Барбара Тейлър Брадфорд
Жребият е хвърлен (51)

Петдесета глава

Две седмици по-късно Чарлс си спомни същите думи, които изрече пред дъщеря си, и ги повтори пред Шарлот Суон на 5 август 1914 година.

— Войната променя всичко. Променя и всеки. Светът става друг.

— Очаквах го толкова отдавна и ето, че най-накрая се случи — поклати тя глава в недоумение. — Но не ми се вярваше, че ще се стигне дотук. Мислех си, че ще се размине.

Двамата бяха в библиотеката на Кавендън. Няколко вестника бяха струпани на земята до дивана. Предната вечер, във вторник на 4 август, Великобритания обяви война на Германия, след като немските войски нахлуха в неутрална Белгия.

— Според теб войната ще продължи ли дълго? — попита Шарлот.

— Опасявам се, че може би ще се проточи. Адам Ферли го потвърди снощи, когато ми телефонира, за да ми съобщи, че войната е обявена. Минаваше полунощ и вестникът тъкмо беше влязъл за печат. Напоследък постоянно ме държи в течение на събитията. По негово мнение няма да свърши за една-две години.

— Значи си знаел, преди да прочетеш „Газет“ тази сутрин.

— Да, знаех. И по странен начин почувствах облекчение, че най-накрая знам. Поне ще организираме живота си според обстоятелствата. Така е много по-добре, отколкото да сме в неведение и да се тревожим. Сега виждам, че нашето правителство не е имало избор, освен да ни въвлече във войната, това вече ми е пределно ясно. Не можем да разрешим Германия да окупира белгийските пристанища на Ламанша. Ще загубим предимство, ако това се случи. — Чарлс се облегна. — Но вярвам на Чърчил и на министър-председателя — добави той, за да не бъде твърде черноглед.

— Дълго ли ще понасяме тежестта на войната, Чарлс?

Шарлот седна и стисна ръце в скута си, съзнавайки колко много млади мъже ще заминат да се бият. За съжаление войната ги екзалтираше.

Той остана умислен няколко минути, преди да отговори на въпроса й:

— Ще бъде голяма война, Шарлот. Други страни вече се бият и предполагам, че ще продължи поне година.

— Толкова дълго! — изненада се тя.

Той кимна.

— Германия е струпала огромно въоръжение. Ще могат да се бият с месеци. — Поклати глава и стана. — Ела да обиколим западното и северното крила. Нали затова дойде тази сутрин. Тях можем да трансформираме. Трябва да сме готови, когато правителството поиска от нас да настаним ранени войници. А ще се наложи, изобщо не се съмнявам.

* * *

На 6 август Австро-Унгария обяви война на Русия. На 12-ти същия месец Франция и Великобритания обявиха война на Австро-Унгария, понеже бяха съюзници с Русия.

В цялата страна, в градове, градчета, селца, с правителствено нареждане бяха разлепени плакати по стени, стълбове и врати.

На тях пишеше „Родината се нуждае от теб“ и мъжете реагираха точно както бяха реагирали на призива на Кичънър. Сто хиляди се записаха доброволци в армията само при първия апел.

Кичънър беше поставен на поста министър на външните работи по време на войната и всички бяха доволни, че е поел тази тежка задача. Беше не само герой от войните, но и легенда.

Плакатите се появиха и в трите села под опеката на Ингам. Във всяко селище в Йоркшир бяха организирани наборни пунктове, както и из цялата страна.

Хората постоянно задаваха на Чарлс разни въпроси за войната, как ще им се отрази и какво да направят, за да помогнат.

— Мисля, че е по-добре да свикам среща в църковния салон в Литъл Скел — каза Чарлс на Дафни един следобед в средата на август. Нека да е идващият петък. Искам да поканя и жителите на Мобри и Хай Клаф, както и външните работници в имението. Мисля, че е важно да говоря с тях, да обърна внимание на въпросите им. И жените могат да дойдат, ако имат желание. Имат право колкото съпрузите си да чуят какво ще им кажа.

Дафни и Хюго се съгласиха; дъщеря му предложи:

— Защо не говориш с прислугата в Кавендън, папа? Може би днес преди вечеря.

— Чудесна идея, Дафни — отговори баща й. Като поразмисли малко, добави: — Смятам, че е жизненоважно да се срещнем със селяните като семейство. Ще вземем децата, дори Алиша и Дулси с техните бавачки. Между другото бавачката на Дулси се справя добре, нали, Дафни?

Тя кимна, след това избухна в смях.

— Не сваля очи от Дулси. За щастие детето се влюби веднага в нея.

Хюго попита:

— Ще помолиш ли Фелисити да дойде за събитието?

— Не, не вярвам, че ще бъде заинтересувана, Хюго — отвърна Чарлс. — Научих от Дафни, че напоследък графинята се чувства отпаднала. Колкото до Дидри, мисля, че предпочита живота в Мейфеър. Положително няма да се върне, уверявам те.

Когато лейди Гуендолин научи за предстоящата среща в църковния салон на Литъл Скел, каза на Чарлс, че с удоволствие ще отиде с тях и ще се почувства обидена, ако не я вземат.

— Ами, папа, семейството ни е внушително, виж колко много сме — каза му Дафни, докато стояха на терасата в петък следобед.

До тях бяха Хюго и Ги, който още не беше се върнал в Оксфорд. Лейди Гуендолин седеше на стол, а бавачката Кларис държеше Дулси за ръка. Дилейси и Майлс, който също беше още във ваканция, стояха на пътеката под тераса с бавачката Уилис и Алиша. Бебето седеше в количката и изглеждаше прелестно.

— Тя ще бъде звездата на събитието — захили се Майлс на бавачката Уилис.

* * *

Семейство Ингам вървеше през парка към селото Литъл Скел. Бавачката Уилис буташе количката на Алиша, до нея бяха бавачката Кларис и Дулси, хванати за ръце. Чарлс го досмеша. Както винаги Дулси трябваше да бъде първа, нямаше значение къде и как.

Следваха ги лейди Гуендолин, Дафни, Дилейси, Ги и Майлс. Като гледаше семейството си, Чарлс се почувства горд. Всеки един от тях беше своеобразна личност — уверен, спокоен и добре възпитан. Без да се споменава, че до един бяха красиви.

Когато пристигнаха, група Суонови ги чакаха пред църквата: Шарлот, Алис, Сесили и Хари с баща си Уолтър, на когото Чарлс разреши да присъства.

Присъстваше и Пърси с жена си Една и тринайсетгодишният им син Джо, който беше младши горски, също племенникът Бил, главният градинар на Кавендън, двайсет и осем годишен.

Понесоха се ръкопляскания и радостни възгласи, когато семейството влезе в църквата. Щом нещата се успокоиха, Чарлс застана пред своите селяни, заговори им с дълбокия си и обработен глас и харизмата му ги заплени.

— Дойдох тук със семейството си, за да говоря с вас за войната. За съжаление графинята е в Лондон и не успя да дойде днес, но ви изпраща своите благопожелания, както и нашата дъщеря лейди Дидри, която също не е тук.

Вярвам, че всички ние знаем какъв е нашият дълг днес, а именно да подкрепим родината, когато тя се нуждае от нас. От трите села на рода Ингам точно това ще направим от все сърце, както сме правили винаги в размирни времена.

Знам, че лорд Кичънър е набрал стохилядна войска, която скоро ще отплава, за да се бие по полетата на Фландрия. Армията още набира доброволци на възраст от осемнайсет до трийсет. Само неженени в момента. Онези, които се чувстват готови за фронта, нека да отидат.

На никого няма да казвам какво да прави или да не прави. Изборът е личен, на всеки един от нас като англичанин. Искам да ви обясня нещо. Превърнал съм две от крилата на Кавендън в болнични отделения. Бяхме подготвени, че на правителството ще са необходими легла за ранените на фронта войници. Бих искал да помоля всеки от вас, който има медицински умения, да се обади сега, за да помага, когато е необходимо. Госпожица Шарлот започна да изготвя списък, за да сме готови.

Възможно е храната да се разпределя на дажби, след като няма да има внос. Затова разчитам нашите арендатори да продължат да обработват земята.

Ще заключа, като кажа, че сме заедно в тази голяма битка.

Ще се бием рамо до рамо за свободата на родината. И ще победим. А сега госпожица Мейхю ще изсвири националния химн, след което ще се сервират чай и закуски.

Понесоха се ръкопляскания и радостни възгласи. Госпожица Виола Мейхю, църковната органистка, започна да свири на пианото в салона и гласовете на селяните се издигнаха до покрива.

Когато националният химн свърши, много от мъжете дойдоха да говорят с графа за войната и да искат съвета му.

Както винаги Чарлс Ингам, шестият граф на Мобри, ги изслушваше внимателно и им отговаряше учтиво, с уважение и доброта, както му беше присъщо.

Жените от трите села се струпаха около жените от Кавендън Хол, и най-вече около децата, и както предрече Майлс, бебето Алиша в неговата количка беше наистина звездата на вечерта.

* * *

До двайсети август първите четири дивизии на Британския експедиционен корпус прекосиха Ламанша, а в началото на септември бяха последвани от пета и шеста дивизии.

Нито един кораб не беше потопен, нямаше нито един загинал. Военната операция беше определена като триумф за Уинстън Чърчил.

Мобилизацията във Великобритания се провеждаше ожесточено и с огромна скорост. Всеки гражданин беше засегнат по един или друг начин. Нижеха се безкрайни дни, сякаш без надежда.

Оръдията, които започнаха да гърмят през август, продължиха да хвърлят огън и през следващите месеци. Изведнъж дойде 1915 година, а военните действия не водеха до успехи.

Много от хилядите млади мъже измряха по напоените с кръв полета на Белгия и Франция. И както мъртвите се множаха, ранените се превозваха през Ламанша с кораби до родната Британия, която обичаха и за която се бяха сражавали храбро.