Каролайн Линдън
Изкушение в Бат (15)

Петнадесета глава

На следващия ден шивачката лично донесе три нови рокли, извинявайки се за закъснението. Катрин благодари слисано. Не бе очаквала роклите да са готови, очакваше само посещението на модист и каза.

— Негова светлост каза, че ще искате още тоалети — съобщи госпожа Годар. — Обещавам следващия път да бъда по-бърза.

— Разбирам — отвърна бавно Катрин. Нима Джерард бе направил това? Когато се събуди тази сутрин, той беше излязъл. — А каза ли нещо друго Негова светлост?

— Спомена, че би искал да види и една червена рокля следващия път. — Жената огледа с остър поглед Катрин от главата до петите. — Трябва да е подходящ нюанс на червеното, но цветът на лицето ви е благоприятен.

— Ааа… да. Ще го обмисля.

Госпожа Годар се усмихна.

— Много добре, мадам. Сега ще направим ли пробата?

Докато Катрин стоеше върху стола, а госпожа Годар правеше малки поправки по роклите, тя изследваше лицето си в огледалото. Нима наистина има подходящ тен за червена рокля? Майка й винаги казваше: „Не!“. Убитите тъмни цветове били най-подходящи за нея. Никога не бе имала ярки рокли с големи деколтета и по-тесни поли, които да докосват бедрата й. В момента бе облечена в богата, яркосиня рокля, в модна линия и обшита с перли по корсажа и около ръкавите. Беше много по-красива от която и да било друга нейна рокля — и като модел, и като цвят. Приличаше й, осъзна с учудване тя. Приличаше й повече от всички рокли, които бе имала. Новата долна фуста беше по-лека и не така обемна като старите, а мантията се диплеше над нея в изящни гънки. Дори пазвата й изглеждаше по-наедряла.

— Изглеждам хубава! — промърмори изненадана тя, като се обърна, за да се огледа от различни ъгли.

— Много хубава! — обяви госпожа Годар. — Имате такава тънка и фина фигура! Нямате нужда от разни воланчета и гарнитури. Кройката трябва да подхожда на фигурата, а цветът — на кожата на жената.

Катрин продължи да се гледа.

— Винаги съм мислела, че свежите цветове не ми приличат.

— Всяка жена има своите цветове.

— Да — прошепна тя, започвайки да се усмихва. — Дори и аз.

Каква промяна може да внесе една рокля! Госпожа Годар достави още една вечерна и две дневни рокли, което означаваше, че Катрин най-сетне имаше подходящи тоалети. След като шивачката си отиде, тя извади всичките си стари рокли и ги разгледа. До новата всекидневна рокля на кремави и златисти райета, с която бе облечена сега, старите изглеждаха грозни и износени. Дори тъмносинята приличаше на облеклото на два пъти постара от нея жена.

— Изхвърли всички — нареди тя на Бърди. — Не искам да ги виждам никога повече.

— Време им беше — съгласи се камериерката. — Негова светлост знае какво иска, като нареди да носите цветни дрехи.

Катрин я погледна изненадано.

— Боже, от твоите уста звучи почти като похвала.

Бърди изсумтя, докато събираше старите дрехи.

— Трябва да кажа, че той е много благоприличен, откакто дойдохме в Бат. Ординарецът му Браг е малко недодялан и груб, но е сговорчив. Поне е свикнал да изпълнява заповеди и да прави всичко, което му кажат. Общо взето, животът е много по-добър отколкото при лорд Хау.

Катрин се усмихна.

— Не съм и очаквала по-малко. — Така беше, въпреки че въобще не беше сигурна.

Когато снощи след вечеря Джерард излезе, за миг я обзе тревога. Погледна, през прозореца, видя го да се отдалечава и сърцето й почти спря. Последното нещо, което искаше да направи, бе да го прогони. Твърдото й решение да запази някаква дистанция между тях, да защити прекалено уязвимото си сърце издържа, докато си помисли дали няма да се отдръпне от нея. Изпита истински страх да не прекара нощта някъде другаде, в прегръдките на друга жена. Ако решеше, че предпочита да прави любов с друга, Катрин се притесняваше дали ще има повече нужда от нея. Богатството й вече беше негово, независимо дали щеше да спи с нея отново или не. Трябваше да промени мисленето си; ако си допадаха толкова добре в леглото, навярно ще се наложи да прекарва повече време там с него. Това поне няма да е наказание.

Но след това той се върна вкъщи и сподели с нея. Е, не можеше да се каже, че разкри душата си, но поне й обясни защо бяха дошли в Бат и поради каква причина излиза всеки ден. Търсеше човека, отговорен за скандала, заплашващ семейството му, и това не я изненада. Тя разбираше защо е толкова потаен. Фактът, че реши да сподели с нея, стопли сърцето й. После той я обърна към себе си и правиха любов, докато повече не можеше да диша. Кейт се надяваше да спечели обичта и привързаността на съпруга си не като поддържа сексуалното му желание към себе си, но нямаше причина и това да не помага. Красивата нова рокля я накара да приеме и подобно развитие за възможно.

Тази вечер тя накара Бърди да направи косата й за танците в „Асембли Румс“. Облече блестящата синя рокля и сложи портокалова вода зад ушите си, преди да закопчее огърлицата с аметист около шията си.

— Изглеждате много красива, мис Катрин — прошепна Бърди и притисна с ръка шията си. — Баща ви щеше да бъде много горд, ако можеше да ви види.

— Благодаря ти, Бърди. — Катрин стисна ръката на възрастната жена. След като се огледа в огледалото, си помисли, че може и да бе вярно.

Реакцията на Джерард бе още по-неочаквана. Когато тя слезе по стълбите, той замръзна и върху лицето му се появи усмивка.

— Добър вечер — каза и взе ръката й, докато тя слизаше от последното стъпало. — Госпожа Годар си е заслужила всяко пени.

Катрин поруменя от удоволствие.

— Благодаря ти, че си я подтикнал да донесе роклите по-рано.

Той махна небрежно.

— Исках да се насладя на вида ти, когато си облечена в подходяща свястна рокля. — Наведе глава и пошушна в ухото й. — Но вече си мисля как ще изглеждаш без нея.

Тя почувства, че й става още по-горещо, но вече бе свикнала с дяволитите му закачки.

— Това би било доста шокиращо в „Асембли Румс“.

Той се разсмя и й предложи ръката си.

— И малко неприлично, дори и за мен.

Докато стигнат до „Асембли Румс“, Катрин имаше чувството, че лети във въздуха. Никога не беше си представяла колко много може да промени нещата една рокля. При влизането им в балната зала жените се извърнаха да ги огледат и зад ветрилата им се разнесе шепот. Вероятно оглеждаха повече Джерард, отколкото нея, защото той бе направо ослепителен в яркочервения си мундир, ала за пръв път в живота си Катрин не се чувстваше невидима и незначителна. Държеше главата си високо вдигната и се усмихваше, когато спираха да поздравят някого. Не се изненада, че Джерард вече познава половината град, докато тя видя само едно познато лице — лейди Дарби й махна от другия край на залата.

— Ето го и Картър със сестра му — каза Джерард. — От доста време искам да те представя.

Изпита благодарност, че бе изчакал до тази вечер. Отблизо Кора Фицуилям изглеждаше още по-красива, отколкото когато я зърна отдалече на Милсъм Стрийт. Ала сега Катрин не се чувстваше невзрачна скромна девойка пред дама; ако беше облечена в старата си синя рокля, щеше да се чувства безнадеждно грозна и обикновена. За голямо нейно облекчение госпожа Фицуилям се оказа мила и очарователна, а брат й — лейтенант Картър, беше искрено сърдечен.

— От толкова време чакам да ви срещна — увери я госпожа Фицуилям, като я отведе леко встрани от мъжете. — Не мога да ви опиша колко се зарадва Дани, когато срещна капитан Де Лейси в града. Беше толкова потиснат, а капитанът отново му даде цел с молбата си за помощ. След като има причина да излиза от къщи, това повдигна самочувствието и настроението му неимоверно много.

— О! — изненада се Катрин. — Не знаех, че се вижда с лейтенант Картър толкова често.

Кора Фицуилям се разсмя.

— Е, всъщност само няколко пъти, но разбирам, че работата на капитана е много деликатна. Дани стриктно ме предупреди да не го обсъждам с никого. Споменах го само на вас, защото вие сигурно знаете за какво става дума. Брат ми много ще се ядоса, ако кажа на някой друг.

— Да — промърмори Катрин. — Разбирам.

Значи Джерард се бе доверил и на друг човек, не само на нея. Но навярно лейтенант Картър притежаваше умения и таланти, които щяха да бъдат полезни за разследването, докато тя нямаше такива. — Разбрах, че трябва да ви благодаря — продължи тя, докосвайки огърлицата си. — Капитанът ми каза, че вие сте го посъветвали в избора на това бижу.

Госпожа Фицуилям се усмихна и стисна ръката й.

— За мен беше удоволствие. Наистина върху вас изглежда чудесно, както каза и той.

— Той ли го каза? — усмихна се колебливо Катрин.

— Да. — Другата жена се наведе по-близо към нея, тъмните й очи бяха топли. — Разбрах, че никога преди не е купувал бижу за жена.

Катрин отново докосна медальона.

— В такъв случай добре се е справил.

Никога преди не беше прекарвала по-щастлива вечер. Лейди Дарби дойде, за да се възхити на роклята й, и заяви, че е най-красивото момиче в залата. Тя обясни, че семейство Уудфорд няма да дойдат, понеже адмиралът се чувствал неразположен. Обърна се и към госпожа Фицуилям все едно бяха сродни души и скоро Катрин се оказа заобиколена от смях и усмивки, докато двете си говореха като стари приятелки. Никой от предишните й познати не би я познал сега, помисли си тя. Дори тя нямаше да се познае.

Джерард я покани да танцуват народен танц, който не позволяваше разговори, но така беше по-добре. За пръв път в живота си Катрин почувства изпитателните погледи на околните върху себе си. Всеки път, когато Джерард вземаше ръката й или срещаше очите й с леко загатната порочна усмивка върху устните, сърцето й почти спираше. Оставаше й единствено да следва стъпките, да не ги обърка или да се спъне. После друг джентълмен я покани на танц. Катрин, силно шокирана от вниманието, отговаряше автоматично с „да“ на всеки и неочаквано се оказа ангажирана за всички танци. Това не бе се случвало никога в живота й. Някъде дълбоко в съзнанието си знаеше, че се дължи на сватбата, на компанията и вероятно на новата й рокля, а не на някакво неочаквано подобрение във външния й вид или в маниерите, но тази нощ беше щастлива да открие себе си нова, неочаквана, модерна.

След два часа най-накрая спря да танцува. Краката я боляха и се чувстваше замаяна от горещината и тълпата, а и от двете чаши изпито шампанско. Малко нестабилно се върна при госпожа Фицуилям, която отказваше на всички кавалери; през цялото време стоеше неотклонно до брат си, а той се подпираше на бастуна си. Джерард й бе казал, че не може да танцува, защото бил ранен в крака и изпратен вкъщи да се възстанови. Точно спореха на тази тема, когато Катрин се присъедини към тях.

— Не се правя на мъченица — твърдеше госпожа Фицуилям. — Ако искаш да се отървеш от мен, покани някоя дама да танцува.

— Никоя няма да рискува пръстите на краката й да бъдат смазани от моя бастун, Кора — отвърна й той. — Но ти би могла да се повеселиш.

— Аз се веселя — спокойно му отвърна тя. — Ясно ли е? Ето, лейди Джерард се върна, за да ме спаси от лошите ти обноски.

Лицето на лейтенанта посърна. За миг изглеждаше нещастен, но успя да се усмихне.

— Тогава ми позволете да изкупя греха си, като донеса на дамите малко вино.

— Лимонада, сър, моля — поправи го Катрин, веейки си с ветрилото. — Благодаря.

Той се поклони и се изгуби в тълпата. Сестра му се загледа след него; изражението й издаваше тревога и загриженост.

— Надявам се, че не ви се натрапвам, госпожо Фицуилям — прошепна Катрин.

Тя трепна и се усмихна.

— Не, не, въобще не, лейди Джерард. Ако останете и говорите с мен, Дани няма да ми се кара, задето не танцувам.

Катрин замълча за миг. Дали тази жена не танцуваше, защото не искаше да остави брат си сам, или защото просто не искаше да го прави?

— Аз не съм свикнала да танцувам много. Мога да остана по-дълго с вас.

Миглите на жената трепнаха.

— Наричай ме Кора. Чувствам, че бихме могли да бъдем приятелки.

Катрин се усмихна.

— Само ако ти ме наричаш Катрин.

— Би било чест за мен — Кора поклати глава. — Винаги съм завиждала за името Катрин. Щеше да ми харесва много да ме наричат Кейт.

— Само съпругът ми ме нарича така.

Кора се разсмя, като сбръчка заговорнически нос.

— Колко мило!

— Да.

Катрин се замисли. Беше мило, че той й даде галено име. Отначало й звучеше странно и твърде фамилиарно, но сега й харесваше. Това име поставяше ярка разграничителна граница между тъжната, скромна и стеснителна лейди Хау и новата лейди Джерард, пристигнала под ръка с най-красивия мъж в града, и нещо повече — имаше кавалер за всеки танц. Тази нощ тя се чувстваше повече Кейт, отколкото Катрин. Импулсивно се обърна към Кора и предложи:

— А защо и ти да не ме наричаш Кейт?

Кора премига изненадано и отново се разсмя.

— С удоволствие.

Да. Тя си пое дълбоко дъх и каза на ум името, сякаш го опитваше на вкус. Не Катрин, а Кейт. Звучеше по-топло, по-щастливо, просто по-красиво. Отсега нататък реши да бъде този нов човек, в който се превърна тази нощ, и на когото името подхождаше.