Каролайн Линдън
Изкушение в Бат (13)

Тринадесета глава

Джерард се върна в къщи замислен. Вместо отговори посещението в пощенската станция повдигна нови въпроси. Разполагаше с описанието на мъжа, изпратил писмата, но нищо друго, което да има стойност. Не знаеше какво да прави с идеята, че всички писма са написани едновременно. Щом се прибра на Куинс Скуеър, побърза да извади другите две писма, изпратени от Лондон и от друг неизвестен град. Въоръжен с увеличително стъкло седна под силна лампа да сравни почерците. Само върху единия плик градът бе написан правилно от първия път, а поправката върху първото писмо бе като поправката върху изпратеното от Бат. Изглеждаше дело на някой, три пъти сгрешил една и съща дума, поправил я е три пъти с раздразнение, а на четвъртия път я е написал правилно.

Но той нямаше представа какво подсказват тези наблюдение за личността на изнудвача.

Джерард извади докладите на детективите, наети от баща му, и отново ги прочете. Мъжете бяха отделили много време да търсят Дороти Коуп и по-малко за така наречения пастор, който бе извършил венчавката на баща им — някакъв си Огилви, вместо да търсят самия изнудвач. Сигурно е било направено по указание на Дърам. Вероятно баща му е предпочел с един удар да прекъсне възможността на изнудвача да вреди и после да се смее на заплахите на подлеца. Джерард, от своя страна, не даваше пукната пара за Дороти Коуп и преподобния Огилви, но искаше да открие мъжа, който знаеше тайната на баща му, и да му отнеме всички уличаващи доказателства. Ако Огилви или госпожа Коуп все още бяха живи, трябваше да са на преклонна възраст. След като никой от тях не бе изпратил тези гадни писма, Джерард нямаше никакъв интерес да се меси в живота им. Просто не биваше да им позволи да му пречат.

Браг почука на вратата.

— Вечерята е сервирана, капитане.

— Благодаря. Нейна светлост чака ли ме?

— Да, сър, в приемната.

Джерард кимна и му направи знак, че е свободен. Взе сакото си и потупа джоба; огърлицата, купена за Кейт, беше там. Излезе от малкия кабинет и отиде в приемната, където тя седеше на ужасно грозния диван, неподвижна и изправена като глътнала бастун. Въпреки всички лампи, стаята бе потискащо тъмна и мрачна — кафяв килим на пода, тежки зелени завеси на прозорците и мътно зелени копринени тапети на стените. Мебелите бяха от тъмно тежко дърво, тапицирани със същата болнаво зелена коприна като стените. Това смачка настроението му и го депресира още при влизането в стаята.

— Ще вечеряме ли? — попита рязко, защото не искаше да прекарва нито минута повече тук. — Извинявам се, че те накарах да чакаш.

Тя стана мълчаливо и сложи ръка върху неговата. Докато не се настаниха в трапезарията, малко по-сносна от приемната, въпреки че жълтите стени с цвят на горчица бяха по-ярки от необходимото, той не забеляза, че тя избягва очите му. Изражението й беше равно и спокойно, беше учтива към прислугата, но нито веднъж не го погледна. Вечерята бе сервирана. Джерард щракна с пръсти и отпрати Браг и лакея. Двамата се оттеглиха мълчаливо и затвориха вратата.

Той не знаеше какво я бе раздразнило, затова чакаше. От опит знаеше, че една сърдита жена рядко е мълчалива. Ала Кейт взе вилицата и започна да се храни, без да отрони дума. Той сви на ум рамене и се зае със своята чиния, но накрая все пак не издържа и полюбопитства.

— Какво прави днес, скъпа?

— Разгледах къщата — отговори равно тя. — Излязох с Бърди да се разходя.

— Чудесно. — Джерард буквално виждаше леда, който излиза заедно с думите, но не проумяваше каква е причината. Когато сутринта излезе от къщата, между двамата цареше прекрасно настроение, или поне той така си мислеше.

— Надявам се всичко да е било наред.

— Да.

— Браг помогна ли ти?

— Да.

— Хареса ли ти градът?

Тя отпи глътка вино.

— Бат е красив.

Той се наведе напред.

— Какво не е наред, Кейт?

Тя стисна устни.

— Нищо. Защо питаш?

— Изглеждаш много мълчалива.

Погледът й мерна неговия за секунда.

— Какво има за казване?

— Нима няма какво да кажеш на съпруга си?

— Отговорих на всичките ти въпроси.

Така беше. Отговори. Джерард си сипа още вино. Може би просто трябваше да я остави на мира… Стига да можеше.

— Днес срещах стар приятел — смени тактиката той. — Покани ни да отидем на театър не утре, а вдругиден вечерта.

Тя остави вилицата си.

— Аз предпочитам да не идвам.

— Не харесваш ли театъра? Тогава можем да отидем в „Асембли Румс“. Там често организират танцови забави, балове и концерти.

Лека руменина обагри лицето й, но тя продължаваше да не го поглежда.

— Нямам нищо против театъра. Просто все още не искам да ходя.

Той се намръщи.

— Въобще? Бат е оживен град. Не искам да си стоиш вкъщи сама.

Тя се поколеба.

— Нямам нищо подходящо за обличане.

— Това ли било? — възкликна Джерард. — Поръчай си рокли.

— Поръчах. — Най-сетне вдигна очи към него. — Няколко. На Милсъм Стрийт.

Една жена, естествено, трябва да има рокли, а той я принуди да напусне Лондон само с една пътна чанта.

— Надявам се поне една от тях да е червена — закачливо се усмихна и й намигна той. — Ще почакаме, докато новият ти гардероб бъде готов, и тогава ще отидем на театър. Ще наема ложа и ще поканя приятелите ми да седнат с нас. Ти ще ги харесаш, знам. Лейтенант Картър е от моя полк. Страхотен момък и приятел, възстановява се от лоша рана в крака. И сестра му ще дойде с нас, много очарователна дама, вдовица. Бих искал да ги поканя да вечеряме заедно.

Кейт седеше в пълно мълчание, ръцете й бяха скръстени в скута.

— Може би. Тя ли е дамата, с която се разхождаше по Милсъм Стрийт днес?

— А? Да, госпожа Фицуилям. Тя се грижи за Картър и ако успеем да го убедим да излиза повече, мисля, че ще ни бъде много благодарна.

— Разбирам — промърмори тихо жена му.

Джерард със закъснение осъзна какво всъщност го бе питала. Кейт седеше сковано с леко увиснали рамене, а очите й бяха тъжни. Лицето й изразяваше силен смут. За миг той се почувства обиден. Нима вече се съмняваше в него? Вероятно трябваше да го очаква. Това сигурно бе още едно от наследствата, оставени от лорд Хау. Той бутна назад стола си и хвърли салфетката на масата.

— Ела тук!

Тя се стресна.

— Какво?

— Ела тук. — Протегна ръка. Кейт бавно стана от стола и му подаде своята. Той я дръпна и я сложи да седне в скута му.

— Пъхни ръка в джоба ми.

Тя отказа да се бори и очите й се разшириха.

— Какво?

— В левия ми джоб — повтори той. — Извади каквото намериш там.

Тя пъхна предпазливо ръка в джоба му и извади кутия за бижута.

— Отвори я — нареди той. Нямаше как да не забележи, че ръцете й треперят, докато го направи.

Седеше в скута му и един миг гледа огърлицата. Не беше най-красивото бижу, но според него щеше да й прилича. Госпожа Фицуилям подмина медальони и гривни и го насочи направо към това простичко, но удивително изящно колие. Овалният аметист бе заобиколен от дузина малки перли и висеше на дълга златна верижка. Веднага след като го видя, той си представи как тъмно виолетовият камък се е сгушил между гърдите й и отразява скритата светлина на очите й.

— Харесва ли ти?

— Да — въздъхна тя. — Прекрасна я.

Той взе кутията и извади огърлицата.

— Днес следобед срещнах госпожа Фицуилям за пръв път — обясни, докато разкопчаваше закопчалката. — Помолих я за съвет, защото не разбирам нищо от бижута. — Така беше, те винаги са били приоритет на Чарли; все още помнеше мърморенето и негодуванието на баща им, когато от Лондон пристигаха сметки от бижутери за подаръците, които брат му правеше на текущата си любовница. „Никога не купувай бижута за жена, освен ако не си сигурен, че в отговор ще получиш нещо със същата стойност“, съветваше старият херцог него и Едуард. — И нямам любовна връзка с нея — добави, докато закопчаваше огърлицата на врата й.

— Не съм мислела… — Гласът й заглъхна, когато докосна бижуто.

— Напротив, мислеше го. — Той се наведе към нея. — Няма ли да ми благодариш?

— Благодаря — изрече моментално тя. — Много.

— Не така.

Катрин се изчерви отново, но се наведе и го целуна по устните. Този път той й позволи тя да диктува действието. След миг тя докосна с език устната му и той отвори уста. Езикът й беше внимателен и срамежлив, но Джерард мигом бе увлечен от искреността й. Преди четири дни тя безропотно му позволи да я целуне, днес сложи ръце около лицето му и го целуна сама. Когато вдигна глава, сърцето му биеше забързано, а панталоните му бяха станали тесни отпред.

— Това ли имаше предвид? — прошепна тя. Когато той я целуваше, гласът й винаги ставаше дрезгав. Харесваше му.

— Добро начало — промърмори Джерард. — Чувствам се леко удовлетворен.

— Леко?!

— Малко — усмихна й се той. — Какво друго ще измислиш?

Тя го загледа, очите й се уголемиха, но бяха сериозни.

— Искаш ли да се качим горе?

Повече му харесваше тук; докато седеше в скута му, тя се притискаше към него, а гърдите й, окичени с прекрасния аметист, сгушен между тях, бяха точно на нивото на очите му.

— Няма нужда. Вдигни си полата.

Катрин подскочи, когато я погъделичка от вътрешната страна на глезена.

— В трапезарията сме! — прошепна искрено ужасена тя.

— Браг няма да влезе никога. — Той се притисна към вътрешната част на врата й. — Мммм, миришеш вкусно.

— Някой друг може да влезе! — Тя се дърпаше от целувките му. — Да почисти масата…

Джерард въздъхна и я вдигна от себе си. Прекоси стаята, взе пътьом стол и го пъхна под дръжката на врата към коридора. После се приближи до малък бюфет и го избута, за да блокира и другата врата. Обърна се към Кейт, която го наблюдаваше със зяпнала уста, а по бузите й бяха избили две големи червени петна. Свали сакото си и го хвърли встрани.

— А сега си вдигни полата.

Тя стоеше безмълвна и за голяма своя изненада почувства, че се възбужда. Той искаше да я обладае точно тук, в трапезарията, където вечерята им все още стоеше на масата и изстиваше. Новата й огърлица драскаше гърдите й, изпращайки вълни, от които кожата й настръхна и отиваха направо между краката й. Той нямаше любовна връзка с жената от Милсъм Стрийт. Това бе от огромно значение за нея. Сграбчи полата си и я повдигна с няколко сантиметра.

— Добре — промърмори той, разкопчавайки жилетката си, като не спираше да я гледа. — Още нагоре, моля.

Лицето й се зачерви, но се подчини. Коленете й се разтрепериха, когато ги откри.

Джерард се тръшна на стола и й направи знак.

— Ела тук.

Тя приближи бавно, все още държейки полата си с ръце. Той се наведе напред и докосна бедрото й, когато спря пред него.

— Имаш хубави крака. — Очите му бяха ярки като сини пламъци. Ръката му тръгна нагоре, все по-високо по бедрото. — Вдигни си още полата — прошепна тихо. — Съвсем догоре, Кейт.

— Неприлично е — прошепна тя.

— Няма нищо неприлично една съпруга да доставя удоволствие на мъжа си.

— Наистина ли ти харесва? — Всъщност беше очевидно. Катрин си пое дълбоко въздух и вдигна още по-високо полата.

— Ако се съмняваш какво ми харесва, ще се радвам да ти кажа… точно… какво да правиш. — И с ловко завъртане на китката вдигна нагоре края на полата й, дръпна долните й гащи и напълно я разголи. Катрин трепна, но той държеше здраво дрехата й. — Тази сутрин ти казах — промърмори, прекарвайки пръст по корема й, за да стигне до къдравите косъмчета между краката. — Мъжете са прости създания. Остави ме да те докосвам тук… — Пръстите му слязоха още по-надолу и Катрин потръпна. — Целуни ме както преди няколко минути… — смачка гънките плат в юмрука си, а със свободната си ръка обгърна бедрото й, за да обхване дупето й и да я придърпа по-близо към себе си — и ще бъда щастлив.

Трябваше да се хване с ръка за рамото му, защото безбожните му немирни пръсти я подлудяваха. Мимо волята й, бедрата й започнаха да се движат, поклащайки се от непоносимото усещане, което пръстите му й причиняваха.

— Аз ще… — В този миг той вкара единия си пръст в нея и тя почти щеше да падне. — … ще се опитам — прошепна, защото беше истинско мъчение да стои така и да му позволява да я гали по този начин.

— Ако ми отговориш както снощи… — Той се засмя тихо и пъхна още един пръст, плъзна го високо и после го отдръпна. — Ако тялото ти сега направи… Боже, Кейт, не мога да чакам…

Джерард разкъса копчетата на панталона си и я притегли към себе си.

— Разтвори краката си от двете ми страни… — изхриптя той. — Сега слез надолу… така… Да! Точно така.

Отметна глава назад и простена, докато я поставяше да седне върху члена му. Беше неудобно и странно, двата й крака висяха от двете страни на неговите и пръстите му все още я галеха, докато се плъзна в нея.

Вероятно поради различната поза, този път проникването не й причини толкова неудобство. Притисна чехлите си към пода и потърси равновесие. Той я хвана през кръста и я задържа, докато сам се плъзна надолу по стола.

— Сега ти командваш! Прави каквото ти харесва!

Тя не помръдна.

— Кажи ми какво да правя.

Очите му се отвориха и той я погледна. За миг тишината се изпълни с напрежение. Катрин балансираше на петите си, а Джерард дишаше накъсано под нея, съединените им тела бяха скрити под гънките на полата й.

— Хвани се за раменете ми — напъти я той накрая. — Напъни с крака, за да се изправиш, сетне слез надолу. — Тя се опита да изпълни указанията му. Когато се отпусна, той огъна бедрата й, за да се оттласне към нея и тя ахна.

— Хайде сега, направи го още веднъж — нареди Джерард. — И пак.

Катрин хвана ритъма. Наведе глава и затвори очи, концентрирайки се върху всяко усещане. Поемаше го в тялото си, после се отдръпваше. И пак, и пак. За разлика от предишната нощ, когато позволи той да влезе в нея, този път изглежда тя го поемаше в себе си. Това я накара да се чувства властна и силна; вместо да лежи по гръб, беше отгоре и се движеше толкова бавно или бързо, колкото искаше. Опита и по двата начина, откривайки как действията и движенията й въздействат върху съпруга й. Той я гледаше със светнали трескави очи, челюстта му беше стисната. Тя спря, за да си нагласи краката, и без да мисли, стисна бедрата си силно. През цялото тяло на Джерард премина спазъм и той едва си пое въздух. Катрин повтори същото движение само за да се убеди, че тя е причинила тази реакция.

Ръцете му се плъзнаха под полата й и, докато се движеше, той я докосваше. Сега тялото й се разтресе и разлюля неволно, докато пръстите му масажираха и галеха онова скришно място, за което не знаеше, че съществува. От време на време й даваше кратки напътствия, казваше й да се наведе назад и да не спира да се движи. Но тя така или иначе не можеше; не и когато ушите й бучаха, мускулите й бяха обтегнати до скъсване и почти не успяваше да се задържи права. Джерард издаде рязък звук и отметна глава на една страна, но продължи да я дразни, продължи да я гали и да я измъчва, докато Кейт въздъхна и свърши, изпускайки течността от себе си като гореща вълна. Хвана с ръце бедрата си, притисна ги плътно към неговите и изхлипа от облекчение.

Той я привлече към гърдите си. С едната си ръка продължаваше да я държи отзад, за да не падне. Тя разбира се, остана върху него с чувството, че не може да се отдели, дори и да иска. Не че искаше. Една неопределена глупава усмивка изкриви устните й, като си представи каква картинка представляват двамата. Потърка буза в гърдите му. Боже, каква недодялана глупачка е била!

— Благодаря за огърлицата — прошепна тя.

Джерард се разкикоти.

— Радвам се, че ти харесва. Ако не подхожда на никоя от новите ти рокли, ще носиш само нея, без рокля, заради мен.

— Неприлично е. — Но се усмихна. Пулсът му беше силен и стабилен под слепоочието й.

— Господи, надявам се да е точно така!

Тя вдигна глава и го погледна в очите.

— Не се съобразяваш много с благоприличието.

Той я изгледа изпод полузатворените си клепачи, очите му продължаваха да светят.

— Е, спазвам известно благоприличие. Но когато сме вкъщи, когато сме сами… — Едното ъгълче на устата му се изви дяволито. — Надявам се да те изкуша дори още по-неприлично.

— Например в библиотеката?

Той се усмихна по-широко.

— Отлична идея, лейди Джерард.

Сърцето й се извиси и литна заради начина, по който я погледна. Навярно това беше пътят да спечели любовта му. След като се отърси от първоначалния шок, тя осъзна, че да прави любов с него в трапезарията беше по-скоро вълнуващо. До този момент напълно бе забравила къде се намират. И беше неимоверно възбуждащо да знае, че той я желае.

Ала всичко това се случи, защото направи огромна грешка в оценката си за него. Съпругът й беше вбесен, когато я придърпа в скута си. Трябваше да му се извини, преди да има време да го обмисли.

— Съжалявам за грешните заключения — произнесе колебливо тя. — Нямах никакво основание да ги правя.

Той въздъхна.

— Колко любовници имаше лорд Хау?

Тя не помръдна.

— Доколкото знам, четири.

— Аха. Отново ти казвам… — Той я чукна леко по носа. — Аз не съм Хау. Не си мисли, че имам нещо общо с него.

Никога. Никога не бе чувствала подобна, оставяща я без дъх надежда за бъдещето си с лорд Хау и със сигурност никога не би вдигнала полата си за него в трапезарията. При всеки привиден знак на Джерард, че не се интересува от нейната обич, той успяваше да направи нещо друго, с което разбиваше сдържаността й и я поставяше в още по-голяма опасност да се влюби лудо в него. Тя се усмихна, опитвайки се все пак да запази сериозно изражение, за да не засияе от зараждащото се в нея обожание.

— Няма. Никога повече.