Барбара Тейлър Брадфорд
Жребият е хвърлен (17)

Шестнайсета глава

Алис Суон отиваше към спалнята на лейди Дафни и носеше три прелестни летни рокли. Бяха поправени според фигурата й и току-що изгладени. Жената се надяваше, че ще предизвикат усмивка на лицето й, че ще я зарадват.

През изминалата седмица Алис се разтревожи за седемнайсетгодишното момиче, което изглеждаше объркано, безпомощно и безразлично към всичко, дори към всекидневните простички неща.

Като стигна до стаята, Алис почука и като не получи отговор, завъртя топката, но вратата беше заключена. Приближи се още и каза тихо и настойчиво:

— Лейди Дафни, аз съм, госпожа Алис. Моля ви, пуснете ме да вляза. Нося роклите ви.

Не се чу никакъв звук и Алис почука по-силно. Долови зад вратата приглушен шум и накрая ключът се превъртя. Вратата се открехна едва-едва и Алис бързо влезе. Видя в какво състояние е Дафни, разтревожи се и заключи веднага.

Момичето стоеше насред стаята и изглеждаше окаяно и разрошено. Явно беше плакала, защото очите й бяха зачервени, косата й беше в безпорядък и се беше облякла небрежно.

— Какво има, лейди Дафни? — попита Алис, докато отиваше към нея.

Момичето не каза нищо, само я погледна безизразно. Изглеждаше напълно отчаяна. Тъкмо щеше да каже нещо, но се отказа.

Алис й показа роклите.

— Вижте, лейди Дафни, летните коприни. Готови са за предстоящите приеми. Ще бъдете много красива с тях, сигурна съм.

— Благодаря — едва прошепна Дафни.

Алис отиде до гардероба, закачи ги и затвори вратата. Върна се при момичето, хвана го здраво за лакътя и го поведе към дивана.

— Моля, седнете, лейди Дафни, и ми кажете какво има. Знаете, че ще ви помогна, ако е по силите ми, и че можете да ми се доверите.

Дафни явно страдаше. По бледите й страни рукнаха сълзи и закапаха по сключените й в скута ръце. Алис забеляза, че трепери, и в очите й имаше такова отчаяние, че се изплаши. Нещо никак не беше наред. Сърцето й натежа и тя се помоли най-големият й страх да не се сбъдне. Придърпа един стол, седна и взе ръцете на Дафни.

Гласът й беше нисък и нежен, когато каза:

— Поемете дълбоко дъх, лейди Дафни, и ми кажете защо сте толкова разстроена.

Лейди Дафни Ингам, втората дъщеря на граф Мобри, красавицата на фамилията, от която толкова много се очакваше, не можеше да говори. Дни наред беше отказвала да повярва, едва намираше сили за всекидневните задължения и вече не знаеше какви извинения да измисля за това, че прекарва толкова време сама в стаята си. Не знаеше какво да прави, към кого да се обърне, освен към госпожа Алис, която я предупреди на никого да не вярва, освен на родителите си и на Суонови. Не можеше да отиде при родителите си. Беше немислимо.

Дафни се помъчи да се овладее, потърси в джоба си кърпичка и избърса очите си. Погледна Алис, кимна, но стана ясно, че пак не може да говори. Думите просто не излизаха. Не беше в състояние да ги изрече.

По-възрастната жена се наведе и каза меко:

— Бременна ли сте?

Дафни се отдръпна бързо и я загледа ужасена. Започна да трепери неудържимо. Ясносините й очи плувнаха в сълзи. Изведнъж се разрида. После най-неочаквано протегна ръце към Алис и тя я прегърна силно, като се опитваше да я успокои. Разбираше напълно уплахата на момичето.

Дафни прошепна:

— От два месеца нямам цикъл и сега всяка сутрин ми прилошава.

„Боже мой — помисли си Алис, — това е истинска катастрофа. Какво ще правим? Дъщеря на граф бременна, без да е омъжена. Това е пагубно за всяко семейство и колкото по-издигнато е семейството, толкова е по-пагубно. Семейство Ингам ще бъдат съсипани, когато разберат. Шарлот, трябва да отида при Шарлот. Само тя може да се справи и да помогне на графа и графинята. Те й вярват безрезервно, пък и тя е много умна.“

Алис се отдръпна от Дафни и каза:

— Проблемът е много голям, знаете го така добре, както и аз. Но мисля, че можем да предотвратим огромната катастрофа, ако постъпим правилно.

— Какво искате да кажете — попита Дафни, като избърса очите си с кърпичката. — Как да постъпим? Моето състояния няма да изчезне от само себе си.

— Не, няма да изчезне, но да кажем, че има начин да се скрие. Начин някои неща да станат… невидими.

Момичето прехапа устната си, клатейки глава.

— Родителите ми ще се вбесят, особено папа…

— Нека да не мислим за това в момента, лейди Дафни — прекъсна я Алис. — Засега оставете всичко на Суонови. Трябва да говоря с Шарлот. Тя ще измисли план, обещавам ви. Междувременно искам да направите нещо за мен и за себе си. Много е важно.

— Какво искате от мен, госпожо Алис? Ще направя всичко, ако ще ми помогне.

— Искам да се погрижите за себе си. Веднага. На мига. Този следобед. Искам да вдигнете глава, при това гордо.

Дафни сви вежди и каза:

— Не съм сигурна, че ви разбирам.

— Винаги сте били чудесна малка актриса, когато едно време поставяхме семейните пиеси. Искам представление. Представлението на вашия живот. Трябва да се държите толкова естествено, колкото е възможно, и да бъдете необикновено красива. Всъщност сияеща. Трябва да заблудите семейството си. Те не бива да си помислят, че нещо не е наред, че сте болна или нещастна. Не бива да се показвате унила или да си стоите в стаята. Иначе ще станат подозрителни и ще се чудят дали не сте болна.

— Да, да, разбрах какво имате предвид. Ще започна да се държа както обикновено, обещавам. Но какво ще правим с… другото? — попита тревожно и намръщено.

— Както ви казах, ще говоря с Шарлот и тя ще се справи. Слушайте ме внимателно, милейди. Всичко зависи от вас и от вашето поведение. Никой, наистина никой, не бива нищо да заподозре. Тайна е ключът. Разбирате, нали, лейди Дафни? Не споделяйте с никого.

— Зная, госпожо Алис. — Напрегна се. — Да не казвам на никого. Да не вярвам на никого.

Алис кимна и стана. Прекоси стаята, но точно преди да излезе, спря. Обърна се и каза тихо:

— Семейство Суон ще ви пазят, милейди. Спомнете си го, когато се почувствате отчаяна или напрегната.

* * *

Чайникът свиреше, когато Алис отвори вратата на тяхната къща в селото, и влезе. Сесили приготвяше чая в кухнята и майка й забеляза колко красиво е подредена масата. Също така миришеше на нещо много вкусно.

— Малко закъсня, мамо — усмихна се Сесили. — Чакам те от цяла вечност.

— Помогнах на лейди Дафни да пробва копринените летни рокли — измисли на бърза ръка Алис. — Изглежда прекрасно с тях.

— Тя е прекрасна. Но Майлс се тревожи за нея — избъбри Сесили и си прехапа езика. Щеше й се да не беше го споменавала.

Алис се изплаши от забележката, но с нищо не го показа. Каза си, че Майлс е много близък с Дафни и съвсем естествено вижда всяка промяна у нея. Само се надяваше друг да не забележи. „Трябва веднага да се погрижим, да отстраним всяко подозрение още в зародиш“ — помисли си и седна на масата.

След малко попита небрежно:

— Защо Майлс се тревожи за лейди Дафни?

— Струва му се, че не прилича на себе си. Че е „апатична“, точно тази дума употреби — обясни дъщерята, без да навлиза в подробности, за да не влоши нещата. И най-вече не искаше майка й да разбере, че е казала на Майлс за произшествието на Дафни в гората. Алис много щеше да се ядоса.

— Мисля, че беше неразположена — подхвърли най-накрая Алис, като се постара да прозвучи нехайно. — Каза ми, че е понастинала… Мога да добавя само, че беше в цъфтящо здраве, когато пробвахме роклите — излъга тя и смени темата.

По-късно Алис не можа да не си помисли, че е постъпила добре, като поговори днес с Дафни. Вероятно беше предотвратила семейна криза, експлозия със значителни размери. Сесили беше опекла пай с бекон и яйца за чая и докато се хранеха, Алис похвали дъщеря си колко е вкусен. След известно време пак попита за Майлс; искаше да разбере нещо повече.

— Как мина пикникът с Майлс? — попита с нежна усмивка.

— Чудесно, мамо. Но на Дилейси не й разрешиха да дойде. Трябвало да посети с майка си и Дидри зъболекаря в Харогейт. Майлс ми каза, че болестта на леля му много влияе на майка му и тя като че ли не се интересува от нищо друго, освен от състоянието на сестра си.

Алис пиеше замислено чая. Колкото и тъжно да беше, в известен смисъл тази болест в семейството се оказа истинска благословия. Отвличаше вниманието на графинята и тя очевидно не забелязваше апатичното състояние на дъщеря си. Дафни имаше късмет, че беше избягнала критичния поглед на майка си.

— Майлс ми каза, че братовчедът на графа Хюго Стентън скоро ще им гостува през някой уикенд.

— Баща ти ми спомена онзи ден — отговори Алис и продължи: — Ще прескоча до леля ти Шарлот за малко, Сеси. Но първо ще ти помогна да измием чиниите.

— Не, не, мамо. Мога и сама. Цял ден си шила. Сигурно си изморена. Знаеш ли, очите ти са изморени.

Алис й се усмихна с обич. Сесили беше много добро дете. Един ден ще си замине от Кавендън и ще си създаде име в широкия свят. Ще сътворява изключителни облекла и ще бъде личност. Алис го знаеше с абсолютна сигурност; знаеше колко талантлива е дъщеря й и че е предопределена да успее.