Каролайн Линдън
Изкушение в Бат (20)

Двадесета глава

Мама бързо се измори от компанията на Кейт. Всъщност винаги е било така, но за пръв път Кейт бе обзета от истинско облекчение и не се чувстваше уязвена както преди. Без съмнение причината бе, че имаше Кора, а също и семейства Дарби и Уудфорд сред новите си познати, с които да си запълва времето. На масата им обичайно сядаха армейските приятели на Джерард заедно с жените и сестрите си. Почти всяка вечер посещаваха „Асембли Румс“, ходеха на театър или на гости. Сутрините тя се разхождаше с Кора; хълмовете вече не й изглеждаха така стръмни. Дори Бърди свикна и накрая призна, че Бат е доста хубав град, в края на краищата.

Виждаха се с Мама и Люсиен, разбира се. Където и да отидеше, Мама, както обикновено, бе заобиколена от рояк джентълмени. Един от тях — лорд Уорли, през цялото време бе до нея и Кейт дори се чудеше дали майка й не е хвърлила око на хубавия граф и не се опитва да научи дали съществува лейди Уорли. Но Мама изглеждаше щастлива и Кейт се радваше за това. Люсиен, както изглежда, си търсеше подходяща богата мома наследница; танцуваше с много дами, макар Кейт да знаеше, че смята танците за лекомислени. Тя бе в състояние да го посреща, да се държи учтиво и дори изпитваше известна симпатия към него, сега, когато не бе принудена да търпи присъствието му всеки ден.

Единственият тъмен облак бе „Дилемата Дърам“. Вече бе стигнала до ушите на всички и до всяка гостна в Бат. На всяко събитие, което посещаваха, Кейт чуваше откъслечни клюки по въпроса. Съумяваше обаче да ги пренебрегва с леденостудена учтивост. Тези слухове не я притесняваха, защото бе подготвена и ги очакваше. Клюката, че съпругът й се движи с друга жена обаче беше нова история.

Една сутрин по време на чая Мама, уж без да иска, засегна темата.

— Люсиен би желал да се опиташ да убедиш капитан Де Лейси да говори с него — подхвърли тя. — Той направил опит вчера, когато го срещнал да язди с лейди Станли, но капитанът се отнесъл леденостудено и го пренебрегнал.

Кейт замълча. Не познаваше лейди Станли, но беше чувала за нея. Била много красива, много самоуверена вдовица с добро състояние. Също така била много енергична и известна със страстта си към язденето — както на коне, така и на мъже.

— Капитанът сигурно е казал на Люсиен каквото мисли.

— Люсиен се опасява, скъпа, че е прекъснал нещо между тях двамата. Когато ги срещнал, били потънали в сърдечен разговор. Върна се доста обезпокоен. — Мама отпи от чая. — Няма ли да говориш с капитан Де Лейси?

Ръцете й, с които държеше чашата, се вледениха. Тя я остави. Последният път, когато го бе видяла с жена, онзи първи ден в Бат на Милсъм Стрийт, си направи неправилен извод. Сега обаче Джерард не беше споменал нито дума за лейди Станли, а за Кора й бе разказал всичко.

— Ще помисля, Мама — промърмори в отговор тя.

— Въпреки всички промени, ти си все още моята разумна Катрин. Люсиен ще ти бъде много благодарен.

След като майка й си отиде, Кейт се върна във всекидневната. Каза си, че не разполага с никакви доказателства за връзка между Джерард и лейди Станли. Той продължаваше всяка вечер да я придружава на светски събития, всяка нощ да спи с нея. Двамата разговаряха повече и тя чувстваше, че са щастливи заедно; тя със сигурност беше. Ако Джерард имаше любовна афера, сигурно го правеше много тайно и дискретно. Но „сърдечен разговор“? Какво можеше да означава това?! Колкото и да не искаше, по лицето й потекоха сълзи. Защо майка й заговори за лейди Станли? Предпочиташе да не знае.

Вратата се отвори, Кейт скочи на крака и бързо изтри сълзите си. Посрещна съпруга си в антрето, докато той сваляше шапката и ръкавиците си.

— Приятна ли беше ездата? — избълва без да се замисли тя.

Джерард я погледна изненадано.

— Да. Отлична.

Тя кимна. През съзнанието й преминаха ужасни сцени, в които той и лейди Станли… Опита се да ги прогони, но те не изчезваха.

— Сам ли язди?

— Не. Картър беше с мен.

— Само лейтенант Картър? — Защо питаш?

Кръвта се надигна и обагри страните й. Нарече се наум глупачка, но въпреки това се чу да задава въпроса — безцеремонно и грубо.

— Не язди ли с лейди Станли?

Лицето му издаде отговора. Кейт се обърна и забърза към стълбите, изпълнена с обида и ревност. Дори лейтенант Картър да е бил с тях, Джерард все пак е яздил с тази жена, а премълча.

Той я намери в будоара, докато търсеше някакъв шал в гардероба.

— Кейт — започна със спокойния глас на човек, който се обръща към душевно болен, — не се разстройвай от това.

Тя поклати глава, без да го погледне.

— И защо да се разстройвам? Направил ли си нещо нередно?

— Не мисля. Не. — Това обаче не бе категорично отричане.

— Сигурна съм, че си имал причина да яздиш с друга жена и да не ми кажеш. — Отказа се да търси и затвори вратата на гардероба. Най-вероятно го бе оставила долу.

— Да, имах — потвърди той. — И ако ме изслушаш, ще ти обясня.

Ако беше в по-добро настроение, щеше да го изслуша спокойно.

За нещастие тонът на гласа му — рязък и леко раздразнен, прозвуча зловещо. Заприлича й на гласа на първия й съпруг, когато я пренебрегваше и подминаваше, все едно е неодушевен предмет. Неочаквано се почувства Катрин Хау — скучното, тъжно създание, което винаги последно научаваше какво е направил съпругът й. Тя се обърна с лице към Джерард. Ръцете й бяха стиснати, а лицето — каменно.

— Преди седмица срещнах лейди Станли една сутрин на зазоряване. Когато откри, че и двамата обичаме да яздим по хълмовете, започна да идва всяка сутрин.

Надеждата това да се окаже толкова невинно, колкото когато го видя с Кора на Милсъм Стрийт, се изпари. Джерард яздеше с тази жена всяка сутрин вече цяла седмица.

— Картър също идва понякога — продължи той. — Скоро обаче установих, че ездата с нея може да ми е от голяма полза. — Той се поколеба. — Не ти казах, защото… добре де, защото не е много приятно да го чуеш. Спомняш си, че говорихме за мистерията, свързана с баща ми, нали?

— Да — отговори тихо тя. — Нима лейди Станли може да ти помогне?

Устата му се сви в тънка линия.

— Вероятно. И няма да се поколебая да я използвам.

— Значи си готов да имаш връзка с нея, за да ти помогне… за какво? Да откриеш мъжа, който те изнудва? — Кейт поклати глава рязко и ядосано. — И как ще го направи тя?

— По дяволите, Кейт! Не ме прекъсвай! — извика той. — Нямам връзка с нея! Просто… лек флирт. Безобидни намеци. Тя чува всичко в града, а аз трябва да знам кой мрази толкова много семейството ми, че иска да го съсипе. Проклет да съм, ако загубя доброто си име, само защото не съм изтъргувал остроумието си с една жена, след като нищо друго не донесе резултат и не беше полезно!

Кейт се изчерви. Независимо дали той го мислеше или не, тя се почувства обидена от последната му фраза. След като госпожа Уудфорд й каза, че е чувала за мъж на име Огилви, Кейт разпита и лейди Дарби, а тя на свой ред разпита своята приятелка госпожа Хъмфрис, жителка на Бат повече от шестдесет години, и тя на свой ред й съобщи, че преди много време мъж на име Били Огилви бил предизвикал смут и тревога в града, след което бил изгонен. Според жената бил спекулант, радикал, въобще неприятен тип. След известен размисъл спомена Алентън — селце на десетина мили от Бат; то било родното му място. Джерард я предупреди да не възлага големи надежди. За всеки случай тя изпрати едно писмо. Не получи отговор, но беше длъжна да опита. Вместо да прави опити за разследване очевидно трябваше да се хвърли във водовъртежа на обществото и да дава ухо на слуховете.

— Разбирам.

Той вдигна ръце.

— Откъде ти дойде на ум? — Изведнъж присви очи. — Майка ти беше ли тук?

— Не е важно откъде съм го чула — отвърна хладно и сковано тя. — Надявам се лейди Станли да задоволи всичките ти очаквания.

— Не бъди неразумна и глупава — ядоса се не на шега Джерард. — Нямам нищо общо с тази жена. Не възнамерявам да въртя любовна афера с нея. Дойдох в Бат готов на всичко, дори на най-лошото, за да открия изнудвача. Не ти казах, защото няма нищо за казване. Нищо не се е случило и няма да се случи. В интерес на истината тя е доста скучна и тъпа. — Той поклати глава, изглеждаше раздразнен не на шега. — Този разговор е безсмислен.

Огорчението се смеси с гнева, който течеше по вените й, и заличи облекчението, че той не желае лейди Станли.

— Дано да е наясно, че я използват.

Лицето му помръкна.

— Понякога се налага човек да прави необходимото, за да получи желаното. Да нарушава правилата, да заобикаля закона, да лъже, защото крайният резултат е толкова важен, че не може да го пренебрегне от благоприличие. Не, не съм й казал. Оставих я да мисли каквото си иска, но не възнамерявам да се отклонявам от плана си. Търся един изнудвач, Кейт, не някой честен и почтен човек, който ще се радва да ме срещне в салона на лейди Станли, за да проведем цивилизован разговор. Понякога човек трябва да води битката задкулисно и тайно, за да получи каквото му трябва. Замисляла ли си се някога за това?

— Дали съм се замисляла? — възкликна ядосано тя. — Ти как мислиш? Получих теб, нали?

Веждите на Джерард се вдигнаха. Когато осъзна какво е казала, очите й се разшириха. Тя се обърна. Дощя й се да се разтвори във въздуха и да изчезне.

Тишината продължи един ужасно дълъг миг.

— Какво искаш да кажеш? — попита накрая той.

Тя отговори предпазливо, но твърдо.

— Нищо. Ядосана съм. Съжалявам.

— Не ме лъжи, Кейт.

Цялата трепереше. О, мили Боже, какво да каже, за да излезе от това положение? Тя наведе глава.

— Не те лъжа. Загубих самообладание и говорих, без да мисля. Моля те, прости ми, че бях груба.

Устата й пресъхна и думите излязоха като шепот.

Той се приближи към нея с тежки стъпки.

— Не се притесняваше да си груба, когато ме подозираше във връзка с лейди Станли. Откривам, че когато говориш, без да мислиш, казваш повече, отколкото когато правиш паузи, за да подредиш думите и отговорът ти да бъде любезен. — Прокара пръст по тила й и цялото й тяло се напрегна. — Какво имаше предвид? Че си се борила за мен?

— Не казах това — опита се Кейт, но той продължи да докосва кожата на гърба й.

— Но го имаше предвид.

Тя не искаше той да знае. Достатъчно лошо бе, че според него тя му е предложила брак, защото той се нуждаеше от пари, а тя — от неговата сила и подкрепа. Достатъчно лошо бе, че гледаше на нея като на неговата странна, забавно непохватна жена. Но ако узнаеше, че му е предложила, защото бе заслепена от него до глупост… Ако узнаеше, че през всички изминали години е мечтала за него и го е сънувала, когато той дори не си спомняше лицето й… Това щеше да бъде непоносимо. Само жалките нещастно влюбени глупци правят така. Ако той я обичаше поне малко, Кейт би му признала колко много го обича.

Сега се опита да си представи, че Хау я пита за нещо. Той никога не бе проявявал повече от престорен интерес към нейното мнение и този интерес винаги изчезваше, ако откажеше да му отговори. Джерард не може да я накара да му признае, рече си Кейт. Беше сигурна, че няма да я бие. Просто трябва да запази мислите в себе си и той никога няма да ги разкрие. Пое си въздух и се опита да отпусне рамене, въпреки тръпката от лекото докосване на пръста му по гърба й. Бавно, но твърдо обърна лице към него.

— Нямах нищо предвид — отговори спокойно тя. — Моля те, не обръщай внимание.

— Знаеш колко мразя да правиш така, нали? — попита уж небрежно той и присви очи.

Кейт не издържа да го гледа в очите повече от минута.

— Няма нищо за казване. Беше просто глупава забележка.

— Не ми харесва. — Той млъкна за миг. — Всъщност абсолютно мразя да ме лъжеш и се отвращавам, когато го правиш.

— Не те лъжа — възрази Кейт, забила поглед в карфицата на вратовръзката му. — Нямах нищо предвид, когато го казах.

Той въздъхна.

— О, Кейт. Ние все още не се разбираме, нали? Изключено е да го забравя, само защото ти отказваш да ми отговориш. Нали не си въобразяваш, че ще забравя как ме помоли да се оженя за теб, или ще престана да се чудя защо избра точно мен?

— Ти знаеш защо.

— Да, изборът ти беше между смърт, Люсиен и мен. Но не проумявам защо избра точно мен от всички бедни, хубави мъже в Лондон.

Тя навлажни устни. Не обичаше да го лъже. Трудно й бе да формулира думите, да отрече, че я интересува всичко, свързано с него, когато сърцето й подскачаше всеки път, когато той й се усмихнеше. Отстъпи назад с надеждата няколко крачки дистанция да й помогнат.

— Има ли значение защо съм ти предложила? Ти се съгласи. Би трябвало да означава, че се радваш на предложението ми.

Той докосна брадичката й и я накара да го погледне.

— Има значение. — Наблюдаваше я мълчаливо. — Е, ако не ми кажеш доброволно, ще се наложи да те съблазня, за да измъкна отговора от теб.