Сюзън Елизабет Филипс
Ваканция в Тоскана (4)

3

Рен я наблюдаваше, откакто бе дошла. Тя отхвърли две масички, преди да избере тази, която й хареса, после пренареди мелничките за солта и пипера веднага щом се настани. Взискателна жена. Лицето й носеше отпечатъка на ум и интелект, видими като италианските й обувки, и дори от разстояние излъчваше сериозност и решителност, които той намираше за също толкова сексапилни, както и пълните й чувствени устни.

Навярно беше малко над трийсетте, с дискретен грим и семпли, но скъпи дрехи, каквито носеха изтънчените европейки. Лицето й беше по-скоро интригуващо, отколкото красиво. Не беше по холивудски мършава, но Рен хареса тялото й — гърдите, пропорционални на бедрата, тънък кръст и обещание за страхотни крака под черния панталон. В русата й коса проблясваха изсветлени кичури, дело на умела фризьорска ръка, но това бе единственото фалшиво у нея. Никакви изкуствени нокти или мигли. А ако гърдите й бяха напомпани със силикон, тя щеше да ги излага на показ, вместо да ги крие под благоприличния черен пуловер.

Рен я наблюдава как изпи чашата с вино и поръча втора. И гризна нокътя на палеца си. Жестът изглеждаше непривичен за толкова сериозна и елегантна жена, което го правеше необикновено еротичен.

Той бе огледал и останалите жени в кафенето, но погледът му постоянно се връщаше към нея. Отпи от виното и се замисли. Обикновено жените сами го намираха, той никога не ги преследваше. Но бе минало доста време, откакто бе с жена, а в тази имаше нещо особено.

Какво пък, по дяволите…

Рен се облегна назад и я дари с прочутия си изпепеляващ поглед.

Изабел усети пронизващия му взор. Мъжът направо излъчваше секс. Третата чаша вино малко бе повдигнала мрачната пелена на тъгата й, а вниманието му почти я разсея. Ето един мъж, който разбираше от страст.

Той леко се размърда в стола си и повдигна тъмната си скосена вежда. Изабел не бе свикнала с толкова откровени покани. Великолепните мъже обикновено търсеха доктор Изабел Фейвър за съвет, не за секс. Тя вдъхваше прекалено голям респект.

Изабел премести сребърните прибори един сантиметър надясно. Той не приличаше на американец, а тя нямаше международна известност, така че едва ли я бе познал. Не, този мъж не се интересуваше от мъдростта на доктор Фейвър. Той искаше просто секс.

Проблемът не е в мен, Изабел. Проблемът е в теб.

Тя вдигна глава и устните му едва забележимо се извиха. Нараненото й сърце, вцепенено от виното, се разтуптя от тази лека усмивка.

Този мъж не ме мисли за шизофреничка, Майкъл. Този мъж разпознава от пръв поглед страстната чувствена жена.

Мъжът преплете поглед с нейния и преднамерено докосна ъгълчето на устата си с кокалчето на пръста. Нещо топло избуя в нея, като бухнала торта в печката. Тя гледаше като омагьосана как кокалчето се плъзна по леката ямка на горната му устна. Жестът беше толкова безочливо сексуален, че Изабел би трябвало да се почувства обидена. Вместо това дивата на самопомощта отпи още една глътка от виното и зачака какво ще последва.

Мъжът се изправи, взе чашата си и бавно се отправи към нея. Двете италианки на съседната маса спряха насред разговора и го зяпнаха прехласнато. Едната разкръстоса крака. Другата се размърда неспокойно на стола. Двете бяха млади и красиви, ала този паднал ренесансов ангел се бе прицелил в нея.

— Signora? — Той посочи стола насреща й. — Posso farti compagnia?^[1]

Тя усети, че кима, въпреки че мозъкът й заповяда да му откаже. Той се плъзна на стола, изкусителен като черен атлазен чаршаф.

Отблизо беше не по-малко прекрасен и неустоим, но очите му бяха леко зачервени, наболата брада навярно бе по-скоро вследствие умора, а не модна прищявка. Но колкото и да бе странно, тези недостатъци само усилваха сексапила му.

Изабел леко се сепна, когато се чу да се обръща към него на френски:

— Je ne parle pas l’italien, monsieur.^[2]

Леле… Една част от разума й заповядваше да стане и незабавно да си тръгне. Но другата я съветваше да не бърза. Изабел набързо се огледа, за да провери дали по нея има нещо, което би могло да издаде, че е американка, но Европа гъмжеше от блондинки, включително и такива като нея, които изсветляваха кичури от косата си, за да си повдигнат духа. Тя беше облечена в черно, както и той — тесен панталон и плетен памучен пуловер без ръкави, с паднала яка. Неудобните й обувки бяха италиански. Единственото бижу, което носеше, беше тънка златна гривна, с девиза „ДИШАЙ“, гравиран отвътре, за да й напомня да не губи концентрация. Не беше яла, затова той не би могъл да види типичния за американците маниер да прехвърлят вилицата от лявата в дясната ръка, когато режеха месото.

И какво значение има? Защо правиш това?

Защото нейният свят бе рухнал. Защото Майкъл не я обичаше, защото беше пила прекалено много вино и защото се бе уморила да се страхува. Защото искаше да се почувства жена, а не фалирала институция.

— E un peccato!^[3] — Той сви рамене с онзи неотразимо привлекателен италиански маниер. — Non parlo francesca?^[4]

— Parlez-vous anglais?^[5]

Красавецът поклати глава и докосна гърдите си.

— Mi chiamo Dante.^[6]

Той се казваше Данте. Колко подходящо за този град, който някога е бил домът на прочутия поет Данте Алигиери.

На свой ред тя се потупа по гърдите.

— Je suis… Annette.^[7]

— Annette. Molta bella.^[8] — Той вдигна чашата си в мълчалив, чувствен тост.

Данте… Името стопли корема й като горещ сироп и нощният въздух се превърна в мускус.

Ръката му докосна нейната. Изабел погледна надолу, но не отдръпна ръката си. Вместо това отпи още една глътка от виното.

Той започна да си играе с пръстите й, давайки й да разбере, че това е нещо повече от лек флирт. Това беше съблазняване, но фактът, че беше целенасочено, я притесни само за миг. В момента се чувстваше твърде покварена, за да се тревожи за подобни отживелици като благоприличие и деликатност.

Цени своето тяло — гласеше крайъгълният камък Духовна чистота. — Ти си съкровище, най-великото Божие творение… Изабел вярваше с цялото си сърце и душа в това, но Майкъл бе наранил душата й, а този паднал ангел, на име Данте, обещаваше мрачно изкупление, затова тя му се усмихна и не отмести ръката си.

Той се облегна назад в стола с лекота, присъща на малцина мъже, и тя му завидя за тази небрежна арогантност.

Известно време двамата наблюдаваха американските студенти, които ставаха все по-шумни. Той й поръча четвърта чаша вино. Съвсем неочаквано за себе си, Изабел завъртя кокетно очи. Виждаш ли, Майкъл, наясно съм как се прави. И знаеш ли защо? Защото съм много по-сексуална, отколкото си мислиш.

Беше доволна, че езиковата бариера правеше разговора невъзможен. Целият й живот бе изпълнен с думи: лекции, книги, интервюта. По Пи Би Ес^[9] въртяха нейни видеозаписи, когато провеждаха кампании за набиране на средства. Тя говореше, говореше, говореше. И ето докъде я бе довело всичко това.

Пръстът му се промъкна под ръката й и погали извивката на дланта с жест, който можеше да се нарече отявлено плътски. Савонарола^[10], този заклет враг на всичко чувствено през петнайсети век, е изгорял на клада на същия този площад. Дали и тя щеше да изгори?

Всъщност вече цялата беше в пламъци, а главата й се въртеше. Въпреки това все още не беше толкова пияна да не забележи, че усмивката му никога не достигаше очите. Той бе правил това стотици пъти преди. Ставаше дума за секс, не за искреност.

И в този миг я осени прозрението. Той беше жиголо.

Изабел понечи да отдръпне ръка. Но защо? Това откритие просто поставяше всички карти на масата, нещо, което тя по принцип ценеше. Със свободната си ръка тя поднесе чашата си към устните. Беше дошла в Италия, за да събере парчетата от разбития си живот, ала как би могла да го стори, ако не изтрие отвратителната лента с обвиненията на Майкъл, която постоянно се въртеше в главата й? Запис, който я караше да се чувства повехнала и нищожна. Сподави надигащото се отчаяние.

Може би именно Майкъл беше виновен за всичките им сексуални проблеми. Нима жиголото Данте не й показа само за няколко минути що е чувствена наслада, при това много по-убедително, отколкото Майкъл за четири години? Може би един професионалист ще съумее да постигне това, което не бе по силите на един дилетант. Поне на професионалиста можеше да се довериш, че ще натисне правилните бутони.

Самият факт, че изобщо й минаваха подобни мисли, би трябвало да я шокира, но последните шест месеца я бяха направили неподатлива на всякакви изненади. Като психолог, тя отлично знаеше, че никой не може да започне нов живот, като пренебрегва старите проблеми. Те просто се връщаха, за да те измъчват отново и отново.

Изабел осъзнаваше, че не бива да взема толкова важно решение, когато не е съвсем трезва. От друга страна, ако беше трезва, никога нямаше дори да се замисли за нещо подобно, което изведнъж й се стори най-лошата грешка, която би могла да направи. Какво по-добро от това да похарчи мизерните пари, които й бяха останали, за да се отърси завинаги от миналото и да продължи напред? Точно това беше липсващото звено в нейния план за възраждането й!

Усамотение. Почивка. Размисъл. Сексуално изцеление. Четири стъпала, които водят към петото. Действие. И повече или по-малко съвпадаха с четирите крайъгълни камъка.

Той допи бавно виното си, сетне погали дланта й, плъзна пръст под златната гривна и го притисна върху китката, там, където туптеше пулсът й. Изведнъж явно се отегчи от играта, защото хвърли шепа банкноти върху масата. Изправи се и бавно й протегна ръка.

Сега бе моментът да реши. Всичко, което се искаше от нея, бе да остави ръката си върху масата и да поклати глава. Кафенето беше пълно с посетители и той не би си позволил да направи сцена.

Сексът няма да залепи счупените парчета в душата ти — поучаваше доктор Изабел по време на лекциите си. — Сексът без дълбока и трайна любов само ще ви накара да се почувствате тъжни и незначителни. Затова първо изцелете и пречистете душата си. Изцелете себе си! Чак след това можете да мислите за секс. Защото, ако не го направите, ако се опитате да използвате секса, за да прикриете пристрастията си, да нараните хората, които са ви оскърбили и унизили, да се избавите от комплексите и несигурността си, за да се почувствате отново цялостен — нанесените рани ще болят още по-силно…

Но доктор Фейвър беше пълен провал и блондинката, седяща в това флорентинско кафене, нямаше никакво намерение да слуша проповедите й. Изабел се надигна от стола и пое ръката му.

Коленете й се огъваха от виното, докато той я водеше през площада, а после из тесните улички. Тя се зачуди каква ли е таксата на жиголата и се надяваше, че парите ще й стигнат. Ако ли не, щеше да използва кредитната си карта, чийто лимит вече бе надвишен. Двамата вървяха към реката и тя отново изпита онова дразнещо чувство за нещо познато. Кой ли от старите майстори бе запечатал лицето му? Ала беше твърде замаяна и в главата й цареше смут, за да си спомни.

Спътникът й посочи към щита с герба на Медичите, изсечен върху страничната стена на една сграда, сетне кимна към малко дворче с фонтан, около който растяха бели цветя. Екскурзовод и жиголо в един еротичен пакет. Вселената понякога правеше щедри подаръци. И тази вечер й бе осигурила липсващото звено в плана й да създаде нов живот.

Тя не обичаше мъже, които се извисяваха над нея, а той беше с една глава по-висок, но много скоро щеше да бъде в хоризонтално положение, така че това нямаше да е проблем. Младата жена потисна паниката, надигнала се в гърдите й. Той можеше да е женен, но не й се струваше много опитомен, още по-малко домошар. Нищо чудно да се извъдеше някой сериен убиец, но независимо от мафията, италианските престъпници повече предпочитаха кражбите, отколкото убийствата.

Ухаеше на нещо скъпо — чисто, екзотично и възбуждащо — но ароматът по-скоро лъхаше от порите му, а не от шишенце с парфюм. И си представи как я притиска към една от древните сгради, вдига полата й и прониква в нея, но така всичко щеше да приключи прекалено скоро, а целта не беше всичко да свърши колкото се може по-бързо. Целта беше да се заглуши завинаги гласът на Майкъл, за да може Изабел да продължи напред по своя нов път.

Виното я бе направило тромава и непохватна и тя се спъваше сякаш от въздуха. О, биваше си я, няма що! Той я подхвана под лакътя и посочи вратата на малък скъп хотел.

— Vuoi venire con me al’albergo?^[11]

Тя не разбра нито дума, но поканата бе достатъчно красноречива.

Аз искам страст!, бе заявил Майкъл.

Е, знаеш ли какво, Майкъл Шеридан? Аз също.

Изабел се шмугна покрай Данте и влезе в малкото фоайе. Изисканата обстановка вдъхваше спокойствие — кадифени завеси, позлатени кресла, мраморен под. Поне щеше да прави мръсен секс на чисти чаршафи. А и това не беше от местата, които би избрал един лунатик, за да убие наивна и зажадняла за секс туристка.

Служителят на рецепцията му подаде ключа, значи вече се бе регистрирал. Жиголо от висока класа. В тесния асансьор раменете им се докоснаха и Изабел осъзна, че огънят, лумнал в стомаха й, не се дължеше само на виното и разяждащото я нещастие.

Двамата пристъпиха в слабо осветен коридор. Тя вдигна поглед към него и в съзнанието й се мярна странна картина на мъж, облечен в черно, да стреля с автомат.

Откъде се бе взела? Въпреки че не се чувстваше в пълна безопасност с него, нямаше усещането, че я грози физическа заплаха. Ако искаше да я убие, щеше да го стори на някоя от тесните и тъмни улички, по които минаха, а нямаше да започне да стреля с автомат в петзвезден хотел.

Той я поведе към дъното на коридора. Ръката му я стискаше здраво под лакътя — навярно мълчалив знак, че сега той командва парада.

О, боже… какви ги вършеше?

Добрият секс, великолепният секс касае не само физическото сливане, но и ума.

Доктор Изабел беше права. Но в случая не ставаше дума за великолепен секс, а за мръсен, див, забранен и опасен секс, в чужд град, с непознат мъж, когото нямаше да види никога повече. Секс, който щеше да проясни ума й и да отмие страха й. Секс, който щеше да й вдъхне увереност, че все още е жена. Секс, който трябваше да залепи счупените парчета, за да може тя да продължи напред.

Той отвори вратата и включи лампата. Жените явно бяха много щедри с него. Това не беше обикновена хотелска стая, а елегантен апартамент, макар и малко разхвърлян — от отворения куфар се бяха разсипали дрехи, а обувките му се мъдреха по средата на пода.

— Vuoi un poco di vino?^[12]

Тя разпозна думата „вино“ и искаше да каже „да“, но се сконфузи и вместо това поклати отрицателно глава. Движението беше прекалено рязко и Изабел едва не падна.

— Va bene.^[13] — Леко, любезно кимване и после той мина покрай нея и влезе в спалнята. Движеше се като създание на мрака — красиво и прокълнато. Или може би тя беше прокълната, защото не си тръгна. Вместо това го последва забързано до прага. Наблюдаваше го как се отправя към прозорците.

Той се наведе, за да отвори кепенците, и лекият ветрец разроши дългите копринени кичури на косата му, посребрени от лунната светлина. Посочи навън.

— Vieni vedere. Il giardino e bellissimo di notte.^[14]

Докато оставяше чантата си върху скрина и пристъпваше, препъвайки се към прозореца, Изабел имаше чувството, че краката й са все едно пропити с алкохол парцали. Застана до него и погледна надолу. В засадения с цветя двор бяха разположени няколко маси, чадърите им бяха свити за през нощта. Зад оградата се чуваше уличният шум и на Изабел й се стори, че долавя леката миризма на гнило откъм река Арно.

Пръстите му се заровиха в косата й. Той бе направил първия ход.

Все още не беше късно да си тръгне. Можеше да му даде да разбере, че всичко това е една голяма грешка, колосална грешка, кралицата на грешките. Колко ли пари трябваше да остави на жиголо, което не си бе свършило работата докрай? И какъв бакшиш се полагаше? Дали трябваше да…

Но той само я държеше. И усещането не беше неприятно. Беше минало много време, откакто мъж я бе докосвал. Той беше толкова различен от Майкъл. Разбира се, беше неприятно висок, но затова пък приятно мускулест.

Той сведе глава и тя започна да отстъпва заднешком, защото още не беше готова за целувки. После си напомни, че това беше част от пречистването.

Устните му докоснаха нейните под точния ъгъл. Плъзгането на езика му бе съвършено — нито прекалено свенливо, нито твърде задушаващо. Беше великолепна целувка, елегантно изпълнена, без мляскащи звуци. Почти безупречна. Прекалено безупречна. Дори замаяна от алкохола, Изабел съзнаваше, че той не влага нищо от себе си — просто прекрасна демонстрация на професионален опит. Което беше добре. Именно това би трябвало да очаква, ако изобщо разполагаше с достатъчно време да очаква каквото и да било.

Какво правеше тук?

Млъквай и остави човека да си свърши работата. Мисли за него като за секс заместител. Уважаваните терапевти ги използват, нали?

Той определено не беше от припрените и кръвта й започна да се движи по-бързо във вените. Изабел оцени по достойнство нежността му.

Ръката му се пъхна под пуловера й, преди да е готова, но тя не се опита да я избута. Майкъл грешеше. Тя не се стремеше да държи всичко под контрол. Освен това докосването на Данте й беше приятно, така не беше толкова дисфункционална, нали? Той ловко разкопча закопчалката на сутиена и тя застина. Отпусни се и остави човека да работи. Това е напълно естествено, дори и той да е напълно непознат.

Той дръпна чашките настрани и я погали по гърба. Ще му позволи да го направи. Ще му позволи да погали с пръст зърното й. Да, просто така. Той беше много умел… Действаше бавно, сякаш разполагаше с цялото време на света. Може би двамата с Майкъл прекалено бързаха да стигнат до финала, но какво можеше да се очаква от целеустремени работохолици?

На Данте явно му харесваше да милва гърдите й, което беше много приятно. Майкъл също обичаше да ги гали, но Данте изглеждаше много по-голям ценител.

Той я дръпна от прозореца и я поведе към леглото. Вдигна пуловера й. Досега само докосваше гърдите й. Сега ги виждаше, което й се стори малко смущаващо, но ако дръпнеше надолу пуловера, навярно щеше да докаже обвиненията на Майкъл, затова ръцете й останаха покорно отпуснати покрай тялото.

Той обгърна гърдите й с шепи. Повдигна ги, стисна ги, сетне сведе глава и засмука едното зърно. Тялото й тутакси живна и като кораб с издути платна се откъсна от котвата.

Тя почувства как панталонът й се смъква надолу по бедрата. И тъй като беше отборен играч, събу обувките. Той отстъпи назад, за да свали пуловера и сутиена й. Беше истински магьосник с дамските дрехи. Никакво непохватно туткане, всичко беше идеално чак до безсмислените италиански нежности, които шепнеше в ухото й.

Тя стоеше пред него в бежови дантелени гащички и златна гривна с девиза „ДИШАЙ“, гравиран върху вътрешната страна. Той бе събул обувките и чорапите си — без никаква неловкост — и бе разкопчал черната копринена риза с ленивата грация на стриптийзьор, разкривайки един по един идеално оформени мускули. Веднага се виждаше, че усърдно се труди, за да поддържа работните си инструменти в отлична форма.

Палците му стиснаха зърната й, все още влажни от устата му. Данте ги разтри между палеца и показалеца и тя сякаш се отдели от телесната си обвивка и се устреми към някакво прекрасно място — колкото по-далеч, толкова по-добре.

— Bella^[15] — измърка той като доволен звяр.

Ръката му се спусна по бежовата дантела между краката й, но тя още не беше готова за това. Май Данте трябваше да се яви на поправителен в училището за жигола.

Едва си го помисли и върхът на пръста му започна бавно да описва кръгове около дантелата. Краката й внезапно отмаляха и Изабел се вкопчи в ръката му, за да не падне. Защо винаги мислеше, че знае по-добре от другите как да си вършат работата? Това беше поредното напомняне, че не е експерт във всичко или в каквото и да било — не че се нуждаеше от допълнителни напомняния.

Той отметна завивките с елегантно извиване на китката, притегли я върху леглото и се изтегна до нея с изискано и точно движение, сякаш следваше специална хореография. Би трябвало да напише книга на тема: „Сексуалните тайни на най-добрия италиански жиголо“. Или най-добре двамата да напишат книги. Нейната ще бъде със заглавието: „Как доказах, че съм истинска жена, и възродих живота си“. Издателят й можеше да ги продава в комплект.

Щом като плащаше за това и той я докосваше, беше крайно време и тя да му отвърне със същото, макар че едва се познаваха и й се струваше доста преждевременно.

Престани!

Изабел подхвана своето плахо проучване от гърдите му, сетне мина към гърба. Майкъл също тренираше и поддържаше добра физическа форма, но далеч не можеше да се мери с този секс професионалист.

Ръцете й се прокраднаха към корема му, който бе плосък и стегнат като на спортист. Панталонът му беше изчезнал — кога бе успял да го свали? — и тя имаше възможност да се запознае с черните му копринени боксерки.

Просто го направи!

Изабел го докосна през тънкия плат и чу как той остро пое дъх. Не знаеше дали реакцията му бе искрена, или престорена. Ала едно нещо определено не беше илюзия. Този мъж притежаваше вроден талант на жиголо.

Тя усети как гащичките й се свлякоха надолу по бедрата. Да не очакваше да останеш с тях? Той се подпря на лакти и започна да целува вътрешната страна на бедрата й. В главата й зазвъня предупредителен звънец. Напрежението й растеше, колкото по-нагоре напредваше устата му. Изабел сграбчи раменете му и го отблъсна. Някои неща бяха недопустими, дори и за да изтрие миналото.

Той вдигна глава към нея. В полумрака тя видя въпроса в очите му. И безмълвно поклати глава. Той сви рамене и се протегна към нощното шкафче.

Изабел изобщо бе забравила за презервативите. Очевидно, освен останалите й емоционални и психологически задръжки, сега проявяваше и склонност към саморазрушение. Той надяна презерватива със същата ловкост, с която правеше всичко останало, после започна да я придърпва по-близо, но тя успя да извика последните останки на здравия си разум и вдигна два пръста.

— Due?^[16]

— Deux, s’il vous plait.^[17]

С красноречиво изражение, очевидно означаващо „откачена чужденка“, той се пресегна за още един презерватив. Този път движенията му не бяха толкова умели. Доста се озори, докато нагласи едната гума върху другата, и Изабел извърна поглед, защото тази непохватност го правеше по-човечен, а тя не искаше това.

Ръката му погали бедрото й и разтвори краката й, явно с намерението да продължи с изтънчените си ласки, но тази близост й дойде повече. Една сълза се търкулна от ъгълчето на окото й, Изабел извърна глава и я изтри във възглавницата, преди той да я е забелязал. Тя искаше оргазъм, по дяволите, а не някакви пиянски сълзи на самосъжаление. Възхитителен оргазъм, който щеше да проясни ума й, за да може да съсредоточи цялото си внимание върху обновяването на живота си.

Тя го притегли към себе си. Когато той се поколеба, Изабел го дръпна още по-настойчиво и накрая той се подчини на повика й. Косата му докосна бузата й и тя чу накъсаното му дишане, когато пръстът му проникна в нея. Беше приятно, но той беше прекалено близо и изпитото вино се разбълника обезпокоително в стомаха й. Трябваше да го накара той да легне по гръб, а тя да го възседне.

Докосванията му станаха по-бавни, по-възбуждащи, но тя искаше час по-скоро да достигнат заветната цел, затова повдигна бедра, подканвайки го да действа. Най-накрая той се раздвижи и намести краката си.

Изабел мигом осъзна, че няма да е толкова лесно, както с Майкъл. Стисна зъби и се заизвива под него, докато той изгуби контрол и я прониза докрай.

Дори и сега той не започна да се движи, затова тя изви бедра, призовавайки го да побърза, да я доведе дотам, където имаше нужда да се озове, да приключи, за да свърши и тя по-скоро, преди отрезвяващият шепот, завладял замъгления й от виното мозък, да се превърне в оглушителни викове. Тогава ще й се наложи да признае горчивата истина, че потъпкваше всичко, в което е вярвала досега, и че всичко това е грешно!

Данте се наклони, отдръпна се назад и се втренчи в нея с потъмнели от желание очи. Изабел затвори своите, за да не го гледа, колкото и да бе прекрасен. Той провря ръце между телата им и я потърка, но търпението му само влоши нещата. Виното се пресече в стомаха й и бучките се надигнаха към гърлото й. Тя отблъсна ръката му и раздвижи бедра. Най-накрая той разбра намека и отвърна с бавни тласъци. Изабел прехапа устни и започна да брои от десет до едно, после обратно, отново избута ръката му, докато се бореше със студения, отрезвяващ мрак на предателството към самата себе си.

Мина цяла вечност, преди тялото му да потрепери в конвулсии. Тя търпеливо понесе гърчовете му на освобождение и зачака мига, в който той ще се претърколи настрани. Когато най-после се плъзна от нея настрани, тя скочи от леглото.

— Анет?

Тя не му обърна внимание и трескаво започна да навлича дрехите си.

— Анет? Che problema c’e?^[18]

Изабел пъхна ръка в чантата си, хвърли на леглото шепа банкноти и изхвърча през вратата.