Барбара Тейлър Брадфорд
Жребият е хвърлен (32)

Трийсет и първа глава

Шарлот Суон вървеше бавно покрай езерото в Кавендън. Подрани, но денят беше толкова хубав, че не устоя на желанието да излезе от къщата си в селото.

Заслони с ръка очите си и погледна небето. Беше изумително. Ясносиньо, без нито едно облаче. Слънцето ярко грееше.

Недоумяваше защо Чарлс иска да говори с нея и защо за срещата е избрал павилиона в края на езерото. Досещаше се, че темата на разговора е изключително поверителна. Тук никой не можеше да ги чуе, освен ако не е съвсем близо, например под пода. Тази мисъл я накара да се усмихне.

Пъхна ръце в джобовете на бледозелената си копринена рокля и продължи с равна крачка, замислена за дрехите, които Сесили скицираше, за да се скрие бременността на Дафни, когато започне да й личи. Наскоро я посветиха в тайната.

Беше изумена от таланта на Сесили. Костюмите и роклите бяха съвършени за случая, което се дължеше на кройката.

Шарлот се обади на братовчедка си Дороти, която живееше в Лондон и работеше в модното ателие на „Фортнам и Мейсън“ на „Пикадили“.

Без да споменава тоалетите за бременни, Шарлот разказа на Дороти за Сесили, колко талантливо и невероятно изобретателно е момичето.

— Искам един ден да я изпратя да живее при теб — обясни Шарлот. — Тя ще преуспее, Доти. Гарантирам, че Сесили Суон един ден ще бъде модистка от най-висока класа и ще спечели голяма слава. Всъщност световна слава.

Дороти изслуша внимателно всяка дума и се съгласи да приеме Сесили в дома си, когато стане достатъчно голяма, за да напусне Кавендън. Щеше да осигури работа на Сесили във „Фортнам“. Безусловно вярваше на преценката на братовчедка си.

„Искам да замине оттук — мислеше си Шарлот. — Този дом е твърде красив, твърде удобен, твърде спокоен, твърде идиличен в много отношения. И много опасен. Заради мъжете Ингам, естествено. Те са неотразими. И фатални.“

Майлс беше само на четиринайсет, но Шарлот забеляза как гледа Сесили, особено през последните няколко седмици, откакто се върна от Итън.

„Трябва да сложа край на това още в зародиш. Тя не бива да бъде като мен. Няма да го разреша“ — напомни си и се закова на място.

За нейно изумление Джинивра циганката изведнъж се появи по средата на пътеката и я загледа вторачено.

— Джинивра! Боже мой! Какво правиш тук?

Момичето сви рамене и се усмихна.

— Здравейте, госпожице Шарлот.

— Знаеш, че не е разрешено да идваш в тази част на имението — смъмри я меко Шарлот.

Циганката мълчеше и протегна ръка, за да й даде нещо.

— Подарък — обясни тя.

Тъй като не искаше да обиди момичето, Шарлот взе подаръка и внимателно го разгледа. Приличаше на парченце слонова кост. Тъничко и гладко, на него имаше издълбано сърце с миниатюрни кръстчета от двете му страни. И две панделки бяха завързани — едната червена, другата небесносиня.

Шарлот сви вежди и погледна внимателно Джинивра. Изведнъж осъзна, че този подарък е изключително важен за момичето.

— Много ти благодаря, Джинивра, винаги ще си го пазя.

Циганката кимна.

— За късмет е. Талисман. Не го губете.

Шарлот го пусна в джоба си.

— Ще го пазя. А сега трябва да побързам, закъснявам.

— Зюмбюлената гора не е добра. — Джинивра поклати глава. — Нарушителите ще се наказват — промърмори.

После се завъртя и избяга към ливадите на хълма, където беше циганският фургон.

Загледана след нея, Шарлот се зачуди на думите й. Прозвучаха й познато и тогава си спомни. Преди години петият граф беше наредил да отпечатат предупредителни обяви с точно същото съдържание и те бяха заковани по дърветата в зюмбюлената гора и из имението. Дали Джинивра искаше да каже, че пак трябва да ги накачат по дърветата? И защо каза, че зюмбюлената гора не е добра! О, боже! Видяла ли е Джинивра изнасилването на Дафни през май? Шарлот потрепери при тази ужасяваща мисъл и ускори крачка към летния павилион, без да спре дори да се полюбува на лебедите както обикновено.

Пристигна първа. Щом влезе, седна, пое си дъх и се опита да изхвърли „нарушителите“ от мислите си.

След няколко минути Чарлс влезе, докосна я леко по рамото и седна срещу нея.

— Здравей. Надявам се, че не съм те накарал да ме чакаш дълго, Шарлот.

— Не, не си, Чарли. Тъкмо пристигнах. — Облегна се удобно. — Подозирам, че искаш да говорим за нещо поверително, нещо, което никой не бива да чуе. Затова си избрал това безумно красиво място.

— Знаеш ли, понякога говориш наистина бомбастично — каза той, като явно му беше забавно.

— Ти също — отвърна тя.

Като се приведе над бамбуковата масичка, той започна със сериозен тон:

— Преди да замине, Хюго дойде да ме види. Заяви пред мен, че се е влюбил в Дафни. Да се каже, че останах поразен, би било недоразумението на годината. Всъщност онемях. След това той ме порази още повече, като поиска разрешение от мен да я ухажва, ако вече друг не я ухажва. Обясни, че има сериозни намерения. Иска да се ожени за нея… ако не възразявам и ако тя приеме ухажването му, това е.

— А ти какво каза?

— Когато се окопитих, взех да шикалкавя. Казах му, че трябва да помисля, защото е с петнайсет години по-възрастен от нея. Също така изтъкнах, че трябва да попитам Дафни какви чувства има към него, ако има чувства. Дали ще го приеме като кандидат за ръката й.

— Разбирам. Какво повече би могъл да направиш. Той кога очаква отговор? — попита Шарлот, като погледна към него и прехапа устната си.

— Както знаеш, той замина за Цюрих за някаква среща. Ще се върне в Йоркшир на трийсети юли, за да присъства на летния бал на втори август. Казах му, че тогава ще му дам отговор.

— Да. Какво е мнението на Фелисити?

— Всъщност не съм говорил с нея. След вечеринката е неразположена, необичайно нервна и раздразнителна. Не ми се щеше да повдигам въпроса в този момент. Ще почакам още два-три дни.

Шарлот мълчеше замислено.

След малко графът я погледна и присви очи.

— Защо имам странното чувство, че не си изненадана?

— Защото не съм.

Той явно се озадачи.

— Защо не си?

— Защото едно дванайсетгодишно момиче — Сесили Суон, ако трябва да бъда точна, е забелязала как Хюго се е влюбил, всъщност когато се е случило. Било е по време на следобедния чай в деня, когато той пристигна. Тя каза на Алис, че гледал влюбено Дафни, и аз присъствах, когато го каза. Така че ти е казал истината, Чарлс, любов от пръв поглед е. Той е абсолютно сериозен.

Той гледаше вторачено Шарлот и не можа дума да обели, питайки се дали тя наистина одобрява идеята Хюго да ухажва Дафни. Най-после успя да каже:

— Като че ли си мислиш, че трябва да обмисля неговото предложение.

— Защо не, ако Дафни не възразява. Хюго е очарователен мъж, интересен, светски, хубав и както открих, с много нежна душа и много грижовен. Разбрах, че е преуспял в живота.

— Как да се съглася с такава абсурдна идея? Тя е бременна от друг мъж, за бога! — възкликна бащата, изпълнен с възмущение. — И ако това не е пречка за брак, не знам какво друго е.

— Чарлс, моля те, успокой се. Не се ядосвай на мен. Само се опитвам да помогна. Да обиколим езерото и да поговорим… както едно време с баща ти. Свежият въздух и спокойствието навън правят чудеса. — Шарлот стана. — Хайде да отидем да видим лебедите.