Каролайн Линдън
Изкушение в Бат (11)

Единадесета глава

След половин ден престой в Бат Джерард вече бе разочарован.

Първо от къщата. Поръча на Браг да наеме елегантно модно място отвъд реката, близо до Сидни Гардънс заради възможността за усамотение и за него, и за Кейт. Тя бе прекарала по-голяма част от времето си в провинцията и никога не беше я чул да се оплаква от това. Беше спокойна, тиха жена и ако обичаше да се разхожда сама сред природата, той искаше да я улесни. Спомняше си градините от другата страна на река Ейвън — бяха тучни и красиви, почти идилични. Вместо това Браг бе наел къща на Куинс Скуеър, в самия шумен център на Бат. Не се съмняваше, че съседите — възрастни дами клюкарки — щяха да шпионират Кейт и него през цялото време. Браг вдигна ръце с оправданието, че в Сидни Гардънс всичко било заето и не намерил нищо по-добро от това. Джерард въздъхна и се отказа от спора, защото ординарецът му обикновено излизаше прав; но не беше щастлив от перспективата да живее некомфортно и опасно в града.

Остави Кейт да се къпе. Тя заслужаваше малко спокойствие след изминалите два дни, но импулсът да се залови за работа не спираше да го гъделичка под кожата. В този час не можеше да свърши почти нищо, затова си облече палтото и излезе. Вървеше сам по улиците; постепенно те се стесняваха и накрая напусна по-добрата част на града. Зловонието откъм реката ставаше все по-силно, примесено с миризмата на коне, смет, мърша и какво ли още не. Подмина две проститутки, мотаещи се по тротоара, и влезе в кръчма. Вътре беше димно и шумно както всички места за пируване, с каквито бе свикнал в армията. Поръча си пинта бира и си намери място на маса до вратата.

Най-простият подход и следователно най-добрият, беше директният. Джерард имаше само една диря към идентичността на изнудвача: писмата от него. С повече късмет пощенският клон в Бат, откъдето бяха изпратени две от тях, би хвърлил светлина върху подателя. Из целия град имаше места за приемане на писма и пратки, но той планираше да започне от централния офис. След като получи име или описание, щеше да започне истинското издирване.

Изпи бирата и излезе от кръчмата. Вървя, докато нощното небе се превърна в черен балдахин с ярки звезди. Разходката му помогна да си подреди мислите и накрая се върна на Куинс Скуеър. Браг му бе приготвил студена вечеря и го очакваше пълен доклад за свършеното от него. Ординарецът имаше навик да му докладва, все едно са във военна кампания. И този път не бе различно. Браг беше ентусиазиран наблюдател, затова Джерард ядеше и слушаше мълчаливо информацията за къщата, прислугата и наученото досега за съседите — все още не много, макар, както можеше да се очаква, да имаше няколко любопитни стари дами, изгарящи от нетърпение да посрещнат новите наематели. Прислужницата била малко ленива, но готвачката била добра, а лакеят бил уведомен, „че новият му господар очаква от него военна точност“.

— Камериерката на милейди вероятно ще ги уплаши много повече от вас, сър. Така мисля — добави Браг.

Джерард се разсмя искрено.

— Госпожа Денис е по-страшна от половината английска армия.

Браг сви рамене.

— Както и вие, капитане. Тя вече ме нахока за къщата, за банята за господарката и накрая за нейната стая. Откъде да знам, че камериерката на господарката иска да глади в стаята си?

— Дай й всичко, което иска, поне през първите няколко дни. Изведох Нейна светлост от Лондон за по-малко от няколко часа, така че перушината на госпожа Денис е настръхнала.

— Ясно, сър. — Браг вдигна чиниите от вечерята и донесе бутилка портвайн.

— Нейна светлост изглежда истинска лейди.

Джерард спря да си налива вино.

— Тя е точно такава. Това е всичко, което е необходимо да казваш за нея, Браг.

— Тъй вярно, сър.

Браг разпознаваше заповед, когато я чуе. Той отнесе таблата.

Джерард размишляваше над чашата си вино. Не искаше да се тревожи как жена му ще се справи с Бат. Понеже беше доста самостоятелен, не търпеше хора, които се нуждаят друг да ги забавлява или глези. В Сидни Гардънс щяха да имат повече усамотение и пространство. Но сега се налагаше да се задоволи с наличното на Куинс Скуеър. Глътна остатъка от виното и се изправи. Навярно най-добре е да отиде и с очите си да види как се справя Кейт.

А след това ще я вкара в леглото. Пулсът му прескочи, когато тази мисъл мина през ума му. Да, звучеше страхотно хубаво. Едно добро чифтосване щеше да разпръсне и последните остатъци от напрежение, което го преследваше през целия ден. Все още чувстваше извивките на тялото й в обятията си, топли и меки. Неочаквано почувства желание да изпълни своите брачни задължения.

Той отвори вратата на спалнята и спря. Кейт седеше на стола пред камината със свити под себе си крака. Лицето й бе скрито, но имаше нещо мило и отпускащо в позата й. Докато я гледаше, тя потърка с ръка лицето си преди да стане от стола и да се протегне доста чувствено. Светлината от огъня освети фигурата под нощницата й. Очите му се плъзнаха по добре оформените бедра и тънката талия. Кожата му настръхна от желание.

Кейт нагласи решетката пред камината и се обърна да изгаси лампата. Едва тогава осъзна, че той е тук. Бе готов да се закълне, че щом долови присъствието му, тя се промени. Още преди да го види гърбът й се вдърви, вдигна глава, раменете й се сковаха. Когато го погледна, изражението й беше празно, а очите — зорки и внимателни. Изглеждаше нервна. Джерард не схващаше каква е причината. Някой близък ден щеше да открие какво я докарва до това състояние, защото не му харесваше съпругата му да е нервна, когато е с него. Надяваше се причината да е просто неудобството от слабото им познанство, но той беше убеден, че ще успее да го преодолее, с времето; с времето и с малко настоятелно съблазняване.

— Добър вечер, милейди — поздрави я той. — Надявам се, че си приключила с ваната и си вечеряла добре.

Съвсем ясно виждаше, че е така: на оскъдната светлина на лампата косата й блестеше като полиран бронз, краищата все още бяха влажни и се къдреха. Той пристъпи и затвори вратата. През нощницата забеляза извивката на гърдите й. Силно се надяваше да си паснат в леглото, защото беше открил, че с всеки изминал час тя все по-силно го интригува.

— Много добре, тогава да си лягаме.

Кейт не помръдна. Лицето й пребледня и изгуби цвета си. Джерард знаеше, че разбира какво се крие зад думите му. Свали си палтото и го хвърли на стола.

— Нервна ли си?

— Не — отговори Катрин. — Не съм девствена.

Той се усмихна.

— Значи си запозната с любовта?

Тя отвори уста и я затвори.

— Поне аз така мисля. — Свали и жилетката и започна да развързва вратовръзката. — Моля те да помниш, че не съм лорд Хау.

— Никога няма да те сбъркам с него — отвърна тя с леко напрегнат глас.

Джерард пусна вратовръзката да падне на пода. Прекоси стаята и внимателно сложи ръце на раменете й. Почувства как през нея премина лек трепет.

— Трябва да се наслаждаваш. Имам предвид ти да получиш наслада от мен.

Пулсът й биеше като крило на колибри.

— Сигурна съм, че ще бъде удоволствие.

Устата му се изкриви. Кой знае как и независимо дали го правеше нарочно или не, Кейт успяваше да го провокира, да го напряга и да го подтиква да бъде още по-добър.

— Това предстои да видим, нали?

Тя преглътна с мъка.

Сега кръвта му препускаше и биеше в слепоочията. Той свали ботушите, после и чорапите. Кейт го наблюдаваше безмълвно, юмруците й стискаха плата на нощницата. Когато започна да си сваля ризата, тя въздъхна дълбоко.

— Ще загася лампите — избълва тя и се втурна към най-близката.

Той не се възпротиви. Беше нервна и ако тъмнината щеше да я успокои, така да бъде.

Джерард си свали панталоните и долните гащи, докато Катрин загаси и последната лампа. Стаята потъна в мрак, само огънят догаряше в огнището и ставаше на въглени. Бялата й нощница изплува в мрака, когато очите му се приспособиха, а той я хвана, докато се опитваше да мине много бързо покрай него.

— Не се страхувай — измърмори той. Плъзна ръка около кръста й и зарови пръстите на другата в косите й. — Вярвай ми. — И я целуна.

Сърцето на Катрин почти щеше да се взриви. Той беше гол — ГОЛ! И я притискаше към себе си, докато я целуваше. Почувства леко главозамайване, краката й трепереха, но нямаше на какво да се опре, освен на него, а той беше гол — абсолютно, напълно гол. Ръката й случайно докосна бедрото му, при което тя вдигна и двете си ръце върху раменете му като ужилена. Така изглеждаше по-безопасно, докато той издаде дрезгав звук на задоволство и я притисна още по-плътно към себе си. Кожата му бе гореща, много по-гореща от нейната. Тя усещаше топлината през нощницата си, особено от члена му, който се притискаше към корема й и ставаше все по-твърд и по-голям с всяка изминала минута. Това я хвърли в паника и задоволство. Той беше възбуден — от нея. Макар че отчаяно се страхуваше да не го разочарова, засега, както изглежда, имаше надежда.

Постепенно се отпусна от целувката му. Беше толкова прекрасна, колкото и другите му целувки. Захапа долната й устна, а тя му позволи да влезе в устата й и езикът му се заигра чувствено с нейния. Катрин колебливо се опита да отговори и той отново простена. Мускулите на ръцете му се втвърдиха под дланите й и без да прекъсва целувката, той я вдигна на ръце и я занесе до леглото. Остави я да стъпи на краката си, при което тя се залюля и почти щеше да падне. Ако продължаваше да я целува така през цялата нощ, можеше да прави с нея всичко, което си иска.

— Шъъъът — прошепна съпругът й с нисък дрезгав глас.

Неизвестно как бе успял да разкопчае всички копченца на нощницата и сякаш с едно мигване я свали надолу. Катрин прикри гърдите си с ръце, когато материята се плъзна по раменете й, но той спокойно ги отмести, дрехата се плъзна надолу и падна на малка купчинка в краката й.

За миг Джерард остана с наведена глава, докато я оглеждаше или поне тя така си мислеше. Огънят беше догорял почти до въглени и тя само смътно долавяше формите му пред себе си. Без физическия контакт, главата и кожата й бързо се охладиха. Ръцете й се свиха в юмруци, защото студът пропълзя по голото й тяло. Какво не беше наред? Нима се бе отказал от намеренията си?

Тя подскочи, когато върхът на пръстите му докосна бедрото й. Той приближи по-близо, издавайки същия тих звук „шшъът“, излизащ заедно с дъха му, а ръцете му не спираха да се движат по тялото й. Погали извивката на талията. Вдигна ръце към гръдния кош, за да обхване гърдите й. Беше като докосване от гореща ютия. Това й напомни как я галеше тази сутрин. Зърната й настръхнаха и мигом се втвърдиха. На него изглежда това му хареса; потърка с палци твърдите пъпки, дишането му се ускори и стана дрезгаво и накъсано. Катрин трепереше цялата. Джерард накара стомаха й да тръпне и тя размърда крака, стискайки ги един към друг, защото нещо между тях се разтопи.

— Докосни ме — дишайки накъсано произнесе той и изостави гърдите й, за да прекара пръстите си по гърба й. Тялото й инстинктивно и неволно си изви. Почти го чуваше как се усмихва с небрежната си, немирна усмивка, когато го направи отново, сетне пак, докато тя изпусна задъхан стон на задоволство.

— Докосни ме — прошепна отново Джерард. — Искам да чувствам ръцете ти, Кейт…

Тя сграбчи раменете му, при което ръцете му я притиснаха силно към него. Катрин се сблъска със стена от твърда мъжка плът, която сякаш цвъртеше от горещина, там където я докосваше. Беше едновременно шокиращо и прекрасно. Допря бузата си до гърдите му, учудена от приглушеното биене на сърцето му и гъделичкането на косата му по слепоочието й. Той все още само движеше ръцете си по гърба й нагоре-надолу, сякаш беше доволен да я държи. Не беше нито страшно, нито настоятелно. Беше прекрасно, наистина, и тя си позволи също да прекара ръце по твърдите му изпъкнали бицепси.

Прегръдката му се стегна и той я вдигна върху леглото, сложи я да легне по гръб, но без да прекъсва контакта помежду им. Тя си пое дълбоко въздух, мислейки какво ще последва, а той обгърна лицето й с ръце и я целуна. Докато осъзнае какво прави, вече се бе наместил между бедрата й и тя почувства члена му да се допира до нея.

— Шшшшът — сякаш изтананика тихо той. — Не се тревожи. Позволи ми да го направя още по-хубаво…

Катрин кимна при всичките съмнения дали я вижда в тъмнината. Надяваше се да я целуне отново, за да забрави всичко, освен заплашващото да я удави удоволствие от онова, което правеше, но вместо това устните му прошепнаха нещо над веждата й, преди да слязат надолу по шията. Наболата му брада стържеше леко нежната кожа и тя се разтрепери. Той мърмореше неразбрано, без думи, устните му преминаха по ключицата и надолу по рамото й. Другата му ръка започна да гали с дълги, сигурни движения горната част на ръката й, после по-надолу, сетне я вдигна над главата й и я остави да падне на възглавницата. Коляното му избута бедрото й и тя безропотно си премести крака. Той издаде звук на одобрение и се плъзна, докато главата му стигна до нивото на гърдите й.

И започна да ги изследва нежно и бавно. Гушеше се в едната, докато обгръщаше другата с цялата си голяма гореща длан. През ума й мина смътната мисъл, че ще го разочарова — знаеше, че мъжете харесват жени с големи гърди, а нейните бяха толкова малки, че лорд Хау само въздишаше със съжаление над тях. Но, о, Боже, онова, което Джерард правеше, беше прекрасно. Езикът му извиваше деликатни спирали върху едната, а палецът му повтаряше същите действия с другата. Когато захапа леко едното зърно, тя въздъхна, а когато го засмука, се разтрепери като листо на вятъра. Плътта й започна да гори под ласките на устните и пръстите му, докато реши, че кожата й пламти и свети. Сега и двете й ръце бяха над главата и стискаха възглавницата, за да удържи тялото си да не литне от леглото в пълно блаженство.

Докосна я по-надолу и ръката му захлупи гнездото от къдраво окосмяване между бедрата. Кейт се изви като дъга върху леглото, но не от ужас и уплаха, както той очевидно си помисли, съдейки по начина, по който я успокои, а от шока, причинен от докосването. И Хау я бе докосвал там, но никога не беше се чувствала така. Пръстите на Джерард бяха настоятелни, но нежни; той не ги пъхна веднага в нея, а напротив, те танцуваха наоколо, галеха, въртяха се, пробиваха си деликатно път сред гънките на плътта, докато достигнаха до онова тъй чувствително място, че тя издаде сподавен вик, пълен с изненада и тревога. Нещо не беше наред — почувства го от връхчетата на пръстите си и до ходилата на краката.

— Тихо, тихо — прошепна той, макар че продължи да я измъчва. — Вярвай ми, Кейт.

Нима вече не доказа, че му вярва? Не му ли вярваше достатъчно, щом се омъжи за него, остави в ръцете му цялото си богатство, напусна Лондон с него, а сега му предостави и тялото си? Той можеше да получи от нея всичко, което поиска, стига само да го поиска. Тя копнееше да му достави удоволствие в леглото. С дълбока въздишка кимна и го остави да прави каквото желае.

След известно време Джерард се раздвижи, премести се, космите по краката му загъделичкаха бедрата й от вътрешната страна, докато се наместваше върху нея. Катрин си заповяда да остане спокойна и да го пусне в себе си, но беше минало много време откакто мъж бе правил любов с нея. Напрегна се, което затрудни проникването му и го направи по-мъчително. Джерард я възбуди до полуда, хвърли я в тръпнещ водовъртеж от усещания, а членът му й се струваше толкова голям и толкова дебел, че нервите й крещяха, докато той го притискаше вътре в тялото й. Беше много по-надарен от Хау във всяко отношение. Не я заболя, нито я затрудни, както често й се бе случвало преди, но се чувстваше просната и завладяна. Разтвори опънатите си крака още по-широко, надявайки се да улесни акта. При това той направи пауза, гълтайки въздух на дълбоки глътки, и не спря да се движи.

— Боже мой, Кейт — изръмжа. — Мили Боже. Точно така, да!

Хвана коляното й и го преметна през бедрото си, при което се плъзна още по-дълбоко в нея. Тя изви гръб в опит да се извърти, но той хвана и другото й коляно и уви крака й около себе си. И продължи да влиза, а тя си помисли, че ще припадне, до такава степен беше изпълнена с него.

Накрая спря. Катрин осъзна, че отново трепери и диша толкова тежко и ускорено, колкото и съпругът й, който, както изглежда се опитваше да се овладее. Едната му ръка я прегръщаше, а с другата галеше косата й. Пръстите му леко трепереха.

— Катрин — произнесе приглушено, — обвий ръцете си около кръста ми. Следващия път ще го направя по-добре, кълна се.

Никога досега не беше я наричал Катрин. Тя изпълни несигурно заръката. Мускулите на гърба му бяха като желязо. При докосването й той се наведе и я целуна, а целувката бе така страстна и пленителна, че завъртя главата й.

Почувства гъвкавостта и напрежението в мускулите му, когато започна да се движи с дълги и бавни тласъци. Чувстваше всеки сантиметър от проникването му, сякаш й е за пръв път; дискомфортът бързо намаля и изчезна. Той се надигна леко нагоре и се хвана за таблата на леглото; тя смътно чу как таблата изскърца. Движението я принуди да си свали ръцете по гърба му, докато почти обхвана задните му части. Той сграбчи бедрото й и я закова на място. Всеки тласък на тялото му в нейното я разтърсваше, беше се увила като бръшлян около него. Беше поразително. Усещането бе повече от всичко, което бе изпитвала досега. Тя затвори очи и ги стисна, като се притисна към него, чувствайки, че всеки миг ще избухне от натиска. С всеки тласък на бедрата му непоносимата топлина във вътрешността на корема й ставаше все по-силна и по-гореща.

В един миг нещо избухна и заля кожата й като дъжд от искри. Никога преди не бе усещала или изживявала подобно нещо. Катрин се притисна към него, викът й заглъхна в гръдния му кош. Той направи още един силен тласък дълбоко в нея и остана неподвижен, докато тя трепереше конвулсивно около него. Някак смътно отдалече чу, че той стене. Главата й падна на възглавницата, шията й бе прекалено немощна да я задържи. Всичките й мускули омекнаха и трепереха.

— Кейт.

Името й прозвуча като накъсано дишане, докосващо слепоочието й, докато той я целуна. Когато съзнанието й се проясни, тя осъзна, че се е притиснала плътно към него и все още го държи дълбоко вътре в себе си. Би трябвало да го пусне веднага… не, не, още миг. Беше истинско блаженство. Прекрасно. Беше всичко, за което бе мечтала, че се случва между един мъж и една жена. Катрин стисна силно очи и се заслуша в бясно биещото му сърце.

— Ето така е, скъпа — продума тихо той.