й се стори приемлива. Стаите бяха широки и приятни въпреки тежките старомодни мебели. Високите прозорци на фасадата щяха да пропускат много светлина. Катрин свали наметалото и се опита да разгледа помещенията, но без недодялано любопитство, защото портиерът постоянно влизаше и излизаше, докато пренасяше багажа им.

Капитанът обаче не изглеждаше толкова доволен. Изражението му определено беше безучастно, докато оглеждаше новото им жилище като нея.

— Ще свърши работа, предполагам — промърмори той. — Браг!

Кривокрак жилав мъж, който носеше чантата на капитана, веднага се спря.

— Добре дошли в Бат, сър — произнесе с дрезгав глас той. — И на вас, милейди. — Поклони се, излагайки на показ кръглото плешиво петно на главата си сред венец червеникава коса.

— Това е Браг, моят ординарец — обясни й Джерард. — Ако имаш нужда от нещо, веднага го викаш.

— Благодаря — отговори тя. — Но мисля, че госпожа Денис ще се справи. — Почувства инстинктивен импулс да държи Бърди по-близо до себе си, осъзнавайки за пръв път колко самотна се чувства с новия си съпруг. Не познаваха никого в този град, но тя не се съмняваше, че много скоро той щеше да бъде заобиколен от нови познати, докато тя… Надяваше се да се чувства по-удобно в обществото на Бат, отколкото в Лондонското.

Той й отправи изненадан поглед.

— Както желаеш. Погрижи се за гореща вана за мадам, Брат.

— Водата вече е топла, сър — увери ги ординарецът.

— Браво. Покажи ми горния етаж. Очаквах да си намерил нещо по-голямо…

Без да я изчака, капитанът тръгна към стълбите, а ординарецът му го следваше по петите.

Катрин ги последва мълчаливо, щеше да има време да разгледа останала част от къщата утре.

Спалнята беше голяма и топла, благодарение на огъня, който вече пукаше в камината. Тя отиде до прозореца и дръпна встрани завесата, за да погледне към площада. Последните лъчи на слънцето докосваха върха на къщата от другата страна и небето над комините бе дълбоко и кадифено синьо. Една карета прекоси с трополене площада, фенерите й премигваха ярко в здрача. Бат е красив, помисли си тя и бързо се помоли да бъде също и толкова щастлив за нея.

— Гледката хубава ли е? — попита капитанът застанал близо зад нея.

Тя се стресна от гласа му, почти до ухото й, но успя да не се отдръпне.

— Да.

Разтвори завесата още, та и той да види.

Съпругът й се наведе напред, през рамото й, и лицето му се допря до нейното. Виждаше праха от пътуването в гънките на вратовръзката му и подуши аромата на сапуна за бръснене, примесен с миризмата на пот и кон.

— Надявам се да намираш къщата за задоволителна — продължи той, докато гледаше през прозореца.

— Дори много — не успя да устои и да не погледне към профила му.

Той наклони глава и също я погледна.

— Дано в Бат се чувстваш като у дома си. Тук е хубаво… или поне беше, когато бях за последен път. За нещастие, работата може да ангажира голяма част от времето ми.

Катрин искаше да знае каква е тази работа. Беше й казал, че ще търси някакъв човек. Кого? Някой, който ще му помогне да опровергае скандалните слухове за баща му? Или друг? Но ако той искаше тя да знае, щеше да й каже.

— Разбира се — прошепна. — Ще се справя.

— Добро момиче. — Усмихна се леко, обърна се и прекоси стаята. — Браг, къде е вечерята ми? — извика в коридора и след миг се засмя на глухия отговор. — Ще те оставя да си направиш тоалета — подхвърли на Катрин, все още изправена до прозореца. — Обещах ти хубава, гореща вана, нали?

— Да. Колко мило, че си спомняш — отговори, но той вече беше излязъл от стаята.

Катрин въздъхна и в този миг влезе Бърди.

Не й трябваше много време да разопакова пътната чанта и да извади няколкото дрехи. Помисли си колко много багаж остана в Лондон. Сега, когато пристигнаха и капитанът й даде ясно да разбере, че очаква от нея да се забавлява, тя се ядоса малко, защото не й бе позволил да вземе повече неща. Още един ден едва ли щеше да бъде от голямо значение! Беше оставила почти всичко с някаква стойност за нея, а сега се намираше сама в непознат град.

След два дълги дни клатушкане в каретата горещата вана беше повече от приятна. Бърди бе запазила шише с портокалова вода и сипа няколко капки във вдигащата пара вана. Катрин седя в нея и се кисна скандално дълго. За пръв път от месеци се чувстваше свободна да го направи. От мърморенето на Бърди успя да разбере, че съпругът й е оставил на нейно разположение не само тази стая, но и цялата къща. Следователно можеше да прави каквото си иска. Не беше ли казал да се чувства у дома си? Да, чувстваше се у дома си, докато се плискаше във водата, откъдето излезе едва когато тя съвсем истина, а Бърди започна да излива кофи вода върху главата й.

Малко след това Катрин изпрати камериерката да си вземе вана и да си легне, а ординарецът на Джерард — Браг, й донесе табла с вечерята. Топла, чиста, сита и изморена, тя се сви в едно кресло до прозореца. Дали капитанът щеше да се върне скоро? Дали щеше да очаква от нея да го чака? Хау никога не го правеше, но Люсиен имаше навика да чука на вратата всяка нощ. Първоначално тя го сметна за прекалена загриженост, но по-късно осъзна, че е по-скоро бдителност.

Искаше й се да знае повече за съпруга си. Той въобще не приличаше на Люсиен, макар всъщност сега капитанът да притежаваше нейното богатство, към което Люсиен се стремеше. Вероятно и Люсиен щеше да я оставя сама, щом получеше парите й. Катрин потисна побилите я тръпки; дори и сега, когато бе в пълна безопасност, все още настръхваше цялата при мисълта, че той можеше да се ожени за нея.

Джерард де Лейси обаче… От него кожата й не настръхваше. От него нервите й се опъваха и стомахът й се свиваше, но не по гаден начин. Всичко, което мислеше за него, можеше да се окаже погрешно, но някъде дълбоко в себе си тя вярваше, че все още е същият — милият и галантен млад мъж, помогнал й някога в дъжда.

Някъде навън в нощта една камбана отброи кръгъл час. Не беше много късно, но Катрин имаше чувството, че не бе спала от седмици, навярно откакто Люсиен й сподели намерението си да се ожени за нея. Дори миналата нощ, далеч от домогванията му, тя не успя нито да се отпусне, нито да си почине пълноценно. Тази нощ се чувстваше изтощена и изтерзана телом и духом, но все пак спокойна. За втори път се стресна и се събуди на стола. Значи беше време да си легне. Сложи решетката пред огъня и тъкмо щеше да духне лампите, когато почувства полъх от хладен въздух зад себе си. Обърна се бавно. На вратата стоеше той — съпругът й, и я гледаше.

— Добър вечер, милейди.

Гласът му прозвуча като копринен грохот.

Катрин замръзна. Стомахът й се сви. Джерард изглеждаше разрошен, жизнен и напълно фокусиран в нея.

— Надявам се, че си приключила с ваната и си вечеряла добре — добави той.

Тя само кимна мълчаливо.

— Много добре. — Той влезе в стаята и затвори вратата. — Тогава да си лягаме.