Барбара Тейлър Брадфорд
Жребият е хвърлен (24)

Двайсет и трета глава

Беше на шестнайсет, когато замина — голобрадо момче, току-що завършило Итън и очакващо с нетърпение да отиде в Оксфорд. Връщаше се в Йоркшир за пръв път след шестнайсет години — мъж на трийсет и две, в разцвета на силите си. Хюго Ингам Стентън беше красив, амбициозен, мотивиран за всичко, което правеше, и изключително преуспял. Притежаваше голяма компания за недвижими имоти, беше предприемчив и талантлив търговец от най-висша категория. Бърз и решителен, беше благословен и с очарователни маниери. Хората веднага се поддаваха на обаянието му, както мъжете, така и жените, а децата запленяваше на мига с изумителната си способност да се държи с тях като с равни.

И сега, докато ролс-ройсът плавно се носеше през центъра на Харогейт, Хюго се взираше през стъклото. Нямаше как да не забележи, че градът се е променил. Виждаше нови сгради и още повече нови хотели. Харогейт беше курортен град с минерални бани от векове, след като през 1571 година открили, че изворите са лековити. И очевидно курортът процъфтяваше.

На Хюго му достави удоволствие, че Чарлс изпрати своя ролс-ройс с шофьора Грег, да го вземе от железопътната гара. Жестът показваше, че е добре дошъл, макар и никога да не беше се съмнявал в това.

Облегна се абсолютно спокоен, очаквайки с нетърпение срещата с Чарлс, Фелисити и цялото семейство.

Хюго не страдаше от скрупули, завръщайки се в Кавендън, където беше израснал. Не беше се провинил в нищо и въпреки това най-ненадейно майка му го отпрати, защото изпитваше необходимост да обвини някого за смъртта на любимия си син. Тя така и не проумя, че брат му беше враг на себе си — безразсъден и разглезен.

Лейди Евълин Ингам Стентън — негова майка и сестра на петия граф, постъпи несправедливо и нелогично. Такова беше мнението на всички. Баща му Иън го подкрепи и двамата решиха, че е най-добре да замине за Ню Йорк и да работи при негов близък приятел — Бенджамин Силвър. „Ако останеш, по един или друг начин пак ще те наказва, постоянно ще те тормози“ — беше го посъветвал баща му. Хюго беше се съгласил и двамата изготвиха план за отиването му в Ню Йорк.

За радост на Хюго баща му никога не прекъсна контакта си с него. Пишеше му всяка седмица и го посещаваше всяка година до смъртта си преди осем години. Останаха си баща и син и бяха добри приятели.

Родителите му живееха разделени много преди трагичния инцидент с брат му, но не се разведоха. Постъпката на майка му преди шестнайсет години така разгневи баща му, че те съвсем се отчуждиха. Бяха много различни и всеки живееше в своя свят. Майка му заживя като отшелничка в Кавендън, където беше родена. Музиката и градината бяха единствените й интереси.

Баща му живееше в света на състезателните коне, надбягванията и на преуспяваща ферма за расови коне в Мидълхем, недалеч от Рипън, която беше негова собственост. Имението Ендърсби и фермата от години се управляваха от майор Гонт, който развъждаше и тренираше конете още от времето на баща му. Наследи фермата след смъртта на баща си и майорът продължи да я управлява, което напълно удовлетворяваше Хюго.

Обичаше коне, но не като баща си и не дотам, че всеки ден да се занимава с тях, пък дори седмично. Остави тази работа на Гонт.

Гонт живееше в Ендърсби и Хюго възнамеряваше да го посети, докато е в Йоркшир. Искаше да го поздрави за несекващия успех и да го успокои за бъдещето. Хюго нямаше намерение да затваря фермата. Тя носеше големи печалби.

Ендърсби беше един от имотите, които притежаваше в Йоркшир, но никога нямаше да го продаде, докато майор Гонт е жив. Там беше неговият дом, който за него беше всичко, там беше тренирал за тях толкова много състезателни коне. Наследи от майка си и имението Литъл Скел, както и къщата на баща си в Ийст Уитън.

Хюго си спомни кога за последен път беше минал през тази грамадна желязна порта, която постепенно изникваше в далечината — портата на Кавендън Хол, която се отваряше към дълга алея, обградена от двете страни с дървета.

Беше с баща си и тръгваха за Ливърпул. Оттам отплава за Ню Йорк.

Както стана ясно, Манхатън се оказа идеалното място за него. Бенджамин Силвър веднага го взе под крилото си и не след дълго го заобича като син, какъвто нямаше. Само на какво обучение беше подложен Хюго в търговията с недвижими имоти, банковото дело и с машинациите на Уолстрийт. Хюго беше ненаситен за знания ученик, Бенджамин — вдъхновен учител. Те станаха неразделни.

После един ден се сродиха, когато Хюго се ожени за единственото дете на Бенджамин — Лорета. Хюго натрупа доста повече от милион благодарение на интелигентността и таланта си. След ненавременната смърт на Лорета той забогатя още повече. Наследи всичко, което нейният баща й беше завещал.

Бенджамин и Лорета бяха най-добрите му приятели, нежно ги обичаше и знаеше колко много им дължи. Чувстваше се самотен, след като и двамата го напуснаха, и затова реши да се върне в Йоркшир, където беше отраснал и имаше близки роднини. Изпълни го оптимизъм, когато Чарлс се показа толкова сърдечен, първо в писмото си, след това по телефона.

Тук приключи неговото детство. В Ню Йорк намери себе си, започна наново, за да стане мъжът, който беше днес. И сега може би щеше да открие ново начало на тази земя и в това общество, което беше негово рождено право.