Каролайн Линдън
Изкушение в Бат (27)

Двадесет и седма глава

Нетърпението на Джерард беше причина на другата сутрин да тръгнат от Бат малко преди зазоряване. Гобхам отстоеше на четиридесет мили. Първоначално той съжаляваше, задето не се метна на коня си, но с минаване на километрите все повече започна да оценява предимствата на каретата. Чарли пътуваше със стил, това бе най-добрата карета на Дърам, теглена от четири коня. Благодарение на нея връщането на Кейт щеше да бъде по-комфортно, защото той смяташе да я прибере в Бат. Но дори сега, когато знаеше къде е и че е в безопасност, все още се тревожеше и не можеше да седи спокойно. Накрая Чарли му каза да се стегне, преди да нахлупи шапката над очите си и да се престори, че спи. Джерард го изгледа сърдито и продължи да се оглежда през прозорчето за първите следи от къщата.

Беше хубаво имение, разположено като в гнездо между полегати зелени хълмове. Пристигането им бе забелязано и когато каретата спря, икономът и двама портиери ги очакваха пред къщата с уважително внимание. Джерард скочи, щом колелата престанаха да се въртят. Надяваше се веднага да зърне Кейт, но при влизането в приемната ги посрещна само майка й.

— Капитане! — С нежна усмивка госпожа Холенбрук сякаш преплува по килима и протегна ръка. — Какво удоволствие да ви видя отново.

— Удоволствието е изцяло мое. — Пое ръката й и се наведе кратко. — Трябва да ми простите, но доведох и брат си. Позволете да ви представя херцога на Дърам.

Като лъч на фар цялото й внимание се пренасочи от Джерард към Чарли.

— Ваша Светлост! — Госпожа Холенбрук изгледа брат му все едно вижда самия Принц Регент и направи дълбок поклон. Коленете й сигурно докоснаха пода.

— Еее… да. — Веждите на Чарли стигнаха средата на челото, нещо, което Джерард не бе виждал преди. Кой би предположил, че глуповатата, досадна госпожа Холенбрук ще да подейства на неговия вечно отегчен и безгрижен брат по този начин?

— Добре дошли в моя скромен дом. — Домакинята се изправи грациозно, така сияеща, че всеки миг щеше да се разтопи. — Никога не съм мечтала за подобна чест, сър. Може ли да ви сервирам чай? Кафе? Ще ви осигурим всичко, което бихте пожелали.

Чарли погледна Джерард.

— Благодаря, мадам. Това е… много гостоприемно.

Докато тя се обърна към звънеца, Джерард сграбчи ръката на брат си.

— Отивам да намеря Кейт — прошепна той.

— Идвам с теб — заяви брат му, поглеждайки предпазливо към госпожа Холенбрук.

— Не! Аз трябва да говоря с нея насаме, без майка й да се навърта наоколо, а от теб не искам нищо друго освен да я разсейваш, да седиш тук и да бъдеш херцог.

— Знаех си, че не бива да напускам Лондон — промърмори след кратка пауза Чарли.

— Мисли за това като за първото от многото задължения, които ще трябва да изпълняваш като херцог на Дърам — и добави: — Благодаря ти.

— Върви, върви. — Изражението на брат му беше мрачно, но царствено. — И бъди убедителен и чаровен, Джерард. Няма да издържа дълго.

Намери я в градината. Тя бе изградена на тераси от едната страна на хълма и се издигаше на четири нива. Кейт се разхождаше на третото ниво, с широка бяла сламена шапка и кошница в ръка. Изглежда режеше цветя и ги слагаше в кошницата. Той засенчи очи с ръка и я загледа. Ветрецът си играеше с леката й зелена пола и я ветрееше покрай краката. Широката периферия на шапката закриваше по-голяма част от лицето й, но той видя меката извивка на устата й, когато се наведе и избра следващото цвете. Работата бе обикновена, ала да наблюдава как се движи представляваше балсам за душата му; връхлетя го буря от мисли и чувства, а пищящите фурии с кинжали и шпори, които го ръгаха и измъчваха дни наред, неочаквано се успокоиха. Беше прав, всичко щеше да се изясни, когато я види отново. Тогава неочаквано осъзна, че тя е красива — не в лицето, а самата тя, онова неизразимо нещо, вътре в нея, което я правеше Кейт. Бил е ужасно сляп да не го види, точно както бе прекалено фокусиран да открие изнудвача, без да се запита каква ли е целта му. Беше се заблуждавал за брака си от самото начало, като пълен глупак, но повече нямаше да го допусне.

След миг Кейт се обърна. За миг той зърна лицето й, преди тя да го забележи. И изражението й се промени, сякаш се изпразни и стана отнесено.

— Кейт! — Джерард взе стълбите тичешком. — Почакай!

— Да чакам какво? — погледна го бездушно тя.

Той спря. Лицето й излъчваше безстрастна честност, каквато не бе виждал преди. Преди мразеше несигурния, уплашен израз на лицето й, но това ново спокойствие го обърка. То говореше, че тя вече си е направила изводите и той не е в състояние да ги промени.

— Мен — отговори. — Искам да говоря с теб.

Копнееше да я хване за ръцете и да я приближи към себе си, да вдиша дълбоко от нейния портокалов парфюм и накрая да оцени съкровището, което бе спечелил съвсем неочаквано и неосъзнато, когато се ожени за нея. Когато тя направи своето прямо и прагматично предложение, кой би предположил, че булката притежава безкрайно по-голяма ценност от богатството си?

— Каква изненада да те видя тук — отвърна тя.

— Така ли? — Той вирна глава. — Ти тръгна от Бат без дума за довиждане, а сега си изненадана да ме видиш?

Приятна руменина обагри лицето й, но гласът й не трепна.

— Смятах, че си получил бележката ми.

— Не я получих — отвърна Джерард. — Люсиен Хау я беше взел.

— Люсиен? — Веждите й леко се смръщиха. — Как така я взел?

— Платил на камериерката от горния етаж да я открадне.

— Ясно. — Тя погледна към кошницата в ръката си и оправи цветята в нея. — Бърди от самото начало се съмняваше в нея.

— На мястото на твоята бележка бе оставил нещо, което приличаше на искане за откуп. — Джерард се прокашля. — Ще се възстанови скоро.

Тя му отправи преценяващ поглед изпод сведените си клепачи.

— Ударил си Люсиен?

— Само веднъж. Мислех, че той стои зад твоето отсъствие. — Направи пауза. — А после, след като прочетох твоята бележка, си помислих, че си ме напуснала.

Брадичката й се вдигна малко по-нагоре.

— Направих го.

По някаква причина този проблясък на защита му хареса. Не можеше да устои на предизвикателството, което му хвърляше.

— О. Тогава онези приказки за любов…

— Не те излъгах. — Вената на шията й пулсираше забързано. — Нито пък ти мен, така мисля.

— Кейт, никога не съм те лъгал. Казах ти в самото начало, че искам да те вкарам в леглото.

Лицето й пламна.

— Но не защото ме обичаше.

— Не — съгласи се той. — Не те познавах достатъчно, за да те обичам. — Той я погледна многозначително. — Но те исках в леглото си.

— Мъжете могат да заведат в леглото си всяка жена — отвърна сковано тя. — Това не означава нищо.

Той замълча.

— Нищо — повтори замислено. — Наистина не означава нищо. А понякога, при много специални обстоятелства, означава всичко.

Спря. Просто стоеше и я гледаше с онези сини, сини очи, така висок и тъмнокос, и болезнено привлекателен. Кейт се надяваше, че няколко дни далеч от него ще притъпят копнежа и ще закалят нервите й, но това очевидно не стана. Глупавото й сърце се качи в гърлото, когато го видя да стои в подножието на градината, а сега биеше толкова силно, че гърдите я боляха. Беше дошъл при нея, но защо? Тя бе по-безпомощна от всякога срещу копнежа на сърцето и тялото си.

— Колко очарователно — отвърна, надявайки се той да не види как пръстите й се свиват. — Човек никога не може да отгатне желанията по поведението на някои джентълмени.

— Да вървят по дяволите джентълмените! Ние говорим само за един от тях. — Той сложи ръка на гърдите си, докато продължаваше да я гледа втренчено.

Тя вдигна вежди.

— Наистина. Какво означаваше тогава, че искаш да ме вкараш в леглото си?

— Означаваше, че исках да бъда добър съпруг, а някой ден и добър баща. Означаваше, че ти ме заинтригува със своя смел и открит начин на поведение, а аз никога не съм успявал да устоя на предизвикателствата.

— Предизвикателство? — Тя се обърна, но той я хвана за ръката и не я пусна.

— Да, влудяващо, съблазняващо предизвикателство! — повтори Джерард. Тя долови как в тона му се промъква игривост и се опитва да издърпа ръката си, вбесена, че й се смее. — Коя жена щеше да ме последва посред нощ през цял Лондон, за да ми предложи брак? Била впечатлена от моя героизъм и, разбира се, от моя благороден баща, въпреки че същият този баща бе причинил бедствието, накарало я да мисли колко отчаян ще бъде и ще си търся богата жена, но не очаквала бракът ни да бъде истински? Все пак, ако аз откажех да се оженя за нея, тя имаше още две възможности — да се омъжи за Люсиен Хау или да умре. Странно, не мислиш ли?

— Много странно. Един умен мъж щеше да подуши капана и да побегне!

Той се засмя и отново й попречи да се измъкне.

— Много тъжно за теб, скъпа. Но аз не съм толкова умен. Ти постави капана си много изкусно. А аз, след като се хванах, направих онова, което би направил всеки затворник.

— Замисли как да избягаш?

Той пристъпи зад нея, толкова близо, че почувства топлината му върху гърба си. Кейт прехапа вътрешната страна на бузата си, за да попречи на безнадеждно надигналото се в нея желание да я превземе.

— Реших да изследвам клетката си — прошепна той, свали шапката й и я хвърли встрани. — Да проверя пазача си. — Притисна буза към слепоочието й и прокара пръсти по ръката й, докато тя потръпна. — Да видя дали мога да размразя леденото поведение на моята невеста и да открия истинската причина, поради която иска да се омъжи за мен.

Кейт остана съвсем неподвижна.

— И тя се разтопи като карамел — продължи той с вълнуващ шепот. — Гореща и толкова сладка, че ме накара да копнея за още, без значение колко съм опитал. Преядох, но не спирах да се чудя защо в началото се съпротивляваше срещу подобни декадентски наслади.

— Мислех, че не ти доставям удоволствие — отвърна тя. Гласът й беше напрегнат. — Надявах се да станем… приятели, спътници в живота… преди ти да се разочароваш още повече от мен.

— Проклет да е Хау! А майка ти трябва да бъде набита с камшик, задето те е омъжила за него.

Тя потръпна.

— Казвах си, че всичко ще бъде наред, ако ме харесваш, дори и да не ме обичаш… Исках да ти доставя удоволствие…

— Проклетата ти майка! — въздъхна той. — Изключено е да не си забелязала колко много удоволствие ми доставяш.

Всеки сантиметър от кожата й се изчерви.

— Аз… Да… Изглеждаше задоволен…

— Изглеждах? — Той вдигна глава. — Изглеждах задоволен? О, скъпа, тогава не се изненадвам, че си ме напуснала. Какъв ужасен съпруг съм бил, ако не си била сигурна в това.

— Надявах се това да доведе до други, по-нежни чувства — завърши с отчаяние тя.

За миг Джерард остана неподвижен. Кейт искаше да види лицето му, а после се зарадва, че не може.

— Не — продума накрая той. — Не стана така, въпреки че не искам да омаловажавам изключително нежните чувства, които твоята реакция събуди в мен. Ако беше само чара ти, той нямаше да доведе до по-дълбоки чувства. Не. Случи се първата сутрин, когато лежахме в леглото и се смеехме заедно. Тогава се влюбих в теб.

Тя трепна.

— Не се влюби.

— Тихо. — Той я притисна към себе си. — Ти твърдиш, че си се влюбила, докато си седяла пред мен върху коня в дъжда преди дванадесет години. Аз поне бях в удобното топло легло с една красива жена, когато загубих сърцето си.

Кейт се размърда в ръцете му.

— Не го казвай… Не е необходимо да си жесток.

— Как смееш да обиждаш вкуса ми? — каза той, докато тя се отдръпна. Цветята паднаха от кошницата и се разпиляха върху пътеката, а тя стъпи върху тях, без да ги вижда. — Няма да си отидеш втори път — предупреди я той. Тя вдигна полата си и хукна, а след миг чу тежките му стъпки зад себе си.

Кейт затича надолу по хълма през ливадата към лабиринта. Майка й непрекъснато повтаряше, че ще остриже и изравни със земята това старомодно съоръжение, но понеже не се виждаше от къщата, то все още си стоеше. Кейт се втурна, влезе и зави в първото отклонение, спомняйки си смътно най-краткия път към центъра. Нуждаеше се от малко пространство и от няколко минути сама. Сърцето й се сви толкова силно, когато Джерард я нарече красива, че почти щеше да припадне. Как можеше да го каже, когато тя много добре знаеше каква е истината! Нали той сам призна това в първия ден от брака им? Сега беше засегнат, че го е напуснала и се опитваше да я очарова, преди хората да започнат да говорят. Но да я лъже така? Не можеше да го преживее.

Джерард влезе в лабиринта точно когато тя направи втория завой.

— Кейт! — извика. — Не съм жесток!

Тя забави крачка и се промъкна тихо по пътя си. Искаше да му вярва.

— Кейт — извика отново той, този път по-тихо. — Бях идиот, но не съм лъжец. — Чуваше стъпките му и нещо синьо привлече погледа й през клонките на храстите. Джерард стоеше на пътеката, успоредна на нейната. Тя замръзна и изчака. Налагаше се той да се върне в началото и да направи втори ляв завой, за да стигне до нея. — Никога не съм казвал на жена, че я обичам — продължи Джерард. — Трябваше ми много време, за да го призная, а сега ме оставяш да разкрия сърцето си пред един храст. Поне чуваш ли ме?

Тя нарочно не отговори. Искаше да види какво ще направи той.

След миг Джерард въздъхна.

— Много добре — промърмори и гласът му прогърмя, толкова силно, че тя подскочи. — Катрин де Лейси, Бог ми е свидетел, обичам те повече отколкото някой мъж някога е обичал жена. — Ято подплашени птици излетяха с писък. — Обичам начина, по който очите ти гледат, когато си ми ядосана. Обичам начина, по който мръщиш нос, когато се смееш на някоя моя глупост. Обичам начина, по който помоли старите дами за помощ да открием изнудвача. Обичам начина, по който изглеждаш с пола, вдигната около…

— Ах! — извика Кейт, когато ръката му се промъкна през храста и я хвана за китката. Тя се дърпаше, борейки се с истеричния смях, който заплашваше да избухне, защото Джерард надничаше и я гледаше през листата и клонките, а върху лицето му имаше смутено, но твърде решително изражение.

— Ето къде си била.

— Ето къде си бил и ти — повтори тя, отмествайки храстите. — Какво е следващото, което си планирал?

Той се огледа наляво и надясно, сякаш преценяваше оградата. За нейно огромно изумление премина през храстите с рамото напред, без да пуска ръката й.

— Ей, направи дупка в лабиринта! — зяпна от изненада тя при вида на процепа в храстите.

— Ще пораснат отново. — Махна няколко листа от косата си и закова поглед в нея. — Не можех да рискувам да те изпусна отново. Предполагам, че знаеш пътя навън?

— Ами… да, мисля…

— А накъде е пътят към центъра? — прекъсна я той и, докато я държеше здраво за ръката, тръгна.

— Чакай, чакай, в обратната посока е. — Без да продума той се обърна и тръгна през лабиринта. Дърпаше я след себе си толкова бързо, че едва успяваше да му каже накъде да завие. Пусна я чак когато стигнаха до малкия център. Кейт отстъпи няколко крачки, като го гледаше предпазливо.

— Направи извинението ми повече от трудно. — Той си свали палтото и го хвърли на земята.

Тя вирна брадичка, опитвайки се да не обръща внимание на желанието в очите му, докато разкопчаваше жилетката си.

— Защо трябва да се извиняваш?

— Не защото мисля, че си красива. — Свали жилетката. — Ако аз съм единственият мъж на света, който вижда твоята истинска красота, толкова по-добре. — Гледаше я като хищен звяр. — Не, трябва да се извиня, защото не заслужавам твоята любов. Но имам намерение да компенсирам това по най-добрия начин.

Тя премести погледа си от блестящото бяло на ръкавите му.

— Не говорех за този вид любов.

Думите й го спряха. Изражението му стана сериозно.

— Не вярваш ли, че съм способен на друга?

— Не е това — отвърна тихо Кейт. — Но не мога да престана да се чудя… дали не си тук и не говориш всичко това просто защото те напуснах и засегнах мъжката ти гордост.

— Гордост — повтори той. — Питай Картър колко гордост показах, ровейки се из боклуците в мръсния кокошарник на Нолуърт, за да търся бележниците на Огилви, докато проявявах нрава на мечка стръвница заради начина, по който се разделихме. Питай съдържателя на хана колко топа хартия изгорих в опит да намеря точните думи, за да ти кажа колко много ми липсваш. Питай Люсиен Хау да ти покаже белезите и синините по врата си, когато мислех, че има нещо общо с твоето изчезване, и това не беше, защото гордостта ми е засегната. — Той разпери ръце. — За мен гордостта е за баналните неща в живота, които карат човек да се чувства важен. Не бях осъзнал колко безнадеждно притежаваш сърцето ми, докато не се върнах в Бат й не открих, че те няма. При това беше отнесла със себе си и сърцето ми. Щях да го осъзная дори ако не бе оставила нито дума.

Тя просто го гледаше, предпазливо копнеейки да му вярва. Джерард килна глава.

— Липсвах ти, знам го. Когато ми направи предложението си, ме накара да те мисля за тиха, скучна мишка, която не се интересува дали ще сподели леглото или живота ми. Бях твоята възможност да избягаш от Люсиен, ти така каза, и ме помоли само защото и аз бях отчаян и в подобна безизходица.

Кейт се изчерви от срам.

— Аз наистина бях такава…

Той поклати бавно глава и я прекъсна.

— Не. Решението е било на майка ти да бъдеш такава и те е моделирала в точно такова създание. Старият Хау е предпочитал въобще да не мисли за теб и да те остави такава, каквато си. А ти самата… Ти си искала повече. Ти обичаш цветовете. — Погледна стилната й зелена рокля. — И изглеждаш прекрасно в тях. Обичаш да танцуваш на балове и да се разхождаш с Кора, дори лейди Дарби и господа Уудфорд ти доставят радост. Освен това ти харесва да бъдеш дива, игрива и необуздана с мен в леглото, да ме подлудяваш от желание да те притежавам.

— Ами… да — прошепна Кейт, сигурна, че лицето й всеки миг ще пламне в огън. — Харесвам тези неща, но никога не подозирах, че ще…

— Точно както и аз не подозирах онази вечер в „Гъската и кучето“, че ще се влюбя в теб — довърши нежно той. — Ако днес бях дошъл тук заради гордостта си, щях да пратя някой прислужник да те прибере като забравен багаж. Вместо това разбих лабиринта на майка ти, за да не ме държиш далеч дори миг повече. Защото те обичам и съм нещастен, откакто отидох в Алентън.

Сърцето й се стремеше към него. Тя преглътна с мъка, докато мачкаше и увиваше част от полата си около треперещите си пръсти.

— Ти вече знаеш, че те обичам.

— Още ли ме обичаш?

Тя кимна мълчаливо. В гласа му имаше толкова надежда, че не можа да отрече.

Лицето му омекна.

— Сега позволяваш ли да се извиня?

Тя кимна отново.

С преднамерено бавни стъпки той приближи към нея. Първо свали една сламка от косата й, после обхвана лицето й с две ръце и повдигна брадичката й. Кейт изхлипа леко от облекчение, когато устните му най-накрая докоснаха нейните. Тя се притисна към него, отговаряйки на целувката му с цялата любов в сърцето си. Той простена тихо, задълбочи ласката, докато земята изчезна под краката й.

— Съжалявам, че те оставих сама дори за един ден — промърмори. Тялото му се притискаше към нейното. — Боже, колко ми липсваше, Кейт!

Ерекцията му се притискаше към корема й. Тя посегна с ръка, за да погали дължината му и прошепна:

— Виждам.

Смехът му беше див и кратък.

— Така е от мига, в който те зърнах в градината. Простено ли ми е?

— Да.

Кейт обви с ръка врата му и се повдигна на пръсти, за да привлече главата му към устните си.

Той обви врата й, после ръката му слезе надолу към талията, където се забави и спря.

— Смятам да правя любов с теб — произнесе задъхано. — Така никога няма да се съмняваш, че те обичам.

Кейт премига, замаяна от страст, желание и целувки, и цялата тръпнеща от любов.

— Но ние сме на открито!

— Бог няма да се разсърди. — Джерард придърпа с едно движение полата и долната й фуста. — Ние сме женени. Сигурен съм, че не е грях да обладая жена си за радост на безсмъртната си душа.

— Да, но…

Той вече развързваше жартиерите и сваляше долните й гащи, плъзгайки ръка нагоре и надолу по бедрото, преди да обхване дупето й.

— Майка ми може да ни види — прошепна Кейт.

— Тя е заета. — Захапа леко нежната кожа на врата й. — Чарли знае какво да прави.

— Кой е Чарли? — Тя се люшна, неспособна да се противопостави, защото я бутна върху палтото си на земята.

— Мммм — промърмори във врата й, устните му гъделичкаха кожата й. — Брат ми. Дойде на помощ и ще свърши чудесна работа.

Едно по едно разкопча копчетата на корсета й и го разтвори широко. Обсипа с целувки деколтето й, докато ругаеше тихо, опитвайки се да го свали.

Кейт се усмихна и обви ръце около раменете му.

— Завързан е на гърба.

— По дяволите. — Изостави корсета и загреба полите й. Главата й падна назад и тя почувства между краката си ръцете му, които насочваха члена му към нея. Потърка главичката му в нея и коремът й се сви. Погледът му посрещна нейния.

— Моя — прошепна и направи силен тласък. — Моя. — Подложи лакътя си под коляното й, вдигна го и го притисна към рамото й. — Цялата моя. — Движеше се силно и дълбоко, право към самия център. Очите на Кейт се завъртяха, докато тялото й се разтресе. С всеки тласък изглежда проникваше все по-дълбоко.

— Поеми ме — заповяда той, докато се движеше. — Обичай ме. Целият.

— Всичко, което поискаш — простена тя, докато смутено вдигна и другия си крак нагоре и встрани, разтваряйки се широко за него.

Джерард оголи зъби в триумфална усмивка; над веждите му се събраха капчици пот. Спря за миг, за да се наведе и да я целуне леко, само колкото да удвои усилията си. От очите й течаха сълзи. Кейт имаше чувство, че в кръвта й тече огън. Когато долови как напрежението в нея се надига, инстинктивно си пое въздух, задържа го, докато вълната се надигна и се изля, а тя извика от екстаз. Всеки мускул в тялото й бе опънат до скъсване. Джерард се облегна на лакът, стисна раменете й и направи един последен тласък. Бедрата му се разтресоха, главата му падна тежко и тя на свой ред почувства горещия пулс на неговия акт на освобождение вътре в себе си.

Обви с ръце раменете му. Дишането му беше бързо и горещо, изгаряше кожата на рамото й, а тежестта му я притискаше към земята. Тя отвори очи, загледа дълбокото синьо лятно небе и се усмихна.

— Имам те — прошепна, отмествайки мократа коса от челото си. — Сега си мой. Завинаги.

Устните му докоснаха брадичката й.

— Завинаги.