Каролайн Линдън
Изкушение в Бат (28)

Двадесет и осма глава

След известно време те тръгнаха към къщата. Най-накрая Джерард каза, че Чарли няма да му прости. Наметна раменете й с палтото си и взе ръката й в своята, като преплете собственически пръсти с нейните. Кейт погледна надолу и почувства в себе си копнеж. Пръстите й бяха малки и бледи в неговите, но все пак прилягаха чудесно. Той продължи да сваля тревички и листа от косата й, когато забеляза изражението върху лицето й и попита:

— Какво има?

Тя се усмихна и сведе очи.

— Нищо.

Джерард я хвана за брадичката и потърка с палеца си долната й устна.

— Въобще нищо?

— Не. — Нямаше нищо, когато той бе близо до нея, докосваше я, гледаше я със сините си очи, които винаги щяха да й напомнят за небето в този ден. — Освен… — Устните й трепнаха, когато захапа пръста му. — Освен че всички ще разберат, че ние…

Той се усмихна. Ръкавът на палтото му беше смачкан и мръсен след преминаването през храстите. Едно листо все още се бе заплело в кичурите на косата му. Но най-издайнически бяха петната върху коленете на панталоните му — големи и тъмни, със следи от трева, все едно бяха изтъркани.

— Всеки ще знае какво? — попита, докато тя само поклати глава, опитвайки се да не избухне в смях. — Че не съм издържал на страстта си към съпругата ми и съм я прелъстил под одобрителния взор на Бог? Или че трябваше да разруша лабиринта, за да й се закълна в любов?

— Не се притеснявам, че ще разберат това — отвърна тя, изчервявайки се. — Просто ще познаят от пръв поглед.

Той се разсмя. Докато вървяха към къщата ръка за ръка, й разказа за бележниците, за пощенския чиновник и за пристигането на Чарли. Кейт възкликна от вълнение на откритието му; вече имаше по каква следа да се движи, но се умълча, когато изводите от това й станаха ясни. Докато стигнаха до павирания път от задната градина към утринния салон, радостта, която бълбукаше в нея угасна.

— Отново ли ще трябва да напуснеш Бат, за да търсиш господин Хайрам Скот? — избълва накрая притесненията си тя.

Той не отговори веднага.

— Не мисля, че живее в Бат.

О, Боже. Помисли си за лейтенант Картър, който гореше от нетърпение да се върне в полка, и колко удобно се чувстваше Джерард в червения си военен мундир. Беше заровила много дълбоко неизбежния въпрос какво ще стане, когато се върне в армията, но сега той отново изплува в ума й. А ако ще замине, за да търси изнудвача… Въздъхна тихо, опитвайки се да не проявява егоизъм и да не му пречи в търсенето. Просто й изглеждаше много трудно да каже толкова скоро „довиждане“, особено в този прекрасен благословен миг.

— Не знам къде може да е господин Смит — продължи той. — Дано Чарли има достатъчно време да го намери.

Тя му отправи предпазлив поглед.

— Брат ти ще остане да ти помага в търсенето, така ли?

— Няма да остане с нас — успокои я Джерард. — Но ще го търси. По време на дългото ни пътуване до Гобхам ми стана ясно, че вече не съм свободен да обикалям страната, за да търся мошеници и измамници, както някога.

Кейт продължи да гледа в земята, защото знаеше, че ако го погледне отново, ще загуби самообладанието си!

— Никога няма да те спра.

— И точно затова не мога да отида. — Обърна я към себе си. — Братята ми мислеха, че съм луд да започна това издирване. Чарли го смяташе за загуба на време, а Едуард се страхуваше да не направя нещо прибързано и необмислено, например, да застрелям човека, и да ме арестуват за убийство. Не очакваха от това начинание да излезе нещо важно, както и стана, с изключение на теб… — Той замълча, пръстите му се плъзнаха леко по врата й, после по гърдите и корема. — А може и някой друг.

Устата й направо увисна отворена, когато проумя какво има предвид.

— Не…

— Женени сме вече повече от месец — напомни й той. — Ако все още не си бременна, скоро ще бъдеш, като се има пред вид, че в главата ми непрекъснато се въртят разни мръсни мисли за теб.

— Бях женена за лорд Хау десет години, без да зачена — отвърна приглушено тя.

— Може аз да съм по-надарен и по-плодовит от него.

Той я погледна с палава усмивка.

Кейт отново се изчерви.

— Много, много повече. Но… — Протестът й заглъхна, докато се опитваше да си спомни кога за последен път бе имала кръвотечение. Май беше поне седмица преди да се оженят, сети се, но не бе съвсем сигурна. — Все още е прекалено рано да знаем.

— Но не е прекалено рано, за да не съм готов за новини — усмихна се той. — Казах ти, че искам деца.

Ръката й се плъзна по корема, учудено и покровителствено.

— Както и аз — призна тихо. — Но както изглежда може и да нямам.

— От баща ми имам малко имение в Корнуол. Ако всичко с Дърам мине добре и от тази проклета дилема не излезе нищо, искам да те заведа там. Ако не ти хареса, ще се върнем в Лондон или в Бат, или ще намерим къща някъде другаде, подходяща за семейство. — Обви раменете й с ръка и подпря буза на челото й. — Но няма да се отделя от теб по никакъв начин.

— А армията? — попита тя.

— Посветих осем години на Негово Величество. Това трябва да е достатъчно. Никога не съм мислил да прекарам целия си живот в армията.

Но все още нямаше да се откаже. Кейт прехапа устни.

— А братята ти? Наследството ти?

— Имам намерение да продължа. Ще помагам на Чарли, колкото мога. Само той е ерген, без съпруга, и е напълно свободен да разследва. Освен това е най-големият, следователно — наследникът. Тази битка е главно негова, а не моя и на Едуард.

В този момент вратата се отвори и един висок тъмнокос мъж, който смътно приличаше на Джерард, пристъпи навън все едно го повикаха, а зад него вървеше майка й.

— Виждам, че си я намерил — рече той и закова тъмните си очи в Кейт.

Джерард се разсмя, притисна я по-плътно към себе си, преди да я пусне.

— Така е. Скъпа, позволи ми да ти представя брат ми Чарли, херцогът на Дърам. Чарли, това е моята съпруга Кейт.

— Поклон, Катрин — промърмори тихо майка й.

Кейт пламна. Поклони се дълбоко, но за нейна изненада херцогът пристъпи напред и хвана ръката й.

— Няма нужда от тези формалности. Очарован съм най-сетне да се запознаем, скъпа. — Вдигна ръката й и сложи целувка върху нея. — Добре дошла в нашето семейство.

— Благодаря, Ваша светлост.

Тъмните му очи светнаха и усмивката му стана немирна.

— Наричай ме Дърам. Сега сме брат и сестра.

— Негова светлост загатна, че ще останете много кратко — намеси се Мама с най-укорителния си глас. — Убеди го, че смяташ да стоиш тук поне месец. — Без да дочака отговор, тя отправи най-чаровната си усмивка към херцога. — По това време на годината в Гобхам е много красиво. За нас ще бъде голяма чест да поживеете малко на село с нас, сър.

— Без съмнение.

Острият поглед на херцога се стрелна към изцапаните колене на Джерард, и Кейт отново се изчерви, защото дяволитата му усмивка стана още по-широка.

— За съжаление, имам неотложни задачи. Ще тръгна утре.

Върху лицето на Мама за миг се смесиха разочарование и раздразнение.

— Както кажете, Ваша светлост. — Тя погледна Кейт. — Катрин, скъпа, трябва да ми помогнеш да планираме вечерята за нашите гости. И за Бога, какво си направила с косата си?

Чарли наклони глава, а Джерард отстъпи крачка встрани, по-далеч от жените. Погледна през рамо към Кейт, преди брат му да заговори.

— Добра работа, малко братче.

Той се ухили.

— Знам.

Чарли спря и се обърна, за да разгледа по-добре Кейт. Тя кимаше търпеливо, докато майка й говореше нещо, но забеляза, че я наблюдават и им се усмихна. Лицето й светна и Джерард си помисли, че никога не е изглеждала по-красива. Сърцето му литна в гърдите, докато се усмихваше в отговор. Да, харесваше му да бъде влюбен. Беше дори по-хубаво отколкото да е женен.

— Прав беше — промърмори замислено Чарли. — Не е красавица… докато не погледне към теб.

— Тя е необикновено очарователна — отвърна той, докато тайно си мислеше колко точно го определи брат му. Нещо в лицето й се промени, когато погледна към тях, нещо ярко и задъхано я накара да засияе. Той беше щастливец, че това е неговият поглед, а не оглупялото изражение, което лицето му придобиваше, когато я гледаше.

— Какво искаш да обсъдим?

Чарли въздъхна и погледна към ливадата.

— Надявах се да дойдеш с мен да търсим този негодник, но се досещам, че няма да стане.

Джерард спря да наблюдава жена си.

— Така е. Трябва да настаня Кейт в дом, подходящ за голямо семейство.

— Мили боже! Нима вече? — възкликна Чарли.

— Може би. Бракът много ми харесва.

Той въздъхна.

— Това е ясно от състоянието на панталоните ти. Браг никога няма да успее да почисти петната на коленете. — Погледна брат си иронично и закачливо. — Винаги си обичал свежия въздух и физическото натоварване.

Джерард се разсмя.

— Ще ти кажа и ще ти дам всичко, което знам и имам, Чарли. Хайрам Скот минава от време на време през Бат, както се вижда от пощенските клейма на писмата. Ако живее наблизо в околностите, сигурно е отшелник, саможив човек. Проверих навсякъде из града, никой не е чувал името му. Възможно е и пощенският чиновник да е сбъркал. Каквото намериш в бележниците на Огилви, може да се окаже полезно или безполезно, но поне никой друг, особено братовчедът Огъстъс, няма да се докопа до тях. Ако сме прави, че Скот ни измъчва, ти ще трябва да объркаш плановете му.

Бяха обсъдили всичко това по пътя към Гобхам. Чарли замълча за миг.

— Беше споменато името на лорд Уорли.

— Да. Една нощ този мъж говори с мен. Стори ми се доволен от нашето унижение и неприятности, но едва ли е единственият. Привлече вниманието ми, въпреки че не забелязах друга връзка, освен че прекарваше всеки буден миг с госпожа Холенбрук.

Джерард очакваше някакво прозрение от страна на брат си, но той само кимна.

— Добре. Тук ли ще останеш, или утре да те взема с мен в Бат?

— След като ти заминеш, слънцето тук ще залезе — отвърна иронично Джерард. — Кейт и аз ще ти бъдем много благодарни, ако ни върнеш с каретата в Бат.

— О, да. Вярвам, че преди моето пристигане в тази част на страната не се е случвало нищо вълнуващо. — Устните на Чарли се извиха в усмивка. — Гледай да се настаниш в къща, която не е включена в зестрата на някоя вдовица.

— Бъди спокоен, няма да е достатъчно голяма да приюти цялото ни семейство.

Кейт приближи до тях. Джерард я придърпа към себе си, плъзгайки ръка около талията й.

— Майка ми ви кани най-смирено да вечеряте с нас, Ваша светлост — обърна се тя към Чарли. — Надява се тази нощ да останете тук, тъй като близките странноприемници не са достатъчно изискани за такъв високопоставен човек като вас.

— За бога, Чарли, трябва да си тръгнеш оттук още утре — обяви категорично Джерард. — Ако останеш, егото ти ще придобие гигантски размери, а това не е здравословно.

Чарли се разсмя.

— Опасявам се, че си прав. Най-големи благодарности за поканата на майка ти, скъпа. Но е време да започнеш да ме наричаш Дърам, или дори Чарли, забрави ли?

Тя се изчерви, но се усмихна.

— За мен ще бъде голяма чест да не ви се покланям, когато се срещаме.

Все още усмихнат, Чарли се обърна към брат си.

— Добре. Ако все още не съм те поздравил, братко, позволи ми да ти кажа, че си голям късметлия.

Джерард погледна Кейт, чиито очи светеха, пълни с любов.

— Повече, отколкото очаквах.