Каролайн Линдън
Изкушение в Бат (17)

Седемнадесета глава

На другата сутрин Кейт се събуди по-рано от обикновено и с изненада откри, че Джерард все още е в леглото до нея. Обикновено той излизаше при първите лъчи на слънцето и тя не го виждаше до вечеря. Ала тази сутрин лежеше и гледаше мрачно в тавана. Кейт прошепна „Добро утро“, а той й отговори любезно, но някак разсеяно. Със свито сърце тя стана и отиде в будоара.

Реши, че причината е снощният бал. По-голямата част от вечерта беше прекрасна. Кора й правеше компания, а тя се радваше на неочаквана популярност, да не говорим за удоволствието да танцува с Джерард, макар и само веднъж. През по-голяма част от времето не го видя. Предположи, че играе карти или се занимава с друго, по-интересно за него от танците, но когато си тръгнаха към вкъщи долови, че нещо не е наред. В каретата седяха почти в пълно мълчание. Тя не събра смелост да го попита дали и той, също като нея, е чул слуховете за „Дилемата Дърам“, или нещо друго го е ядосало. Лошото му настроение спусна гъст облак над тъй хубавата вечер, а когато стигнаха у дома, Джерард изчезна в кабинета си и за пръв път, откакто бяха женени, я остави сама в леглото.

Тя приключи със сутрешния си тоалет и се опита да се стегне. По-предната нощ той се върна и й се довери. Сега няма да опява или да се заяжда, просто ще му предложи да го изслуша. Вероятно е редно да признае, че е чула за „Дилемата Дърам“ — главно написаното в лондонските вестници, но той сигурно мрази всяка публикувана дума. Тя се заигра с ръкавите на халата си, претегляйки рисковете. Дали не беше за предпочитане вместо да говори за клюките, да сподели колко щастлива е била снощи и как се надява той също да се е забавлявал. Ако Джерард изпитваше желание да й каже нещо повече, това щеше да е напълно достатъчно. Пое си дълбоко дъх и се върна в спалнята.

Той беше отметнал завивките, но все още лежеше с ръце, скръстени под главата и свито коляно. Гърлото й се сви. Джерард винаги спеше гол, както го е майка родила. Вече бе наясно с този негов навик. За пръв път обаче имаше възможност да го огледа хубаво на ярка дневна светлина. Беше великолепен — от върха на разрошената коса, през широките гърди, обрасли с тъмен мъх, плоският корем, стройните бедра и дългите крайници, до големите стъпала на краката му. Отново я порази откритието, че навярно е най-голямата късметлийка в Англия — имаше в леглото си това съвършено създание за съпруг, което я наблюдаваше под дългите си мигли.

— Харесва ти да ме гледаш, нали?

Тя се обърна засрамена.

— Не исках да те зяпам… извинявай.

— Всъщност искаш и слава богу! — Сграбчи китката й и я придърпа, докато тя седна неохотно в края на леглото. — Трябва да ти харесва да ме гледаш. Мен, а не някой друг мъж. Хубаво е да знам, че ме намираш приятен на вид.

Приятен. Устата й пресъхна и тя почувства влажна топлина между бедрата си. Осмели се да го погледне отново. В нейните очи Джерард беше самото мъжко съвършенство, независимо дали е облечен или гол. Шокира я как той си лежеше в леглото и не се интересуваше дали тя се възхищава на тялото му или не, но това й даде смелост да отговори.

— Виждала съм само теб. Другите мъже по същия начин ли изглеждат?

— Дори и наполовина не толкова добре — разсмя се той. — Колко си щастлива, че имаш точно мен, нали?

— Не мога да го отрека. — Погледът й падна върху една част от тялото му, която нарастваше и ставаше все по-голяма и по-твърда, а тя не откъсваше очи от нея.

Джерард забеляза къде е насочен погледът й.

— О, харесваш ме точно там, нали?

Погали с ръка члена си.

Кейт пламна и побърза да погледне встрани.

— Да. Тази част е приятна.

Той се разсмя тихо.

— Само приятна?

Кейт хвърли още един поглед. Макар и наполовина скрит в шепата му, членът изглеждаше голям. Тя си спомни какво чувства, когато прониква в нея, и леко потръпна.

— Не, не исках да кажа „само приятна“ — едва успя да промърмори, — а по-скоро много приятна.

Джерард отмести ръката си.

— Тогава го докосни.

Тя го погледна шокирано. Беше съвсем сериозен, въпреки дяволитата усмивка, която трептеше на устните му. Протегна ръка и го докосна внимателно.

— По-смело, няма да се счупи! — Гласът му стана по-дълбок.

Тя подскочи, но все пак леко прокара ръка по дължината на члена.

— По-силно — промърмори той.

Кейт се поколеба, но направи по-силно движение. За нейна изненада Джерард въздъхна и отметна глава назад.

— Направи го отново, Кейт.

Тя се подчини, събирайки все повече увереност при всяко движение на ръката си. Членът му беше копринено мек, невероятно горещ и пулсираше от живот в дланта й.

— Как се нарича… това нещо? — попита свенливо.

— Със сто различни имена — отвърна той, докато дишаше дълбоко и неравно.

— Например? — Прокара палец отгоре по уголемената главичка и цялото му тяло се разтресе.

— Ти как го наричаш?

Тя прекъсна движението.

— Не знам. Онова нещо на мъжете. Органът им.

Той се разсмя.

— Надути превзети думи! Нарича се кур. Чеп. Инструмент. Пенис. Шип.

— Шип? — Тя се засмя несъзнателно. — Като иглата за шиене?

— Нито е толкова остър, нито е толкова тънък.

— Инструмент също не ми харесва.

— Скъпа, продължавай да го галиш така, а го наричай както искаш.

— Пенис ми звучи животинско — рече тя и дръзко обви пръсти около него; той направи същото със своите. — Не прилича на нищо животинско.

За един кратък миг, колкото мигване на окото, Джерард се изправи, хвана я през кръста и я просна по гръб. Останала без дъх, тя гледаше лицето му, потъмняло и напрегнато.

— Но все пак е звяр — прошепна той, навеждайки глава, за да я целуне и същевременно разтвори халата й. — Див, неопитомен, лаком и вечно гладен. — Ръката му бе между краката й и пръстите му изследваха влагата, скрита между тъмно русите косъмчета. — Ако му се подигравате, мадам… той ще ви погълне… макар да виждам вашата готовност да се жертвате. — Джерард се настани нетърпеливо върху нея, а Катрин се изви в желанието си да бъде погълната.

— А как наричаш това? — попита, изчервявайки се отново тя. — Онази част от мен, която искаш… да погълнеш.

— Това ли? — Той спря да я докосва, палецът му масажираше леко онова малко място, което я караше да трепери и въздиша. — Французите го наричат le chat — котенце. Уелското име е quim. Грубите англичани го наричат според предназначението — cock lane — пътеката на петела. Но аз… — Той направи един дълбок тласък в нея. — Аз го наричам „райската градина“.

— Това е богохулство — едва успя да отрони тя.

— Това е божията истина — прошепна дрезгаво и ниско той. Направи още един тласък, по-дълбок и по-силен. Кейт простена, отчасти от желание, отчасти от изненада. — Шшшшът — прошепна Джерард, плъзгайки ръка под нея, за да я повдигне под по-удобен ъгъл. — За мен това е акт на изкупление.

— За какъв… за какъв грях? — Тя се хвана за ръцете му, опитвайки да се нагласи, пришпорвана от собственото си желание.

— Гордост. — Той хвана ръцете й — първо едната, после другата и ги разпери встрани, като по този начин я прикова към леглото. — Лакомия. — Хълбоците му се свиха и проникна толкова дълбоко, че Кейт си помисли, че ще я разцепи на две. Устните му докоснаха нейните, докато се отпусна с цялата си тежест върху нея. — Но най-големият ми грях е… Да, сигурно е похотта — прошепна в устата й.

— Но това не е грях! — Тя издаде стон, когато Джерард отново направи силен тласък. — Не е грях да желаеш собствената си съпруга.

— А да я погълнеш?

Той отново направи движение, разтваряйки краката й максимално широко, за да достигне още по-навътре в нея. Кейт почувства сълзи да напират зад клепачите й, докато цялата й вътрешност се сви и потръпна от суровата сила на неговото обладаване. Преди не беше я обладавал така яростно. Сякаш не можеше да вземе достатъчно и не можеше да спре да взема. За едно обаче беше прав; тя бе готова доброволно да се жертва, да се отдаде на това желание, независимо какво имаше пред вид той под „покаяние“.

— Сигурно… сигурно това е част от брачната клетва…

Усмивката му беше дивашка.

— Ако помощникът на енорийския свещеник е казал нещо в този смисъл, не съм го чул. — Наведе глава и засмука меката част под ухото й. Кейт откри шията си и издаде висок звук, своеобразна въздишка, докато устните му хапеха леко кожата й. Той се разсмя диво и тихо и ускори тласъците си в нея.

Това не беше любов. Тя знаеше, че не е. Ала беше повече от всичко, за което някога бе мечтала и се бе надявала. И в този момент го приемаше за любов. Размърда се под него, краката й бяха преплетени с неговите, преди да ги обвие около бедрата му. Той я бе яхнал като кон, който язди, държеше ръцете й над главата — с едната си ръка стискаше китките й, а с другата масажираше раменете й. Сините му очи горяха като светкавици под полупритворените клепачи. Кожата й, прилепнала към неговата, бе хлъзгава и гореща. Той изпълваше всяко нейно пространство, нарушаваше всяка преграда, която издигаше около сърцето си. Беше безнадеждно; тя го обичаше повече от всякога. Ако този мъж никога няма да я обича в отговор, ако тази… тази отчаяна нужда за удоволствие, извличано от тялото на другия, е единственото, което някога ще споделят, тя пак щеше да бъде негова, телом и духом. С ридание от болка и радост Кейт се предаде и отвори последната ключалка към сърцето си. Тялото й се стегна, притисна се към неговото и накрая избухна в оргазъм.

Джерард усети експлозията, стисна зъби и продължи да помпа яростно в нея. Мили Боже. Никога досега в живота си не бе се чувствал толкова твърд, толкова възбуден и полудял заради жена. Тази му беше съпруга, можеше да я има винаги, когато пожелае, а страстта му и привличането вместо да намаляват под влияние на брачното благоприличие, ставаха все по-силни. В момента, когато тя потрепери под него и отметна глава назад с тих страстен вик, тестисите му се напрегнаха и той продължи да тласка още по-силно и бързо. Беше свикнал с усещането тя да се изпразва първа, беше така влажна, мокра, сладка и непонятно тясна. Беше привикнал към нажежените до бяло искри от удоволствие, преминаващи по вените му по време на собственото му изригване, което вреше вътре в него. Но най-много от всичко беше пристрастен към замечтаната й усмивка; появяваше се на устните й, щом погледът му започваше да се прояснява от мъглата на сексуалното задоволство. Тази усмивка бе само за него и при появата на устните й той ставаше свидетел на най-очарователната гледка в живота си.

— Опростен ли си вече? — прошепна тихо Кейт, когато и той свърши.

— О, със сигурност не.

Джерард сложи глава върху рамото й и я прегърна по-плътно. Нямаше сили за повече. След миг ръцете й докоснаха раменете му, после се спуснаха надолу и спряха на гърба му. Боже, беше истинско блаженство! Никога преди не беше си го представял — мига, в който тялото й го приютява, все едно никога няма да го пусне.

— Защо не?

Той въздъхна и потърка буза в кожата й.

— Беше прекалено хубаво.

Пръстите й се заровиха в косата му. Деликатното и нежно докосване само увеличи доволството, което чувстваше.

— Толкова ли е грешно?

— Сигурно. Ако всеки се наслаждава толкова много на покаянието, няма да има разлика между грях и опрощение.

Тя притихна, после започна да трепери. Джерард вдигна изненадано глава, за да осъзнае, че всъщност тя се тресе от неудържим смях.

— Какво ти става? — изръмжа закачливо той.

— Това просто няма смисъл — отвърна Кейт, едва сдържайки веселието си.

— Напротив, има голям смисъл. Всеки греши, защото е приятно. Покаянието е заради греховете, така че не бива да е приятно. — Направи пауза. — Всъщност, изглежда много вероятно и двамата да сме най-върховните грешници.

Тя избухна в смях.

— Стига си говорил глупости! Ние сме женени. Бракът съществува като средство срещу греха. Енорийският свещеник прочете тази част със сигурност.

— Така ли? — Джерард вдигна едното си рамо и се ухили. — Вече ми е ясно защо съм отишъл в армията, а не в Църквата. — При което тя се разсмя още по-силно.

Новата му жена бавно го обръщаше отвътре навън и го променяше. Когато му предложи брак по сметка в малката стая за гости на „Гъската и кучето“, той беше силно изкушен от богатството й и слабо заинтересован да разтопи леденото й поведение. Не беше си и представял, че зад студения безизразен поглед се крие такова страстно създание. Дори не беше сигурен дали разпознава в тази жена онази Катрин. Беше шокиращо как цветовете и оживлението промениха външния й вид. Тя продължаваше да не е главозамайваща красавица, ала сега лицето й привличаше вниманието му и го задържаше, а той се чудеше какво ново изражение би го изненадало. Кейт далеч не приличаше на тихото и предпазливо създание, за което се бе оженил. Сега бе разцъфтяла в хубава жена, която се смее и говори, без да претегля предварително всяка дума. А точно в момента се смееше. Беше очарован и омагьосан. Очите й блестяха, кожата й грееше, тя изглеждаше толкова щастлива, че не успя да потисне усмивката си, макар жена му очевидно да се смееше на него.

— Знаеш ли? Май не съм те виждал да се смееш — констатира неочаквано той.

Тя млъкна внезапно.

— О, всъщност аз никога не съм се смяла много.

— Защо?

Лицето й застина, но не в онова безизразно, ледено изражение, което той толкова много мразеше, а в размисъл.

— Защото преди нищо не ме е разсмивало — призна накрая тя.

Той я огледа внимателно. Първият й съпруг заслужаваше да умре по-рано, задето не й беше давал поводи да се смее. Дали я бе разплаквал обаче?

— Какво е направил Хау с теб?

Тя се изчерви.

— Винаги съм била сериозно дете.

Не беше отговор на въпроса му, но го навя на мисълта, че няма да хареса истината, когато я чуе.

— Всички деца се смеят и играят, дори и най-сериозните. Чудех се дали…

— Какво? — попита предпазливо тя, когато той млъкна.

Джерард посрещна погледа й.

— Удрял ли те е?

Погледът й започна да блуждае.

— Само няколко пъти. Никога не ме е наранявал сериозно.

— По дяволите! — процеди през зъби Джерард, опитвайки се да не започне да ругае дълго и грозно. — Бях сигурен, че го е правил. Понякога изглеждаш толкова уплашена…

— Никога не съм се страхувала от теб — побърза да го прекъсне тя. — Само… бях несигурна.

— Няма причина да се плашиш от мен, Кейт. — Извъртя се на една страна и я привлече към себе си; сега лежаха лице в лице. — Защо го направи? Защо ме помоли да се оженя за теб?

Тя се усмихна, макар и леко напрегнато.

— Моята постъпка не ти ли харесва?

Джерард я изгледа похотливо.

— Харесва ми, но не спирам да се чудя защо.

— Вече ти казах. Заради големия ти чар и героичните ти дела на фронта.

— Не забравяй красивото ми лице — добави иронично той.

Тя почервеня и избегна погледа му.

— Освен това изглеждаш зашеметяващо в червения си мундир…

Не искаше да я притиска, не и сега. Въпросът защо е поискала да се омъжи за него само му напомни колко близо е до опасността да я провали заедно със себе си.

— И защото аз се нуждаех от теб.

Руменината се отдръпна от бузите й.

— Мислех, че този акт ще е полезен и за двама ни.

— Така е. Аз имах нужда от теб. — Той въздъхна и потърка с ръка лицето си. Не искаше да признае надвисналата над него заплаха, но щеше да е жестоко, ако не я предупредеше. Рано или късно тя щеше да открие истината. Щеше да стигне до нея, колкото повече навлизаше в обществото на Бат.

— Длъжен съм да ти призная, че рискът, който пое с мен, може да не бъде възнаграден. Нещата не изглеждат… много обещаващи.

Тя притихна за миг.

— Не си ли напреднал в издирването на онзи човек? Наистина ли си заплашен да изгубиш наследството си?

Той направи кисела гримаса. Значи снощи бе чула слуховете.

— Имам описание на мъжа, изпратил писмата, с които започна този кошмар, а един човек твърди, че ще го познае, ако го види отново. Но нямам име, а самият човек сякаш се е изпарил във въздуха. Изчезнал е.

— И това е напредък — успокои го тя. — Нищо че не е достатъчен. Имаш ли друга отправна точка за търсене?

Той се разсмя, но смехът му не беше щастлив.

— Разбира се, вероятно има поне още половин дузина. Тази беше най-директната. Намеря ли изнудвача, ще съумея да определя какво доказателство или уличаващ документ притежава. Ако го лиша от него, той няма да има с какво да ни изнудва или притиска. Приказките му, независимо какви са, няма да имат значение без доказателства.

— Да — тя се замисли. — Откъде би могъл да се снабди с подобно доказателство?

— Това е труден въпрос. — Той поклати глава. — От много места, от голям брой хора.

Тя го слушаше внимателно, без да го прекъсва или съди. Според брат му Едуард предприетите от него действия за откриването на изнудвача, останал неизвестен дори за детективите на баща им, бяха необмислени и безразсъдни. Брат му Чарли определено го смяташе за идиот. Баща му, както си мислеше Джерард, със сигурност щеше да одобри избора му на действие; почти чуваше нетърпеливото ръчкане на херцог Дърам да намери нещо полезно или да направи някакво ключово откритие, за да подреди пъзъла.

— Ако потърсиш тези места, ще откриеш кой друг евентуално притежава въпросния документ и как да го вземеш.

— Така е. Но фактът си остава факт: още някой разполага с него и смята да го използва срещу нас. — Подпря главата си с ръка. Кейт го гледаше със сапфирено сините си очи. Неочаквано Джерард изпита непреодолимо желание да й каже… искаше да й каже. — Чула си слуховете за баща ми, нали? Тъжно е, но са истина в по-голямата си част. На младини сключил прибързан таен брак с млада жена с буден характер и ниско потекло. Бракосъчетанието извършил свещеник със съмнително благочестие в кръчма близо до Флийт.^[1] Двамата осъзнали колко глупаво са постъпили, но никой нямал пари за развод, а баща ми се срамувал от сторената грешка. Разбрали се да се разделят и това било всичко. Татко твърдеше, че когато наследил херцогската титла, се опитал да я намери отново. Станало след като прачичо му умрял. Никога не е очаквал да стане херцог. В противен случай не би си позволил подобна свобода и такава глупава постъпка. Но така или иначе станал херцог. Трябвало да се ожени и да има наследник, но знаел какви неприятности ще му донесе първият брак. Затова я търсил. Въпреки усилията обаче, а като познавам баща си, те със сигурност са били старателни и обстойни, така и не я открил. Били минали двадесет години. Накрая се оженил за майка ми. Нямало никакви пречки, нито слухове за такива. Десетилетия наред той смятал първата си съпруга за мъртва или най-малкото далеч от Англия. Само преди година пристигнало едно писмо, в което пишело: „Знам за Дороти Коуп“.

— Това името на първата му жена ли е?

Джерард кимна.

— Разбрах, че татко се е впуснал в трескаво издирване. Навремето много малко хора са знаели за този брак — само свещеникът, който ги е венчал, неговият помощник, който е вписал брака в регистъра, и, разбира се, баща ми и жената. Единственият запис трябва да се намира в регистрационната книга на свещеника. Баща ми е унищожил всички други документи, свързани със случая, а разрешение за брак въобще не е имало. Но тази жена… само Бог знае какво е направила през последните шестдесет години и на кого какво е издрънкала. Може да е казала на много хора, може все още да е жива.

След кратко мълчание Кейт отбеляза:

— Както свещеникът и неговият помощник.

— Така е — съгласи се Джерард. — Но е по-малко вероятно. Свещеникът сигурно е венчал стотици хора. Едва ли ще помни определена двойка.

— Не е необходимо да ги помни, щом имената им са в регистъра. Представи си, че случайно е научил за новия брак на баща ти и е видял в това златна възможност.

— Вече е много стар. Ако е искал да изнудва баща ми, защо е чакал толкова дълго?

— Ами например, защото е научил новините за баща ти наскоро и е осъзнал какво означава това за него. Или семейството му е открило компромата след неговата смърт.

Джерард преплети пръсти, завъртя се по гръб и сложи ръце под главата.

— Възможно е. Но не пасва с писмата. Първото, само с това кратко изречение, е пристигнало преди една година. Второто е дошло три месеца по-късно и съдържа предупреждение, че тайната на Дърам ще бъде оповестена на целия свят. С третото иска пари, но те така и не са били взети от указаното място, а с четвъртото авторът просто съобщава, че смята да обяви херцог Дърам за двуженец. Ако ти неочаквано откриеш доказателство за подобен компромат и решиш да спечелиш от него, ще чакаш ли търпеливо цяла година? Защо? Няма ли да поискаш много пари, да ги вземеш и да приключиш и с усилията, и с претенциите?

— Вероятно е бил възпрепятстван.

— Тогава няма ли да изпратиш поредното писмо с ново искане? — Той поклати глава. — Нещо не се връзва.

За момент и двамата се умълчаха. Кейт смръщи вежди — явно мислеше трескаво — което се стори много привлекателно на Джерард.

— Ако аз съм внучка на помощника — подхвана бавно да разсъждава на глас тя — или на свещеника, или на човек, случайно запознат с това мистериозно доказателство, несъмнено ще ми е ясно колко съм боса в методите за изнудване. Определено ще ми трябва известно време, за да събера кураж да го направя. Вероятно ще страдам от угризения на съвестта и разкаяние. Със сигурност не бих искала някой да узнае за моите действия, следователно ще предприема мерки да ги замаскирам и потуля. А как ще обясня голямата сума пари, с която неочаквано съм се сдобила?

— Ами закопай ги в градината и от време на време вади по няколко паунда.

— Самото изпращане на писмото ще ме изнерви — продължи да разсъждава на глас тя. — Сигурно струва доста пари да изпратиш писмо от Бат до Съсекс. Ще се страхувам да не би някой в пощенската станция да ме попита защо изпращам писмо на един херцог.

— Отлично разсъждение. — Той й се усмихна. — Пощенският чиновник каза, че помни кой човек е пратил писмото, защото преди това не бил виждал писмо, адресирано до херцог.

— Щях да бъда извън себе си заради страховете си — уточни Кейт, — но след като съм решила да го направя, нямаше да чакам месеци, както ти каза. Щях да искам всичко да свърши възможно по-бързо. Този човек сигурно има много силен характер и изпитва огромно желание да причини неприятности. Изпраща писма през няколко месеца, за да ви дразни все повече, все едно ви напомня, че нито е заминал, нито е забравил. Така котката гони мишката и си играе с нея, само за да я нападне отново най-неочаквано.

Той я погледна изненадано.

— Но това е абсолютно вярно! Най-вероятно парите въобще не са целта на подлеца. Той иска да унищожи баща ми… Не, не! Иска да унищожи мен и братята ми. Никой никога не е поставял под въпрос титлата на херцог Дърам, нито е предявявал претенции към нея. Баща ми можеше да има десет съпруги и пак да притежава титлата. Ако не беше умрял, изнудвачът не разполагаше с никакви средства, за да му я отнеме — продължи да намества фактите той. — Майка ми почина преди много години и на нея няма как да навреди. Чарли, Едуард и аз ще страдаме и вече страдаме. Не се сещам кой би искал това да ни се случи, с изключение на братовчеда на татко Огъстъс, следващият в родовата линия за титлата, ако Чарли бъде отхвърлен. Но ако зад този заговор стои той, не е нужно да ни ръчка като мечки в клетка. Достатъчно е просто да изпрати петиция за титлата до Короната и да я отмъкне под носа ни. — Замълча в опит да подреди аргументите. — Значи някой друг иска да ни измъчва в свободното си време. Това обяснява и писмата, и времето на изпращането им. А и няма нищо официално за публично обсъждане. Досега изнудвачът само е обърнал семейството ми с главата надолу.

— Ако изнудвачът не ви е издал, откъде са тръгнали слуховете?

— Брат ми Едуард имаше глупостта да сподели с годеницата си.

Лицето на Кейт помръкна и тя изглеждаше бясна.

— Годеницата му е разпространила слуховете за проблеми в семейството ви?

— Не — отговори той, приятно изненадан от възмущението й. — Всъщност баща й продаде историята на един жълт парцал, защото проигра парите си по игралните маси в казината. Налагаше се по някакъв начин да смекчи разбитите мечти и очаквания на дъщеря си. Ако Едуард бъде лишен от наследство, няма да е достатъчно богат, за да го спаси.

— Потресаващо! — възкликна Кейт.

— Едуард се отърва от нея — добави с искрено облекчение Джерард. — Мислеше, че я обича и затова й вярваше, но тя очевидно не е отговаряла на чувствата му.

Кейт го загледа втренчено.

— Да — промърмори след кратка пауза. — Ако не го е обичала достатъчно, за да запази тайната му, най-добре е да се отърве от нея.

Джерард я придърпа в прегръдката си и сложи една жарка целувка на рамото й.

— Сега ти също трябва да запазиш тайната. Не искам никой да знае какво търся. Ако въпросният човек научи, че съм в Бат, с цел да го намеря, ще бъде много по-внимателен и ще се пази.

— От мен никой няма да чуе нито дума — обеща тя.

— Особено лейди Дарби и госпожа Уудфорд.

Кейт се усмихна с разбиране.

— Особено те, въпреки че са много мили дами.

— Съгласен.

Той подпря буза слепоочието й. Преди не смяташе за разумно да я натовари с неприятностите си, но сега, след като сподели с нея, се почувства изненадващо по-добре. Олекна му.

— Ти направи много смислени изводи за свещеника и помощника му. Не ми се виждаше възможно те да стоят зад това, но както изглежда не е изключено.

— Ако имаш трудности да откриеш подателя на писмата, няма да навреди да потърсиш и в други посоки, за да си сигурен.

Той въздъхна.

— Баща ми никога не е споменавал името на помощника, а хората с име Уилям Огилви сигурно са стотици в Самърсет, да не говорим в цяла Англия.

— Не е чак толкова често срещано име. Известно разследване едва ли ще навреди.

— Не, разбира се.

— Тогава и аз ще се ослушвам дали някой няма да спомене това име.

Той се усмихна при тази проява на желание да помогне. Стана му драго да мисли за нея като за своя помощничка.

— В такъв случай веднага ще ми кажеш.

— Естествено — кимна твърдо тя. — По един или друг начин ние ще открием кой негодник стои зад това.

Ние. Сега вече дилемата не засягаше само него; сега трябваше да пази и нейната репутация и щастие. Джерард я пристисна плътно в прегръдката си и бързо изрече наум клетва да бъде достоен за нейната вяра и доверие. По един или друг начин.