Барбара Тейлър Брадфорд
Жребият е хвърлен (59)

Петдесет и осма глава

Сесили се съвзе някак и с Дороти решиха да повървят пеша до пасажа „Бърлингтън“ на „Пикадили“. Имаха среща там с Шарлот и Дороти предложи да се разходят, за да се разсеят, особено Сесили.

— Къде по-точно ще се срещнем с Шарлот? — попита Сесили, като свърнаха в пасажа от „Пикадили“.

— Малко по-натам. Не е далеч. Иска да хвърлиш поглед на едно помещение със специални витрини. Предполага, че витрините ще те заинтересуват.

— О, добре, защо не — отговори Сесили, като се мъчеше да не мисли за Майлс.

— Пристигнахме — възкликна Дороти и гласът й прозвуча развълнувано. Хвана под ръка Сесили и я поведе към голям магазин с витрини от двете страни на вратата.

— Само погледни, не е ли шик? — попита. Дръпна момичето към лявата витрина и добави: — Колкото по-пестеливо, толкова по-красиво.

На витрината имаше само един изящен стол, на който беше поставена шапка… нищо особено, просто шапка. Черна дантела и черно цвете. На витрината вдясно един манекен беше обгърнат с метри алена коприна, която се разпростираше като езеро на пода. До това езеро от коприна имаше ръкавици.

— Нищо ценно няма на тези витрини, но са поразителни — отбеляза Сесили, докато ги разглеждаше заинтригувана.

— Съгласна съм — отвърна Дороти и продължи: — Погледни нагоре.

Сесили вдигна поглед и ахна:

— О, Дороти? Боже мой!

Над вратата и витрините имаше черна табела, на която с бели букви беше изписано името й — „Сесили Суон“. От двете страни на името имаше по един бял лебед, които се гледаха.

Вратата се отвори и на прага застана Шарлот, щастливо усмихната.

— Харесва ли ти, Сеси? — хвана я за ръка тя и я поведе към магазина.

— Нима е възможно да не ми харесва. Каква огромна изненада, лельо Шарлот. Кога направи всичко това?

— През последните няколко месеца. Исках да те изненадам. Затова само Дороти знаеше. Страшно много ми помогна и от утре тя ще управлява магазина. А ти ще бъдеш в твоето ателие и ще твориш модели.

— Благодаря ти, лельо Шарлот, много ти благодаря, и на теб, Дороти.

Сесили не преставаше да клати глава в недоумение, докато обикаляха магазина. Беше голям, несравнимо по-голям от нейното магазинче, което всъщност беше една дупка. Новият имаше две гардеробни, пробна, просторен склад за платовете, ателие и малка канцелария.

Когато слязоха, Дороти каза:

— Ще се прибирам, Шарлот, Сеси. Искам да приготвя вечеря за Хауард. Но ви каним утре да излезем на вечеря и да отпразнуваме появата на Сесили Суон на подиума на висшата мода.

— С удоволствие, благодаря — прие поканата Шарлот.

— Благодаря — усмихна й се Сесили.

Докато излизаше, Дороти хвърли поглед на Шарлот. Шарлот веднага разбра, че Дороти иска да разговаря с нея на четири очи, и излезе след нея. Сесили забеляза мълчаливия им знак, но не направи забележка. Очевидно Дороти щеше да й каже за Майлс.

* * *

— Дороти ми каза, че днес си се разстроила. Ингамови са те разстроили. И Дилейси, и Майлс. Разкажи ми, моля те.

Бяха седнали в дневната на нейния апартамент в хотел „Браун“. Усмихна се топло на Сесили, за да я окуражи.

— Дилейси изтърси, че роклята, която й уших, е за приема по случай годежа на Майлс. Бях шокирана, наскърбена.

— Не знаеше ли, че ще се сгоди?

— Не знаех. Не се виждам често с Дилейси. Аз работя, тя се забавлява. Още сме близки приятелки и както знаеш, настоя да ми заеме пари за онази дупка. Но в момента имаме малко по-различни интереси. Не е могла да ми каже.

— Разбирам. И Майлс ли не ти каза?

Сесили поклати глава, понеже изведнъж изгуби дар слово. Помисли си, че ще избухне в сълзи, и се помъчи да се овладее.

Шарлот стана и отиде до прозореца. Загледа се в парка. Изведнъж й мина мисълта, от която се беше ужасявала най-много, и се изплаши… изплаши се за Сесили. Срещала ли се беше с Майлс през тези години, откакто живееше в Лондон с Дороти и Хауард? Бяха изминали пет години. Когато започна да работи в модния отдел на „Фортнам“ при Дороти, беше на четиринайсет. После с помощта на Дилейси нае сбутаното магазинче.

Майлс учеше в Итън, близо до Лондон. Оксфорд също не беше далеч. Било е лесно да се срещат и да станат любовници. „О, боже, дано не се е случило“ — помисли си Шарлот и сърцето й се сви.

Седна пак при Сесили и като видя, че плаче, се разтревожи. Тъжното й изражение и сълзите й казаха всичко, което искаше да разбере.

Подаде й кърпичка.

Сесили избърса очите си и най-после престана да плаче.

Усмихна се пресилено и каза:

— Съжалявам, лельо Шарлот. Неволно се разплаках.

— Няма нищо. Разбирам те. Поне си мисля, че те разбирам. — Тя позамълча, след това попита с нежен глас: — Влюбена си в Майлс, нали?

Устните на Сесили затрепериха и нейното „да“, изречено с тънък глас, изпълни Шарлот с такава болка, че сърцето й се сви. Взе ръката й и я задържа.

— Срещала си се с него през годините, докато живееше у Дороти, нали?

— Да — прошепна Сесили със същия тъничък, сърцераздирателен глас.

Шарлот се облегна и затвори очи. Каква беше тази лудост между Ингам и Суон! На темперамента им ли се дължеше, или на някаква наследственост? „Един бог знае какво е — помисли си тя. — Но каквото и да е, ни тласка едни към други. Привличаме се неудържимо и е така от много поколения. Ще има ли край?“ Знаеше, че ще продължи вечно, защото се търсеха и взаимно си бяха необходими. Странно, но беше самата истина.

— Ще те попитам нещо, Сесили — започна Шарлот и й се усмихна нежно. — Ти и Майлс… — Замълча и най-накрая каза: — Били ли сте заедно? Имали ли сте интимна връзка?

— Не! — извика момичето. — Не сме били заедно. Той не би направил подобно нещо. Той е джентълмен.

На Шарлот не й се вярваше, че не са правили любов, но за момента си замълча. След малко продължи:

— Когато беше на дванайсет, се закле. Спомняш ли си?

— Да, спомням си. „Верността ме задължава“, това казах. Винаги ще бъда вярна на фамилията Ингам, дори на Майлс, защото дадох клетва.

— Това си мисля и аз. Пазиш ли го в момента? Затова ли ми казваш, че не си спала с него? За да го защитиш от гнева ми ли? Или от гнева на баща му?

— Не, не го пазя — отвърна Сесили доста разпалено. — Ако не ми вярваш, лельо Шарлот, заведи ме на преглед. Ще разбереш, че ти казвам истината. Девствена съм.

— Не, не бих направила подобно нещо, Сесили. Вярвам ти.

— Благодаря — отвърна тя и й се усмихна изнурено.

— Не бива да се виждаш повече с него… имам предвид насаме. Сигурна съм, че в Кавендън ще се срещнете случайно, но не бива да продължаваш тази романтична връзка. Не бива да му ставаш любовница, след като се ожени.

— Аз и не искам! Наистина не искам! — каза тихо Сесили.

Шарлот я погледна.

— Много съжалявам, мила, много съжалявам, че се случи. Опитах се да ти го спестя. Отпратих те надалеч. Пред очите ми се зараждаше тази любов още когато бяхте деца.

Поклати безпомощно глава.

— Зная — кимна Сесили и после погледна леля си в очите, които бяха съвсем като нейните, и попита: — Какво ще правя без него? Толкова много го обичам. Нося го в себе си, в душата и сърцето си.

Разрида се.

Шарлот я прегърна и я притисна силно до себе си. Два пъти през живота си се беше озовавала в същото положение като Сесили. Беше обичала двама мъже Ингам, и единия още го обичаше. Нямаше отговор. Самата тя оплакваше себе си.

След десет минути, когато и двете се съвзеха, Шарлот каза:

— Да сменим за малко темата. Бих искала да обсъдим деловите въпроси. Те засягат най-вече теб. Да започнем с магазина в пасажа „Бърлингтън“. Съгласна ли си?

— Да, разбира се.

— Твой е. Договорът за покупка е на твое име и ще се изплаща пет години. За първата година вноската е платена, по-нататък ще я плащам аз. И…

— Но, лельо Шарлот, не мога да приема — прекъсна я Сесили. — Не и докато не ми станеш съдружник.

— Тъкмо щях да ти го предложа. Ще бъда твой финансов съдружник, но таен. Ще управляваш магазина и ателието, както намериш за добре. Те са твои. — Поразмърда се и попита: — Колко ти зае Дилейси, за да отвориш магазина?

— Хиляда лири, после добави още, за да накупя платове. Дължа й хиляда и петстотин лири — обясни Сесили.

— Тя съдружник ли ти е? Имаш ли договор с нея?

— Не, нямам. Защо?

— Много се радвам, че ти е заела парите като приятелка. Утре ще изчисля лихвата, която й дължиш. Ще ти дам пари, за да се разплатиш с нея. Не искам да имаш никакви парични задължения към никого извън семейство Суон.

— Разбрах. И ти благодаря от все сърце.

— Тези пари съм ти ги завещала; по-добре сега да ти ги дам. — Шарлот застана с изправен като струна гръб и пак взе ръката й. — На деветнайсет години си, животът е пред теб. Имаш две възможности, Сесили. Да сграбчиш този живот и да постигнеш нещо. Красива си, очарователна си, но преди всичко имаш дар от бога, който граничи с гениалност. Или ако искаш, можеш да тъгуваш за Майлс, да станеш негова любовница и да изоставиш всичко. Кое избираш?

— Казах му, че няма да стана негова любовница, без дори да ме попита — изрече момичето с жар.

— Все пак той ще те търси, Сесили. Познавам мъжете Ингам. Те не могат да устоят на жените Суон. Трябва да бъдеш много силна.

Сесили притихна. Знаеше, че леля й казва истината.

След малко Шарлот рече:

— Хайде, Сесили, отговори ми. Какво избираш?

— Избирам да стана прочута модистка. Избирам успеха. — Позамълча, въздъхна дълбоко и добави: — Ще следвам мечтата си. И ще извървя пътя си сама.

И го извървя.